Радвам се, че плодотворното сътрудничество във всички области между нашите две държави се разширява

Н. Пр. г-н Дашжамц Батсайхан връчва акредитивните си писма като извънреден и пълномощен посланик на Монголия в Република България през май 2017 г. Същевременно е и посланик на своята страна в Македония, Гърция, Кипър, Румъния и Молдова.

Роден е през 1965 г. в Улан Батор, Монголия. През 1989 г. завършва Московския държавен институт по международни отношения /МГИМО/, после и Виенската дипломатическа академия. Прави специализации в Азиатско-Тихоокеанския център за изследване на сигурността - Хаваи, САЩ, в Дипломатическата академия на МВнР на Руската Федерация и в Република Турция.

Професионалната му кариера започва в Министерството на външните работи на Монголия, където заема различни длъжности в дирекциите: „Дипломатически протокол“, Политически отношения“, Европа, Африка и Арабските страни“. Работил е в няколко дипломатически мисии на страната си в чужбина: София, Анкара и Кувейт. Преди да дойде посланик у нас е заместник-директор на Дирекция „Европа“ в Министерство на външните работи.

Н. Пр. г-н Дашжамц Батсайхан владее български, английски и руски. Женен е, с три деца.

- Ваше превъзходителство, какво е нивото на двустранните отношения между България и Монголия в момента?

- Много съм доволен, че нашите приятелски отношения се задълбочават и плодотворното сътрудничество във всички области между нашите две държави се разширява. През последните години бяха осъществени редица важни посещения и бяха проведени преговори на високо и други равнища. В рамките на отбелязването на 65-та годишнина от установяването на дипломатическите отношения между Монголия и Република България българският президент Росен Плевнелиев посети Монголия през 2015 година. По време на това официално посещение бяха проведени успешни разговори и подписани споразумения и документи, които са важни за по-нататъшното активиризиране на отношенията между двете ни страни. В двата парламента работят парламентарни групи за приятелство.

Смятам, че за развитието и разширяването на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество много важна роля играе Междуправителствената комисия и нейните редовни сесии. През миналата година в София се състоя 6-та сесия на тази комисия и по време на заседанието бяха обсъждани конкретни въпроси за активизиране на взаимната търговия, стокообмена и инвестициите от взаимен интерес. Съгласно протокола на 6-та сесия ние изучаваме възможностите за създаване на съвместни предприятия за производство на месо, месни и млечни продукти, съответствуващи на стандартите на Европейскиясъюз, както и на съвместни проекти за оранжерийно стопанство в Монголия с участието на съответните селскостопански институти на двете страни.

Посолството ни активно си сътрудничи с Българската търговско-промишлена палата и представителите на българските държавни и частни компании с цел установяването на преки контакти между бизнесмени и обмяна на информация за нови закони и наредби в областта на търговско-икономическата дейност. Следващата сесия е предвидено да се организира през 2018 година в Улан Батор. Председател на монголската част на Междуправителствената комисия е министърът на здравеопазването, а председател на българската част е заместник-министърът на земеделието, храните и горите. Двете страни имат добри традиции и големи възможности да си сътрудничат в области като селското стопанство, хранителната промишленост, геологията, здравеопазването и туризма. И аз като посланик ще работя много активно за по-нататъшното задълбочаване на всестранното сътрудничество между двете страни.

- Какво е сътрудничеството ни в сферата на образованието и културата? Има ли интерес у монголските младежи да получат висшето си образование в нашата страна?

- Двете страни имат традиционно сътрудничество в областта на културата, образованието и науката, с добри основи и възможности за развитието му. Откакто първите монголски студенти започнаха да учат в България от 1957 година, стотици наши младежи са завършили висшето си образованието тук. Искам да изразя голямата си благодарност на българската страна, че монголски студенти продължават да се обучават във висшите учебни заведения на България и сега.

През миналата година бе подписано Споразумение за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката за периода 2017-2021 г. между нашите две правителства. Също така ние подкрепяме и прякото сътрудничество между музеите, театрите, културните институции и творческите колективи на двете страни. Радвам се, че има голям интерес към монголската история и култура в България и срещнах доста българи, които знаят много за нашата страна. В последните години със съдействието на посолството са били преведени на български език книгите „Тайната история на монголите“, „Монголски приказки“ и други произведения от монголски автори.

- Страната ви е богата на полезни изкопаеми. Към тях в последно време има повишен инвестиционен интерес от чужбина. Как се развиват нещата в сферата на инвестициите и какви са рамките, които монголското законодателство поставя пред тях?

- След като парламентът прие Закона за чуждестранните инвестиции, рязко се увеличиха капиталовложенията от чужди държави във всички сфери на икономиката на страната. Например в областта на търговията, инфраструктурата, геологията, минната индустрия и т.н. Монголия е богата на полезни изкопаеми, добива главно коксирани въглища, мед, молибден, злато, сребро и други. Чуждестранните партньори са готови да инвестират в желаните сфери. Днес Монголия е страна, отворена и благоприятна за инвестиции със своите закони. Подписала е и спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, договори за търговия и икономическо развитие и други двустранни споразумения с много държави.

Но освен природните богатства вие знаете, че Монголия, при 3 милиона население, има общо над 70 милиона глави добитък – овце, кози, крави, коне и камили.

- С какво е свързан монголският национален празник Наадам? Как го отбелязват монголците?

