Днешен Тунис, който върви по пътя на демокрацията, желае да заздрави и задълбочи сътрудничеството с България.

На 5 октомври министърът на външните работи на Тунизийската република Кхемайес Джхинауи бе на официално посещение в нашата страна по покана на българския си колега - Екатерина Захариева. Това бе първата визита на такова ниво от 1995 г. насам. Кхемайес Джхинауи проведе срещи с президента на Република България Румен Радев, с външния ни министър Екатерина Захариева, с председателя на Комисията по външни работи на Народното събрание и други. В края на интензивната си програма той отдели време и даде специално интервю за „Дипломатически спектър“ и в. „Стандарт“, в което изказа своето задоволство от новия тласък, който ще получат нашите отношения след тази визита.

Кхемайес Джхинауи е министър на външните работи на Тунис от 6 януари 2016 г. Той е дипломат с голям професионален опит, висока ерудираност и компетентност. Преди да стане министър е бил съветник по дипломатическите и външнополитическите въпроси на президента на Тунизийската република /2015-2016 г./, държавен секретар по външните работи /2011- 2012 г./ Ръководил е Дипломатическия институт в Тунис, заемал е поста генерален директор по политическите и икономическите работи и сътрудничеството на Тунис с Европа и ЕС, бил е шеф на кабинета на министъра на външните работи /2004-2006 г./

Извън страната, от 2007 до 2011 г., е бил извънреден и пълномощен посланик на Тунизийската република в Руската Федерация, акредитиран и за Украйна и за бившите републики, с резиденция в Москва; а от 1999 до 2004 г. и в Двора на Сейнт Джеймс (Обединеното кралство) и Република Ирландия, с резиденция в Лондон. В рамките на мирния процес в Близкия Изток той, по искане на палестинската страна, е ръководил Бюрото за интересите на Тунис в Тел Авив /1996-1997 г./ Работил е и като съветник в посолствата на страната в Сеул, в Москва и Ню Делхи.

- Ваше превъзходителство, каква е равносметката от вашата визита в София, която става две десетилетия след последната на ниво министри на външните работи?

- Като казвате две десетилетия - министър на външните работи не е идвал, но е имало други посещения на министри, председатели на смесени комисии. За съжаление, външен министър на Тунис не е идвал в България от 23 години. Това не е, защото отношенията между нашите страни не са добри - те са отлични, защото от 60 години ние имаме дипломатическо сътрудничество. Установяването на дипломатическите ни отношения става точно три месеца след обявяването на независимостта ни. За съжаление поради революцията и развитието на вътрешната обстановка в Тунис, както и поради прехода, който преживя България, нашите отношения малко се позабавиха. Целта на моето посещение е да възстановим приятелството, което винаги е съществувало и да покажем на нашите български приятели, че днешен Тунис, който върви по пътя на демокрацията, желае за заздрави и задълбочи сътрудничеството със своята приятелка България.

Равносметката от визитата е изключително позитивна. Имах прекрасен разговор с президента Румен Радев, който ме прие много добре и увери, че България също желае за задълбочи сътрудничеството с Тунис. Той ми показа, че прекрасно разбира трудностите на един политически преход и че ние може да разчитаме на подкрепата на вашата страна не само на двустранно равнище, но и в рамките на ЕС.

След срещата с държавния глава проведох почти тричасов разговор с колегата ми, министъра на външните работи на Република България, Екатерина Захариева. Това ни позволи да прегледаме двустранните отношения и да изразим още веднъж нашето общо желание за задълбочаването им както на политическо равнище, така и на ниво сътрудничество.

- Взети ли бяха конкретни решения?

- Решихме през първото шестмесечие на 2019 г. да свикаме 15-та сесия на смесената икономическа комисия, която ще заседава в Тунис и на която отговарящите от различни сектори ще могат да проучат възможностите за партньорство и сътрудничество между двете държави.

Решихме също да организираме през януари 2019 г. среща за подготовката на тази сесия. Тунизийска делегация, ръководена от министерството на външните работи, съставена от представители на различни департаменти, ще дойде тук, в София, за да идентифицира секторите от взаимен интерес.

С Екатерина Захариева говорихме и за важността на отношенията между Тунис и ЕС. Знаете, Тунис бе първата държава, която подписа договора за асоцииране към ЕС през 1995 г. Тя бе и първата, която се включи в т.нар. европейска политика за добросъседство и от 2012 г. се ползва със статут на привилегирован партньор на ЕС. България, която току-що завърши успешно председателството на Съвета на ЕС, обеща да бъде „говорител“ на Тунис пред Европейската комисия. ЕС, бидейки първия ни партньор – 80 % от търговския обмен на страната ни е с него, е и модел, който самата ни държава желае да осъществи по отношение на консолидирането на демократичния процес.

Освен срещата с министъра на външните работи, имах разговор и с министъра на земеделието, с който разговарях за възможностите за сътрудничество в областта на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Срещнах се и с председателката на Комисията по външна политика на Народното събрание, което ми позволи да обясня важните стъпки, които Тунис прави по отношение на заздравяване на демократичния процес и на предизвикателствата, свързани със сигурността, икономическата област, пред които той е изправен и които трябва да превъзмогне.

- Каква е перспективата пред Тунис, след като страната успешно извършва демократичните промени?

