Инициативата на първата дама на Иран събра на 20 януари в иранската столица повече от 250 делегатки от над 90 страни. Сред тях бе и главният редактор на „Дипломатически спектър“ – г-жа Екатерина Павлова. 

За Първия международен конгрес на влиятелните жени през януари в Техеран пристигнаха жени от цял свят, сред които бяха съпругите на държавните глави на Армения, Буркина Фасо, Киргизстан и Сърбия, бивши и настоящи министри и депутати от различни страни, жени със значими постижения в областта на икономиката, предприемачеството, науката, културата, обществото. От България, по покана на посолството на  Ислямска република Иран в София и на организаторите, участваха: г-жа Снежана Тодорова, председател на УС на Съюза на българските журналисти, г-жа Оля Ал-Ахмед, журналистка и поетеса, г-жа Петя Илиева, художник и автор на проекта „Изкуство за дипломация“, и г-жа Екатерина Павлова, главен редактор на „Дипломатически спектър“. 

Конгресът имаше за цел да изготви ефективен механизъм за подобряване на положението на жените по света и да използва способностите на дамите с влияние за изграждане на свят, основан на социална справедливост, религиозни и местни ценности. Организаторите му смятат, че „жените имат специална сила да променят и трансформират своите общества. Да бъдеш жена означава да можеш да предложиш състрадание и надежда чрез работа, семейство и общество.“ По време на конгреса участничките имаха възможност да обменят мнения и опит за проблемите и постиженията си, за възможностите за лидерство и за борба с дискриминацията по линия на пола. Трите основни линии в него бяха: „предприемачество и икономика“, „социални и филантропски дейности“ и „наука и технологии“.

На специализирано заседание на Първия международен конгрес на влиятелните жени бе постигнато споразумение за създаването на Международна асоциация на жените с влияние. Решено бе Вторият международен конгрес на влиятелните жени да се проведе в Армения.

Кулминацията на тридневното събитие /19-21 януари/ бе на 20-ти вечерта в Залата за срещи на върха на Иранския международен конферентен център в Техеран. След изслушване на химна на Иран и молитва от Свещения Коран,

иранският вицепрезидент по въпросите на жените и семейството – г-жа Енсие Хазали, сърдечно поздрави влиятелните жени от цял свят с „Добре дошли!“ на конгреса

Тя подчерта, че много иранки са работили за организирането и реализирането на това събитие, включително и тези от президентството. Заяви, че след Ислямската революция от 1979 година жените масово навлизат в различните сфери на живота и изреди някои от по-важните им постижения. „Днес  жените търсят справедливост отвъд равенството. Търсят да сътворят един свят - различен и по-добър.“ – каза тя.

Вицепрезидентът отправи и специална благодарност към съпругата на президента на Ислямска република Иран за нейната инициатива да събере жени с влияние от цял свят на такъв конгрес.

След това на вниманието на дамите в залата бе предложено рекламно филмче за красотите на Иран. „Този филм е 4 минути, но за да се види Иран трябват 40 години.“ – поясниха организаторите.

После думата бе дадена на г-жа Анна Хакобян, съпруга на премиера на Армения – г-н Никол Пашинян. Тя каза, че трябва „да еволюираме мястото на жената в постигането на мир“. „В името на бъдещето, за което мечтаем, ви призовавам да се присъедините към мен за постигането на мир.“ И с гордост съобщи новината, че

Вторият международен конгрес на влиятелните жени ще бъде в Армения

Трябва да вметнем, че г-жа Анна Хакобян е инициатор на кампанията „Жени за мир“ в страната си. Идеята й се ражда през 2016 година след Априлската четиридневна война, свързана с конфликта в Карабах, която отнема живота на стотици хора от Армения, Арцах и Азербайджан. През тези дни загиват мирни граждани, деца, младежи, възрастни мъже и жени. Анна Хакобян преживява тази трагедия, докато отразява събитията там като журналист. Ескалацията на конфликта и последиците от него оказват голямо влияние върху нея и тя решава да се бори активно за мир както в региона, така и по света. Съпругата на министър-председателя на Армения в момента е главен радактор на най-големия вестник в страната - „Айкакан жаманак“.

