Разказ на инж. Улрике Фолк, ръководител „Връзки с обществеността“ в Отдел МА 48 на Община Виена, за постиженията в събирането, обработката и намаляването на отпадъците в града.

Тече Австрийското председателство на Съвета на ЕС. И често споменаваме Виена, град, в който съм бил неведнъж. Град на велики императори, на гениална музика, на Сиси, на Моцарт, но и на мъдро управление. Малко странно, но щом си помисля за него в съзнанието ми все изплуват думите на прословутия наш Бай Ганьо: „Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати...“ Да, ама не. Защото в нея има какво и да се види, и да се научи, и да се вземе като успешен опит. Стига нашите управници, които честичко се разхождат дотам, да поискат да го направят, а не да мислят като Алековия герой. Да погледат, да послушат и да пренесат добрите практики. Една от тях е управлението на отпадъците. Как го правят в австрийската столица, която няколко години оглавява класациите за най-добър град за живеене? Ето какво разказа инж. Улрике Фолк, ръководител „Връзки с обществеността“в Отдел МА 48 „Управление на отпадъците, почистване на улиците и автомобилен парк“ на Община Виена пред екипа на „Дипломатически спектър“:

Разделното събиране   

Нашият отдел има около 3 400 служители, които отговарят за обработката и събирането на комуналните отпадъци - общи и битови. От тях се отделят хартията, стъклото, металите, пластмасовите бутилки. С контейнери за битови и общи отпадъци разполага всяка сграда, както и с такива за хартиени. Докато тези за стъкло, метал, пластмаса, биоотпадъци обикновено са на обществени места. Те са разположени на тротоарите или в близост до парковете. Принципът е следният - там, където от определен вид отпадъци се натрупва голямо количество, се слага определения за тях контейнер. Например в парковете освен за общи отпадъци са сложени и такива за биоотпадъци. За онова, което изхвърлят домакинствата, но не редовно и не в големи количества, пък имаме специални сметища, където хората могат да го занесат. Те са за проблемни продукти като батерии, стари електроуреди, мебели... Ще дам примери. На тези сметища могат да се предадат стари електроуреди, които все още функционират и могат да бъдат използвани от други хора. Могат да се занесат и книги, които вече не са ни необходими. Те се поставят в стари телефонни кабинки и всеки, който иска, може да ги вземе и да ги чете. На всяко сметище има и специални места, където могат да се остават непотребните вече играчки.

Контейнерите във всяко едно такова сметище са обозначени с различни цветове и символи, според това за какви отпадъци са предназначени. Биоотпадъците се слагат в тези с кафяви капаци, хартията в тези с жълти, металът в тези със сини, стъклото – в тези с бели... Човек дори не е необходимо да знае езика, за да разбере кое къде да изхвърли, символите по тях му помагат.

За битовите и общите отпадъци гражданите плащат такса смет. Но за другите всичко е безплатно. Това се прави с цел да се стимулират гражданите да изхвърлят отпадъците разделно.

Три завода за изгаряне на отпадъци и едно депо  

От 2009 г. насам всички битови отпадъци във Виена се изгарят. Градът има 3 инсталации за тази цел, които се експлоатират от дъщерна фирма на Общината. Тоест, те са обществени, а не частни. Това, което ни прави горди е, че общината е в състояние да обработва и да оползотворява всички отпадъци. Само тези, които са за рециклиране, се обработват от частни фирми. Така че общината има поглед върху това, колко биоотпадъци има от обществени кухни и ресторанти, колко са съоръженията за обработването им, какво е тяхното техническо състояние, техническия стандарт. Общината осигурява кратките пътища за транспорт на отпадъците. Знае колко е инвестирано и колко още трябва да се инвестира. За нас е много важно, че тя има поглед, ръководи и организира всичко, свързано с отпадъците в града. Тя притежава ноу-хауто. Занимава се също и с начините за избягване на произвеждането на отпадъци и с информиране на населението за това.

