Печат 

Изложба, посветена на бразилския дипломат Луиз Мартинс де Соуза Дантас, спасил по време на мандата си в Париж и Виши,

Франция, /в предвоенните години - до 1942 г./ живота на стотици евреи, бе открита на 18 юни в галерия „Мисията“ на Държавния културен институт към МВнР. „Дон Кихот в мрака“ бе представена от Н. Пр. г-жа Н. Пр. г-жа Ана Мария Сампайо Фернандес, извънреден и пълномощен посланик на Федеративна Република Бразилия в Република България и от и.д. директор на ДКИ г-н Явор Койнаков. На откриването присъстваха дипломати, представители на еврейската общност в България, гости.

Н. Пр. г-жа Н. Пр. г-жа Ана Мария Сампайо Фернандес, се обърна към присъстващите с думите:

С гордост и удоволствие посолството на Бразилия в София ви представя, в сътрудничество с Държавния културен институт към МВнР, изложбата „Дон Кихот в мрака“, която разказва историята на Луиз Мартинс де Соуза Дантас. Посланик на Бразилия в Париж по време на Втората световна война, той спасява живота на над 1 000 души, застрашени от нацисткия режим - най-вече евреи - издавайки им визи.

Тази година се отбелязва 65-та годишнина от смъртта на Соуза Дантас, на който посмъртно бе дадена титлата „Праведник на народите“ в Музея на Холокоста „Яд Вашем“ в Йерусалим.

Искам да изразя нашата благодарност към Държавния културен институт към МВнР за домакинството на изложбата, към „Дом Стефан Цвайг“ в Бразилия, който я създаде и промотира, както и към посолството на Бразилия във Виена, където тя за първи път беше показана.

Позволете ми да отбележа, че въпреки че живее във време на мрак, Соуза Дантас не се бори с въображаемо зло и действията му не са продиктувани от заблуда, а от ясен ум, осветен от най-високите морални ценности, и от състрадателно и смело сърце.

Във време, когато антисемитистите продължават да надигат глави сред нас, когато предразсъдъците и речта на омразата срещу „другия“ все още съществуват, делото на Соуза Дантас трябва да служи за вдъхновение.

Публиката разгледа с интерес постерите, проследяващи живота и действията на бразилския дипломат. Луиз Мартинс де Соуза Дантас е рискувал кариерата си, издавайки спасителни визи на евреи за Бразилия, арестуван е от Гестапо в Париж и е депортиран в Германия почти до края на войната. Умира през 1954 г. и оттогава името му остава случайна препратка в историческите архиви. Неговата история повтаря правилото - дипломатите-спасители обикновено не настояват да се знае много за действията им. Въпросът за предоставяне на визи за бежанците от нацисткото преследване те разглеждат като потвърждение на ценностите на своите общества.

Ето какво казват за него

Алберто Динес, президент на „Дом Стефан Цвайг“ в Бразилия:

Бразилският посланик във Виши - щаб-квартирата на френското колаборационистко правителство по време на нацистката окупация - знаеше, че без бразилска виза всички онези ужасени хора ще се озоват в концентрационни лагери. Той не искаше да бъде част от варварството: не се подчиняваше на строгите заповеди на Итамарати (външното министерство на Бразилия) и подпечати около хиляда паспорта с белег за спасение.

Седемдесет години след края на Втората световна война „Дом Стефан Цвайг“ отдава почит на дипломата, който, издигайки се над бюрокрацията, се поклони на солидарността и хуманността. Добре дошли в този разказ за примерен държавен служител, щедър човек, бразилски гражданин на света.

Фабио Койфман, куратор, историк, координатор на Мемориала на изгнанието:

„Не може да примем военните престъпления. Няма добра война. Всички войни са лоши.“ Л. М. де Соуза Дантас, Париж, март 1928

Изследването за посланик Соуза Дантас, публикувано в книгата „Дон Кихот в мрака“ /Quixote nas trevas/ е резултат от тригодишни изследвания и проучвания. Тя се основава на сбирка от над 7 500 възпроизведени документа, тридесет часа записани интервюта, десетки други интервюта, в допълнение към всичко, което човек можеше да прочете в писанията за посланик Соуза Дантас.

Тази тема привлече вниманието при интервю с Рафаел Зитембаум. Притежател на една от многото, разрешени от посланика визи, Зитембаум изрази учудването си от липсата на мемоари или записи за хуманитарните действия на дипломата, тъй като той е бил пряко отговорен за спасяването на живота на членовете на семейството му.