След нея се изказаха: съпругата на премиера на Буркина Фасо – г-жа Кайлем де Тамбела Канзоле, първата дама на Киргизстан – г-жа Айгул Жапарова, и първата дама на Сърбия – Тамара Вучич. Първата дама на Венецуела пък изпрати видео обръщение към участничките в конгреса. В речите си видните дами наблегнаха върху състоянието на правата на жените в своите страни и по света, призоваха за солидарност в постигането на мир и просперитет.

Последва видео, припомнящо жени с влияние от близкото минало, които са променили както страните си, така и света към по-добро.

Първата дама на Иран, съпругата на президента Ибрахим Раиси - д-р Джамиле Аламолхуда, също се обърна към участничките в конгреса с „Добре дошли!“

„Благодаря на всички, които помогнаха за организирането на конгреса и работиха повече от два месеца за това. Благодаря на всички участници, които пристигнаха отдалеч... Въпреки различията в гледните точки, ние трябва да бъдем солидарни и обединени за справедливостта и за модел, който търси справедливостта. Защото трябва да построим един по-добър свят за нашите деца, за бъдещото поколение, за всички хора.“ Подчерта, че трябва да се борим за избягване на конфликтите по света и за постигане на мир. И завърши: „Надявам се да приемете поканата на първата дама на Армения за Втория международен конгрес на жените с влияние. Вече имаме базата.“

После д-р Джамиле Аламолхуда връчи на първите дами, дошли на конгреса и на няколко заслужили жени от цял свят отличия - златни купи и дипломи за принос в постигането на равноправие и в развитието и просперитета на обществото. Това беше и една от целите на конгреса - създаване на международна награда за отличаване на влиятелни жени по света, избрани в сътрудничество с международни организации и експерти от участващите страни.

Всъщност по време на заседанията на конгреса се изказаха делегатки от десетки страни - Дания, Афганистан, Пакистан, Турция, Конго, Кения, Тайланд, Венецуела, Туркменистан, Индия, Филипините, Китай, Аржентина и други, които разказаха за ситуацията при тях и наблегнаха на различни проблеми – от борбата за правата си и тази срещу социалната дискриминация, през неконтролируемата информация в социалните медии и медийната война, до защитата на жените - жертви на насилие, борбата с рака на гърдата, необходимостта от повишаване на образованието и други.

Високопоставени участнички в конгреса се срещнаха на 19 януари и с президента на на Ислямска република Иран – Н. Пр. г-н Ибрахим Раиси

Той се обърна към участничките с думите: „Надявам се, че жените, присъстващи на тази среща, ще са в състояние да използват ценния опит, който Ислямска република Иран придоби след Ислямската революция в областта на правата на жените и вниманието към жените в обществото.“ „За щастие повече от 30% от университетските професори, повече от 34% от експертите в областта на медицината и здравеопазването, почти 60% от капацитета на научните и академични центрове, както и 30% от управленските позиции принадлежат на жените в Иран.“ Подчерта и ролята на жените в икономиката и предприемачеството и каза, че вярва, че те могат да бъдат полезни в различните области наравно с мъжете. И допълни: „Броят на иранските жени, които печелят шампионати по национални и международни състезания е нараснал, както никога досега.“ И сякаш в потвърждение на думите му, само броени дни след конгреса, иранският отбор по мини футбол спечели Шампионата по футзал за жени CAFA 2023 и с това затвърди купата си от първото му издание през 2022 година.

По-рано същия ден делегации от: Шри Ланка, Австралия, Япония, Китай, Тайланд, Пакистан, Камерун, Сърбия, Босна и Херцеговина, Русия, Грузия, Швеция, Австрия, Казахстан, Канада... и от нашата, от България, посетиха

Техеранското международно изложение, където в зали 35 и 37 А бяха показани постижения на иранските жени в различни области

При влизането ни бяхме посрещнати с прекрасна традиционна иранска музика, изпълнявана от млада жена на специфичен музикален инструмент. И още на първия щанд усмихнати иранки гостоприемно ни поканиха на чай. Те ни представиха своето предприятие, свързано с петролната промишленост и ни изненадаха с факта, който споделиха, че 11 000 жени работят в този сектор.

Продължихме да разглеждаме - щанд след щанд, и не преставахме да се удивляваме. Иранските жени имат високи постижения в енергетиката, електрониката, фармацевтиката, производството на селскостопанска техника, на медицинско оборудване, в новите технологии, иновациите...

