Кралство Мароко - тази голяма, интересна и бързо развиваща се икономически държава в Северозападната част на Африка, която привлича милиони туристи от всички краища на света, е на сто процента "страна на пътешествията".

Вариантите за пътувания в Мароко са толкова много и толкова различни, че не е възможно наведнъж да се обходи всичко. А ако искаш да надникнеш и в постиженията на кралството в икономическата област, задачата става още по-сложна. Но не и нерешима, защото икономиката и туризмът са тясно свързани. В Мароко това особено се вижда в северната част на страната.

Всеки, който поне веднъж е бил в кралството, си има "свое Мароко". За мен първият досег с тази страна бе в Казабланка - "Белия град", както го наричат още от колониалните времена заради преобладаващия цвят на къщите. Мегаполисът с над 4 милиона души население, което продължава да набъбва, е финансово-икономическото сърце на успешно развиващата се мароканска икономика. Но не само това. Големият съвременен град, влязъл в международната история и като място на много съдбовни за бъдещето на Европа срещи на Великите сили по време на Втората световна война и преди нея, днес се гордее с културните си забележителности. В неповторимата атмосфера на Казабланка припламна моята "любов от пръв поглед" към Мароко и  желанието ми да продължа да опознавам тази необикновена страна. Така "мое Мароко" стана и северният регион на държавата, който от десетина години преживява завиден икономически напредък и все повече се превръща в територия за атрактивен туризъм и приключения. В Танжер, Тетуан, Шефшауин, Ал Хосейма и другите градове и селища по мароканското крайбрежие на Средиземно море, а и по на юг в региона, това просто се набива в очи. 

Великолепна магистрала свързва Казабланка и Танжер

За икономическото състояние на една страна се съди не на последно място и по пътищата. Пътувайки с кола от Казабланка през Рабат за Танжер по великолепния аутобан, имаш чувството, че си в Европа. Отстрани на пътя, в продължение на километри са наредени огромни оранжерии за зеленчуци, които задоволяват нуждите на големите градове по Атлантическото и Средиземноморското крайбрежие на кралството. Не само магистралата поражда асоциации с Европа. Мароко от векове е свързано чрез Средиземно море със Стария континент. От Танжер до Гибралтар разстоянието е само 15 км. Сред южните партньори на Европа от Средиземноморието Мароко има най-тесни връзки с Европейския съюз. От 2000 г. е в сила споразумение за асоцииране с Евросъюза, по силата на което страната получава политическа и икономическа подкрепа. През 2008 г. тя получи "напреднал статут" в рамките на Европейската политика за съседство /ЕПС/, което отразява амбицията за задълбочаване на сътрудничеството между ЕС и Мароко. Особено интензивни са връзките с Франция. На магистралата, която е основната пътна артерия на Мароко, се мяркат отклонения за гарите по старата жп линия Казабланка - Танжер. 

През 2018 година по същия маршрут ще полети влак стрела

С него 350-те км ще се изминават за два часа, а не за пет, както е сега. Проектът се финансира с френски заеми, както и с кредити от Кувейт, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. 
Северно Мароко е разделено на 11 провинции с население от 5 милиона. Бреговата му ивица на Средиземно море и Антлантическия океан е 400 км. Тази част на кралството, с икономическия, природен и човешки ресурс, е с голям потенциал за успешното включване на Мароко в динамиката на глобализацията. Освен строящата се линия за високоскоростния влак между Казабланка и Танжер, сред най-важните за района проекти са действащата от 2012 г. фабрика на френската компания "Рено". Предприятието осигурява работа на 6 000 души и произвежда 400 000 коли годишно. Тук се правят всички модели на "Дачия", които намират добър пазар не само в Мароко, но и в цяла Африка. В качеството им имах възможност да се убедя, защото с "Dacia Duster" пропътувах над 1 000 километра по магистралите на Северно Мароко. 

В града, носещ името на красивата съпруга на Херкулес


Танжер впечатлява и с миналото, и с настоящето си. „Международен град в истинския смисъл на думата” - казва за него моят компетентен гид г-н Ходайфа Мезур, от когото научих много интересни подробности. За всичко ценно от историческото му минало се полагат изключителни грижи от местните власти и от Центъра за култура "Абдулах Гунун".  „В тази дейност Мароко и България могат да си сътрудничат и да обменят опит, какъвто Вашата страна има за опазване и популяризиране на Чудесата на България” - казва г-н Мезур, който е член на ръководството на центъра. "Още пет века преди Христа, когато картагенски колонисти са пристигнали на мястото на съвременния Танжер, градът се превръща в пресечна точка на хора, култури и икономическа активност". По-късно древните гърци и римляните също оценили важността на удобното географско разположение на Танжер. Легендата свързва името на града с красивата съпруга на Херкулес - Тангие. За нея напомня и "Пещерата на Херкулес", една от забележителностите на града. Митичният герой е прекарал част от живота си тук. Неговото име носят и Херкулесовите стълбове - название, използвано в Античността за височините от европейската и африканската страна на входа на Гибралтарския пролив. 
Съвременната история на Танжер, чието население вече гони 1 милион, също е интересна. През 1923 г. градът е обявен от Великите сили за международна зона и има този статут до 1956 г., когато Мароко постига своята независимост. Дълго време Танжер е град на

