Първа спирка: Сокобаня, зеленото й сърце, вдъхновението на Иво Андрич
Сърбия веднага пленява сърцето – като любов от пръв поглед. Със зеленината на просторите й, със слънчевите зайчета по възвишенията й, със спокойната нега на реките й. Градовете й са перли на архитектурата, селата й – съкровища от традиции, а хората й – топли, горди и гостоприемни. Пазят историята, обичаите, наследството и ценностите. Сърбия трудно може да се опише, тя просто трябва да се изживее.
А нашето изживяване започна от... Сокобаня
Потeглихме сутринта към нея и дори не разбрахме кога стигнахме. Та сръбският спа курорт е само на около 200 км от София! Караш по перфектната магистрала от границата към Белград и при Алексовац се отклоняваш – само още около 35 км и си в зеленото сърце на Сърбия.
Сокобаня ни посрещна слънчева, топла и усмихната. Лъчезарната й зеленина ни омая, кристалният й въздух за миг отнесе стреса. А усмивките на хората в хотел „Зелени град“, където се настанихме, ни накараха да се почувстваме като сред стари близки приятели.
Беше обяд и там ни чакаше Любинко Миленкович, директорът на Туристическата организация на Сокобаня. Младият мъж дава сърце и душа за развитието на туризма в града. Ето и тук, в може би най-новия хотел „Зелени град“, той дава идеи и работи, за да може мястото да се популяризира и да просперира.
Собствениците на хотела са семейство от Ниш и не са нови в бизнеса. Те вече за разработили хотел Натали спа тук, но новото предизвикателство извиква нов ентусиазъм. Катарина и съпругът й ни показват своята гордост, а ние й се възхищаваме - всеки детайл е обмислен, всеки е прецизно изпълнен. Всичко ухае на уют, чистота и зеленина. Качваме се на терасата на покрива, а гледката оттам е поразителна. Градчето, сгушено в долината на река Моравица, е заобиколено от планини: Озрен (1174 м) на юг, Рътан (1560 м) на север, Девица (1116 м) на югоизток, Слемен (1099 м) и Кръщатач (1069 м) на изток и накрая, Буковик (894 м) и Рожане (897 m) на запад. Това прави въздухът в него кристално чист, богат на кислород и отрицателни йони. Той, заедно с изворите минерална вода и пищната зеленина, щедро раздават на хората там здраве, дълголетие и добро настроение.
Впрочем, лечебните свойства на водите в Сокобаня са различни на шестте различни извора. Те помагат при лечение на ревматизъм, посттравматични състояния, бронхиална астма, остър и хроничен бронхит, синузит, дихателна недостатъчност, респираторни инфекции, алергични симптоми, стомашни разстройства, заболявания на дебелото черво, жлъчката, пикочните пътища, възпаление на бъбреците, диабет, кожни болести и т.н. Неслучайно в града има: Специализирана болница „Сокобаня“, Специализирана болница за белодробни и очни заболявания „Озрен“, Специализирана болница „Баница“ и др. Последната е край извора „Баница“, чиято вода успокоява нервите. Местните хора, които по-късно срещнахме край него, се шегуваха, че когато шефовете им са нервни, ги пращали тук да се изкъпят, за да се успокоят.
Весна, от Туристическата организация на Сокобаня, ни разведе из по-интересните места в града. „В Сокобаня всичко е наблизо“, каза тя. И е така. Ето, от хотела само за 2-3 минути пеша се озоваваме в центъра на града. Първо влизаме в автентичната турска баня „Амам“, с мъжки и женски басейни. Специално ни показват малко помещение с оригиналната вана, която някога е ползвал княз Милош Обренович. Смеят се, че имал прозорче, от което можел да гледа къпещите се жени в женския басейн. Всъщност, точно княз Милош Обренович слуд Освобожденишето реставрира турската баня, изпраща проби от водата за анализ във Виена и определя първия й лекар – д-р Леополд Ерлих.
Излизаме и продължаваме по централната улица на града. Тя е оживена, по кафенетата и рестарантите е пълно с хора, разхождат се майки с колички, надминават ни деца с велосипеди и тротинетки. Някои от тях бързат да си купят сладолед, пуканки, дребни играчки. Споделяме с Весна, че в града има младост, има живот. Тя казва, че е идеален за гледане на деца. Младата жена има две, удобно й е, защото всичко й е на няколко минути от дома - офиса, детската градина, магазините.
Спираме пред църквата „Свето Преображение Господне“. Тя е построена през 1892 година в сръбско-византийски стил от италиански майстори, по план на архитекта Светозар Ивачкович. Инициатор на работите по нея и голям покровител бил митрополит Михайло, роден в Сокобаня, глава на Сръбската православна църква в периода от 1859 до 1881 г. и от 1889-1898 г. Освен църквата, епископът построява и началното училище през 1894 година, което днес носи неговото име. Той е един от основателите и патрон на Дружеството за уреждане и разкрасяване на Сокобаня и околностите й, основано през 1895 година.
Минаваме през градския парк и стигаме до плажа на р. Морава. В края на април хората там са малко, само разхождащи се като нас, но лятото е препълнено, споделя Весна. Тръгваме по алеята покрай реката, говорим си за живота в Сърбия и у нас и за пореден път установяваме колко сме близки, колко си приличаме. И ето ни пред известния спа хотел „Слънце“, може би най-луксозния в града. Служител услужливо ни показва възможностите, които той има като капацитет и спа процедури. Радваме се на огромния му басейн с минерална вода и си пожелаваме следващия път да поплуваме в него.
