Високо ценим подкрепата на България за евроинтеграцията на Сърбия

Н. Пр. г-н Владимир Чургус е роден в Белград. Завършва юридическия факултет на Белградския университет. Има богат опит в дипломацията. Преди да дойде посланик в София /29 юли 2013 г./, той е генерален секретар на Министерството на външните работи на Република Сърбия. Бил е посланик в Турция /2006-2011 г./, акредитиран и за Азербайджан, министър-съветник в посолството на Сърбия и Черна гора в Хърватия. През годините е рабитил също като началник на служба „Сигурност“ на Министерството на външните работи и като ръководител на отдела за Босна и Херцеговина, Хърватия и Македония. В професионалната му биография впечатление прави и работата му като помощник-комисар за бежанците в Република Сърбия; председател на Националния комитет на УНИЦЕФ; представител на Федеративна република Югославия в изпълнителния комитет на УНИЦЕФ; съветник по международните хуманитарни въпроси на министър-председателя на федералното правителство на Милан Панич и на президента на Федеративна република Югославия Добрица Чосич и др.

- Ваше превъзходителство, преди няколко месеца сръбският народ избра нов президент - Александър Вучич. От края на юни има и нов министър-председател - Ана Бърнабич. В съвременната история на Сърбия видимо настъпва нов период. Какво да очакваме във вътрешната политика и икономика на страната?

- Сърбия се стреми да се реформира и изгради като съвременна европейска държава не само поради своя път към членство в ЕС, а преди всичко поради по-нататъшното европейско развитие, което ще донесе ползи на цялото общество. Ще намали безработицата, ще увеличи стандарта на живота чрез нови вложения и ръст на производството. С това ще се открият нови възможности за младите поколения. Сърбия иска в идния период да се върне на позициите отпреди кризата, която обхвана Балканите през 90-те. Провеждащите се реформи трябва да дадат възможността за изпълнение на тази цел.

- А във външната политика? Държавата ви демонстрира, че се стреми към добри отношения и с Брюксел, и с Русия, и със САЩ. Постижимо ли е това?

- Във външната политика Сърбия иска преди всичко стабилност и укрепване на сътрудничеството в региона, изграждане на добросъседски отношения, които с разпадането на Югославия в значителна степен бяха разклатени. Сърбия е част от Европа и разбира се, една от целите на външната й политика е влизането в ЕС. Но искаме да запазим и традиционно добрите отношения с Русия, САЩ, Китай, както и с другите африкански и американски държави.

- Как ще се развият сръбско-българските отношения? Българският премиер Бойко Борисов и сръбският президент Александър Вучич отдавна поддържат приятелски и делови връзки.

- Ние вярваме в по-нататъшното укрепване на нашите двустранни отношения, които са добри в този момент. Да, отношенията между Борисов и Вучич са приятелски, бих казал дори близки, което, разбира се, е от голямо значение за разширяването на икономическото сътрудничество, особено в областите от взаимен интерес като енергетика, транспорт, туризъм и съвместно излизане на трети пазари. Това е важно и за решаването на общите проблеми в региона като нелегалната миграция, и за подкрепата за интегрирането на Сърбия в ЕС.

- България с какво би могла да бъде полезна на Сърбия в преговорите й за членство в ЕС?

- Ние високо ценим подкрепата на България за евроинтеграцията на Сърбия. Българският опит за нас може да бъде огромна помощ. Особено сме благодарни за предложението ви за споделяне на отрицателния опит от българския процес на евроинтеграцията, за да се избегне повтарянето на някои грешки, които могат да ни струват скъпо.

Споделянето на този опит вече започна с полезните съвети на българските официални лица, за да се подготвим добре за процеса на преговорите и да не бързаме, въпреки натиска, особено когато става дума за затварянето на преговорните глави, докато не сме сигурни, че те максимално отговарят на интереса на нашата страна и гражданите. Влизането ни в ЕС е в интерес на целия регион. И ние сме щастливи, че най-близкият ни съсед, който пръв въведе кирилицата като една от официалните азбуки в Съюза, е член на ЕС и има възможността да подкрепи гласа и интересите на региона на Балканите в ЕС. За нас е от изключителна важност подкрепата на България, която от месец януари 2018 г. ще поеме председателството на Съвета на ЕС.

- Вие често се срещате с представители на българския бизнес. Какви нови възможности се отварят за разширяването на икономическите връзки?

- Ние реализирахме изключително голям брой контакти със стопански дейци от България, заинтересовани от сътрудничество със Сърбия и обратно. Сформирана бе и Смесена българо-сръбска стопанска камара. Тя помага за подобряване на възможностите за директни контакти на деловите кръгове от двете страни, особено на равнище малки и средни предприятия.

