На 23 март Н. Пр. г-н А. С. Бабар Хашми, извънреден и пълномощен посланик на Ислямска република Пакистан в Република България, даде прием по случай Националния ден на страната в София Хотел Балкан.

На тази дата през 1940 г. e приета Резолюцията за създаване на отделна държава - Пакистан. Няколко години по-късно, на 14 август 1947 г., Пакистан придоби независимост.

В приветствената си реч към многобройните гости на приема посланикът заяви:

Философът и поет Алама Икбал, който даде идеята за Пакистан, пише в куплет, който като цяло се превежда:Въпреки че моят разказ може да не е толкова привлекателен, той може би ще докосне сърцето ви.“

Нека от самото начало да поздравя своите сънародници за нашия национален празник, а също така да поздравя и нашите български приятели по повод 140-ата годишнина от националния им празник, който бе отпразнуван по-рано този месец. Приемете моите поздравления за първото Председателство на България на Съвета на ЕС и най-добрите ми пожелания за стремежа ви за присъединяване към еврото и зоната на Шенген.

На 23 март 1940 г., под ръководството на на нашия поет и философ Аллама Икбал и далновидното лидерство на Куайд-е-Азам Мохамад Али Джина, решихме да постигнем мечтата си за самостоятелна родина и в рамките на кратък период от 7 години, на 14 август 1947 г., придобихме нашата независимост. Така че в този ден, докато празнуваме, ние прекланяме глави в смирение, за да почетем нашите предци визионери и жертвите на нашите смели герои. За нас това е и време за трезв размисъл за постигнатите цели и мечтите, които предстои да бъдат реализирани.

Докато празнуваме нашия национален празник, се радвам да отбележа, че през всичките тези години, въпреки някои неуспехи, общата траектория на Пакистан беше нагоре и в положителна посока към мир, развитие и просперитет.

Днес в Пакистан, с население от 207 милиона души, 60% от които е нашата младеж, ние се чувстваме благословени. Имаме огромни плодородни равнини, син океан, очарователна пустиня и много, много високи планини. От 14-те върха с височина 8 000 метра в света, 5 са ​​в Пакистан, включително К-2, вторият по височина в света. И един от нашите български приятели, Боян Петров, ги е изкачил всичките. Поздравления за Боян.

Пакистан е сред първите десет страни в света по производство на памук, пшеница, мляко и ориз. Ние не изоставаме дори в човешкото производство“. Макар че нашите селскостопански продукти и човешките постижения са видни за всички, нашата технологична мощ не отстъпва на никого. С темп на икономически растеж от около 5% годишно икономиката ни се движи нагоре. Над 600 мултинационални компании в момента работят в Пакистан и още повече се опитват да се присъединят.

С България пазим грижливо нашите дългогодишни отношения. Дори отбелязваме националните си дни през месец март, известен като „женския месец“. Повече от половин век нашите приятелски отношения са белязани от взаимно уважение и интерес и стабилно приятелство. Убедени сме, че тези отношения на приятелство и сътрудничество ще станат още по-силни през следващите години.

Тъй като сме свидетели на българските усилия за създаване на газов хъб, за създаване на свързаност чрез коридори 4, 6, 8 и 10, ние в Пакистан превръщаме стратегическото си местоположение в предимство чрез търговия, транспорт и енергийна свързаност. Китайско-пакистанстият пазарен икономически коридор (CPEC) е водещият проект на инициативата Един пояс, един път“, в който ще участват много страни, и в който България също е партньор във формата 16+1.

В днешния Пакистан приоритетите са ясни: да пазим своята сигурност; да  премахнем бича на тероризма; да имаме мирни междусъседски взаимоотношения и да разрешаваме споровете си мирно чрез преговори, включително спора за Кашмир, който опорочава мирната среда и сигурността в Южна Азия вече повече от половин век. Позволете ми да повторя, мирните преговори за разрешаване на спора за Кашмир са единственият път напред, днес, утре или в следващия ден, а Пакистан е готов да преговаря по всяко време и навсякъде.

Дами и господа,

Тероризмът е проклятието на нашето време. Всъщност Пакистан е дал повече жертви във войната срещу тероризма, отколкото всички 40 коалиционни държави взети заедно. Дали сме над 75 000 жертви и сме понесли загуби от повече от 100 милиарда щатски долара за последните 15 години. Чрез операции като Зарб и Асб и Радд ул Фасад“ успяхме да счупим гръбнака на терористите. Надяваме се със съвместни усилия да елиминираме и останалите елементи скоро.

В Афганистан, в една от най-дългите, кръвопролитни и най-скъпи войни в историята, международната общност може да се обедини около това, което Пакистан винаги е предлагал - уреждане чрез преговори. Можем най-накрая на направим правилното нещо, след като всичко друго бе вече изпробвано през последните 16 години. Пакистан напълно подкрепя един притежаван и ръководен от Афганистан мирен процес. Ние всъщност ще бъдем най-големия бенефициент от мира в Афганистан. През последните 40 години поехме тежестта на над 3 милиона афганистански бежанци. Ето защо мирен и стабилен Афганистан е жизненоважен за връщането на бежанците и за икономическия прогрес и просперитет на региона. Дивидентите от мира в Афганистан могат да се ползват от целия регион.

Прагматизмът диктува, че решаването на проблемите трябва да бъде процес на сътрудничество. Ако тероризмът, нелегалната миграция, наркотиците и опасенията за околната среда не могат да бъдат разглеждани изолирано, така стоят и въпросите за глада, бедността, икономическата лишения и социалната несправедливост.

През 21-и век тъжният коментар на нашия свят е, че 82% от общото богатство се полага само на 1% от населението, а от 2 043 милиардери днес, 9 от 10 са мъже. Толкова за нашите лозунги за честна игра и равенство между половете.

Крайно време е да се вгледаме и да открием грешките, които направихме. При посрещането на тези предизвикателства българското мото Съединението прави силата“ може да бъде полезно. Можем да си припомним и думите на българския поет Христо Ботев, който написа, цитирам от английската версия на стихотворението му „Делба“:

Добро ли сме, зло ли правили,

потомството назе ще съди;

а сега - дай ръка за ръка

и напред със стъпки по-твърди!

И накрая позволете ми да споделя, че България и Пакистан понякога споделят и някои интересни общи случки. Тази година отбори от двете страни участваха в Зимните олимпийски игри. Нашите отбори се завърнаха успешно - без никакви медали.

Ваши Превъзходителства, скъпи гости, дами и господа,

Някои от вас може би си спомнят, че миналата година отпразнувахме едно пакистанско събитие с „Манго дегустация“. Тази година споделяме с вас пакистански киноос, наш цитрусов плод. Пакистан е една от основните държави, отглеждащи цитрусови плодове, като ние произвеждаме 12% от световните цитруси. Изнасяме ги в над 40 страни в света. Така че след приема, не забравяйте да вземете вашите подаръчни чанти с пакистански киноос“.

Сега, моля, присъединете се към мен и вдигате чаши, докато казвам: Да живее България, да живее Пакистан! Да живее българо-пакистанското приятелство, за благополучие, здраве, щастие, мир и благоденствие на народа на България и на народа на Пакистан.“

Благодаря.

После всички гости на приема се насладиха на традиционните пакистански ястия и цитрусови плодове, специално доставени за празника.

Снимките са предоставени от посолството на Ислямска република Пакистан.