Посланикът е бил в новините няколко пъти през живота си, по-специално в деня, в който се е върнал в Бразилия след 14 месеца затвор в Германия. По-късно Соуза Дантас получава известно внимание при смъртта му, през 1954 г. Оттогава името му е донякъде случайна препратка в историческите архиви.

Въпреки че от време на време хората са свързвали името на посланика със спасяването на преследваните от нацизма, тази тема остава неточна и мътна. Досега никой не е казал нещо достатъчно ясно относно това колко визи и на кого е издал Соуза Дантас. Направих усилия да намеря хора и документи, които биха могли да докажат твърденията, които досега са били спекулации, и се опитах да потвърдя с подкрепящи доказателства истинските действия на Соуза Дантас. Ако той е помогнал, необходимо е да намерим и изброим имена на бежанци, спасени от посланика. Така моето изследване откри 475 притежатели на визи, издадени от Соуза Дантас. След като стигнах до тази цифра, реших, че съм намерил достатъчно за това, което е необходимо за изследването, въпреки че този списък е все още непълен и може да бъде разширен в бъдещи разследвания.

По-голямата част от бежанците са открити след систематично проучване на всички списъци на пътници, пристигащи в Бразилия от Европа, между юни 1940 г. и февруари 1942 г. В някои случаи инспекторите на Имиграционния отдел отбелязват в тези списъци, че някои от пътниците са получили  визи, издадени от Соуза Дантас. В повечето случаи обаче беше необходимо и консултиране с наръчниците на Службата за чуждестранна регистрация, за да се потвърди дали едно име е било на чужденец, притежател на виза, издадена от посланика, или в някакъв момент е бил подпомаган от него.

Луиз Мартинс де Соуза Дантас е пример за историческата забрава, на която още много известни бразилци са жертви. Независимо от конкретните му действия по въпроса за военните бежанци, Соуза Дантас е смятан за един от най-важните и компетентни дипломати на своето време (първата половина на XX век) не само в Бразилия, но и в целия свят. Тази забрава може да е свързана с обичайния процес, чрез който обществените мъже изчезват от националната памет. Можем също така да вземем под внимание и други фактори, които са довели до липсата на грижа на нашето общество към неговата памет. Предоставянето на визи се е превърнало в проблем. Различни служби на правителството изразяват сериозни критики към Соуза Дантас заради настояването му за предоставяне на визи на бежанци, нарушавайки заповедите на своите началници, и по-специално тези на Жетулио Варгас.

Натискът достига своята кулминация с обвинението към посланика в края на 1941 г. при административното разследване, назначено за проверка за издаването на нередовни визи, което приключило няколко месеца преди окупирането на бразилското посолство във Виши през ноември 1942 г. и последвалото интерниране на посланика в Германия. За сравнително кратък период от време, Соуза Дантас от разследван и съден от държавата, се превръща в потенциален национален герой.

С края на войната и откриването на престъпленията срещу евреите и тяхното убийство от нацистите и техните съучастници, въпросът за предоставянето на визи на бежанците по време на нацисткото преследване вече не се разглежда като незаконен изолиран хуманитарен жест, а по-скоро като акт на моралната цялост на дипломата. Тъй като една много ограничена част от бразилските дипломати е била готова да се противопостави на нормите, а някои дори съблюдавали тези правила повече, отколкото е необходимо, историческите спомени по тази тема са останали в паметта на спасените. Подчертавайки действията на Соуза Дантас за предоставяне на визи на лицата, които са били с непосредствена опасност за живота, от друга страна доказва, че по-голямата част от бразилските дипломати и членове на правителството са пренебрегвали или са предприемали противоположни действия.

Соуза Дантас е бил в Бразилия за последен път между юли 1951 г. и септември 1952 г., с влошено здраве. Устоявайки на суетата, той не е оставил нито един личен документ. Води личния си живот със строга дискретност. Движейки се в обратната посока, след публикуването на „Кихот в мрака“, се стремях да покажа пред света хуманитарните действия на посланика. Осъществяването на изложба като тази е един много важен принос.