Всичките три инсталации за изгаряне на отпадъци във Виена произвеждат  електричество, топлинна енергия и охладителна енергия за климатиците. Производството на последната обаче е сравнително нов сектор, не се използва в частните домакинства и има все още малко потребители -университети или големи фирми.

Интересното и хубавото при тези инсталации е тяхното местоположение в града, което, от една страна скъсява транспортния път на отпадъците, от друга е много удобно в инфраструктурно отношение за използването на произведената от тях енергия. Коефициентът на нейната изпозваемост при тези условия е 76 на 100. Ако тези инсталации бяха някъде извън града, тепърва трябваше да се създава инфраструктурата, за да се снабдяват домакинствата.

Виена има и едно депо, в което се откарва само остатъкът от изгарянето на общите и битовите отпадъци. По-рано в него се складираше целият битов боклук, там и сега има още отпадъци оттогава. Те произвеждат въглероден двуокис и други газове, от които се получава метан, който е много вреден за атмосферата. Този възниква, понеже различни микроорганизми действат в останалите отпадъци. Затова метанът се изсмуква с вакуум от това депо и се обработва с цел получаване на топлоенергия. В момента около 2 000 домакинства се снабдяват с електричество от това депо и този метан. Като разбира се тенденцията е намаляваща, защото нови отпадъци там не се складират.

Това, което е към нашия Отдел 48, е една

инсталация за биогаз

Из Виена има доста контейнери за биологични отпадъци, в които се събират предимно такива от големи кухни и ресторанти, но също и от частни домакинства. Те се преработват в естествен биогаз, който се използва за енергия. Освен това Отдел 48 има и един завод за производство на компост /биотор/. От контейнерите, включително и от тези в зеленчуковите градини и парковете, годишно се събират 100 хиляди тона биологични отпадъци! От тях се прави 45 хиляди тона компост, който е толкова добър, че е сертифициран за най-добро качество не само в Австрия, но и в Европа и се използва в екологичното селско стопанство. Една част от него се предоставя на виенчани безплатно. Друга се дава на общински и селскостопански фирми, за да торят. Но най-голямата се предоставя на завод за производство на специална почва за цветя. Той не е към общината, но произвежда за нея. Тази почва се продава на нашите сметища. Много важно за нас е и ние се гордеем с това, че там, където хората отиват да си хвърлят отпадъците, могат да видят, че от тях правим полезни неща. Това ги стимулира към разделно събиране.

Традицията

Във Виена изгарянето на отпадъци има дълга история. Първите малки заводи за това са възникнали през 60-те години за третиране на изхвърленото от големите болници. После, през 70-те години, е направена инсталацията „Шпителау“, която сега е художествено оформена от архитект Хундертвасер. Първоначално тя била доста грозна. Но след един пожар, правят предложение на Хундертвасер да я оформи. Самият той бил активист в екологичното движение и казал, че ще си заложи името и престижа си само ако действително го убедят, че тази инсталация отговаря на всички изискавания за отработените газове и замърсяването на атмосферата. И след като това станало, я оформил художествено.

Откритост и прозрачност

Преди изграждането на последната инсталация в града, която е и най-модерната, имаше процес на обсъждане и планиране как и къде да се направи на широка публична основа, с участието на различни неправителствени организации, на Община Виена, на фирми. Обсъждаше се това, че количеството на отпадъците непрекъснато се увеличава. И как трябва да се справим - дали да ги изнесем някъде в друга провинция, например в Долна Австрия, или да направим завода някъде в града. Прецениха се всички фактори - финанси, влияние върху екологията, колко работни места ще се създадат, колко енергия ще се произведе. Събраха се много мнения и се стигна до извода, че инсталацията трябва да се намира в града, че това е най-ефективното. И когато дойде времето за даване на разрешителното, нямаше никакви проблеми.

