Това е заглавието на романа на известния испански писател Игнасио Мартинес де Писон, представен у нас на 22 ноември в литературeн клуб „Перото“.

Събитието бе организирано от Институт Сервантес – София, съвместно с посолството на Кралство Испания. То бе част от поредицата срещи с писатели „Сервантес в Перото“. 

Игнасио Мартинес де Писон е роден в гр. Сарагоса през 1960 г. Той е автор на 12 романа. По негови сценарии и книги са създадени няколко филма, сред които „Странични пътища“, „Тринайсетте рози“ и „Чико и Рита“, всички с номинации за наградите „Гоя“, а последният – с награда. Романите му са получили общо 17 литературни отличия, 5 от които са за „Присъдата на утрешния ден“.

Тази най-значима творба на Игнасио Мартинес де Писон е издадена у нас от издателство „Персей“ /превод - Румен Руменов/. Представянето й в  „Перото“ стана под формата на среща-разговор с Игнасио Мартинес де Писон и Алек Попов. Испанският писател показа и пред софийската публика, че разказва ясно и точно,  че  показва сложната човешка същност, която не подлежи на схеми и генерализации и че без излишни обяснения, със стегнат изказ и факти, постига дълбок психологически финес.

А ето и няколко думи за книгата от българските й издатели: „Романът „Присъдата на утрешния ден“ представя един мъж и тринайсет разказа за неговия живот, белязан от борба за насъщния, амбиция да постигне социалния статус, който му се полага, омайване и стъпкване на женски сърца в преследване на следващото, печелене на доверие и… поредица от предателства.

Един мъж и тринайсет гледни точки за това кога и как се става доносник. Огорчен от провалите си, Хусто (Справедлив) започва да доносничи за онези, с които общува, и неговите думи съставят дебели досиета на прогресивно мислещи млади хора във франкистка Испания. Сътрудничеството си с полицията той използва не само като източник на доход, но и като инструмент за отмъщение. Доносничейки, Хусто се разплаща с тези, които са го пренебрегнали, като дори им приписва търсени от властите „прегрешения“. Дамгосани са негови приятели, които са му помагали, жени, влюбени в него, близки и далечни познати, хората, които са го унижавали или са имали по-голям късмет от него.

Романът на Игнасио Мартинес де Писон „Присъдата на утрешния ден“ е сноп съдби, пресекли житейския път на Хусто Жил. Някои разкази са по-емоционални, други - по-хладни и дистанцирани, някои само поставят въпросите, на които други отговарят. Но до един са искрени и обективни. Преплитането им служи за изтъкаването на пъстрото пано от социални и нравствени дилеми, чието разрешение може да донесе единствено времето, единствено утрешният ден.“

Снимка: институт Сервантес - София