Обикнах Балканите, надявам се и те да ме обичат

Н. Пр. г-н Григориос Василоконстандакис е назначен за посланик на Гърция в България през 2016 г. Но дипломатическата му кариера започва преди 30 години - през 1986 г., когато постъпва на работа в Дипломатическата служба на Централната служба на Министерството на външните работи /МВнР/ в Атина. От 1992 до 1996 г. е консул в Генералното консулство на Гърция в Истанбул. По-късно е назначен в посолството на Гърция в Париж /1996-2000 г./. От 2002 до 2005 г. работи в Международния секретариат на НАТО /DPAO/ в Брюксел, където е отговорен за отбранителното сътрудничество в Югоизточна Европа. От 2005 до 2008 г. е последователно заместник-директор и директор на „Дирекция двустранни отношения със САЩ и Канада“ в Централна служба на МВнР. После е генерален консул в Кайро /2008 до 2010 г./. През 2013 г. е акредитиран като посланик на Република Гърция в Румъния.

За своите заслуги Н. Пр. г-н Григориос Василоконстандакис е удостоен с редица високи отличия, сред които: Орден на почетния легион (Франция), Командир на Кръста на Свети Марко (орден на Гръцката православна патриаршия в Александрия), Командир на Кръста на Света Екатерина (орден на Манастира „Света Екатерина“ в Сина), Голям командир на Ордена на Феникса (Гърция).

Женен е за Параскеви Мантзиара и е баща на 27-годишен син.

- Ваше превъзходителство, България и Гърция са традиционно добри икономически партньори. Как се отрази кризата във вашата страна през последните години върху двустранните ни икономически отношения?

- Икономическите отношения между двете държави се намират на едно наистина добро ниво. Обемът на двустранната търговия възлиза на 2 млрд. и 840 млн. евро, а Гърция заема четвъртото място в класацията на чуждестранните инвеститори с 2,39 млрд. евро в края на 2015 г. Така че, макар и да се наблюдава известен спад на гръцките инвестиции в България, който по всяка вероятност е временен, обемът им продължава да е значителен. Важен е и фактът, че гръцките фирми във вашата страна осигуряват приблизително 60 000 работни места. Не на последно място, въпреки икономическата криза, паричните преводи на българите, работещи у нас, възлизат на повече от 100 млн. лева за миналата година, като по този показател Гърция се нарежда на трето място, веднага след големи държави като САЩ и Испания. Разбира се, икономическите контакти не спират дотук. Хиляди гърци посещават зимните курорти на България и обратно – хиляди българи ходят на гръцкото море през лятото. Моята оценка е, че съществува голям потенциал за увеличаване на двустранната търговия, особено в областта на храните, на строителството, на транспорта и на инфраструктурата. Възнамерявам да съсредоточа своите усилия с цел разширяване на търговския стокообмен, защото мисля, че сега е най-подходящото време и има подходящите условия за това. Важно е също така да се подчертае, че в момента Гърция предлага изключителни инвестиционни възможности на тези, които искат да използват нейното стратегическо географско положение, високо специализираната й работна ръка, приемливото ниво на разходи за труд, а що се отнася до България – и близостта й, и взаимното познанство между двата народа. Посолството на Гърция е на разположение на българите, които искат да инвестират в страната ни, и е готово да окаже всякаква подкрепа.

- Какви неизползвани все още възможности има за развитие на двустранните връзки?

- Както вече отбелязах, сътрудничеството между Гърция и България се намира на изключително високо ниво и се разширява в множество области. Бих казал, че нашите двустранни отношения са пример за сътрудничество за целия регион. На практика няма област, в която да не се използват наличните възможности. Политическото сътрудничество, икономическите контакти, търговията, енергетиката и туризмът са сред най-важните сектори от общ интерес. Сътрудничим си и на регионално институционално ниво - например в рамките на ПСЮИЕ и на ОЧИС. Сътрудничим си и в различни четиристранни регионални формати. В единия, заедно с БЮРМ и Албания, имаме за основна цел справянето с бежанската вълна, трансграничната престъпност и други общи проблеми, а в другия, заедно с Хърватия и Румъния, се стремим към неформална координация на възможни наши общи действия в рамките на ЕС, тъй като ние често поддържаме общи позиции на европейско ниво. Например, Гърция подкрепя категорично желанието на България за членство в Шенгенското пространство.

