На 26 юли извънредният и пълномощен посланик на Украйна в Република България - Н. Пр. д-р Микола Балтажи, и съпругата му г-жа Пенка Балтажи дадоха прием в посолството.

Поводът бе 1030-годишнината от покръстването на Киевска Рус и завършването на дипломатическата мисия на посланика.

Вечерта откри Камерният хор на Българската академия на науките с диригент д-р Мария Вълчанова, който изпълни хорала „Внуши, Боже, молитвата ми“ от украинския композитор на религиозна музика Володимир Вайнер.

После посланикът произнесе прочувствено слово на прекрасен български език:

„Преди 1030 години Великият равноапостолен киевски княз Володимир приема християнството в Киевска Рус. С този съдбовен избор Великият княз покръстител поставя здравите основи на украинската държава. От величествения пиедестал той сякаш благославя древните киевски хълмове, по които е стъпвал Андрей Първозвани. Благославя цялата ни Рус-Украйна, която в продължение на векове стои - вече над хиляда години след кръщението на Володимир, и ще стои вечно!

Като мъдър и далновиден държавник Володимир усещал мощния потенциал на християнството. Той наистина бил голям реформатор, който със силната си ръка повел Украйна към Запада и въвел на тази земя западната култура.

Пламъкът на благодатния огън сме получили от Константинопол, откъдето пристигнали при нас първите епископи и свещеници. От Цариград Христовата вяра дошла в Киев, на бреговете на Днепър, и вече оттук се е разпространила към други източно-славянски територии и съседни народи.

Константинополската църква за нас е била, е и ще бъде Църквата-майка, към която ние сме се обръщали и ще се обръщаме за помощ, включително и за преодоляването на разделението, което сега е голяма болка за православните украинци.

Православната църква в Украйна се нуждае от спешно внимание от страна на Вселенския Константинополски Престол. Той е единственият, който може да помогне на православните в Украйна да се обединят и да регулират каноничния статут на Украинската църква в структурата на световното Православие.

Този въпрос не е само религиозен, но и на геополитика и национална сигурност. Това е въпрос за единството на украинската нация. Независимата Украинска държава има право на единна поместна автокефална църква, а църковните граници трябва да следват държавните.

Надяваме се на подкрепата от страна на Българската православна църква, която е извървяла своя собствен трънлив път за преодоляване на разделението. Ние знаем много добри исторически примери за ползотворно сътрудничество между нашите църкви. Най-яркия от тях, може би, е богослужението в гостоприемната украинска земя на видните български духовници  -  митрополитите Киприян и Григорий Цамблак.

Преди четири години и половина Москва започна война срещу златнокуполния Киев. И нещата трябва да се наричат със собствените им имена. Самият Спасител учи, че има ясна граница между истината и лъжата: „…думата ви да бъде да, да; не, не“.

Въпреки международната подкрепа на нашата борба, ние знаем, че победата зависи от нас. И основното духовно оръжие на нашата победа е нашето единство.

Моят мандат като извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България съвпадна по време с изключително трудни предизвикателства за Украйна и украинския народ. Още на 6 септември 1918 година, тоест преди почти 100 години, в София цар Фердинанд при връчването на акредитивните писма от посланика на Украинската народна република Олександър Шулгин заявява: „Ведно с цълия цивилизованъ свът, ние се възхищаваме отъ възвишения полетъ, с който украинскиятъ народъ, посръдъ най-тежки обстоятелства, създаде своята независима държава.  Наистина, Вамъ предстои път пъленъ съ трудности, по който пътъ ние не особено леко минахме, но, благодарение въковната култура и патриотизма на Вашия народ, Азъ съмъ убъдън, че Украйна скоро ще закръпне и стане цвътуща и могъща държава.“

Горд съм, че имах уникалната възможност тук, в България, както и големият мой сънародник - посланик Шулгин, който е бил и министър на външните работи на Украинската народна република, да бъда представител на гордия украински народ, принуден сто години по-късно, в началото на ХХI век пак мъжествено да изборва своята независимост и свобода. Горд съм от това, че имах възможността достойно да продължа традициите на славната украинска дипломация.

Изключително съм благодарен на всички вас, скъпи приятели, за подкрепата, която усещах през цялото време. С общи усилия сме направили много за укрепването на приятелските отношения между нашите страни и народи – възстановихме пълноценния политически диалог, издигнахме на едно ново ниво секторното и междурегионалното сътрудничество в различни сфери, усилихме контактите между украинци и българи, реализирахме куп хуманитарни, културни и образователни проекти – от дните на културата и киното до рехабилитацията на ранени украински войници и деца, пострадали от военната агресия от страна на съседната държава. Всичко това нямаше да се осъществи без вашето съдействие и вашата подкрепа. Също така се радвахме и на успехите на Българското председателство в Съвета на ЕС.

Специална благодарност отправям към моите сънародници – украинците в България и българските доброволци за категоричната им подкрепа на териториалната цялост на Украйна, осъждане на незаконната окупация на Крим, както и на почетните консули и консулства на Украйна в Русе, Пловдив и Бургас.

Не мога да не изкажа думи на благодарност и към колегите си - дипломати и служители в посолството, от самото начало бяхме „обречени“ ефективно да работим в екип. Би било несправедливо да не спомена и за приноса на двама мои колеги, които, за голямо съжаление, вече не са сред нас.

Искрено благодаря на нашите спонсори – компаниите «РУА-груп», «Софарма», «Ломско пиво», «Маджаров», винарните «Левент»,  «Вила-Мелник», «Златен Рожен», «Асеновград», на кмета на град Първомай и много други.

Вчера в едно уютно ресторантче в София на чаша кафе ми се падна късметче „Предстои Ви пътуване“,  с което е трудно да не се съглася. Въпреки, че по-правилно би било да се каже „Предстои ви отпътуване“.

Оставяме със съпругата ми Пенка прекрасна и приятелска България – историческата родина на нашите предци, люлката на която са живописните градове Твърдица и Кортен, с високо вдигната глава и усещането за успешно изпълнена нелесна мисия, която ще продължи моят наследник. А ние се връщаме в любимата ни Украйна и любимия Киев, за да се срещнем отново с вас, скъпи приятели. За нас, както обичат да казват дипломатите, това беше голяма чест, радост и удоволствие. Ще ни липсвате, както ще ни липсва София и Витоша, зелените български планини, културни дестинации и много, много друго. Но животът продължава и той е прекрасен. Да сте живи и здрави!

 Слава Україні! Да живее България!“

От българска страна на приема се изказа заместник-министърът на външните работи г-н Юрий Щерк. А от името на дипломатическия корпус у нас - неговият доайен Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух, извънреден и пълномощен посланик на Държавата Палестина.

Накрая Н. Пр. д-р Микола Балтажи развълнува всички, като изпя любимата си българска песен - „Ако си дал на другия“ на Емил Димитров.

Снимките са предоставени от посолството на Украйна в Република България.