Денят на палестинската култура - 13 март, е официален празник, на който Палестина чества силата, непреходността, изяществото и насъщната необходимост от културата.
Този ден е един от символите на страната, чрез който тя заявява равностойното си място в международната общност.
Културната идентичност на палестинския народ се отличава с дълбок хуманизъм и толерантност. Тя е базирана върху ценностите на знанието, свободата, добродетелта и красотата. Уважава и подкрепя интелектуалния, политическия и религиозния плурализъм, широко отворена е към света и всички културни, образователни и научни взаимодействия с него.
Палестинската култура носи добре познатия на приятелския български народ заряд на толерантността и разбирането към всеки човек и изконното му право да живее мирно, свободно и в доброжелателство с другите.
В поезията, танца, традиционните занаяти, националните носии, музиката и песните на Палестина са претворените древни легенди от Светите земи. Това са приказките за Доброто, което винаги побеждава или трябва да победи.
Културата е израз на истинската същност на всеки един от нас. В палестинската култура е въплътена душевността на палестинския народ, който и днес дълбоко цени своето духовно и материално наследство и продължава да създава изкуство, следвайки пътя на своите ценности със същата сила, както в началото на хилядолетната си история.
Махмуд Даруиш (Палестина, 1941-2008)
Минувачи в думи мимолетни
1.
Минувачи в думи мимолетни,
Имената приберете си и си вървете.
От времето ни изтеглете часовете си и си вървете.
Откраднете който си поискате от зидовете – та да знаете, че няма да узнаете
как камък от земята ни съгражда покрив за небето.
2.
Минувачи в думи мимолетни,
ваш е мечът – наша е кръвта;
ваши са стоманата и огънят – а наша е плътта;
ваш е следващият танк – а наша прашката;
ваш е газът задушлив – а наш дъждът.
Но над нас и вас един и същ е и просторът, и небето.
Вземете от кръвта ни своя дял… и си вървете.
Идете на вечерен бал… и си вървете.
Ние трябва да стоим на страж на розата на мъчениците
и трябва да живеем както ние искаме!
3.
Минувачи в думи мимолетни
Като прахоляк горчив, откъдето искате минете, ала
не минавайте помежду нас като хвърчащи мравки.
Ние имаме какво да правим върху нашата земя,
имаме пшеница да отглеждаме, с росата на телата си да я поим,
имаме си нещо ние, дето тук не ви е по вкуса:
камък… или яребица.
Миналото отнесете, ако щете, на пазара за антики
и възстановете, ако щете, скелета на пъдпъдъка върху блюдо глинено.
Ние имаме си нещо, дето тук не ви е по вкуса: имаме си бъдеще
и имаме какво да правим върху нашата земя.
4.
Минувачи в думи мимолетни,
струпайте илюзиите си в напуснат ров… и си вървете.
И стрелките на часовника върнете към закона на свещения телец
или към ерата на музиката пистолетна!
Ние имаме си нещо, дето тук не ви е по вкуса, и затова вървете си:
имаме каквото няма го във вас: отечество, чиято кръв излива се
в народ, чиято кръв излива се
в отечество – забравено или незабравимо…
Минувачи в думи мимолетни, време е да си вървите; и където щете се установете,
но сред нас не се установявайте;
време е да си вървите
и умирайте където щете, но сред нас недейте да умирате.
Ние имаме какво да правим върху нашата земя,
ние имаме тук минало,
а имаме и на живота първото проплакване,
имаме и настоящето, и настоящето, и бъдното,
тук за нас е Битието и Отвъдното.
Излезте от земята ни,
от сушата ни… от морето ни,
от житото ни, от солта ни и от раната –
от всичко, от словата в паметта
излезте,
минувачи в думи мимолетни!
(1988)
Материалът е предоставен от посолството на Държавата Палестина в Република България. На снимките: фотоси от експозицията на оградата на посолството, посветена на Деня на палестинската култура.