Всъщност видяхме изложбените щандове на 50-те най-добри компании в Иран, чиито директорски постове са заети от жени. Подборът за тях, както разбрахме от статия във вестник Tehran Times, излизащ и на английски език, никак не е бил лек. От 900 предприятия, управлявани от жени, най-вече от сферите на науката и технологиите, първо са избрани 100, а после само половината от тях – 50-те най-добри, са поканени да се представят на изложението. Същият вестник - Tehran Times, малко преди конгреса бе публикувал доклад на вицепрезидента по въпросите на жените и семейството за постиженията на жените след Ислямската революция от 1979 година в 7 области, според който, неграмотността сред жените и момичетата в Иран е почти изкоренена - степента на грамотност в момента е 99,3 процента. В него се казва още, че от Ислямската революция до изминалата иранска календарна година в страната активно са работели 9 500 жени автори и 840 жени издатели.

Докато се информирахме за постиженията на иранките си мислех, че всъщност санкциите са довели до развитие на обществото като цяло във всички сфери. Както каза след завръщането ни и посланикът на Иран в България –

Н. Пр. г-н Сейед Мохаммад Джавад Расули: „98 % от фармацевтиката в страната ни е иранско производство“

Тоест, в областта на медицината и фармацевтиката са постигнали почти пълна самодостатъчност. А сред постиженията им са: производството на лекарства за борба със СПИН, за лечение на диабетни язви на краката, за лечение на анемия при пациенти с таласемия /за първи път в света/. Страната е сред първите 10 страни в света в областта на изследванията на стволовите клетки, особено при използването им за трансплантация на костен мозък, възстановяване на кожата и сърдечната тъкан.

Освен това посланикът подчерта, че са на четвърто място в производството на наука и нанотехнологии в света. По отношение на научния растеж са сред първите 20 държави в света по производство на научни статии, които имат най-много препратки.

Постижения имат и в използването на мирни ядрени технологии за задоволяване на нуждите на страната, особено в производството на радиофармацевтични продукти (ядрени фармацевтични продукти).

Голям е напредъкът им в аерокосмическата наука за постигане на знания и технология за изстрелване на сателити и изпращане на живи същества в космоса, както и в квантовата технология.

Третият ден на конгреса бе посветен на посещение в свещения за шиитите град Кум

Докато пътувахме към него, а той е само на 125 км на юг от Техеран, в мислите ми нещо го свързваше с имам Хомейни, но не можеш да се сетя какво. После, като прочетох за него, си пропомних. Кум е градът, в който през 1963 година, по време на режима на Пахлави, арестуват Хомейни, защото открито критикувал издадената тогава програма на шаха - набор от реформи, наречени „Бялата революция“. Затова имамът е задържан, а през 1964 година е и изгонен от Иран. Живее 15 години в изгнание – в Ирак, Турция и Франция, и се връща, когато избухва Ислямската революция.

През 1978 година в големите градове на Иран стават масови антишахски демонстрации, причина за които са високата безработица, растящата инфлация и бедност. На 8 септември - денят, известен като „Черен петък“, режимът на шаха налага военно положение и силите за сигурност откриват огън по демонстрантите на площад Джалех в Техеран, като убиват над 100 души. До декември протестите обхващат почти всички големи градове на Иран и десетки по-малки. Шахът и семейството му бягат от страната. Имам Хомейни се завръща триумфално от изгнание на 1 февруари 1979 година, като е посрещнат от милиони хора по улиците на Техеран. Той оглавява революцията и я довежда до победа.

Събитията слагат край на 2 500-годишната монархия в страната. По-малко от два месеца след победата на Ислямската революция иранците участват в референдум, на който повече от 98% от имащите право на глас гласуват с „да“ за Ислямската република като нова политическа система, основана на ислямските ценности и демокрация. През февруари т.г. в Иран ще се отбележи 44-тата годишнина от завръщането на имам Хомейни и победата на Ислямската революция от 1979 година.

Преди да влезем в Кум, спряхме на бензиностанция за кратка почивка. И се удивихме от... цената на бензина! Тя бе потресаващо ниска. За 1 евро се купуват 16 литра дизел или 12 литра бензин. Както наша колежка каза после – много им харесвам забележителностите, много им харесвам сладките, но най-много им харесвам цената на бензина!

