Резултатите за България от Европейското изследване на ценностите -широкомащабната изследователска програма, обхващаща 47 страни, бяха представени на 30 май в София Хотел Балкан.

Да се информират за тях в зала „Средец“ се събраха президенти, министри, общественици, ректори на висши училища, културни дейци, конституционни съдии, преподаватели, журналисти.

Европейското изследване на ценностите дава поглед към идеите, вярванията, предпочитанията, нагласите, ценностите и мненията на гражданите от цяла Европа. Това е уникален изследователски проект, който стартира през 1981 г., когато хиляда граждани от страните членки на тогавашната Европейска общност са интервюирани със стандартни въпросници. Изследването се повтаря на всеки девет години в нарастващ брой страни.

„Нов български университет е пълноправен член на консорциума от университети и изследователски центрове в 47-те европейски страни, които са включени в Петата вълна на EVS. В НБУ е създаден сайт „Атлас Европейски ценности“, в който са публикувани данните от предходните вълни. След края на Петата вълна във всички страни данните ще бъдат публикувани на сайта, за да бъдат ползвани от преподавателите и студентите на всички български университети, както и от всички, които се интересуват от тях“, сподели проф. д-р Пламен Бочков, ректор на Нов български университет.

Проф. Георги Фотев, национален програмен директор на EVS и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности към Нов български университет, заяви:

„Ние, европейците, сме изправени пред необходимостта от стратегически дебат за европейските ценности. Всяко национално общество, причастно на ЕС и общността ни като цяло, е пред такава необходимост. Днешният форум цели да предизвика началото на такъв дебат в нашата страна. Днес разполагаме с огромния масив от данните на Петата вълна на EVS за България. До края на текущата година ще имаме данните за всички 47 европейски страни. Всяка европейска страна, още повече членка на ЕС, е носител на европейските ценности и е отговорна за тях.

В днешно време има криза на европейските ценности. Но нека си припомним, че великите постижения на Европа и на европейското човечество са резултат на преодолени кризи на ценностите. Обликът, идентичността на Европа, се определя от европейските ценности. Този облик се променя, защото се променя констелацията от европейски ценности. Има място за тревоги и за нови надежди. Необходими са воля, разум и вяра в мисията на Европа, която е провъзгласила човека като върховна самоценност.

Ценностите свързват и разделят, едни отслабват в хода на историята, други се усилват, а привързаността към едни или други ценности предизвиква латентни и явни напрежения и конфликти между хората, народите, социалните групи, общностите, националните общества.

Тематичният кръг на EVS е всеобхватен и такъв ще бъде стратегическият публичен дебат. Интересуваме се от всекидневния живот на хората, от семейството, работата, религията, политиката, обществото. Авторитетни анализатори и коментатори ще лансират пред вас, на основата на емпиричните данни от Петата вълна на изследването за българското общество, свои изводи, тези и проблеми от ценностен порядък. Необходим е сериозен и остър поглед към изискванията на деня. Необходимо е да се справяме с несигурност, която дебне отвсякъде. В мотото на ЕС е тайната на неизчерпаемите възможности на съюза. Аз мисля, че тази тайна има ценностна природа. Единство в многообразието е непреходна и фундаментална европейска ценност, възникнала със създаването на ЕС. Единството не е за сметка на многообразието, нито многообразието е загърбване на единството.

Нашето общество е безспорен носител на фундаменталните европейски ценности и неговата европейска ориентация е безусловна. Но проблемите, пред които сме изправени, не са леки и ни предстоят нови изпитания. Така е, когато имаш привилегията да си господар на собствените си съдбини и може да очакваш солидарност, ако проявяваш реципрочно солидарност. Солидарността е фундаментална социална ценност, така характерна за констелацията от европейски ценности.“

На събитието, резултатите от мащабното изследване бяха коментирани от изтъкнатите анализатори: доц. д-р Антоний Гълъбов, проф. д-р Анна Кръстева, проф. д-р Александър Кьосев, проф. Антоний Тодоров, доц. д-р Васил Гарнизов, доц. д-р Даниел Смилов, проф. д-р Димитър Вацов, проф. д-р Евгений Дайнов, доц. д-р Красен Станчев, проф. д-р Людмил Георгиев, доц. д-р Милена Стефанова, проф. Михаил Неделчев, доц. д-р Момчил Дойчев, доц. д.с.н. Огнян Минчев, проф. д-р Росен Стоянов, доц. д-р Румяна Коларова,  доц. д-р Татяна Буруджиева, доц. д-р Харалан Александров, проф. д-р Христо Тодоров, Юлиан Попов.

Материалът е предоставен от „Комуникации и протокол“ на НБУ.