Реализират се и други проекти, проведоха се доста двустранни бизнес форуми. На тях се запознах с много хора, които са заинтересовани от бизнес между България и Сърбия. Отношенията с българските делови кръгове са също на изключително високо равнище, особено с БТПП и нейния председател Цветан Симеонов. За интензивността на връзките ни говори и фактът, че икономическият съветник на нашето посолство г-н Александар Миличевич е носител на грамота на БТПП за най-успешен икономически съветник в България за 2015 година.

- Работи ли се по важните, но неизпълнени досега проекти в транспорта?

- На автомагистралата от Ниш до границата с България тече строителство на всичките лотове след проблема около фалита на един от главните изпълнители. На този участък работи и българската „Трейс Груп“, която участва в строителството и на още една автомагистрала в Сърбия. Съвсем скоро бе открит новият участък на автомагитралата Пирот–Димитровград. Съгласно обещанията на българското правителство, очакваме и на участъка на коридор номер 10 София-Калотина да започнат строителните работи. Модернизацията на жп линията София-Ниш също напредва.

Очакваме напролет да започнат строителните работи на инфраструктурата на бъдещето ГКПП Салаш-Ново корито (Кадъ боаз), за които двете правителства подписаха споразумение преди почти десетилетие.

- Дали ще се обърне по-голямо внимание на социално-икономическото състояние и културната идентичност на българското малцинство в Сърбия?

- Българското национално малцинство в Сърбия представлява природен мост между двете страни и се ползва на най-високо равнище от малцинствените права и свободи. Нашите органи са посветени на решаването на всекидневните или техническите проблеми, предизвикани главно по финансови причини, в сътрудничество с Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия. С нашите български партньори се договорихме да се опитаме, чрез правилно разглеждане и внедряване на конкретни съвместни проекти, да съживим крайграничните региони и да стимулираме тяхното развитие. Планираме и съвместни проекти за развитие на тези райони, които да предложим на ЕС.

Съвсем скоро вицепрезидентът на Република България - г-жа Илияна Йотова, и заместник министър-председателят г-н Валери Симеонов посетиха Сърбия и в Димитровград проведоха разговори с нашите официални домакини и представителите на българското малцинство. И двете страни придаваме голямо значение на социално-икономическото му и културно състояние.

- Летният туристически сезон мина. Мнозинството сръбски туристи у нас като че ли отново избраха Българското Черноморие. Какви дестинации в Сърбия бихте препоръчали на българите, освен традиционните Белград, Ниш и Нови Сад?

- Сезонът тази година започна малко по-рано, но както и в предишните години, на Черно море имаше много граждани на Сърбия. От друга страна все повече българи идват у нас, за да се насладят на природните ни красоти и гастрономически изкушения. Бих им препоръчал да посетят нашите прекрасни планини Тара, Копаоник или Златар, както и курортните центрове Върнячка баня, Пролом баня и другите бани с лечебни качества.

- Според публикации хитът това лято е Златибор. Кои са причините за това?

- Златибор е прекрасна планинска дестинация. Освен великолепна природа, езера, пешеходни пътеки, тук се намират и множество стари църкви и манастири, както и етноселото в Сирогойно. Тази дестинация е особено интересна и за родителите с малки деца. За интереса към Златибор допринасят и невероятните гастрономически специалитети и алкохолни напитки. Вярвам, че българските граждани, които прекарат част от отпуската си в Сърбия, няма да останат разочаровани. За тях това ще бъде ново начало на приятелства с домакините, а това именно е и най-ценното нещо.

- Вие лично как се чувствате в България?

- За първи път дойдох във вашата страна в далечната 1963 г. и оттогава съм идвал доста често тук. Много неща свързват нашите народи като например манталитетът, откритостта и сърдечността, но също и недостатъците, които ни струват скъпо. Обичаме еднаква музика, културата ни има еднакви корени. И тук има сръбска скара и ракия от дюли. Как тогава да се чувствам тук при вас, освен като у дома си.

В професионален план да работя в България за мен е голямо предизвикателство. Защото има още много работа, която може да се върши между добри съседи. Това изисква пълна всеотдайност и истинска вяра в това, което правим. Удоволствие ми е да работя тук, приет съм по най-добрия начин и имам отлично сътрудничество с домакините! Сега, след повече от четири години пребиваване в София, трябва да отбележа, че за мене най-голям успех представлява сближаването между обикновенните хора, които все повече отиват в Сърбия и идват в България, правят много неща заедно, създават нови приятелства.

Материалът е предоставен от в. „Стандарт“ - standartnews.com и актуализиран от „Дипломатически спектър“.

Снимка: „Дипломатически спектър“