Днес заводът работи и се намира в промишлена зона. Там не живеят много граждани. Но така или иначе протести или възражения, благодарение на предварителната подготовка, в която участваха различни екологични движения като „Глобал 2000“ и „Грийнпийс“, не е имало. Спечелено е доверието на гражданите и за нас е много важно да не го загубим. Разбира се, вложихме и повече средства в тази инсталация, преди всичко за пречистване на отработените газове. През 2008 година, когато тя се откри, се направи голямо парти с участието на гражданите. Беше им дадена възможност да я разгледат. Въобще нашата политика е на откритост и прозрачност. Гражданите могат да разглеждат също и депото за отпадъци, което е разположено в нещо като парк, и завода за компост. Така че хората знаят, че ние нищо не крием и не правим нищо, което да е в техен ущърб.

Комуникацията с гражданите е много важна

Само с нея може да ги спечелим за разделянето на отпадъците. Много е важна и комуникацията със служителите ни, които популяризират нашата политика в своите семейства, в своя приятелски кръг. Отделът ни провежда и много разяснителна работа в училища, детски градини, при различни големи масови прояви. Там наши служители дават разяснения за смисъла от разделянето на отпадъците и отговарят на всякакви въпроси. Освен това всеки септември - в един от уикендите му, провеждаме Празник на отпадъците (или на боклуците) - с много музика и веселба. Посещават го над 30 хиляди души и на него също провеждаме разяснителна работа.

От 1988 г. имаме и горещ телефон за отпадъци. Той е написан на абсолютно всички контейнери и всеки гражданин може да се обади и да зададе своите въпроси, свързани с разделянето им. Да направи оплакване, ако някой контейнер е препълнен или няколко дни не е взиман. Годишно на този телефон се регистрират 60-70 хиляди обаждания.

Ние, разбира се, работим и с новите медии. Може да ни намерите в youtube, facebook. Имаме и приложения, които показват къде са нашите сметища, как може да се стигне до тях, кой е най-близкият пункт, например, за метал или пластмаса и кой е най-краткият маршрут до него.

Друга наша задача е

избягването на отпадъци

Например за различни големи прояви имаме чаши за многократна употреба, които могат да се използват до 300 пъти. Този проект започнахме през 2005 г., когато убедихме организаторите на големи събития, че в това има смисъл. Но имаме и закон, който предвижда при прояви с над 1000 участници да се използват чаши за многократна употреба.

Нашето най-ново творение от последната година е - ценните неща, които се събират в отпадъците, да се продават. На нашите сметища има много използваеми и хубави играчки, дрехи, книги, компакт дискове, грамофонни плочи. Нещата се сортират по видове. После някои от тях се дават като дарения на различни благотворителни организации, но по-голямата част се продава в нашия магазин за втора употреба. В него всички стоки са в безупречен вид. Няма да намерите панталон с дупка или електроуред, който да не е проконтролиран и да не функционира. Има много хубави съдове, сервизи. Нашата цел е, с красивото му подреждане и с вида на стоките, да привлечем дори и гражданите, които иначе не влизат в такива магазини. Самото му обзавеждане е от продукти втора употреба. Стените му са направени от стари палети или ролки за кабели - пак пример, че от старите неща може да се направи нещо смислено. Тази форма на предлагане на ценни неща от отпадъците съществува още от 1988 г., но някога приличаше повече на бит пазар и правеше конкуренция на другите бит пазари, които са толкова много. Затова решихме да създадем нещо съвсем ново - с което да привлечем различна публика. Например хора, които искат да спестят пари, хора, които искат да направят нещо за опазване на околната среда и т.н. А понеже постъпленията от продажбите се дават за организация за защита на животните, съответно имаме и клиенти, които искат да направят нещо за животните. И действително това е много успешно.

Освен това в нашия магазин има не само неща от отпадъците. Община Виена има една служба за изгубени и намерени вещи, където за определен период те се пазят и може да си ги потърсиш. Но след известно време, също се продават.

