Печат 

Важната годишнина бе отбелязана на 10 април с литературна вечер в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Тя бе организирана от Центъра за азербайджански език и култура при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института за ръкописи „Мухаммад Физули“ при Академията на науките на Азербайджан, Библиотеката и фондация „Европа и светът“, с подкрепата на азербайджанското посолството в София.

Идеята за представянето на азербайджанския поет от ХVI в. Мохаммад Физули в България е на София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура при Софийския университет. Фондация „Европа и светът“, в лицето на Гергина Дворецка, журналист и поет, я подкрепя и става съорганизатор на литературната вечер. Двете дами заедно превеждат няколко стихотворения на Физули. София Шигаева-Митреска прави преводите от азербайджански, а Гергина Дворецка им придава поетична форма, като си помага и с руския им превод.

Литературната вечер бе открита от Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Азербайджанската република в Република България. Тя приветства присъстващите и напомни за значението на големия поет:

Както повечето от вас знаят, Мухаммад Физули е един от най-ярките представители на азербайджанската литература от 16-ти век и най-блестящата фигура на жанра „диван“. Той е бил добре запознат с логиката, медицината, математическите науки, различните религиозно-политически тенденции, особено с гръцката философия. Физули създава уникални произведения на три езика - азербайджански, арабски и персийски, в жанровете - газели, гасиди, рубаи, гита. Поемата „Лейли и Меджнун“, която е върхът на творчеството му, е една от редките перли както на Азербайджан, така и на Изтока, и на световната поезия. Независимо от факта, че темата за Лейли и Меджнун се появява в писмена литературна форма благодарение на великия азербайджански поет от 12-ти век Низами Гянджеви и е вдъхновявала много турски, персийски, индийски и узбекски поети, произведението, създадено от Физули на майчиния му език, се отличава с оригиналността си от тези, написани по-рано. Не е случайно, че известният азербайджански композитор Узеир Хаджибейов е положил основите на оперния жанр не само в Азербайджан, но и в целия мюсюлмански и тюркски свят, именно по мотиви от поемата „Лейли и Меджнун“, написана от Физули.

Въпреки че Физули посвещава творбите си на отделни владетели, включително и произведението „Бангу Баде“ („Опиум и вино“), посветено на основателя на азербайджанската държава Сефевиди и в същото време на талантливия поет Шах Исмаил Хатаи, той не проявява склонност към дворцовия живот. След азербайджанския поет от ХV в. Насими, чиято 650-годишнината отбелязваме тази година, Физули повдига на още по-високо равнище литературния ни език с образци, написани на азербайджански, оказва силно влияние както върху класическата азербайджанска, така и върху световната поезия и създава нова литературна школа.

Ще отбележа и факта, че преди две години, през 2017 година, ръкописът на „Диван“ на великия поет е включен в Международния регистър „Паметта на света“ на ЮНЕСКО. Този ръкопис е датиран 1572 г. и в него са събрани над 400 стихотворения, написани на майчиния ни език. Общочовешкото значение на произведението е потвърдено със сертификата, подписан от генералния директор на ЮНЕСКО.

Приветствие към гостите отправи и заместник-директорът на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ - доц. д-р Антоанета Тотоманова, която разказа за успешното сътрудничество на Библиотеката с културните институции на Азербайджан.

Бе прочетен и поздравителен адрес от директора на Института за ръкописи „Мухаммад Физули“ към Националната академия на науките на Азербайджан, акад. проф. дфн Теймур Каримли, в който се казва:

Великият азербайджански поет и мислител Мухаммад Физули е един от най-видните представители на световната лирическа поезия. Неговите безсмъртните газели и до ден днешен покоряват сърцата на влюбените, вдъхвайки им чувство на любов, благородство, хуманизъм, доброта и човешка красота. Докато поколенията се сменят едно след друго на историко-обществената сцена, всяко ново поколение ражда свой Физули. Толкова близък и роден. И безсмъртието на класика се обуславя с този фактор. Подобно на другите класици на световната литература, безсмъртието на творчеството на Физули е в това.

Надяваме се, че благодарение на прекрасните преводи, творбите на Физули ще бъдат открити и от българския читател с цялата палитра на словесните им багри и ще докоснат сърцата на младите влюбени.

После Гергина Дворецка сподели впечатленията и вълненията си от работата над поетичните преводи, като каза, че е открила Физули не само поет, който пише за любовта, а и като човек, който изживява дълбоко проблемите на времето си, като същевременно умее да вкусва и сладостта на живота.

