Денят на палестинската култура - 13 март, е официален празник, на който Палестина чества силата, непреходността, изяществото и насъщната необходимост от културата.

Този ден е един от символите на страната, чрез който тя заявява равностойното си място в международната общност.

Културната идентичност на палестинския народ се отличава с дълбок хуманизъм и толерантност. Тя е базирана върху ценностите на знанието, свободата, добродетелта и красотата. Уважава и подкрепя интелектуалния, политическия и религиозния плурализъм, широко отворена е към света и всички културни, образователни и научни взаимодействия с него.

Палестинската култура носи добре познатия на приятелския български народ заряд на толерантността и разбирането към всеки човек и изконното му право да живее мирно, свободно и в доброжелателство с другите.

В поезията, танца, традиционните занаяти, националните носии, музиката и песните на Палестина са претворените древни легенди от Светите земи. Това са приказките за Доброто, което винаги побеждава или трябва да победи.

Културата е израз на истинската същност на всеки един от нас. В палестинската култура е въплътена душевността на палестинския народ, който и днес дълбоко цени своето духовно и материално наследство и продължава да създава изкуство, следвайки пътя на своите ценности със същата сила, както в началото на хилядолетната си история.

Махмуд Даруиш (Палестина, 1941-2008)

Минувачи в думи мимолетни 

1.

Минувачи в думи мимолетни,

Имената приберете си и си вървете.

От времето ни изтеглете часовете си и си вървете.

Откраднете който си поискате от зидовете – та да знаете, че няма да узнаете

как камък от земята ни съгражда покрив за небето.

 

2.

Минувачи в думи мимолетни,

ваш е мечът – наша е кръвта;

ваши са стоманата и огънят – а наша е плътта;

ваш е следващият танк – а наша прашката;

ваш е газът задушлив – а наш дъждът.

Но над нас и вас един и същ е и просторът, и небето.

Вземете от кръвта ни своя дял… и си вървете.

Идете на вечерен бал… и си вървете.

Ние трябва да стоим на страж на розата на мъчениците

и трябва да живеем както ние искаме!

 

3.

Минувачи в думи мимолетни

Като прахоляк горчив, откъдето искате минете, ала

не минавайте помежду нас като хвърчащи мравки.

Ние имаме какво да правим върху нашата земя,

имаме пшеница да отглеждаме, с росата на телата си да я поим,

имаме си нещо ние, дето тук не ви е по вкуса:

камък… или яребица.

Миналото отнесете, ако щете, на пазара за антики

и възстановете, ако щете, скелета на пъдпъдъка върху блюдо глинено.

Ние имаме си нещо, дето тук не ви е по вкуса: имаме си бъдеще

и имаме какво да правим върху нашата земя.

 

4.

Минувачи в думи мимолетни,

струпайте илюзиите си в напуснат ров… и си вървете.

И стрелките на часовника върнете към закона на свещения телец

или към ерата на музиката пистолетна!

Ние имаме си нещо, дето тук не ви е по вкуса, и затова вървете си:

имаме каквото няма го във вас: отечество, чиято кръв излива се

в народ, чиято кръв излива се

в отечество – забравено или незабравимо…

Минувачи в думи мимолетни, време е да си вървите; и където щете се установете,

но сред нас не се установявайте;

време е да си вървите

и умирайте където щете, но сред нас недейте да умирате.

Ние имаме какво да правим върху нашата земя,

ние имаме тук минало,

а имаме и на живота първото проплакване,

имаме и настоящето, и настоящето, и бъдното,

тук за нас е Битието и Отвъдното.

Излезте от земята ни,

от сушата ни… от морето ни,

от житото ни, от солта ни и от раната –

от всичко, от словата в паметта

излезте,

минувачи в думи мимолетни!

(1988)

Материалът е предоставен от посолството на Държавата Палестина в Република България. На снимките: фотоси от експозицията на оградата на посолството, посветена на Деня на палестинската култура.