Страната ни преживява повратен момент, в който се отваря за света и е в процес на реинтеграция в международните рамки, търсейки приятелски и взаимноизгодни връзки с всички страни

Той е роден на 24 декември 1958 г. в гр. Буенос Айрес. Завършва право във Факултета по право и политически науки на Понтифическия католически университет в Аржентина през 1984 г. и малко по-късно, през 1986 г. постъпва на работа в Дипломатическата служба на Република Аржентина. След курс на обучение в Института за дипломатическа служба (ИСЕН) към Министерство на външните работи и вероизповеданията, през 1990 г. той е назначен в посолството на страната си в Индия /акредитирано и за Непал, Бангладеш и Шри Ланка/, където отговаря за консулските, политическите и културните въпроси. От 1993 г. работи в посолството в Чешката република, следва мандат във Ватикана и Суверенния военен орден на Малта /1997-2004 г./

Между 2004 и 2016 г. е в Национална дирекция „Държавен церемониал“ в Министерството на външните работи и вероизповеданията на Република Аржентина. Там последователно е ръководител на отдел „Протокол“ и зам.-директор на Дирекция „Държавен церемониал“.

От 2016 г. е акредитиран за извънреден и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България, а от 2017 г. и за Република Македония.

- Ваше превъзходителство, какво е значението на Деня на майската революция – националния ви празник, за аржентинския народ?

- Датата 25 май 1810 г. е изпълнена с дълбок смисъл за всеки аржентинец. През тази година се навършват 207 години от установяването на първото правителство, отхвърлило зависимостта от испанската корона, учредено на територията на Вицекралство Рио де ла Плата от населението на Буенос Айрес. Този акт полага  началото на исторически процес, приключил с обявяването на Декларацията за независимост на 9 юли 1816 г.

- Аржентина е първата латиноамериканска страна, с която България установява дипломатически отношения на 8 юли 1931 г. - преди цели 86 години. Как се стига до този момент? Какво е развитието на дипломатическите ни отношения оттогава насам?

- Без съмнение едно от основанията, мотивирали вземането на решение за установяване на дипломатически отношения, е било многобройната вълна от български емигранти, пристигнали в Аржентина в началото на XX в. Още оттогава връзките между двата народа са приятелски, постепенно укрепват и се развиват на основата на споделени ценности като запазването на мира, международната сигурност, демокрацията, защитата на човешките права, на постиженията и потенциала в различни сфери на живота. Всички тези общи цели са ни накарали и ни карат да обединим усилия, за да ги изпълним с още повече съдържателност и сила.

- И отварянето на българска легация в Буенос Айрес през 1935 г. е логично. Между 1920 г. и 1936 г. много българи се преселват във вашата страна...

- Да, днес спокойно може да се говори за около 50 хиляди аржентинци с български корени. Те са част от многообразието от общности в нашата страна. С труда, усилията и честността си те допринасят за изграждането на националната ни идентичност, интегрирайки се напълно във всички сфери и нива на аржентинското общество, като съхраняват гордостта си от традициите и културата на своите предци.

- Как и в кои сфери на живота се реализират те? Покрай тях много наши сънародници са посещавали Аржентина и са силно привързани към нея. На какво се дължи привличането между народите ни според вас?   

- Аржентинците с български корени сe изявяват в най-различни сфери, те са учени, професионалисти, писатели, артисти, обществени дейци, депутати, има дори и губернатор. Без съмнение те допринасят изключително много и за взаимната симпатия, топлота и привличане между нашите две страни.

Много обичам да подчертавам, че въпреки географската отдалеченост, България не е непозната страна в Аржентина. А от друга страна, ние, аржентиците тук, сме изпълнени с непрестанното усещане за отворени врати пред нас навсякъде в тази красива и сърдечна страна.

- През февруари 2016 г. президентът Росен Плевнелиев бе на официално посещение във вашата страна. Има ли конкретни резултати от него?

- Посещението на президента Росен Плевнелиев имаше изключително значение, тъй като съвпадна с началото на един нов етап от развитието на Аржентина: страната преживява повратен момент, в който се отваря за света и е в процес на реинтеграция в международните рамки, търсейки приятелски и взаимноизгодни връзки с всички страни. Ясно е, че официалното посещение на българския президент даде импулс за развитието на двустранните отношения, което ни задължава да подновим ангажиментите си по-нататъчно укрепване и задълбочаване на контактите. В този контекст бих искал да спомена един много значим аспект на тези отношения - сътрудничеството между Аржентина и България по темата Антарктида.

- Икономиката ви е третата по големина в Латинска Америка и предлага много възможности за сътрудничество. Какви са връзките ни в икономическата и търговската област в момента?