Питаме Весна какво друго освен туризъм има градът като поминък. Тя отговаря, че на километри от него няма индустрия. Районът е чист, продуктите - напълно екологични. Нещо, в което се убедихме малко по-късно, докато вечеряхме в ресторант „Зеленогора“. Всичко бе прясно и просто прекрасно – сирена, млека, мед, меса, ракии и т.н.
На другия ден с нашия гид от Туристическата организация на Сокобаня - Марко, отново потеглихме на разходка сред природата и историята. Първо към извора на река Моравица. Зеленината и спокойствието тук замайват, времето сякаш е спряло. Вървейки по пътеката стигнахме до планинско кафене. По оградата му са наредени стари снимки – спомени за любов и приятелства. Около тях артистично са изписани мъдри мисли и цитати от стари песни. Сядаме да пием натурален сок. Младият ни водач, ведър и сърдечен, е роден в близко село, живее в Сокобаня, все още е необвързан, работи в туристическата организация едва от няколко седмици. Той ни разказа, че тук на туристите задължително показват средновековната крепост Сокоград, църквите, построени в периода от XI до XIX век... Всъщност Сокобаня се споменава за първи път като военно укрепление и селище в биографията на деспот Стефан Лазаревич, написана от Константин Философ. По-късно, през 1663 година турският пътешественик Евлия Челеби пък първи споменава лечебните свойства на водите й, описвайки турската баня. В Първото сръбско въстание /1808 г./ хайдут Велко освобождава Сокобаня от турците и я нарича „моята баница" (баня). В знак на благодарност Сокобаня му издига мемориална чешма. От втората половина на 19 и началото на 20 век до Втората световна война, Сокобаня се превръща в място за срещи на емблематични учени, писатели, художници и бохеми: Иво Андрич, Бранислав Нушич, Исидора Секулич, Стеван Сремац, Йован Цвиич, Меша Селимович.
Отпочинали, се отправихме към водопада „Рипалка“, първият природен паметник в Сърбия, който е под държавна защита от 1949 година насам. Образуван е от пада на река Градашница и е един от най-високите в Сърбия. Шумът му оживява настроението, а пръските му придават лекота на мислите. В близост до него има пикник зона - „Грудно“, където любителите на планината могат да се отморят и похапнат. И ние похапнахме в ресторант „Рипалка“, точно над водопада. И си говорихме, че Соко, в превод, значи сокол на български. Тази волна птица, дала името на града, естествено е и негов символ. И естествено на нея са кръстени много неща: ловно сдружение „Сокол“, културно-артистичното сдружение „Сокол“, литературен клуб „Перо на сокол“ и какво ли още не.
Споделихме с нашия гид мисълта, че не може да си тръгнем града без да видим любимия „сокобански дом“ на Иво Андрич. Големият сръбски писател - нобелов лауреат, бил редовен гост на хотел „Моравица“ и винаги оставал в един и същи апартамент - №. 144, заради специалната гледка от балкона към разкошната зеленина. Престоят му тук се е превърнал в легенда. Затова днес този апартамент е превърнат в малък музей на твореца. Служителка на хотела гордо ни го отвори и разказа за любовта на Иво Андрич към Сокобаня. В записките, които могат да се видят тук и прочетат, писателят споменава благотворния ефект на мястото: „Не знам какво наистина има тук, но знам, че след 15-20 дни престой в Сокобаня, работя цяла година в Белград, сякаш съм прероден“. И признава: „Все се страхувам – това място ще се прочуе; светът ще се втурне към него и аз ще трябва да избягам оттук и да търся някоя друга баня. А къде ще намеря такава красота по света? Само да знаете: и тук се умира, защото навсякъде по света се умира. Но животът тук е по-красив и предполагам малко по-дълъг."
И ето днес, в Сокобаня има вече многобройни туристи и всичко за тях: екстремни спортове, 36 различни маршрута за разходки сред зашеметяващата природа, многобройни специално определени места за пикници, забавления в прекрасния аквапарк, по бреговете на река Моравица и езерото Бован, участия в културни и спортни събития... Неслучайно Сокобаня е обявена за първата екологична община в Сърбия, а през 2022 година курортът печели титлата на най-популярна туристическа дестинация /с най-голям брой нощувки/. Преди да си тръгнем, си взимаме довеждане с нашите домакини в офиса на Туристическата организация на Сокобаня и там съзираме, сред многото награди те имат една по-специална – „Посланик на доброто обслужване“, в категория здравна дестинация за 2019 година, на Министерството на търговията, туризма и телекомуникацията на Република Сърбия. Но повече за всичко в Сокобаня може да научите ТУК.
Екипът на „Дипломатически спектър“ изказва своите благодарности на Туристическата организация на Сърбия и в частност на Туристическата организация на Сокобаня, както и на посолството на Република Сърбия в Република България за подкрепата при реализирането на това пътуване.
Снимки: Туристическата организация на Сокобаня и „Дипломатически спектър“
Първи ред: Сокобаня - зеленото сърце на Сърбия. Втори и трети ред: Кадри от хотел "Зелени град". Четвърти ред: Турската баня "Амам" и църквата "Свето Преображение Господне". Пети ред: Кметството, парка, централната улица - Милошев конак, хотел "Слънце". Шести ред: ресторант "Зеленогора". Седми ред: Плажът, кадри от планината "Озрен" и водопада "Рипалка". Осми ред: Прословутият апартамент № 144 на Ива Андрич. Девети рад: кадри от планината и наградата на Туристическата организация на Сокобаня "Посланик на доброто обслужване".