- Това е перспективата да превърнем Тунис в една демократична страна, модерна и отворена навън. Да я превърнем в икономическа платформа,  която има всички необходими съставки, за да стане тя развита държава в рамките на Северна Африка. Знаете че от 60 години Тунис прави фундаментални избори за себе си, уникални за региона. Въведе задължителното и безплатно обучение на момчетата и момичетата до 16-годишна възраст, което й позволи от страна без много природни ресурси, да стане страна, богата на човешки ресурси. Друг фундаментален избор, който Тунис направи, е равенството между мъжете и жените и еманципацията на жените. Това са двете основни условия, които позволиха на страната ни да успее да направи успешно своя демократически преход. Високо ниво на обучение и свободно общество, в което жената и мъжът са равноправни. Така че перспективата е да засилим тази демокрация, да покажем на света, че една арабска мюсюлманска държава също може да бъде демократична, като налага универсалните ценности и че ислямът не противостои на демокрацията.

- Впечатлението е, че Тунис е спокойна и стабилна държава. Докато на изток от вас ситуацията в Либия е напрегната и сложна. Как Тунис и международната общност могат да съдействат за преодоляването на кризата в тази страна?

- Въпросът е доста сложен. За Тунис Либия е много важна държава. Имаме 540 км обща граница. Сигурността на Тунис, нейното икономическо развитие и успехът на нейния демократичен процес са свързани със сигурността на Либия. Ето защо ние като държава, която има исторически връзки с Либия, а има и човешки връзки, правим всичко по силите си, за да помогнем на нашите либийски братя да излязат от кризата.

Нашият президент на републиката Беджи Каид Есебси лансира пред декември 2016 г. една инициатива за ускоряване на политическото решаване на либийската криза. Тя се базира на следните принципи: да се запази териториалният интегритет на Либия; да се вземе решение за помирение между самите либийци вътре в страната; да се избягват всякакви военни решения; решаването на либийския въпрос трябва да стане под наблюдението на ООН. Ние присъединихме към тази инициатива Алжир и Египет. Защо Алжир и Египет? Защото това са две страни, които имат общи граници с Либия, и които имат интерес страната да бъде спасена от дезинтеграция. Така че ние работим, трите страни заедно, за да помогнем на специалния пратеник към генералния секретар на ООН, да напредне в плана за решаването на конфликта. Регламентът на ООН предвижда три етапа на действие. Да са създаде юридическата рамка, изборен кодекс и конституционален текст, да се организират изборите в Либия така, че да се позволи на самите либийци да изберат своите представители и да се съберат всички прослойки на либийското общество около масата за преговори с цел възстановяването на стабилността в страната.

- Либийската криза е част от цялостната ситуация в Близкия Изток. Какъв подход трябва да се приложи, за да може колкото се може по-скоро да настъпи спокойствие в региона? Загиват хора, разрушават се икономики, има миграция....

- За съжаление това, което се случи в Сирия, както и това, което се случи в Либия, не е революция. Това са атаки срещу режима, който е на власт. И стратегията за стабилизиране на тези страни и за излизане от кризата е в това, което казах преди малко за Либия. Този подход може да се приложи и за Сирия. В никакъв случай изходът от кризата не е чрез насилие. Не може да бъде и чрез военна сила. Трябва да се седне около маса за преговори, да се поставят проблемите на нея и участниците в разговора да се опитат да изложат в международен план проблематиката и възможностите за решаването им.

- Миграцията е един от големите проблеми в Европа. Миграционната вълна е резултат от кризите в региона, но също и от ситуацията в страните на юг от вас. Хората минават по различни маршрути, но крайната цел е Европа. Как може да се реши проблемът с управлението на миграцията?

- Миграцията до известна степен е един естествен феномен, който винаги е съществувал и който ще съществува и в бъдеще. Има големи нации в този свят, които са създадени благодарение на тези процеси. Така че според мен този проблем не трябва да се преекспонира. Това, което трябва да се направи е да се помогне на страните, които са доставчици на миграция – Либия, Сирия, Субсахарска Африка, да уредят своите конфликти. Защото тези хора, повечето млади, които напускат зоните на конфликти, са в легитимното си право да се спасяват. И защото те, поставени в трудно социално положение, търсят по-добър живот и идват в Европа. Това е естествено. И вместо да ги оставяме да прекосяват Средиземно море, като рискуват живота си и измират, трябва да се опитаме да им помогнем да си останат у дома, създавайки им възможности за работа. Има две категории миграция – незаконна и законна. От незаконната всяка страна, включително и Тунис, трябва да защитава своите граници, стараейки се да не я позволява. Но трябва да се подпомага законната. Защото Европа има нужда от работна ръка.

- От 1977 г. насам много български лекари, архитекти, университетски преподаватели са работили и работят за развитието на вашата страна в рамките на сътрудничеството ни. Много от тях са се натурализирали,  други са се върнали. Как е уреден техния статус – икономически и социален?

- За тези, които са станали тунизийци, положението им е такова, каквото е за всички нас. Но за другите, които са се върнали – става въпрос за известен брой преподаватели, инженери и други, които в по-голямата си част са били изпратени от някогашния „Техноимпекс“ и са работили по договори чрез него, има проблем. Защото „Техноимпекс“ изчезна. Говорихме за това с г-жа Екатерина Захариева и ще намерим юридическа възможност, за да уредим статуса на тези хора. Защото ние много високо ценим това, което те направиха за Тунис.

Снимка: сайт на МВнР

Г-н Кхемайес Джхинауи, министър на външните работи на Тунизийската република и г-жа Екатерина Захариева, министър на външните работи на Република България