Всъщност до бензиностанцията имаше малко базарче и видяхме как се правят известните сладки сохан, от персийски крехък карамел. Чародейството ставаше пред очите ни и миришеше неустоимо. Всички жени се струпахме да гледаме и... да пробваме, разбира се. Младежът, който ги продаваше, подаваше на всяка парченце да ги опита. И всяка, разбира се, си накупува по няколко кутии сохан, ядки и какво ли още не.

Но ето ни в град Кум - седмият по големина град в Иран и център на едноименната провинция, с население над 1 200 000 души. Известен е като теологичен център - градът е пълен с извисяващи се джамии с тюркоазени куполи и изкусно направени кули на минаретата, и с това, че тук е гробницата на Фатима Масуме, едно от най-свещените за шиитите места.

Първо посетихме Jami'at al-Zahra известния ислямски университет за жени. Над 50 000 студентки от 68 страни са учили в него от създаването му досега. Както се казва в рекламната му брошура, той осигурява „най-високо ниво на изучаване на ислямските науки за жените и подпомага те да станат знаещи личности и преподаватели в обществото“. Университетът е построен като модерен комплекс на 21 хектара площ, с подструктура от 170 000 кв.м за специално изградения кампус, в един от най-добрите райони на града, близо до свещеното светилище на Фатима Масума и центъра на Кум.

Висшето ръководство и служители на Jami'at al-Zahra ни посрещнаха в голяма и модерно обзаведена конферентна зала, в която се състоя семинар и обмен на мнения. Разговорите ни продължиха и на обяда, предложен в ресторанта на университета от домакините, които изключително много се радваха на нашето присъствие и ни изпратиха с подаръци – книги, кутия специален сохан и сувенири.

А после посетихме светилището на Фатима Масума - дъщеря на седмия  шиитски имам Муса ал-Казим и сестра на осмия - Али ал-Рида, известна със своята чистота и невинност, святост и благочестие и със своя „специален дар“ - знание и духовно осъзнаване още в детството. Всъщност светилището прави града една от най-важните дестинации за поклонение в Иран - около двадесет милиона поклонници годишно идват тук – мюсюлмани шиити и туристи от цял свят.

Освен религиозен, Кум е и регионален център за дистрибуция на петрол и петролни продукти, а близостта му до Техеран е от огромно значение за това. Тръбопровод за природен газ от Бандар Анзали и Техеран и тръбопровод за суров петрол от Техеран минават през Кум до рафинерията Абадан в Персийския залив. Кум придобива допълнителен просперитет, когато през 1956 година е открит петрол близо до града и е построена голяма рафинерия между Кум и Техеран.

Богатствата и възможностите на града го правят домакин на много национални и международни изложения. Това, което ме впечатли, бе предстоящото там Шесто международно изложение на Иран за обувки, сандали и свързаните с тях индустрии, което, за съжаление, щеше да се проведе ден след нашето заминаване - от 24 до 27 януари. Очакваха се като изложители 301 компании и 400 предприятия на Иран и други страни. Пред ИРНА ръководителят на Иранската организация за насърчаване на търговията г-н Алиреза Пейман-Пак каза по време на изложението, че страната е изнесла чанти и обувки на стойност около 80 милиона долара от началото на текущата иранска календарна година (21 март 2022 г.) досега. Той заяви, че иранските марки могат да се конкурират с чуждестранните от Китай и други страни по отношение на качество и цена. И тъй като иранските производители на обувки и кожа се стремят да навлязат на пазарите в Азия и Африка, за които се оценява, че имат огромен потенциал, те ще участват в Международното изложение за обувки и чанти в Москва в края на февруари т.г. и на няколко други в Африка след това.

Техеран – 6 години по-късно

Последните два дни в Иран прекарахме със свободна програма. Затова четирите жени на българската делегация побързахме да наемем такси за разходка из иранската столица. И представете си – за почти цял ден – с посещение на музеи, базари, паркове и други, като шофьора ни беше и гид, и ни чакаше, докато разглеждахме, и ни помагаше ни да се справим с билети и покупки, всичко това ни струваше 20 евро, тоест по пет евро на всяка.

