Печат 

Възникване и история на празника

В развитието на всяка държава се откроява един специален ден, който в исторически, цивилизационен и културен план се смята за национален празник.

Всяка нация - по традиция и със съответния обичай, отбелязва този свой ден.

В историята на иранската цивилизация денят Ноуруз е сред най-важните културни поводи, които влизат в редиците на древните и значими празници, отбелязвани от този народ. Той се пада на първия ден от годината по ислямския слънчев календар, т. е. на 1-ви фарвардин, който от своя страна съответства на християнския 21-ви март, или на първия ден от астрономическата пролет в Иран.

Според най-древната персийска книга „Авеста“ Ноуруз възниква в епохата на царуването на четвъртия ирански падишах Джамшид. В едно от преданията в нея се описва как Джамшид започва битка с Ахриман, причиняващ суши, глад, мизерия и злощастие и след като го побеждава, отново възвръща радостта и благоденствието сред хората, които наричат този ден Ноуруз - Нов ден. Той се превръща във вечен празник за иранците.

В други исторически текстове обаче за предвестник на Ноуруз се определя Киумарс, който, според „Шахнаме“ на Фердоуси, е първият падишах. Според трети източници за основоположници на Ноуруз се смятат вавилонците и зороастрийците.

Една от причините Ноуруз да бъде обявен за празник е вярването, че на първия ден от месец фарвардин Бог е приключил работата си по създаването на човека и другите свои творения. Именно заради това хората са започнали, чрез възхвала и ликуване, да изразяват благодарността и почитта си към Всевишния и Неговата благодат.

Иранците, които преди идването на исляма по техните земи са били преобладаващо зороастрийци по религия, вярват, че Зороастър е бил роден и се е свързал с Бога именно на този свят ден 650 години пр. н. е. Затова и денят е на почит сред тях.

Много истории са разказвани за Ноуруз, но все пак е ясно, че празникът възниква преди три хилядолетия и е приет за най-древния национален обичай на света. Той се предшества от по-малкия Чахаршамбе Сури, завършва със Сиздах Бе Дар, а символът му е в традиционното събиране около трапезата, наречено Софре Хафт Син.

Изследователите са единодушни, че каменните надписи и статуи от епохата на Ахаменидите в Иран, намиращи се в Персеполис - столицата на Ахаменидската империя, изцяло свидетелстват за свързаните с Ноуруз церемонии и обичаи. През периода на управлението си, започнало през 538 г. пр. н. е., цар Кир Велики обявява празника Ноуруз за национален, като характерът му на такъв се запазва и през династиите на Партияните и Сасанидите.

След появата на исляма и осъществилата се симбиоза между неговата култура и иранските традиции, мюсюлманските учени привеждат в унисон религиозните порядки с обичаите на празника Ноуруз, като така допълнително подсилват тържествеността му. Например, в един от хадисите на Имам Джафар Садек – шестия шиитски имам, Ноуруз е интерпретиран като знаменит и честит ден, през който е сътворен Негово величество Човекът.

Обичаи и традиции, свързани с Ноуруз

Един от обичаите на Ноуруз от древни времена се състои в това, че с наближаването на празника се избират няколко души – т. нар. Хаджи Фируз, които боядисват лицата си в черно, обличат шарени дрехи, слагат си шапки и излизат на улицата. Те пеят песни и рецитират стихове, с които веселят хората. Събирането на милостиня във всички населени места, с цел подпомагането на бедните и нуждаещите се, е също сред традициите на Ноуруз.

Ханетекани - основното почистване на дома, се явява друг празничен обичай, който е актуален и днес. Хората премитат жилищата си и цялостно чистят обзавеждането. Преди празника иранците си купуват нови дрехи и се стараят да изгонят омразата от сърцата си. Навръх настъпването на Ноуруз елегантно приготвят вкъщи Софре Хафт Син – трапеза, всички ястия върху която започват със „син“ (петнадесетата буква от персийската азбука. Хафт Син - седемте „син“, всъщност са: шмак, чесън, олеастър, десерт от пшенични зародиши, ябълка, оцет и зърнени кълнове. Заедно с тях на масата присъстват Коран, свещ, монета и боядисано яйце.

Всяко от избраните седем „син” си има собствено значение: например ябълката е символ на красотата и здравето, олеастърът – на любовта и благостта, а монетата – на зрелостта и насъщния. Саденето на покълнали зърна е също стара традиция, а няколко дни преди Ноуруз древните иранци са засаждали върху глинени колони зърна пшеница, ечемик, ориз, боб, леща, просо, нахут, сусам, бакла, царевица и фий, като според растежа на всеки вид семена са предсказвали реколтата. Днес също петнайсетина дни преди Ноуруз в дома се оставят да покълнат зрънца пшеница, леща и кресон.

Освен това по случай празника е силно разпространено приготвянето на ястието „саману“, чиято основна съставка са пшеничните зародиши. Друго популярно ястие на Ноуруз е ориз с риба и зеленчуци.

В навечерието на новогодишния празник всички членове на семейството се събират около Софре Хафт Син. Според поверието в момента на идването на Ноуруз всички трябва да погледнат в огледалото, а след това най-възрастният взима Корана и чете от него. Преди настъпването на новата година цялото семейство си отправя благопожелания и шепти молитва.

След първите минути на Ноуруз, които се отбелязват с топовен салют, по-възрастните членове на семейството връчват подаръци на по-младите, които са дошли да ги посетят. В древни времена традицията се е изразявала в консумирането на реще поло (варен ориз с фиде). Вярвало се е, че така нещата няма да се изпускат извън контрол и всичко ще върви гладко до края на годината.

Днес Ноуруз се отбелязва чрез разнообразни обичаи в отделните държави, които имат общи исторически и културни корени с Иран. Сред тях са някои балкански държави, Пакистан, Таджикистан, Азербайджан, Киргизстан, Узбекистан, Афганистан, Казахстан и дори Занзибар (днешна Танзания), където в миналите векове е имало големи групи ирански преселници.

Докладът на г-н Мохамадали Киани, съветник по културните въпроси в посолството на Ислямска република Иран в България, бе представен на кръглата масаНовруз – празник на новото начало“, организирана от сдружение „Спектър 21 век“ съвместно със Съюза на българските журналисти и с медийното партньорство на сп. „Дипломатически спектър“.

Снимките са предоставени от посолството на Ислямска република Иран в България.