Най-добър е отпадъкът, който никога не възниква. И ние се опитваме да направим най-доброто в това направление. От нас самите зависи колко отпадъци ще произведем.

Интересни малки решения…

Освен вече споменатите реализирани идеи, имаме и още много други. Например старите контейнери, които вече не функционират, сме ги направили за събиране на дъждовна вода и те могат да се закупят на сметището.

Създадохме и чанта, която може да се рециклира. Изпращаме по една такава безплатно на всички домакинства, за да носят с нея отпадъците си до сметището, но я предлагаме и за закупуване. Имаме подобни чанти и за опаковки на новогодишни и коледни подаръци - те са с различен дизайн, три различни големини, произведени по екологичен начин...

Стремежът ни е в бъдеще да оползотворяваме колкото се може повече отпадъци. Сега, заедно с Техническия университет обмисляме как от тинята при пречистването на водата във воднопречиствателната инсталация на Община Виена, която в момента се изгаря, да се извлече фосфор. Разбира се, постоянната ни цел е избягването, намаляването на отпадъците.

Това, което забравих да спомена е, че чистотата в града през последните години много се е подобрила. Например от 2008 г. имаме право да налагаме глоби, ако някой изхвърли отпадъци или остави на улицата обемисти такива, или не събира „акото“ на кучето си. И това извършваме доста успешно. Преди да започнем да налагаме глоби обаче, ние се постарахме да осигурим условията, за да не правят гражданите тези нарушения. Сложихме едни специални пепелници на улицата. Както и кутии с пликчета за „акото“ на кучетата. Сега в сметта постъпват 60 хиляди такива пликчета годишно, а във Виена има 55 хиляди кучета. Това е една добра квота за успех.

Контрольори по хигиената

В момента глобата за изхвърлен неправилно отпадък е 36 евро и не може да се обжалва. Тя се налага например за отпадъците от кучетата или изхвърлена на улиците угарка от цигара. Имаме контрольори по хигиената, които са мобилни и се разхождат по парковете, по обществените места. Ако има някаква жалба или пък те самите са видели нарушение, първо ти казват да махнеш „акото“ на кучето или да си прибереш фаса. И ако не го направиш, подават сигнал за това и глобата ти може да стигне до 2000 евро!

Тези контрольори по хигиената са много обичани от хората. Понякога те се обаждат и казват: „Ето тук някой си е оставил мебелите, може да изпратите един контрольор, който да го предупреди.“ Но и ние им правим реклама по един хумористичен и забавен начин. Например навсякъде из парковете има табелки на едни колчета, на които е изрисувано едно много миличко куче. Преди на тях пишеше: „Никога не излизай с кучето без торбичка!“ Сега, когато вече се раздават торбички и глоби, пише: „Заслужава ли си да платиш 36 евро?!“. Та нали затова имаме 3400 места, където може безплатно да се вземат торбички!

Някои от тези решения са простички и не струват много, а са с ефект. Например по-рано контейнерите за хартия бяха сиви. И като се постави сив контейнер до сива сграда, въобще не прави впечетление. А сега са с друг цвят, по тях има лога и весели, хумористични надписи, това привлича вниманието. Възпитанието наистина е много важно. Но важно е и доверието. Защото ако хората ни нямат доверие, те няма да го правят.

Изложената информация е актуална към август 2016 г., когато екип на „Дипломатически спектър“ посети Виена с подкрепата на Eurocomm-PR Wien.

Снимки: „Дипломатически спектър“. На тях: инж. Улрике Фолк, ръководител „Връзки с обществеността“ в отдел MA 48 „Управление на отпадъците, почистване на улиците и автомобилен парк“ на Община Виена; някои от интересните малки решения за отпадъците; инж. Улрике Фолк с екипа на „Дипломатически спектър“