- Да, наистина Аржентина е третата икономика в Латинска Америка и ние се надяваме, че в скоро време тя ще се озове на по-подобаващо място в света, имайки предвид активната дейност, която развива в мултилатерален план – тази година Аржентина ще е домакин на Срещата на върха на Световната търговска организация, а през 2018 г. - на Г-20. Освен това Аржентина напредва в процеса на интеграция в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Както по-горе отбелязах, страната ни се намира в етап на отвореност, на търсене на правилните партньори, като следва два съществени принципа – привличане на чуждестранни инвестиции и промоция– насърчаване на аржентинския износ, създавайки качествени работни места и повишавайки стандарта на живот на нацията. Убедени сме в значимостта на интеграционните проекти и работим за укрепването на регионалните структури, в които членуваме - МЕРКОСУР, Тихоокенския алианс и др. Продължава процесът на договаряне на спогодбата между МЕРКОСУР и ЕС, който се надяваме той да приключи в недалечно бъдеще.

В последните десетина години търговският стокообмен между България и Аржентина достигна значителни нива – около 160 милиона долара през 2013 г., а в настоящия момент - 110-120 милиона долара. Тази ситуация традиционно облагодетелства Аржентина – аржентинският износ за България е около 90 милиона долара и би могъл още да расте. Бихме могли обаче да положим повече усилия за увеличаване на преките контакти между двете страни, с цел увеличаване и диферсификация на двустранния стокообмен в двете посоки. Важен документ за постигане на тази цел е Спогодбата между Българската търговско-промишлена палата и Търговската палата на Буенос Айрес, подписана миналата година в рамките на официалното посещение на президента Плевнелиев в Аржентина.

Най-важният елемент от аржентинския износ за България, почти 80%, е медната руда и медните концентрати, които са много важни заради използването им в различни производствени процеси в България. Има също така аржентински продукти, доста широко разпространени на местния пазар, най-вече стоки от хранителната индустрия и от земеделски произход - месо, филе от хек, бисквити, фъстъци, вълна, кожи, цитрусови плодове, плодове и т.н. Не трябва да забравяме и приема, който България оказва на аржентинските вина, факт, още по-значителен когато се случва в една висококонкурентна среда, наситена с качествени български продукти. Както обичам да казвам, българите имат култура на виното и затова могат оценят вината, идващи от чужбина.

Важно е да се уточни, че реалните стойности на двустранната търговия със сигурност са по-високи от тези, които фигурират в официалната статистика, тъй като има голям брай аржентински продукти, закупени от български компании на територията на други държави от Европейския съюз.

Искам също така да подчертая, че ние работим за идентифициране на нови сектори с възможности за сътрудничество, какъвто е агроиндустрията. Аржентина има за цел да привлече инвестиции в този сектор, за да продължи прогреса в него не само като износител на суровини, но и на продукти с добавена стойност. Искам да изтъкна, че от аржентинска страна разполагаме с технология и опит в селското стопанство и производството на храни и вярваме, че те могат да бъдат от интерес и полза за България.

Не бих искал да пропусна и енергийния сектор и в тази връзка да насоча вниманието към силния акцент, който поставяме върху развитието на добива на енергия от възобновяеми източници, както и към произтичащата от това политиката за привличане на инвестиции в тази област. Мотивите ни са не само икономически, но и екологични. Друга важна тема е производството и разпространението на газ. Тук е мястото да изтъкна успешното изпълнение в България на проекта за транспортиране и доставка на компресиран природен газ, използващ аржентинска технология и оборудване - така известната система "Виртуален газопровод".

Що се отнася до вноса от България, може да се отбележи, че 50% от него се състои от противогардни ракети /ракети анти-градушка/ и патрони за тях, значителен процент имат и други продукти като прекъсвачи, лагери, растения, семена и плодове за парфюмерията и медицината, фунгициди, торове и т.н.

- За нас, българите, Аржентина е танго, Ева Перон, Хорхе Луис Борхес, театър „Колон“...  Ще се докоснем ли до аржентинската култура и как по време на Вашия мандат?

- Безспорно културата е една от областите, в които резултатите са най-явни и внушителни, защото става въпрос за личностно и духовно измерение на контактите.

Изключителното въздействие на тангото, което би могло да се определи като универсално, не прави изключение и в България. Тук съществуват много ентусиазирани ценители на нашата градска музика, танцови академии за танго и милонга, на които постоянно оказваме подкрепа и съдействие и изказваме благодарност за тяхната страст и отдаденост. Освен това българското музикално общество, което е с дълбоки традиции, висока образователна подготовка и невероятно качество, цени и изпълнява най-високите постижения на нашата музика. Като например това на Астор Пиацола, на когото днес отбелязваме 25 години от смъртта му.