На добро ниво е и полицейското сътрудничество между двете държави, като се организират общи полицейски патрули в гръцките морски курорти през лятото и в българските ски центрове през зимата. Важна крачка е и скорошното откриване на Тристранния контактен център между Гърция, България и Турция на ГКПП „Капитан Андреево“, който има за цел обмяната на информация в областта на борбата с тероризма и организираната престъпност.

От голямо значение е и двустранното сътрудничество в областта на енергетиката – изграждането на междусистемния газопровод, както и проектът за плаващ терминал за втечнен природен газ до Александруполис.

Гръцко-българското трансгранично сътрудничество е друг пример за взаимодействие, което дава възможност на общностите от двете страни на границата да си сътрудничат взаимноизгодно в областта на икономическото развитие. Но и не само в областта на икономиката. Защото освен търговията, икономическите контакти и възможностите, които предлагат европейските програми за трансгранично сътрудничество, като INTERREG, се развива и двустранното сътрудничество на ниво местни органи за самоуправление, полицейски и митнически власти, както и в областта на инфраструктурата, околната среда, управлението на водите и туризма.

Редовно в двете страни заседава Съветът за сътрудничество на високо равнище между правителствата на Гърция и България с цел потвърждаване на постигнатото и планиране на по-нататъшните стъпки. Последното, трето по ред, заседание на Съвета се проведе в София през лятото на 2016 г. и на него присъстваха двамата премиери и повечето от членовете на двете правителства. В заключение искам да добавя, че винаги могат да бъдат открити възможности за подобрение и разширяване на сътрудничеството. Например съобщението, което направиха двамата министър-председатели в рамките на споменатото заседание на Съвета, за изграждането на железопътна връзка между Александруполис и Бургас. Реализирането на проекта за ж.п. линия между двата града ще даде още по-силен тласък на икономическото развитие на двете държави, както и на развитието на отношенията между жителите на двата региона край границата.

- Докъде стигна работата по проекта за газов конектор между Гърция и България?

- Междусистемният газопровод между Гърция и България е един от най-важните проекти между двете страни, който е от европейски интерес, а може би и от международно значение. По време на втората фаза от пазарните тестове, която се проведе през декември миналата година, бяха подадени общо пет обвързващи оферти за запазване на капацитет от газопровода. Капацитетът на газопровода, който бе предложен по време на втората фаза на пазарните тестове възлиза на 2,7 млрд. куб.м. годишно, от които бяха запазени 1,57 млрд. или 58%. Този факт показва интереса на фирмите към проекта на газопровода. Предвижда се същинското изграждане на газопровода между Гърция и България да започне през 2017 г. и да бъде завършен до края на 2018 или началото на 2019 г., като очакванията са той да бъде пуснат в експлоатация през 2020 г.

- Увеличението на цените в Гърция и данъчното бреме на туристическите компании и хотелите ще доведе ли до повишаване на разходите за българските туристи?

- Гърция е сред 15-те най-популярни и привлекателни туристически дестинации в световен мащаб. 2016-та беше поредната рекордна година за нашия туризъм. Прилагайки новата политика в областта на туризма, която даде веднага своите резултати, постигнахме рекорд в посещенията на чуждестранни туристи – 27 милиона.

