Печат 

Изложба на 21 автори от Северна Македония и България можеше да се разгледа в Арт Център Банкя от 28 май до 7 юли.

Проектът „Свързване“ на Културно-информационния център на Република Северна Македония в София през 2019-та се разшири с групова тематична изложба, за чиято подготовка и осъществяване помогнаха кураторите от Северна Македония и България – Горанчо Георгиевски и Свилен Стефанов. След няколкогодишна съвместна дейност и контакти, авторите Мариян Дзин, Зоран Мише, Павел Целкоски, Горан Тричковски, Марияна Иванова, Перица Георгиев и Иво Пецов, които са от Северна Македония, но живеят и работят в България, изразиха желанието си за разширяване на проекта, в който взеха участие изтъкнати творци от Северна Македония и България. Идеята за свързване на творчествата на художниците от двете страни срещна подкрепа от страна на Министерството на културата на РСМ. Реализацията на изложбaта в Банкя (София) е в партньорство с Арт Център Банкя.

Откриването на събитието премина в изключително приятелска атмосфера при препълнени зали. На него присъства и Н. Пр. г-н Марян Гьорчев, извънреден и пълномощен посланик на Република Северна Македония в Република България. Обръщения към присъстващите отправиха: директорът на КИЦ на Република Северна Македония в София д-р Сашко Насев, художественият директор на Арт Център Банкя - Мирослава Стоянова, и кураторите - проф. Свилен Стефанов и Горанчо Георгиевски.

Горанчо Георгиевски за изложбата:

Изправени пред ежедневието, както на тези наши пространства, така и глобално, темата на изложбата „Интеграция на идентичности“ е само реакция и част от пъзела на художественото мислене при съставянето на мозайката от актуалните и новосъздадени обществени и политически движения и промени. Допирайки се до нашето съвремие, се отварят въпроси от обществото в насока на изразяване на идентитета и неговото интегриране през призмата на националната, държавната и религиозна идентификация, половата и расовата принадлежност, личното идентифициране на художниците. Модерният свят осъществява своите ползи чрез технологическото развитие, преди всичко с комуникационните мрежи, които чрез медиите и информационните технологии достигнаха своя връх в настоящето. В това настояще те са необходими за развитието както на обществото, така и на индивида като интегрална част от тази система. Глобализацията и технологиите за промяна на съзнанието чрез медийната информация, пропаганда и реклама създават нов режим, в който индивидът тихо се отчуждава и губи своята идентичност. Всъщност актуалното състояние на съвременното общество и изграждането на модерни институционални мрежи е моментът на социологически разпад, т.е. на дезинтеграция. Поставя се въпросът за надминаване на глобалните процеси - дали художникът говори от свое име като гражданин, еднакъв сред еднаквите, или от името на художник, избран и по собствен избор отговорен, и в по-малка или в по-голяма мяра обвързан с публичното мнение и действие. От друга страна, този въпрос не е сложен, защото ролята и мястото на художника и гражданина не се изключват взаимно. Художникът е гражданин в онази форма, която включва участие и консумация на всекидневието.

Изложбата на художниците, инициатори на проекта „Свързване“, с название „Интеграция на идентичности“, седем от България и седем от Македония - Шкипе Мехмети, Роберт Янкулоски, Ацо Станкоски, Беди Ибрахим, Исмет Рамичевич, Атанас Ботев и Колектив Зеро – повечето от тях значими за промените на мисълта и концепцията в съвременното  македонско изкуство, имат за своя главна основа комуникацията, приятелството, взаимното разбиране и преди всичко любовта към изкуството. Тази изложба носи в себе си редица различности, но и сродности в мислите на авторите, в съществуването на феномена на изобразителното, без разлика откъде произхождат или къде са се образовали като художници. Творците, които не познават граници, винаги са намирали начини и са осъществявали контакт с близките им творчески натури. Концепцията „художник-художник“ не е нов, но в този случай творците директно водят взаимен диалог, а с това повдигат множество въпроси. Все пак изкуството е съвсем друго нещо, нещо, което е пред/извън ежедневната политика, тоест, художниците са онова, което са – творци, обединени според принципа „изкуство заради изкуството“, а това е девизът за дълготрайно приятелство и интегриране, непознаващо граници...

Свилен Стефанов за изложбата:

Очевидно е, темата „Интеграция на идентичности“ е актуална. Но сякаш тя е такава по един уклончив начин, доколкото интегрирането на различни идентификационни представи се появява предимно в идеологическите полета на различните утопии. И независимо че в този проект са посочени проблемите на конкретни идентичностни нива – национални, държавни, религиозни, полови и расови, не съм сигурен, че настоящата изложба може (както и въобще изкуството) да даде поне частично решение, на който и да е от тях. Изкуството е такова, каквото е, то не е нито политика, нито етика. То е свързано със социалното по индиректен начин и има своя вътрешна логика и начини за изграждане (или разграждане) на идеологическите конструкти. Затова аз не очаквам от художниците в тази изложба „илюстрации“ на социална тематика, но за мен е много по-важен резултатът от срещата на двадесет и една индивидуалности. Двадесет и един творци от две съседни, много близки страни, но същевременно и много разделени в миналото от различното конструиране на паметта и политическите реалности. Интересен е самият факт на изложбата, когато едни до други застават произведения на съвременни автори, интерпретиращи изкуството от радикално социалните до напълно херметичните му измерения.

В този процес на интегриране на „множественост от идентичности“ съм си позволил да представя автори с различен диапазон на тематични и визуални търсения. Като куратор, който също участва в изложбата, представям произведения на художници, с които съм работил и които ценя като едни от най-креативните в съвременното българско изкуство. Това са Генади Гатев, Десислава Христова, Иван Кюранов, Лиляна Караджова, Росен Тошев и двойката Nina/Vale. За тези автори със сигурност може да се каже, че имат сериозен принос в процеса на промяна на българското изкуство и неговото ново разбиране във всички области – от живописта до дигиталните изкуства. Някои от тях винаги са работили самостоятелно (графикът Д. Христова и фотографът Л. Караджова), а други идват от станали известни още през 90-те години арт групи като софийската XXL (Г. Гатев, И. Кюранов, Р. Тошев). В посока на видеоарта работи изявеният във Франция и България арт дует Nina/Vale (Нина Ковачева и Валентин Стефанов). Всеки от тези автори притежава доказано сложен път в изкуството и за мен беше интересно какво ще се случи като резултат, когато ги събера заедно. Надявам се кураторските ми предпочитания да материализират пред културните публики на Македония и България една интригуваща селекция (1/3 част от цялата изложба), идваща от автентичната художествена сцена на съвременна България.

Изложбата „Интеграция на идентичности“ ще бъде представена скоро и в Пловдив – Европейска столица на културата за 2019 година, а от 26 юли и в Националната галерия на Република Северна Македония - Мала станица, в Скопие.

Материалът е предоставен от Културно-информационния център на Република Северна Македония в София. Повече може да видите на:  www.kic.com.mk