 

Публична личност, гражданин на света, бонвиван

Разточителен

„Изразходвал служебния си бюджет и всичките си доходи за обеди и вечери с френски знаменитости. Но той пожъна плодовете на тази разточителност в отличните отношения, които циментира... С широките си литературни  знания и рядката си интелигентност той бе възхитителен „сладкодумник“, способен да забавлява и ободрява всяка среща...“

Маурисио де Медеирос

Дипломат

„Той беше публична личност в истинския смисъл на думата. Обичах страната му.“

Асис Шатобриан

„ ...той е душата на Бразилия в цяла Европа, онази нежна душа, изпълнена с благост и доброта... Няма нито един бразилец в Париж, който да не го уважава изключително.“

Брисио де Соуза, в Диарио де Нотисиас, 1930

„Той създава приятелства и цени сътрудничеството... Идеален посредник между Бразилия и Европа, чиито ключове е държал - и какъв прекрасен портиер е бил той.“

Педро Калмон

„Соуза Дантас, посланик на благодарността“.

Габриеле д'Анунцио

Услужлив

„Най-доброто му качество бе да доставя удоволствие. Никой никога не би могъл да го надмине в изкуството да даде на хората своята безгранична отдаденост и да остави впечатлението, че им е единственият им приятел.“

Жилберто Амадо

Елегантен

„Обикновените колонисти измерваха значението на всяка социална среща - изложби, концерти, конференции - от факта, че той присъства там.“

Антонио Камило де Оливейра

„Кралят на парижките нощи, незаменим при всички велики социални събития... Той не беше просто човек с изключителна елегантност, той беше способен дипломат и подкрепяше името на Бразилия твърдо и с достойнството на кабинета си.“

Пио Корреа

„Той практикуваше изкуството на кратките импровизирани речи, винаги с елегантна фраза, духовно наблюдение, милосърдна ирония, милостив поглед.“

Аргеу Гимараес

Харизматичен

„...този човек, който знаеше как да угажда на жените, да забавлява министри, да разсмива великите и да кара скромните да се усмихват, обаятелният Соуза Дантас имаше, като всички съблазнители, и талант да слуша... “

Аугусто де Кастро                                                    

Обикновен

„Човек с прости навици, противник на всичко помпозно и фриволно.“

Антонио Камило де Оливейра

„Той посрещаше изтъкнати бразилци, пристигащи на гарата в ранните утрини, облечен с балтон, под който беше само по пижама. Обичаше да казва, че това е най-лесният начин да се върне после в леглото.“

Фабио Койфман, от  Дон Кихот в мрака

Бохем

„ ...точно срещу бразилското посолство прекарвах нощи, пиейки кафе, пушейки цигари и говорейки часове наред с добрия ми стар приятел Соуза Дантас, известен като посланика-бохем, защото не използваше леглото, за да спи - когато му се доспеше, той ще вдигне яката си, ще свали ръба на шапката си и ще легне на руския кожен диван, ще затвори очи и ще заспи като дете, без изобщо да се тревожи дали още си там или не.“

Блез Сендрарс

Биография на Луиз Мартинс де Соуза Дантас

1876 - ​​Роден на 17 февруари в Рио де Жанейро, внук на Сенадор Дантас

1896 - Завършва право във Факултета по юридически науки, Рио де Жанейро

1897 - Присъединява се към Министерството на външните работи. Назначен за аташе на легацията в Берн, Швейцария

1900 - Санкт Петербург (втори секретар)

1902 - Рим (първи секретар)

1908 - Буенос Айрес

1916 - Рио де Жанейро (действащ министър на външните отношения, от юни до ноември)

1917 - Рим (пълномощен министър), 1919 – Рим (посланик)

1922-44 - Париж и Виши (посланик на Бразилия във Франция)

1924-26 - Представляващ Бразилия в Обществото на народите

1933 - Оженва се за вдовицата Елизе Майер Стърн. Но любовта на живота му е била френската актриса Маделин Карлие

1937 - Диктатура на Естадо Ново: Варгас закрива Конгреса и управлява с декрети-закони

1940 - Създава се правителството на Виши. От юни до декември Соуза Дантес издава стотици визи (над 500 са били идентифицирани)

1941 - Жертва на административно разследване, наредено от Жетулио Варгас, отложено за следващата година

1942 - Противопоставя се, когато е арестуван от Гестапо по време на нахлуването в бразилското посолство през ноември

1943 - Депортиран в Бад Годесберг, Германия, където е затворен в продължение на 14 месеца, до март 1944 г.

