Новруз е най-обичаният празник на хората в Азербайджан. Той отбелязва пристигането на пролетта и началото на астрономическата нова година.
Думата „Новруз“ се превежда като „Нов ден“ – празник на пролетта, радостта, веселието и обновяването на природата. Трихилядолетните традиции на честването на този празник се различават в различните страни и региони, като всеки един народ има свои традиции и обичаи.
В Азербайджан Новруз се празнува три дни – 20, 21 и 22 март, изпълнени с тържества и ритуали, но хората започват да се подготвят за него четиридесет дни преди настъпването му. Четирите вторника преди празника, така наречените чершенбета, са свързани с четирите стихии – вода, огън, земя и вятър.
Според народните вярвания, в първото чершенбе се обновява водата и застоелите води започват движението си.
Във второто чершенбе се обновява огънят, което е свързано с вярвания в силата и могъществото на Слънцето и Огъня.
В третото чершенбе се обновява земята, а в четвъртото – вятърът разкрива пъпките на дървета и според народното поверие така настъпва пролетта.
За най-важно от тези чершенбета се смята последното – последният вторник на последната седмица на годината. В този ден се извършват различни празнични обреди. Има вярване, че ако този ден съвпадне с деня на настъпването на Новруз, годината ще бъде особено сполучлива.
Азербайджан има богати традиции, свързвани с огъня, тъй като се смята, че той е средство за пречистване. Една от тях е паленето на празнични клади. Кладата се прескача седем пъти или по един път се прескачат седем клади. В този момент се произнасят думите «Sarılığım sənə, qırmızılığın mənə», които означават „Всички мои несгоди на теб давам, а ти своята радост на мен дай“.
По традиция първият ден на Новруз се нарича на пролетта, вторият – на лятото, третият – на есента, а четвъртият – на зимата. Според това какво е времето през тези дни се определя и времето през настъпващата година.
Новруз в Азербайджан има своите герои: Пролетно момиче, Кьоса и Кечал. Кьоса и Кечал олицетворяват борбата между зима и пролет. Кечал характеризира периода преди пробуждането на природата, Кьоса е символ на земята, берекета, а Пролетното момиче – на поникването на растителността.
Огромно внимание се отделя на подготвянето на празничната трапеза. На масата трябва да има седем ястия, названията на които да започват с буквата „С“: су (вода), сумах (подправка), сюд (мляко), сирке (оцет), семени (ядене от покълнала пшеница), сабзи (пилаф със зеленчуци и месо), сучуг (сладкиш във форма на салам с орехи, лешници и други). Тук трябва да споменем магическото значение на числото седем, което се среща често в различни обреди. Според тях трябва да се отбележи „йедди ловун“, което включва седем предмета, като на празничната маса, на бакърена табла, задължително се сервират сол, хляб, яйце, рута, парче въглен и огледало. Според обичая тази табла с продукти е символичен дар към слънцето. Също така на празничната трапеза се слагат няколко вида национални ястия като: пилаф, бозбаш, долма (сарми), довга, левенги и други.
Освен това задължително на масата се слага и празнична хонча (поднос със сладкиши и ядки), в средата на която обикновено се разполага семени (покълнала пшеница) с червена лента, а около нея по една свещ за всеки член на семейството, боядисани яйца, пържена пшеница („говурга“), сладкиши, ядки като: орех, лешник, бадем, ийде, иннап, фурма и т.н. Всичко това има символично значение. Семени символизира възраждането на природата и култа към растителността; яйцата, които обикновено се боядисват в червено, са символ на живота и изобилието; свещта – на светлината или огъня, който пази човек от зли сили, като свещта не трябва да бъде гасена от никого, тя трябва да изгори до края и сама да угасне; пържената пшеница символизира плодородието; а сладкишите: шекербура – полумесеца, баклавата – звездата, символ на раждането, шор гогал – слънцето.
Сред интересните обреди на Новруз бих искала да отбележа гадаенето. Едно разпространено гадаене е „Гадаене на слух“ или „Гапъпусма“, което се провежда в навечерието на празника. Преди настъпването на тъмнината момичетата и момчетата си намислят желание, като обикновено се доближават до вратата на съседите си и „подслушват“ разговора им, а след това, в зависимост от първите чути думи, си правят изводи за изпълнението на желанията, които са си намислили. Ако първата дума е добра, значи желанието ще се изпълни, ако е лоша, няма да се осъществи. Затова всички хора по време на празника се стараят да говорят само добри неща.
Още един хубав обичай е, когато децата тропат на вратите на съседите и оставят шапките си или малка кошница, след което се крият в очакване на бонбони, сладкиши и ядки.
Новруз е стар празник, който отразява култура на азербайджанския народ, националните и духовните му ценности. Философията на празника е равенството между хората, като на него различните слоеве на населението се обединяват, укрепва се взаимното разбирателство и социалното единство.
Отбелязването на Новруз в България от представителите на различни националности, живеещи в страната, популяризира традициите, свързани с него, като разкрива особеностите на обичаите на всеки един народ, отбелязващ този празник.
Материалът е предоставен от Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет „Св.Климент Охридски“.