От 22 март до 21 май 2017 г. за първи път пред българска публика се показват творби, подбрани от държавни и частни колекции, на световноизвестните фотографи:

Франтишек Дъртикол, Яромир Функе, Ярослав Рьослер и Еуген Вишковски. Проектът се осъществява от Националната галерия - Квадрат 500, Музея на изкуството в Оломоуц, чешкия Институт за творческа фотография и Чешкия център в София.

Всеки от четиримата майстори на чешката авангардна фотография има свой собствен стил, но и нещо, което ги свързва – следвоенният период в тогавашна Чехословакия, ексцентричността и провокацията. Според автора на изложбата Владимир Биргус: „Самостоятелна Чехословакия, възникнала в края на Първата световна война върху руините на Австро-Унгария, е етнически силно разпокъсана държава, в която наред с чехи и словаци живеят и много германци, унгарци, русини и хора от други националности, съставляващи около една трета от тринайсет милиона и половина души население. Тя обединява промишлено развитата чешка земя с аграрна Словакия и изоставащата Подкарпатска Рус. Въпреки това е просперираща демократична република с богат културен живот. Редица чешки авангардни творби са създадени още преди Първата световна война, от всички тях ще припомним новаторската абстрактна живопис на Франтишек Кубка и кубистичните скулптури на Отто Гутфройнд, картините на Йозеф Чапек и Емил Фила и отделни кубистични сгради на архитектите Йозеф Хохола и Йозеф Гочар. В междувоенния период Чехия е един от основните центрове на функционализма и сюрреализма, там възникват оригиналните чешки авангардни направления поетизъм и артифициализъм. Прага, която до този момент живее в сянката на Виена и Будапеща, бързо се променя в модерна европейска метрополия. В период, когато в съседните страни постепенно на власт настъпват фашистки и подкрепящи фашизма режими, Чехословакия остава до 1938 г. преден пост на демокрацията, а след като Хитлер идва на власт, и убежище за много немски и австрийски емигранти, между които са известните творци - братята Ман, Джон Хартфилд, Стефан Цвайг и Оскар Кокошка.

Чешката фотография, която в началото изостава от прогресивните течения в чешката живопис, скулптура и музика, бързо достига международно ниво чрез творбите на своите най-добри представители. В междувоенния период в Чехословакия възникват много фотографски творби, които не са само обикновена имитация на чужди образци от Франция, Германия, Съветския съюз или САЩ, а изразително допринасят за развитието на художествената фотография. Някои от тях едва неотдавна получиха своето признание. Работите на Франтишек Дъртикол, Ярослав Рьослер, Яромир Функе и Еуген Вишковски не са изолирани от чешката междувоенна фотография. Други забележителни модерни творби са създадени от Индржих Щирски, Франтишек Вобецки, Йозеф Судек, Мирослав Хак, Вилем Райхман, Вацлав Зикмунд и много други. По време на немската окупация през Втората световна война и след настъпването на комунистическия тоталитаризъм през 1948 г. авангардното изкуство е потиснато, а неговите творци са задържани и преследвани. Признаването отвън на пионерите в чешката модерна фотография става постепенно. Въпреки че работи на Дъртикол и Функе са показвани в известни галерии и музеи още през 70-те години, първата монография на Ярослав Рьослер излиза чак през 2001 г., а Еуген Вишковски все още очаква цялостно международно признание.“

Информацията е предоставена от Чешкия институт в София.

На снимката горе: Откриването на изложбата стана на 22 март в присъствието на Слава Иванова – директор на Националната галерия, Катерина Хуртаева - директор на Чешкия център в София и куратора Щепанка Биелешова. Фотограф: Иво Чупетловски

 

На снимките долу творби на: 1. Франтишек Дъртикол; 2. Яромир Функе; 3. Ярослав Рьослер; 4. Еуген Вишковски