1946 - Ръководител на бразилската делегация на първата Генерална Асамблея на ООН в Лондон

1954 - Умира в Париж

2003 - Признат за „Праведник на народите“ от Музея на Холокоста в Йерусалим „Яд Вашем“

2005 - Редакционна статия в The New York Times от 10 април разказва за постиженията на бразилския дипломат по време на Втората световна война

„Спомням си, че тъй като нямаше консул, незабавно трябваше да  поема консулските задължения, за да спасявам буквално човешки животи, в лицето на най-голямата катастрофа, която човечеството е претърпяло до днес. С благородното сърце на всички бразилци, направих това, което щяха да направят дори най-студените хора, подтикнати от най-елементарните чувства на християнско състрадание.“

Луиз Мартинс де Соуза Дантас, посланик на Бразилия във Виши, в телеграма до Освалдо Араня от 1 май 1942 г.

Спасени от Соуза Дантас, те се радват на брилянтни кариери:

Збигнев Зиембински (Полша, 1908 - Рио де Жанейро, 1978). Продуцирането му на „Булчинска рокля“ от Нелсън Родригес бележи раждането на модерния театър в страната. Той пристигна в Рио де Жанейро през 1941 г. на 33-годишна възраст, бягайки от ада на войната. „Имаше хора, лежащи на земята, пред посолствата, просещи, чакащи, подложени на подигравки и измъчвани“, спомня си той в мемоарите си. Докато изведнъж чухме, че има един Дон Кихот... известният посланик Дантас.“

В продължение на 23 години импресарио, Оскар Орнщайн (Русия, 1911 - Рио де Жанейро, 1990) е всемогъщият PR на хотел Копакабана Палас. Довежда до неговата Златна стая такива звезди като: Марлене Дитрих, Едит Пиаф и Нат Кинг Коул. Орнщайн е роден в Русия през 1911 г. Той идва в Бразилия през 1941 г. През 1960-те създава мюзикъли като My Fair Lady, с Биби Ферейра и Пауло Отран. През последните години от живота си той продуцира концерти като този на Франк Синатра на футболния стадион Маракана и първия фестивал „Рок в Рио“ през 1985 година.

Икономистът и бивш посланик на САЩ във Франция, Феликс Рохатин, роден във Виена през 1928 г., е архитектът на възстановяването на Ню Йорк след финансовата криза от 70-те години. Семейството му напуска Австрия през 1935 г. Той е на 12 години през 1940 г., когато Соуза Дантас успява да осигури визи за семейството му. „Пътувахме от Франция до Мароко, след това през Лисабон до Бразилия. През юни 1942 г., след като живяхме в Бразилия една година, най-накрая стигнахме до Ню Йорк“, спомня си Рохатин, който едва на 76-годишна възраст разбрал, кой е уредил за визата му.

Без Соуза Дантас, великият бразилски пианист Жан-Луи Стоерман нямаше да съществува - баща му и чичо му са спасени с визи, дадени от посланика. Започва да учи пиано на четиригодишна възраст и започва кариерата си на 14 години с Бразилския симфоничен оркестър. През 1967 г. той печели стипендия, за да учи в Консерваторията в Неапол и заминава да живее в Европа. След като печели втора награда на Международния конкурс Йохан Себастиан Бах през 1972 г. в Лайпциг, той бързо се утвърждава в Европа като концертиращ пианист.

Френският театрален режисьор и актьор Луи Жуве (1887-1951), роден в Крозон, Финистер, удължи южноамериканското си турне за цели четири години поради войната. Времето, което прекарва в Бразилия, оставя следа в бразилския театър. Един от актьорите в трупата му - Хенриет Морино, не се завърна във Франция и реши да живее в Бразилия.

Соуза Дантас спаси и Лео Кастели (1907-1999), легендарният търговец на картини. Синът на унгареца Ернест Крауш и италианската наследница Бианка Кастели, роден в Триест, работи в художествени галерии в Париж. През 1941 г. той бяга в САЩ със съпругата си Илеана и дъщеря им. През 1957 г. открива галерията „Лео Кастели“ в Ню Йорк, емблематична художествена галерия от 60-те и 70-те години, която е домакин на авангарда на съвременното изкуство и лансира имена като: Джаксън Поллок и Вилем де Кунинг, Робърт Раушенберг, Джаспър Джонс, Рой Лихтенщайн и Франк Стела.

Писателят и журналист Ернст Федер (Берлин, 1881- Берлин, 1964) е бил най-близкият приятел на Стефан Цвайг в Бразилия и последният, който го е видял жив в къщата в Петрополис, в навечерието на самоубийството. Той е член на Германската демократическа партия и е принуден да избяга в Париж през 1933 г., където се е намирал центърът на лявата и политическа журналистика в изгнание. След нацистката инвазия във Франция, Федер и съпругата му Ерна успяват да получат визи за Бразилия, благодарение на Соуза Дантас. Там започва да пише статии в местни и международни вестници. Организира срещи между бившия министър Уго Симон и Цвайг в Петрополис и Барбасена.

