Ұлыстың Ұлы күні (най-важният ден на народа), празникът Науръз, е неразделна част от древния тенгриански цикличен календар.
Тенгрианският цикличен календар, днес по-известен като „китайски или ориенталски календар“, е в основата на цивилизацията на номадите и регулатор на всички аспекти от живота на номадското общество. Казахите го наричали мюшел, също така мюшел се наричал самият 12-годишен цикъл, който бил неговата основа. Този календар е най-ценният източник за изучаването на традиционния мироглед, духовния живот, националния характер на казахите. Същността на празника е посрещането на пролетта, прославянето на яркото слънце.
Както на всеки голям празник всяко семейство приготвя богата хубава трапеза, празнична софра - Дастархан. Преди и след хранене се четат молитви в името на предците. На празничната трапеза обезателно трябва да присъства ястието Науръз коже – в превод - Супа на пролетта.
Във всяка страна, в която се празнува Науръз, по традиция на масата трябва да има седем специфични ястия, а в някои страни освен седем ястия се поставят и седем предмета, които символизират почитта към слънцето. При казахите почитта към сакралното число 7 се олицетворява чрез точно това пролетно ястие – Науръз коже.
Тази супа се приготвя само за този празник. Според традицията тя трябва да съдържа седем съставки – вода, месо, сол, мазнина, нещо от брашно, нещо зърнено - ориз, ечемик, царевица или пшеница, и мляко, които олицетворяват кръговрата на живота. Те представляват растителния (различните зърнени храни) и животинския (месото и млякото) свят. Съставките на супата символизират: радост, късмет, мъдрост, здраве, богатство, растеж и божествена защита.
Смята се, че ако опитате Науръз коже в седем различни къщи, тогава цялата година ще премине в изобилие и просперитет.
Науръз коже още се нарича Тілеукөже - Супа на пожеланията, Көпкөже – Супа на изобилието.
А при нашите братя - татарите и башкирите, на Дастархан трябва да има седем предмета /продукти, имената на които започват с буквата „с“ - оцет, смрадлика, чесън, сумалак, ябълки, плодове от морски зърнастец и пресни билки. И още 7 с буквата „ш“ - вино, захар, сироп, мед, сладки, мляко и ориз.
При татарите обикновено на този празник група деца обикалят от къща на къща с поздравления и пожелания за благополучие и богатство (като българските коледари) и получават от домакините цветни, твърдо сварени яйца, сладки и зърнени храни от седем вида: ориз, елда, грах, просо, ечемик, овесени ядки, просо. Това обредно действие се нарича „нәүрүзәйтепйөрү“ - съобщение, че Науръз е дошъл.
Вървейки по улицата, децата пеят песни за пролетта и когато наближават поредната къща, те започват да отправят поздрави и пожелания: „Науръз Мубаракбад!“. Поздравяват с песничка или стих (такмак).
После на улицата или на най-високата точка на селото хората се събират заедно, палят огън и в голям казан готвят „Карга боткаси“ (Каша за врана) – нещо като качамак - от седем различни вида зърна (просо, пшеница, елда и други), събрани вече от децата при обиколката на къщите из цялото село. След игрите и забавленията всички се угощават със сготвеното. Първата порция дават на земята с пожелание за мир, спокойствие и богата реколта. Втората е за водата, за да запази живите същества на земята. Третата е за небето – за да има много слънчеви дни и валежи през годината, а четвъртата - за посевните врани, с благодарност за това, че са донесли пролетта.
Трапезата на нашите народи на Науръз приключва с голяма чаена церемония, придружена от различни вкусотии - балеш, баурсак, палачинки, губадию, мед, чак-чак, иримшик, различни сушени плодове, бонбони.
Всичко това върви с песни, танци и веселие.
Снимки: Юлия Попчева, PR на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
Видео: Айгерим Чолева