Независимо, че първата среща на българската публика с един толкова прочут и знаков съвременен визуален артист като Ищван Орос е закъсняла, тя идва в най-подходящия момент – ноември 2016,

когато художникът пристига в София, за да участва при определянето на наградите на осмото Международно триенале на сценичния плакат. Десет от най-известните му плакати са част от сборната колекция на международното жури в СБХ, а неговото многостранно, магнетично и енигматично изкуство обобщено е представено в самостоятелната му графична изложба в Националната галерия – Квадрат 500 /8 – 25 ноември/.

Ищван Орос (роден на 24 октомври 1951 г. в гр. Кечкемет) е световно известен унгарски плакатист, график, графичен дизайнер, илюстратор и режисьор на анимационни филми.  Завършва Унгарския университет по изкуства и дизайн при Ищван Балог и Ерньо Рубик през 1975 г. Започва кариера на сценограф и аниматор. От 1984 г. използва артистичния псевдоним OYTIΣ или Utisz (произнася се Утис; означава „никой“ и е тайното име на Одисей в известната легенда за Циклопите). Междувременно се налага сред влиятелните имена в света на плаката. Изкуството на Ищван Орос смело преминава през времето и пространството - Чикаго, Солун, Витлеем, Пенсилвания, Силкеборг, Истанбул, Торун, Хага, Музей на Ешер, Братислава, Есен, Йорверт, Мелбърн, Аржентина, Мар дел Плата, Будапеща, Кечкемет, Гьор, Бреша, Анкара, София са част от това околосветско пътуване. Утис/Орос е редовен участник в международни изложби, биеналета,  симпозиуми и филмови фестивали, а самостоятелните му проекти са неизброими. Носител е на множество награди за плакат, графика, анимация, изкуство на книгата. Професор в Западния унгарски университет, съосновател на унгарската Асоциация на плаката, член на Международния алианс на графиката и на Унгарската академия на изкуствата.

Творбите му, наситени с парадоксални обрати, провокативни решения, геометрични трансформации, оптически илюзии, невъзможни обекти и анаморфози са привилегия за едни от най-известните музеи и галерии.

Орос е изкушен от класическите графични техники и ги използва с вещина, а игровото начало е определящо за изкуството му, изпълнено с многозначни препратки към различки културни полета, пластове и символи.

Той осъвременява, често използваната през Ренесанса, техника на анаморфозата, развивайки я така, че да придаде смисъл и на изкривения образ, независимо от отражението или от гледната точка (“анаморфозис”, от гръцки “повторна трансформация”, е игра с перспективата за проектиране на изкривен образ, който изглежда естествено, само ако бъде погледнат от правилен ъгъл или с помощта на криви огледала).  Така неговите анаморфози стават носители на  по-сложни послания и са провокация към интелекта и чувството за хумор на зрителя. 

Снимките са предоставени от организаторите на изложбата.