Вера Корен (Украйна, 1901 - Франция, 1996). Родена Ребека Вера Корецки, тя сменя името си на Корен, когато отива да живее във Франция. Еврейска бежанка от Руската революция през 1917 г., тя започва творческата си кариера в киното и на сцената в Париж през 30-те години. Била е принудена да напусне Франция, укрива се в Бразилия, където остава до края на войната. В Париж се завръща в театър Comédie Française, сформира и собствена театрална компания.

Фриц Фьогел (Виена, 1891- Рио де Жанейро, 1971) завършва докторската си дисертация след участие в Първата световна война, изгонен от нацистите, заминава за  Бразилия. Той създава процедурата, известна като "спот тестване", проста и икономична техника, при която аналитичните тестове се провеждат без специализирани уреди, само с капки върху филтърна хартия. Благодарение на това са открити няколко нови съединения и важни химични реакции. Най-важната награда в областта на химията носи името му: наградата Фриц Фьогел.

Фриц Фьогел и съпругата му Режине Фьогел са спасени благодарение на визите, издадени от Соуза Дантас. Режине Фьогел е един от най-големите собственици на корпоративни недвижими имоти в Рио де Жанейро, включително Сградата Авенида Сентрал, на Авенида Рио Бранко, открита през 1961 г., първата търговска сграда в града с метална конструкция и електронно управлявани асансьори.

Соуза Дантас информира Жетулио Варгас и Oсвалдо Араня за депортирането и унищожаването на гражданското население.

14 ноември, 1940 година

ЛИЧНО [ПИСМО] ДО МИНИСТЪРА ОСВАЛДО АРАНЯ

Поради  войната, която е най-голямата катастрофа на човечеството, Ваше превъзходителство осъзнава адската ситуация в Европа и хуманитарните задължения, които е създала. Има истински изход, за да се избяга от глада, студа и мизерията в концентрационните лагери и други ужаси. Тъй като на чужденците не им е позволено да работят тук, ако нямат средства за препитание, те незабавно се настаняват в концентрационни лагери, които лесно могат да се появяват в глава от „Ад“ на Данте. Познавам щедростта на бразилската душа, за която Ваше превъзходителство е пословичен пример. Макар да съм надлежно упълномощен от Ваше превъзходителство да издавам визи в паспортите на Нансен и дори само на документи за самоличност, искам разрешение да продължа да предоставям свободни "визи", безплатно, тъй като посолството не предлага консулски услуги на тези, които просто имат нужда от "виза", само за да напуснат Франция и които са заявили, че няма да пътуват до Бразилия. Ще Ви бъда много благодарен за спешен отговор.

Л. М. де Соуза Дантас

2 май 1942 година

ОТ ПОСОЛСТВОТО ВЪВ ВИШИ

Административен процес срещу посланик Л.М. де Соуза Дантас относно издаването на паспортни визи.

Петък - 18:00ч. - Отговор на телеграма № 57 от Ваше превъзходителство. Моля секретарят Афранио де Мело Франко Фильо да поеме моята защита. Спомням си че, тъй като тук нямаше консулство, веднага бях длъжен да поема консулски задължения, за да спасявам буквално човешките животи, в лицето на най-голямата катастрофа, която човечеството е преживяло до днес. С благородното сърце на всички бразилци направих това, което дори най-студените щяха да направят, движени от най-елементарните чувства на християнското състрадание. Обясних това в лична телеграма до Ваше превъзходителство, на 14 ноември 1940 г., на което Ваше превъзходителство отговори с пословично, щедро и интелигентно разбиране на нещата. Аз се въздържах от издаване на нито една виза от момента, в който ми беше забранено да го правя. Почти всички бяха издадени, за да се улесни излизането от Франция на няколко нещастни хора, сведени до самоубийство, което им позволява да пристигнат там, според  министерството, без да причиняват вреда на страната. Моля  секретарят Афранио де Мело Франко Фильо да прочете моя доклад № 199 от миналата година.

Л. М. де Соуза Дантас

17 август 1942 година

ОТ ПОСОЛСТВОТО ВЪВ ВИШИ

Преследване на евреи в окупирана Франция. Обжалване от страна на бразилката Мендел Райхер.