Първо се отправихме към Музея на скъпоценните камъни. Знаех, че това трябва да се види на всяка цена, а и при първото ми посещение в Техеран, преди шест години, не стигна времето. За наше дълбоко разочарование, той бе затворен или по-точно не беше отварян от Ковид пандемията насам. Така и си останахме само с разказите за несметните красоти и богатства, които се съхраняват в него. И отидохме в двореца Голестан, вписан в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, който бях посещавала.

Повече за него и забележителностите на Техеран може да прочетете и видите ТУК.

Разбира се, колкото и пъти да посетиш този щедьовър, толкова пъти той ще те омайва с изисканата пъстрота на мозайките и градините и с изтънчената елегантност на експозиционните зали. В персийската му градина наблюдавахме преминаващи влюбени двойки, хванати за ръце, майки с деца, групичка момичета, които радостно си бъбреха нещо. Всъщност Техеран ми се видя по-различен и многолик отпреди шест години. И по улиците му, и в парковете, и в магазините и в най-големия им базар - Reza Great Bazaar, който една вечер посетихме, виждахме сами или на групички млади жени – всяка много красива и всяка различна. Една с чадор /черното наметало, което до скоро беше задължително/, една с пъстър шал, друга дори без такъв. За това вероятно огромно значение имат семейството, религиозното възпитание, дори и социалния статус. Например повечето иранки - държавни служители, каквито бяха и организиращите конгреса, стриктно спазваха правилата за носене на чадор.

Тук трябва да вметна, че по време на престоя ни в Техеран, любопитството ни караше, дори и уморени, да се разхождаме много – от място на място - дори късно след вечеря. Никъде не видяхме някакво напрежение, протест или агресия. Иранците са ведри и добронамерени хора, твърде добре образовани. Много ни се радваха, спираха ни да разговаряме и да се снимаме. Почти с всички се разбирахме на английски език, но тук-там срещахме и говорещи руски, френски...

Една от вечерите, докато се разхождахме в търсене на магазини за сладки, един мъж, чул нашата славянска реч, ни заговори на руски. Разказа ни историята си - родителите му били белогвардейци, емигранти и той, в грижите си за тях, прекарал живота си в Техеран. До нас се приближи красиво младо момиче с пуснати коси, без шал и с усмивка ни поздрави. Като ни отмина, го попитах за протестите. Той отговори: „Направиха ги най-младите, като нея. Тук образованието е безплатно и доста добро, много от тях са високо образовани. В същото време като завършат, не могат да си намерят работа... “

Продължихме по улицата, когато чухме музика и видяхме, че сме пред бар. Веднага влязохме. Беше пълен с млади хора. По масите се виждаха смесени компании, които разговаряха оживено и си похапваха. Някои от момчетата пушеха налгилета. На фона на красивия традиционен интериор, най-хубавото беше живата музика. Изпълнителят беше много добър и щом започнеше някоя песен, всички почваха да припяват, някои танцуваха. Невероятно откровена и топла атмосфера, която не ни се напускаше. Но нямаше места, така че си тръгнахме. Всъщност, за разлика от миналия път, този в Техеран чух доста добра поп музика – в колите по улиците, в кафенетата. Дори минахме покрай внушителна зала, в която ни казаха, че се провеждат концертите на големите изпълнители и състави.

Посетихме и Културно-историческия комплекс „Саадабад“. От 18-те му дворци и павилиона някои бях видяла при миналото си посещение. Сега имах щастието да посетя и както се казва, „перлата в короната му“ – Зеленият дворец, в който е живял шах Реза Пахлави. Едно изящно бижу, определяно от туристите като „красиво и незабравимо“. Фасадата на този дворец е от уникални зелени камъни от мините Khamse Zanjan, а в материалите за направата й е използвано и олово, което да предотвратява разпадането им при климатични промени. А вътре – вътре всяко нещо е уникално!

Церемониалната Огледална зала, която е служила за официални срещи на Пахлави I, спира дъха със своята красота. Стените и таванът й са приказна композиция, създадена от хиляди огледалца, някои от които миниатюрно малки, изграждащи неповторими геометрични и флорални мотиви. Шедьовър – откритие и принос на иранската архитектура. Подобна е и прословутата спалня на Пахлави. Мебелите са възможно най-изисканите френски, а красивите персийски килими са шедьоври, сътворени от най-известните и изкусни майстори килимари. Повечето от декоративните предмети в двореца са донесени от Европа през 1974-75 г. Не по-малко наслада получихме и в Музея на шахското облекло и в Белия дворец. Но истината е, че за да разгледаш в детайли Културно-историческия комплекс „Саадабад“ ти трябват няколко дни, а за да го опишеш бегло дори - няколко статии.