Българите обичат да посещават гръцките курорти, като се наслаждават на даденостите на една уникална, качествена и достъпна туристическа дестинация. Впрочем, същото е и с гърците, които редовно идват всяка година в планините на България, за да карат ски. В крайна сметка, приятелските чувства между двата народа са толкова силни, че когато едните се намират в страната на другите, се чувстват като у дома си. Забавляваме се със същото удоволствие и споделяме общи културни ценности. Смятам, че цените на туристическите услуги няма да се повлияят съществено от малките увеличения при някои данъци и общо взето ще са в рамките на миналогодишните. Въпреки това, доста предприемачи от гръцкия туристически сектор обмислят възможността да смекчат и тези малки увеличения, като намалят маржа на печалбата си.

- Какви по-важни събития да очакваме в двустранните отношения през 2017 г.?

- Мисля, че тази година ще бъде изключителна за двустранните ни отношения, тъй като има силна политическа воля и в двете страни за по-голямо сътрудничество, за по-голямо сближаване. Тези неща, обратно на това, което може би би си помислил някой, не се влияят от предизборния период в България. Както институционалното ни сътрудничество, така и търсенето на нови икономически възможности продължават със същото ненамаляващо темпо. Министерството на външните работи на Гърция е на страната на България в продължаващите усилия на страната ви за успешна подготовка на ротационното председателство на Съвета на ЕС през първото шестмесечие на 2018 г. Сигурен съм, че тези усилия ще дадат резултат, тъй като българските институции отдават особено значение на тях. Разбира се, гръцко-българските политически контакти ще продължат да бъдат интензивни, както всяка година, а тясното сътрудничество по теми от общоевропейски и регионален интерес ще се засили със сигурност. Знаете ли, често казвам, че гръцко-българските отношения са толкова обширни и задълбочени, че тяхното развитие има само една посока – винаги напред!

- Ваше превъзходителство, какво е да си посланик в съседна на Гърция държава?

- Всъщност „открих“ Балканите в началото на века и оттогава не съм се отделял много от тях. Обикнах ги и вярвам, че и те ме обикнаха. Конкретно за работата в съседна страна - за мен тя представлява особен личен и професионален интерес. Особено когато се касае за приятелска и близка на Гърция държава, каквато е България. Изживяваш множество общи неща, които двата народа споделят на ниво култура и ежедневие. Защото два съседни народи имат способността да изграждат връзки помежду си по-бързо, отколкото това се прави на политическо ниво.

- Как се чувствате в България в сравнение с другите балкански държави, където сте работил?

- За Гърция България е държава, която представлява непосредствен интерес. Бих казал, че двустранните гръцко-български отношения имат стратегическо значение и за двете страни, поради това и се развиват стабилно и в перспектива. Това определя и съдържанието на работата на посланика. Гръцкият посланик в България може да съчетае градивната работа с приятното усещане, което същевременно е и стимул, че е изключително добре приет. Разбира се, поради факта, че Гърция и България имат обща граница, областите на сътрудничество, но и на взаимно влияние между двете страни, са много и значими.

- По-какво съвременният дипломат трябва да се отличава от предшествениците си?

- Съвременният дипломат е призван да играе една по-сложна и взискателна роля в непрекъснато променящата се международна среда. Днес той трябва да представлява страната си не само пред официалните власти и институции, но и да полага грижи за публичното си присъствие. Същевременно публичната му дейност трябва да бъде балансирана, така че посредством нея да представлява страната си, но и да развива отношенията с държавата, в която е акредитиран.

- Ако пренесем вниманието от дипломацията към управленската дейност, бих ви попитал какъв резултат дават усилията на гръцкото правителството за решаване на дълговата криза и за стимулиране на икономиката?