ПОНЕДЕЛНИК - 20:00ч. - Гестапо продължава с истинското поробване и унищожаване на евреи в окупирана Франция. Семействата са буквално разделени: съпрузите, с остригани глави, се откарват да работят в Силезия; съпругите им са интернирани в концентрационни лагери в Полша, никога повече не са чули един за друг, всички с неизвестни съдби; и децата, дори в най-ранна възраст, откъснати от майките си и затворени в специални приюти, където потомството на прокълнатата умира. Освободени от тези мерки са израилтяните с испанска, швейцарска, португалска и северноамериканска националност, но не и бразилци. Роденият в Бразилия Мендел Райхер, от Sant'Anado Livramento, притежател на паспорт №  10.833, издаден от бразилското консулство в Лион на 24 април, в момента в Лисабон, в Авенида Елиас Гарсия 177, ми пише, че съпругата му, Блима Райхер, е депортирана по расови причини в Полша и той не е чул нито дума за сина си Теодоро, на 15-годишна възраст, и за дъщеря си Тереза, на 4-годишна възраст. Това бразилско семейство живееше в Монсо-ле-Мин, в департамента Сон Лоар. Неспособен да му окажа помощта, която заслужава, изпълнявам задълженията си, като препращам случая към Ваше превъзходителство.

Л. М. де Соуза Дантас

21 август 1942 година

ОТ ПОСОЛСТВОТО ВЪВ ВИШИ

Предаването на еврейски чужденци от Франция на Германия.

ЧЕТВЪРТЪК – 18:30ч. - Допълнение към моята телеграма номер 102. Еврейските чужденци в неокупирана Франция се предават на германците, преди всичко тези, които са граждани на държави под нацистка окупация. Някои от тях са натъпкани в заключени вагони, подходящи за транспортиране на животни. Мъжете и жените са изпращани в различни посоки, всички се отделят от децата си, които остават безпомощни. Сред жертвите се случват многобройни самоубийства, като най-мъчителните сцени са, когато семействата са разпокъсани. Светият престол, чрез посредничеството на Апостолическия нунций, напразно апелира пред правителството, което използва претекста за отстъпване пред германските искания в интерес на френските израилтяни, за да не бъде принудено също да ги екстрадира, нещо, което наистина ще направи, ако германците пожелаят. Знам, че господата Де Монци, кмет на Каор, Жан Мислер и Дес... всички членове на Съвета, току-що подадоха оставка в знак на протест срещу мерките, които нарушават традиционното право на убежище и най-елементарните принципи на човечеството, опозорявайки по този начин Франция.

Л. М. де Соуза Дантас

Дипломатическа виза: авал за оцеляване

Соуза Дантас е издал визи на бежанци, най-обикновени хора, против заповедите на правителството на Варгас. Много често той успява да получи пътни листи чрез приятели от други дипломатически агенции, като белгийския дипломат във Виши, чието правителство в Брюксел спира да функционира след германската инвазия. Без да има правомощия да прави това, той нарежда на консулите в Кадис, Испания, и в Казабланка, Мароко, да презаверят визите, които вече са изтекли, по данни на бразилските власти.

За да улесни комуникирането при самото заминаване, той пишел на френски, необичаен език за документи, предназначени за имиграционните власти в Бразилия. Не е било рядкост визата да не съдържа нищо друго освен думите: „Одобрен за Бразилия. Л. М. Соуза Дантас, посланик на Бразилия“ или „Одобрен да замине в Бразилия“, подпечатана с малък кръгъл печат на посолството и подписа му. Правителството на Варгас започва разследване с обвинения за издаване на нередовни визи. В телеграма до Итамарати Соуза Дантас заявява, че не е издал нито една виза след забраната. Това не беше вярно. Той не се подчинява на изрични заповеди и спасява още десетки хора. Във време, когато много дипломати продаваха визи и взимаха пари или бижута, Соуза Дантас винаги отказваше пари. Съпругът на бежанката Чана Строзенберг настоява да направи подарък. В отговор посланикът му предлага да направи дарение на Международния червен кръст. Списъкът на притежанията, оставени от дипломата в малката му стая в Гранд хотел на Париж, когато той починал през 1954 г. показва, че най-ценният предмет е златна лента с медала „Барон Рио Бранко“, сред много малко други предмети. За своята смелост и усилията за издаване на стотици визи на хора в опасност за живота им Музеят на Холокоста – „Яд Вашем“, в Йерусалим, дава на Соуза Дантас званието„Праведник на народите“ през 2003 година.

Материалите са предоставени от посолството на Федеративна Република Бразилия в Република България sofia.itamaraty.gov.br и от Държавния културен институт към МВнР - www.culture-mfa.bg.