На 16 ноември в словашкото посолство в София се състоя тържествена церемония по връчването на високи държавни отличия на Словашката република на трима българи - за изключителни заслуги към защитата на демокрацията и човешките права в страната.

На събитието г-жа Славка Бенкова, служител в посолството, изтъкна техния принос: „Днес сме се събрали да си припомним 50-годишнината от събитията през 1968 г. и преди всичко подвига на трима български студенти по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, които през септември и октомври 1968 г. изготвят и разпространяват в София и в Пловдив позиви срещу участието на България в агресията на петте армии от Варшавския договор, потъпкали демократичните промени в Чехословакия. Това са Александър Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев. Впоследствие младите хора са проследени от органите на Държавна сигурност, арестувани и осъдени на няколко години затвор.

На 4 септември 2018 г. по случай Националния празник на Словашката република - Денят на конституцията, Н. Пр. г-н Андрей Киска, президент на Словашката република, подписа укази за награждаването с орден „Бял двоен кръст“ III степен, вид цивилен, на господата Александър Димитров, Едуард Генов - посмъртно и Валентин Радев – посмъртно.“

Н. Пр. г-н Мануел Корчек, извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в Република България, бе упълномощен от президента да връчи държавните отличия. В своето слово той подчерта значението на събитията от 1968 г. и заслугите на тримата наградени.

Да си припомняме събитие, каквото е било окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор преди 50 години, е тъжно, но все пак нужно. Тези, които лично са преживели това трагично време, си спомнят преживяното чувство на предателство и безнадежност, чувство на безсилие и самота. Тогава не е имало как да разберем, че не сме чак толкова безнадежно самотни. Че някъде в други държави, където хората живеят в същата несвобода като нас, те не само ни съчувстват, но са способни да изразят несъгласието си с потъпкването на човешките права и на свободата. И то на цената на собствената им свобода. 

Александър Димитров, Едуард Генов и Валентин Радев са млади момчета, студенти по история в Софийския университет, за които ние тогава не сме знаели. И макар оттогава да е минало много време и двама от тях, за съжаление, вече не са между нас, аз се радвам, че днес можем да изразим, на тях и техните семейства, нашата благодарност и нашето признание. Радвам се, че историята, която тримата са следвали по това време, все пак се оказа на страната на решените да защитават свободата, правдата и човешкото достойнство.

Уважаеми гости,

Утре в Словакия, както и в Чешката република, ще отбележим Националния празник – Денят на борбата за свобода и демокрация. Същевременно това е Международният студентски ден, в памет на студентите от пражките висши училища, които през 1939 г. протестират срещу фашистката окупация. Фашисткият режим наказва тяхната смелост брутално - мнозина са екзекутирани, други са изпратени в концентрационни лагери. 50 години по късно, на 16 ноември 1989 г. в Братислава и на 17 ноември в Прага, по улиците излиза ново поколение студенти. Срещу многобройното студентско шествие в Прага е използвана сила. Това е началото на Нежната революция и началото на края на тоталитарния режим. По това време в Чехословакия все още се намират съветските окупационни войски, срещу които са протестирали нашите наградени. Минали са дълги 23 години, докато историята застане на страната на младите български студенти, окупацията е прекратена през юни 1991 г. Историята на тримата  български студенти все пак вдъхва надежда, че – както е гласяло мотото на първия чехословашки президент Масарик - истината побеждава.

Нейната победа обаче не бива да приемаме като нещо безспорно.  Покрай смелостта, която все пак не е присъща само на младите, е нужна и отговорност, и желание да се учим от историята. Разрешете да цитирам думите на президента на Словашката република г-н Андрей Киска: „В днешния свят, когато все по-често напред излизат националисти, популисти и екстремисти, е много важно ясно да демонстрираме пред гражданите нашите ценности. Защото всеки популизъм един ден се изражда в някакъв вид фашизъм. Ето защо е много важно, че днес има хора, които не се страхуват да отстояват свободата, демокрацията и човешките права.“

В този контекст изразявам признание на доц. д-р Стефан Дечев, който отдели много време и труд тази част от българската, но и от нашата история, да не потъне в забрава. Благодаря и на Сдружението за човешки права „Маргиналия“ за неговата подкрепа на каузата. Уважаеми дами и господа, за мен е чест да връча награди на трима смели мъже.

После Н. Пр. г-н Мануел Корчек връчи високото държавно отличие орден „Бял двоен кръст“ III степен, вид цивилен, на Александър Димитров. На Едуард Генов – посмъртно, го получи синът му Гено Генов, и на Валентин Радев - посмъртно, го получи синът му Андрей Радев.

За отличията благодари и разказа спомени от онова време Александър Димитров.

Малко повече информация за тримата наградени

Александър Димитров. Роден през 1947 г. в София. За участието си в протеста е осъден на две години затвор, като излежава присъдата си в Старозагорския затвор. След излизането си оттам е изселен принудително в село Овча могила, Свищовско, за три години. След 1989 г. се включва активно в демократичните промени, като през периода 1991-1995 г. е общински съветник в София.

Едуард Генов. Роден през 1946 г. в София. За акцията-протест срещу агресията спрямо Чехословакия е осъден на три и половина години затвор, които излежава в Старозагорския затвор. Там получава втора, вътрешна присъда от осем години за опит за бягство. През 1987 г. подписва т. нар. „Апел на шестимата“ – открито писмо до международната конференция във Виена, посветена на спазването на Хелзинските споразумения. В началото на 1988 г. участва в основаването на Независимо дружество за правата на човека. Интерниран е в село Михалково в Родопите, а през октомври е експулсиран от страната. Установява се в САЩ, където умира на 16 декември 2009 г.

Валентин Радев. Роден през 1948 г. в Русе. За участието си в протестната акция с позивите е осъден на една година и два месеца затвор. След излежаване на присъдата, поради здравословни проблеми, му е позволено да довърши следването си. По-късно работи като уредник в Националния исторически музей в столицата. Умира през 1995 г.

Снимки: посолството на Словашката република в Република България.

Горе: Н. Пр. г-н Мануел Корчек, извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в Република България, /вдясно/ с Александър Димитров /на стола вдясно/ и синовете на Едуард Генов и Валентин Радев