Заемайки се с преводите на 6 от газелите на Физули, аз постепенно навлизах в поетичния му свят отпреди 5 века. В него имаше любов, страдание, самота, но проблясваше и радост от живота, въпреки любовната мъка. Уникално е усещането, че се докосваш до душата на човек, живял толкова отдавна. Опитвах се да достигна до тази душа през насложените един над друг пластове от думи, защото езикът, на който е писал Физули, е бил доста различен от този, който говорят съвременните азербайджанци, и дори те се нуждаят от допълнителни пояснения за стиховете му. София ми превеждаше тези пояснения и понякога те се разминаваха с преводите на руски, които ползвах. Понякога в една и съща газела лиричният герой ту говореше за любимата си в трето лице, ту директно се обръщаше към нея и не бях сигурна, дали поетът го е казал по този начин или така се е получило при по-късните тълкувания и преводи. Но каква радост изпитвах, когато сред думите, които идваха отпреди пет века и междувременно върху тях се бяха натрупали допълнителни словесни наслоения, се натъквах на скъпоценни камъчета като сравненията, че устните на любимата са като „детска люлка“, а извитите вежди на красивите девойки са като „смъртоносен сърп“ за сърцето на мъжа:

„Който нежната розова пъпка с рубина на твоите устни сравнява,

посрамен ще бъде, щом чистота на перлите в тяхната детска люлка види.“

---

„Девойките са извор на болка за сърцето,

извитите им вежди са смъртоносен сърп за мен.“

Всъщност стихотворенията, прозвучали вечерта, са избор на Института за ръкописи „Мохаммад Физули“ при Академията на науките на Азербайджан, като критерият при подбора им е бил да са едни от най-популярните и любими на азербайджанците. Те бяха прочетени от студентката от специалност тюркология Чийдем Алиосманова и магистърът Димитър Филипов, възпитаници на СУ „Св. Климент Охридски“.

Институтът за ръкописи „Мохаммад Физули“ бе осигурил и няколко книги за поета и издания на негови произведения на различни езици, които бяха изложени вечерта в две витрини във фоайето на Националната библиотека. До тях можеше да се видят и два ръкописа на известното му съчинение „Хадигат ас-Суада“ („Градината на щастието“), от XVII в. и от XVII – XVIII век., извадени от фонда на нашата библиотека.

София Шигаева-Митреска направи презентация за живота и творчеството на поета:

За живота на Физули има много малко информация. Мухаммад ибн Сулейман /истинското му име/ е роден през 1494 г. в град Кербала, близо до Багдад. Баща му е от древния тюркски род Баят. Мухаммад получава блестящо образование в Кербала, а после в Багдад, което означава, че семейството му е било заможно. Изучава древногръцка и източна философия, има задълбочени познания по астрономия, логика, математика и медицина. Владее съвършено три езика – родния азербайджанско-тюркски, персийски и арабски. Познава трудовете на Аристотел и Платон, творчеството на поетите и мислители Хагани, Низами, Насими, Фирдоуси, Навои и др.

По-нататък тя разказа, че поетът никога не се е отдалечавал от Багдад и околностите му, но въпреки това е сред най-напредничавите личности на XVI в. Дълго време преподава, работи и като служител в мавзолея на четвъртия халиф, имам Али ибн Абу Талиб в Наджаф, откъдето е отстранен поради изпадане в немилост пред ортодоксалното духовенство. Десетият османски султан Сулейман Великолепни му определя пенсия от 9 акчета дневно, но той не може да я получава поради големите бюрократични пречки. Умира през 1556 г. по време на чумната епидемия и е погребан в родния си град Кербала. Тя разказа за творчеството му и за влиянието на Физули върху утвърждаването на азербайджанския език в литературата.

Д-р Невена Граматикова, архивист в отдел „Ориенталски сбирки“ на Националната библиотека, сподели, че е открила една от газелите на поета, публикувана на турски език, но изписана на кирилица, от П. Р. Славейков в неговата книжка „Славейче, или събрание на различни песни, български и турски, за разтуха на младите“ (Цариград, 1864). Тя подчерта, че очевидно по време на нашето Възраждане, Физули не е бил непознат по българските земи.

После присъстващите се насладиха на видео откъс от операта „Лейли и Муджнун“ на композитора Узеир Хаджибейов – синтез от фолклорни мотиви (мугам) и класическа музика.

Вечерта завърши със свободни разговори между гостите и с азербайджански чай и сладки, осигурени от посолството на страната у нас.

Повече за събитието вижте ТУК.

Снимки: „Дипломатически спектър“

На тях: Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Азербайджанската република в Република България чете своето слово; приветствие към гостите отправи и заместник-директорът на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ - доц. д-р Антоанета Тотоманова; Гергина Дворецка и София Шигаева-Митреска представят творчеството на Физули; студентката от специалност тюркология Чийдем Алиосманова и магистърът Димитър Филипов, възпитаници на СУ „Св. Климент Охридски“, прочетоха шестте газели на поета на български и азербайджански език.