- Усилията на правителството започват наистина да дават резултат. Наскоро Европейският стабилизационен механизъм одобри средносрочните мерки за облекчаване на гръцкия дълг, които предвиждат намаляване му с 20% до 2060 г., както и намаляване на нуждите на страната от финансиране с 5% за същия период. Освен това гръцката икономика отново се раздвижва. Само преди няколко дни бяха оповестени официалните статически данни за миналата година. Ръстът на икономиката възлиза на 0,3%. Бюджетът на Гърция също регистрира през 2016 г. първичен излишък в размер на 4,39 млрд. евро. За 2017 г. Централната банка на Гърция предвижда ръст от 2,5%, като прогнозите са, че той ще се ускори до 3% през 2018 и 2019 г. Не на последно място, след очаквания успешен завършек на оценката на текущата спасителна програма, се очаква да придобием отново достъп до допълнителните източници на финансиране чрез присъединяването си към Програмата за количествени облекчения на Европейската централна банка.

- Тежък проблем за Гърция и България е миграцията на бежанци от Азия и Африка. Помага ли ЕС финансово и по други начини на гръцките власти, за да се справят те с последиците от това явление?

- Гърция, въпреки значителните затруднения, предизвикани от внезапното пристигане на десетки хиляди отчаяни хора, показа по най-човечния начин, че истинската солидарност с бежанците е все още сред стълбовете на общата ни цивилизация. Когато обаче този бежански поток се случва по време на икономическа криза и страната полага огромни усилия, за да приеме тези хора и да се справи с проблема, който впрочем не е предизвикала самата тя, тогава тази страна първа се сблъсква с последиците. В тези условия, сред целите на гръцката държава са защитата на правата на бежанците и мигрантите, които се намират на нейна територия, предоставянето на достойни условия за подслон, както и осъждането на дискриминацията срещу тях. Смятаме, че споразумението между ЕС и Турция представлява значителна стъпка към справяне с този проблем. Нашата държава подкрепя пълното прилагане на това споразумение.

- Какво очаквате от ЕС?

- От ЕС очакваме спазване на ангажиментите му за релокация на 30 000 бежанци от Гърция в останалите страни-членки, изпращане на специализиран персонал за разглеждане на молбите за убежище, както и за създаването на европейски механизъм за връщането в страните по произход на тези хора, които нямат право на убежище. Говорейки за релокация, към днешна дата са разселени едва малко повече от 3000 души, готови за съответните процедури са около 7000, но като цяло процедурите закъсняват. Що се отнася до специализирания персонал за разглеждане на молбите за убежище, ЕС е обещал 400 души, но са пристигнали на място и работят едва няколко десетки.

Не бива да забравяме и че връщанията на мигранти в Турция трябва да се извършва според правилата на международното право. Компетентните комисии разглеждат индивидуално десетки хиляди молби за убежище. Това, разбира се, изисква време и никой не може да обвини някого другиго в закъснение, когато става въпрос за спазване на наше международно задължение. Не трябва да забравяме и че когато става дума за един толкова значим проблем, думи като солидарност „под условие“ или „гъвкава“ солидарност нямат смисъл. За да има резултат, солидарността трябва да е абсолютна и реална, естествено, в рамките на това, което съответства на ангажимента на всеки. Накрая, смятам за важно да отправя благодарности към компетентните български власти, които си сътрудничат ефикасно със съответните гръцки органи по всяка тема, която касае справянето с бежанския и мигрантския въпрос.

- Няма ли опасност балканските държави да се превърнат в гето за бежанците?

- Тази перспектива може и трябва да бъде избегната чрез пълното прилагане на договореностите от няколко заседания на Европейския съвет, които касаят релокацията на бежанци и връщането на мигранти. От друга страна, както знаете, напоследък се обсъжда ревизията на Дъблинския регламент II, който се отнася до процедурите по предоставяне на убежище и до задълженията на страните, които първи посрещат хората, които искат убежище. Гърция има определени позиции за „свръхнатовареността“ на държавите-членки, които първи приемат искащите убежище, които е изразила на съответните обсъждания. Връщания на бежанци към Гърция не се очакват, тъй като страната покрива вече съответните квоти, като е подслонила около 62 000 бежанци.

Материалът е предоставен от в.„Стандарт“ - www.standartnews.com.