На 9 март, в нашумелия напоследък литературен клуб в Националния дворец на културата, бе представена книга на Ришард Капушчински, съдържаща три негови творби: „Автопортрет на репортера“, „Стремителният ход на историята. Записки за XX и XXI век“ и „Другият“.

Събитието бе организирано от Полския институт в София и издателство СОНМ.

Водещ бе Марин Бодаков от отдел „Литература“ на в. „Култура“. Книгата представи проф. д-р Минка Златева – неин редактор и автор на предговора, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Мнения и впечатления изказаха също преводачката Благовеста Лингорска и журналистът от Българска национална телевизия Бойко Василев.

Ришард Капушчински е роден през 1932 г. в гр. Пинск /днес в Беларус/. Умира през 2007 г. във Варшава. Животът му е низ от интересни събития, които го превръщат в легенда. Пътешественик до душа, историк по образование, журналист по призвание, той е наричан „царя на репортажа“. От 1962 г. Капушчински е постоянен кореспондент на Полската агенция по печата в Африка, Латинска Америка и Азия. Прави репортажи от Индия, Афганистан, Пакистан, Китай, Япония, Казказ и къде ли още не. Периодът, прекаран в Африка, е начало на разцвета на репортерската му работа. Пет години прекарва в Чили, Бразилия, Мексико и Боливия, по-късно пътува в Ангола, Иран, Етиопия. Той е най-изтъкнатият писател измежду полските репортери, публицист, поет и фотограф.

Aвтор на 26 книги, Капушчински е най-често превежданият полски автор заедно със Станислав Лем. Не дочаква Нобеловата награда за литература, но пък за всички поляци, а и за много хора по света, той е гениален есеист, един от най-големите журналисти на 20 век.

В България са издадени книгите му: „Шахиншахът“, „Империята“, „Лапидарии“, „Футболната война“, „Още един ден живот“, „Абанос“, „Пътешествие с Херодот“. Преводът им е дело на Благовеста Лингорска.

И тъй като Ришард Капушчински не може да бъде разказан, той просто трябва да бъде прочетен.

Снимка: сп. „Дипломатически спектър”