Посолството на Аржентина се ангажира и с разпространението на испанския език и на аржентинската литература в България. Тук е мястото специално да подчертая постоянната подкрепа, която то оказва на 90 СОУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в ж.к. „Люлин“ - учебно заведение, което носи името на нашия национален герой и в което е поставен бюст в негова чест. Преподавателите, ръководният състав, множеството ентусиазирани ученици - деца и подрастващи, са доказателство, че преподаването на испански език в училището е непресъхващ стимул за разпространението на нашата култура и за нарастващия интерес и симпатия към Аржентина.

Бих искал да изразя признание и да отправя благодарност към всички преподаватели, изследователи и преводачи и по-специално на членовете на Катедра „Испанистика и португалистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, с които посолството поддържа тесни и ползотворни връзки от много години, за тяхната жар и отдаденост. Ще отбележа, че през 2016 г. бе издадена в сътрудничество с катедрата, първата и надявам се не последната книга от поредицата „Тетрадки за аржентинска литература“ , посветени на творчеството на Хорхе Луис Борхес по повод отбелязването на 30-годишнината от смъртта му.

Много важно е да се спомене и за изключителния отзвук и разпространение, които намира в България „Програма Сур“ за превод и издаване на аржентинска литература, субсидирана от нашата държава. Изпитваме гордост и от ентусиазирания прием на аржентинското кино, което присъства на най-престижните и значими кинематографски форуми в страната: „София филм фест“, Киномания, Седмицата на ибероамериканското кино и „Фъни Филм Фест“ в Габрово.

- Но Аржентина е и Марадона... Какви са взаимоотношенията ни в областта на спорта?

- Разбира се, ние изпитваме огромна радост от отзвука и симпатиите, които предизвикват в България нашите отбори и състезатели. В Аржентина все още се помнят футболните срещи между двете страни на световните първенства. Стоичков е всепризната личност, която се ползва с възхищение и възторг от футболните фенове в страната, които сме много. В рамките на нарастващата значимост на така наречената „спортна дипломация“, възнамеряваме да установим контакти и да проучим възможностите за сътрудничество в областта на спорта, като използваме опита на двете страни, който може да бъде полезен и положителен за насрещната страна. Имам пред вид не само опита и капацитета на спортистите ни в най-разпространените професионални спортове, но и в различни аматьорски дисциплини.

- Аржентина привлича туристите като магнит. Тя е предпочитана дестинация и от българите. Имате ли информация обаче колко аржентинци идват като туристи у нас?

- Не знаем с точност цифрата на аржентинските туристи, които посещават  България, но според данните от официалната статистика техният брой нараства бързо. По същия начин нараства, въпреки географското разстояние, и броят на българите, които имат интерес да пътуват в Аржентина. Смятам, че създването на условия за насърчаване на туризма в двете посоки е от изключително значение. В тази връзка, голяма роля изигра подписаният през 2016 г. Меморандум за разбирателство между министерствата на туризма на двете страни.

- Имаме побратимени градове, но има ли реален обмен между тях? Докъде стигна побратимяването на Плевен и Роке Саенс Пеня?

- Побратимяването на градове е свидетелство за силните връзки между Аржентина и България, импулсирани и поддържани от членовете на общността с български произход, особено в провинция Чако, известна у нас като „Малката България“, тъй като там са се заселили повечето от българите при пристигането си в Америка. По тази причина се роди идеята за побратимяването между Сопот и Лас Бреняс и между Плевен и Пресиденсия Роке Саенс Пеня. Освен това имаме желание да побратимим български градове с аржентински от други части на страната, където също са се концентрирали български емигранти при пристигането си в Новия свят. Такъв град е Берисо, който се намира в близост до град Ла Плата в провинция Буенос Айрес и Комодоро Ривадавия в областта Патагония. Щом дойдох в България като посланик, с екипа се заехме да установим контакти и да проучим възможностите за побратимямане и между Варна и Мар дел Плата.

- Вие сте само от година посланик у нас, но очевидно е, че българите ви обичат – със съпругата си сте канени по различни поводи на различни места. А как вие приемате България и българите?

- Да, без съмнение дейността на посланик в София е много напрегната, но въпреки това, ние се стремим да се възползваме от свободното си време, за да опознаем страната и да се насладим на красотата на природата й и на историческото и културното й наследство. Ценители сме и обичаме много музиката, операта и балета, в това отношение сме облагодетелствани, тъй като офертата е разнообразна и с високо качество. Освен това, имаме афинитет към хубавата храна. С една дума, чувстваме се много щастливи, че сме в България, една приятелска страна, в която винаги ни посрещнат с топлота и обич.

Снимката е предоставена от посолството на Република Аржентина. Фотограф: Ромео Чолаков