Разхождайки се из Техеран, минахме и по моста Табиат /Мостът на природата/ или Nature Bridge, най-големия пешеходен мост в Техеран. Изумително архитектурно постижение на двадесет и няколко годишна иранска архитектка! 270-метров, с варираща ширина, той минава над една от основните магистрали в града - Shahid Modarres, и свързва двата парка от двете й страни. Крепи се на три огромни колони, проектирани така, че да изглеждат като дървета, разклоняващи се към парковете. Мостът има триизмерна форма и е на две нива. Над тях има две платформи, формиращи трето ниво, откъдето изгледите във всички посоки към Техеран са неописуеми. Стълби и множество рампи осигуряват достъпи от едно ниво на друго на различни места по дължината на моста. Табиат е проектиран с идеята да служи не само за преминаване, а и да бъде място, където хората да поостанат и да размишляват. Това е постигнато чрез вариращата ширина, позволила по него да бъдат оформени зелени пространства, пейки за сядане, места за кафе и за похапване. Изграждането на това архитектурно чудо започва през 2010 година и завършва през октомври 2014 година, като за него са използвани 2 000 тона стомана и 10 000 кубически метра бетон. Мостът печели няколко награди, включително наградата Popular Choice Prize for Highways&Bridges от архитектурния конкурс Architizer A+, базиран в Ню Йорк, и наградата Aga Khan 2016 за архитектура. Но най-голямата награда е, че той веднага се превръща в един от символите на Техеран и любимо място за разходка и забавление на младите.

Разхождайки се по него си спомних за онези прекрасни покрити мостове на Исфахан, построени преди векове, които видиш ли веднъж, никога не можеш да забравиш. Повече за тях и Исфахан вижте ТУК.

Тръгвайки си от Техеран си мислех, колко прави бяха организаторите на конгреса – Иран не може да види за 4 минути, нито за 4 дни, нито за 4 седмици дори - за да се види, трябват 40 години.

Екипът на „Дипломатически спектър“ благодари на посолството на  Ислямска република Иран в София и на организаторите на Първия международен конгрес на влиятелните жени в света, за възможността негов представител да вземе участие във форума и да се докосне до багатата култура и традиция на Иран.

Снимки: „Дипломатически спектър“

Горе /отляво надясно/: г-жа Анна Хакобян, съпругата на премиера на Армения, г-жа Кайлем де Тамбела Канзоле, съпругата на премиера на Буркина Фасо, г-жа Зейнаб Насролах, д-р Джамиле Аламолхуда, първата дама на Иран, г-жа Айгул Жапарова, първата дама на Киргизстан, г-жа Тамара Вучич, първата дама на Сърбия

Долу. Първи ред. Моменти от кулминационния момент на 20 януари, в Залата за срещи на върха на Иранския международен конферентен център в Техеран: иранският вицепрезидент по въпросите на жените и семейството – г-жа Енсие Хазали; съпругите на държавните глави на Армения, Буркина Фасо, Киргизстан и Сърбия, в средата - първата дама на Иран.

Втори ред: видео, припомнящо жени с влияние от близкото минало; изпълнения на ирански традиционни танци; кадър от 4-минутното филмче за Иран.

Трети ред: българската делегация на конгреса; момент от сесията на 19 януари

Четвърти и пети ред: някои от щандовете в зали 35 и 37 А на Техеранското международно изложение, представящи постижения на ирански жени в различни области

Шести ред: пейзаж по пътя за град Кум; в търговския център на крайпътната бензиностанция

Седми ред: в конферентната зала на Jami'at al-Zahra – известния ислямски университет за жени и в светилището на Фатима ал-Масума

Осми ред: пред кулата Милад и изгледи към Техеран от върха й

Девети ред: дворецът Голестан

Десети ред: Зеленият дворец в Културно-историческия комплекс „Саадабад“

Единадесети ред: кулата Азади и изгледи от върха й; на моста Табиат

Дванадесети, тринадесети ред и четиринадесети ред: Техеран - уловени мигове