- На 11 юли монголците отбелязват националния си празник - Наадам. Той е традиционен народен празник, който се празнува в цялата страна. Думата наадам“ в превод от монголски език означава „празненство“ или „игрища“. По време на Наадам се провеждат „трите мъжки игри“ – традиционни спортни състезания: борба, стрелба с лък и конни надбягвания, както и много други културни празнични прояви. Всяка община и град празнуват своя Наадам, но главното мероприятие се провежда в столицата – Улан Батор, където се събират много участници и чуждестранни гости.

Няколко думи за „трите мъжки игри“. В Наадам участвуват 512 или 1024 борци. Монголската национална борба има свои особености: загубилият напуска състезанието, няма категории според теглото и ограничения по време и площ. Надбягванията с коне са много почитани от монголците. В тях се състезават деца от 4 до 12 години, а дистанцията е от 12 до 32 км в зависимост от възрастта на конете. Монголските надбягвания имат традиции от хиляда години. Стрелбата с лък пък се провежда в две възрастови групи: деца от 8 до 17 години и възрастни.

- Казват, че красотата на природата ви спира дъха – от националния парк Терелж в близост до Улан Батор през пустинята Гоби до Алтай, всичко е прекрасно. До какво от нея и как туристите могат да се докоснат?

- Монголия е страна с просторни степи, пустини, високи планини и големи реки и езера. Има много богат животински свят. В пустинята Гоби може да видите диви камили, както и истинско гробище на динозаври.

Правителството утвърди туристическата програма Mongolia - Nomadic by Nature и предприема необходимите мерки за развитие на националните паркове и туризма в страната. Много туристи се впечатляват не само от природата ни, но и от историята, традициите, обичаите, културата и начина на живот на нашия народ. Както слънчева България, така и слънчева Монголия привлича все повече туристи от година на година. По данни на статистиката почти половината туристи, които посещават страната ни, са от Европа, в това число разбира се и от България. Увеличава се и броят на монголските туристи, които искат да пътуват до България, като особено ги привличат плажовете на Черно море - Варна, Бургас, Златни пясъци и Поморие...

- Разкажете ни повече за музиката на Монголия, за прочутото монголско гърленото пеене...

- Гърленото пеене /хоомий - по монголски/ е уникален вид изкуство, присъщо единствено на някои народи от Саяно-Алтайския регион – монголци и алтайци. Уникалността на това изкуство се състои в това, че изпълнителят извлича заедно две ноти едновременно, образувайки по такъв начин своеобразно двугласно соло. Стилът хоомий акустично е свързан с тежък, нисък, жужащ звук в крайно ниските честоти. Обикновено самото звучене в стил хоомий се смята за по-важно от поетичния текст. Техниката на пеене е с необичайна артикулация в глътката и гръкляна, характерна за традиционната (особено култовата) музика. Изкусните изпълнители на гърленото пеене, както и разказвачите на приказки, са били пазителите на народната музика и поезия, хора, уважавани от всички социални слоеве и групи от населението. През 2010 година монголското гърлено пеене получи статут на световно културно наследство на ЮНЕСКО.

- Преди две години в столицата Улан Батор се откри Паметник на кирилицата в присъствието на тогавашния български президент Росен Плевнелиев. Как ни сближава азбуката – нас, европейска България, и Монголия, от центъра на Азия?

- Старомонголската писменост се е зародила преди много столетия и съдейки по епиграфските паметници, датира от началото на XIII век. Оттогава монголците са използвали различни писмени системи, някои от тях са били приспособени към други езици. Монголската кирилица - азбуката ни на основата на кирилицата, е приета в Монголия през 1941 година. С нейна помощ монголците още повече се сближават с народите на страните, които използват кирилицата, запознават се с богатата история и култура на европейските страни, в това число и на България. Затова и по време на посещението на президента на Република България в Монголия през 2015 година в Улан Батор бе открит Паметник на кирилицата.

- Вие познавате нашата страна, били сте и преди на работа в посолството ви тук. Отлично говорите български език, вашата съпруга – г-жа Туяа, също. Какво свързва семейството ви толкова силно с България? Какви са впечатленията ви сега - вече като посланик?

- Със съпругата ми се чувстваме щастливи, че отново сме в България, една хубава страна, в която винаги ни посрещнат с топлота и обич. За пръв път дойдох тук през 1988 година на стаж, докато бях студент в МГИМО. По-късно работих в посолството в София, това е третият ми мандат във вашата страна.

Да, наистина моето семейство е много свързано с България. Тук се запознах със съпругата ми, докато тя беше студентка в Медицинска академия в София. Тук се роди по-малкият ни син – Ангар. Дъщеря ни учеше в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, после продължи образованието си в Париж и Института на чужди езици в Улан Батор. Двамата ни синове завършиха средното си образование в Руското училище в София. По-големият – Тамир, по-късно завърши английска филология в Университета в Анкара, а по-малкият – Ангар, в момента следва магистратура по японска филология в Токио. Доволни сме, че децата се справят добре. И аз, и цялото ми семейство много обичаме България.

Вашата страна има древна история и изключително културно наследство, надарена е с прекрасни природни пейзажи. А хората са много гостоприемни и приветливи. Пътувал съм със семейството ми доста из България. Много обичаме ВеликоТърново, Стара  Загора, Рилския манастир, Банско, Приморско... И планините ви са много красиви – Родопите и Витоша.

Накрая искам да благодаря на екипа на „Дипломатически спектър“ за проявения интерес и отделеното внимание на моята страна. Пожелавам всичко най-хубаво на вашите читатели.

Снимката е предоставена от посолството на Монголия в Република България.