Посолството на Държавата Палестина в Република България, Министерството на външните работи и Организацията на обединените нации организираха честване на

Международния ден за солидарност с палестинския народ - 29 ноември. Това стана с тържествена вечер и концерт в кино „Люмиер“ на Националния дворец на културата на 5 декември. Събитието бе уважено от десетки посланици, официални лица, палестинци и техни приятели.

Слова бяха прочетени от  Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух, извънреден и пълномощен посланик на Държавата Палестина в Република България, г-н Костадин Коджабашев, генерален директор на Генерална дирекция „Двустранни отношения“ в МВнР и г-н Матайс льо Рут, представител на Върховния комисариат на ООН за бежанците у нас. В тях те засегнаха аспекти на палестинския въпрос в исторически и съвременен план, положението на палестинския народ днес, на милионите бежанци по света, на двустранните отношения България-Палестина.

Предлагаме ви пълния текст на словото, с което палестинският посланик Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух се обърна към препълнената зала :

Преди 70 години на 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема резолюция 181 (II), несправедливо решавайки да раздели Палестина без съгласието на нейния народ, против волята му и в крещящо незачитане на неговото право на самоопределение. Няколко месеца по-късно Израел със сила изкоренява две трети от палестинското население от неговата земя и разрушава над 400 градове и села, брутално разчиствайки пътя за насилствено придобиване на повече от три четвърти от палестинската територия – много повече от отреденото му според плана за разделяне. По-късно, през 1967 – преди петдесет години – Израел окупира остатъка от палестинските територии, представляващи 22% от историческа Палестина и включващи Западния бряг с Източен Йерусалим и Ивицата Газа.

И докато през 1948 г. Израел бива основан и скоро след това приет в ООН - още докато палестинският народ изживява трагедията на своята Накба и палестинският въпрос остава нерешен, седемдесет години по-късно палестинският народ все още очаква своята дълго отсрочена свобода и независимост и своя справедлив мир сред международната общност.

По този повод всяка година ние отдаваме почит както на твърдостта на палестинския народ, така и на глобалната солидарност с нашата справедлива кауза - едно от най-големите движения за солидарност в наше време. Тази солидарност се основава на същностните принципи на справедливостта, свободата, равноправието и достойнството, залегнали в Хартата на Обединените нации, международното право и споделената неизменна цел - мира.

Палестинският народ застана на страната и подкрепи много нации в борбата им за свобода. За нас е чест, че днес тези страни и народите им застават на страната на палестинския народ. На този ден си спомняме думите на героя Нелсън Мандела, който, изразявайки неделимостта на свободата, заяви: „Нашата свобода е непълна без свободата на палестинския народ.“

Ние никога не престанахме да се стремим към свободата си чрез всички възможни мирни, политически, дипломатически, законни средства. Изминаха двадесет и четири години от подписването на споразуменията от Осло - преходни споразумения, които в рамките на 5 години трябваше да доведат до независимост на Държавата Палестина и сключване на мирен договор за разрешаване на всички въпроси, свързани с окончателния й статус.

Единствено слагането край на израелската безнаказаност може да проправи пътя към мира. Индивидуалните и колективните действия са жизненоважни за предотвратяването на по-нататъшни нарушения, за осигуряване на справедливост за поколения палестински жертви и за избавяне на бъдещите поколения от потисничество, поробване и принудително изгнание, което ще им позволи да осъществят обещаното им съществуване и самоопределение. Единствено такова действие може да отвори нова страница, в която ще бъде възможен истинският и траен палестинско-израелски мир.

Мирът е най-благородното намерение и ние продължаваме да се стремим към постигането му. Заедно с арабските държави и държавите-членки на ОИС ние приехме Арабската мирна инициатива, като заявихме, че след като Израел прекрати окупацията си и се оттегли от палестинските и другите окупирани от него през 1967 г. арабски територии, в замяна ще бъде осъществено признаване и нормализиране на отношенията между всички държави в региона и Израел.

Нещо повече, ние подкрепихме всички други мирни инициативи, включително френската инициатива за спасяване на принципа за уреждане чрез две държави и постигането на мир, което доведе до свикването на Парижката конференция, както и инициативата на руския президент, инициативата на китайския президент и усилията на президента на САЩ с надеждата, че подобни усилия ще доведат до историческа сделка за мир в изпълнение на принципа за уреждане чрез две държави въз основа на границите преди 1967 г., като Палестина и Израел заживеят заедно в мир, сигурност и добросъседски отношения. Израелските лидери обаче преднамерено и лицемерно подкопаха всички мирни усилия, предпочитайки вместо това в ущърб на мира да декларират и да следват абсолютното си обвързване с колонизирането на нашата земя и представянето на нашия народ в нечовешки образ.

Ние сме изцяло ангажирани с международното право и законност и с принципа за уреждане чрез две държави в границите отпреди 1967 г. и оставаме все така готови да дадем всякакъв шанс на регионалните и международните усилия, основаващи се на дългосрочни правомощия за постигане на справедлив мир. Но ако усилията за подобно решение се провалят, палестинският народ нито ще изчезне, нито ще приеме за своя бъдеща съдба подчинението и потисничеството. Нашият народ ще продължи законната си борба, за да постигне своите неотменими права и ще има право да се бори за равни права за всички без дискриминация в историческа Палестина. По този повод ние отново подчертаваме, че нашата борба никога не е била насочена срещу юдаизма като религия, тъй като ние уважаваме всички вярвания, тя е срещу колониалната окупация на нашата земя и народ и срещу отричането на нашите неотменими човешки права, включително нашето право на самоопределение.

В годината на стогодишнината от позорната Декларация в Балфур и седемдесетата годишнина на Резолюция 181 (II), в навечерието на седемдесетгодишнината на Накба, милиони палестински бежанци продължават да страдат в изгнание, очаквайки справедливо решение за своето тежко положение в съответствие с резолюция 194 (III). След като изминаха повече от петдесет години на чужда окупация на Западния бряг, включително Източен Йерусалим и Ивицата Газа, ние отново призоваваме за международна закрила на нашия народ, за прилагане на резолюциите на ООН и за предприемане на мерки от всички държави в съответствие с техните международни задължения да помогнат за прекратяване на израелската колонизация и окупация на нашата земя.

Зачитането на международното право е крайъгълният камък за постигането на мир. Но нито това уважение, нито целта за мира могат да бъдат постигнати само чрез изявления; думите и ангажиментите трябва да бъдат съчетани с действия за прилагане на закона. На този ден на международната солидарност с палестинския народ ние подчертаваме, че това е неотложен въпрос, настояваме да не се жалят сили и сме благодарни на всички, които твърдо и благородно подкрепят международното право и постигането на неотменните права на палестинския народ и мира.

Очакваме деня, когато ще можем заедно да отпразнуваме свободата на нашия народ в независимата държава Палестина със столица Източен Йерусалим и да ви посрещнем в един Ерусалим, отговарящ на своето първоначално име - Град на мира.

Накрая бих искал да изразя своята най-дълбока благодарност към българските институции - президентството, правителството, политическите партии и неправителствените организации за постоянната подкрепа, която ни оказват в България и на международната арена.

След словата всички присъстващи се зарадваха на прекрасните изпълнения на Националния ансамбъл за народни изкуства от гр. Рамалла.

Снимките са предоставени от посолството на Държавата Палестина в Република България.