 

дипломацията, шпионажа и изкуството

 

От този важен исторически период са останали много следи, една от които е суперлуксозният хотел "Минза", построен през 1930 г. Стилът му и запазената автентична атмосфера отпреди 86 години ме върнаха в епохата преди Втората световна война, когато екзотичният морски град е бил посещаван от световно известни политици, писатели, артисти и художници. Хотелът е бил любимо място на Уинстън Чърчил, Онасис, Рок Хъдзън и други знаменитости от миналото, за които напомнят закачените на стълбите към ресторанта и във винарната портрети. Някои от тези хора, дошли за малко по работа в Танжер, остават за цял живот. В града френският художник Матис е намерил вдъхновение за създаването на прекрасните си картини от "синия период". Тук е рисувал и Еужен Делакроа.
Сега Танжер се превръща в пристанищен и промишлен център. Запознаването ми с постиженията в тази област започна със срещата ми с г-жа Иджлал Бухубза, заместник-директор за връзките с чужбина на мароканската Агенция за промоция и развитие на Севера /АПДН/. Агенцията инициира и координира изпълнението на редица комуникационни, икономически и социални проекти за развитието на целия марокански Север. На минути път от офиса е един от нейните завършени проекти в града - красивият нов крайбрежен булевард, от който се разкрива гледка към двете нови пристанища на мястото на стария Порт Танжер. А плъзнеш ли поглед по морето, само на 15 км на север се вижда брегът на Испания. Сега там са построени марина за яхти и порт за международни круизи. "Топлата връзка" с Испания се поддържа от ферибот. А не след дълго от центъра на Танжер до двете пристанища ще се стига и по въздуха - с лифт. Тук се строи

 

най-големият порт на Средиземно море

 

На 50 км от града израства огромно пристанище за контейнери и търговски кораби. От Мароко стоките на европейските компании тръгват не само към вътрешността на голямата арабско-африканска страна, но и към десетки други държави в Африка. Този порт, наречен МЕД2, с дължина 9 км, ще бъде най-големият в Средиземно море. Той ще нареди Мароко на 23-то място сред 100-те страни в света с най-големи пристанища. Строи се на етапи, като от 2003 г. до 2007 г. портът е разтоварил 1,7 контейнера, от 2007 г. до 2014 г. - 3 милиона. През 2020 г., когато цялостното строителство приключи, капацитетът на пристанището ще достигне 3 милиона контейнера годишно, колкото са възможностите, например, на пристанището в Лос Анжелис.
Между Танжер и МЕД2, на огромна площ, е разположена Свободната зона, в която без данъци работят 600 чуждестранни компании с 50 000 местни специалисти. „Досега в зоната са инвестирани от чуждестранни и марокански компании 7,5 милиарда долара” - разказва мениджърът по маркетинга г-жа Сара Маатук. В района около Танжер е и заводът на "Рено”. Миналата година Мароко сключи договор и с "Пежо", чиито коли ще се произвеждат в "Атлантик фри зоун" в гр. Кенетра. 

Тетуан - лятната столица на кралството


На изток от Танжер на Средиземноморското крайбрежие е разположен неголям по население град, който има важна роля в мароконската история. Тетуан е уникално мултикултурно селище, в което през вековете хармонично съжителстват андалузката, берберската и еврейската култури. Началото на тази симбиоза е от 15 век, когато бербери, араби и евреи са прокудени от Испания. В касбата на града от онова време са запазени и днес продължават да се възстановяват с държавна помощ стари сгради в андалузки стил. През периода 1919 - 1956 г. Тетуан става столица на протектората Испанско Мароко. В центъра на града има много обществени и частни сгради с испанска архитектура. Интелектуалците тук с подкрепата на местната власт са създали обществена асоциация, която развива активна дейност за опазване и развитие на културата и спорта в града. Те са издали за 20 години 150 изследвания и публикации за богатото културното наследство на Тетуан. То е запазено в многобройните музеи, сред които е и Музеят на религиозните ценности.

Тетуан е лятната столица на кралството. Градът е и прекрасно място за почивка на море. Неговите чисти и красиви плажове, простиращи се на десет километра, са признати за най-хубавите по Южното Средиземноморие. На разположение на туристите са много хотели и туристически комплекси. Температурите сега там са 18-20 градуса. През лятото разхлаждащ ветрец от планината прави поносима жегата. Затова в Тетуан, наричан "Гълъба на Средиземноморието", е и прекрасната резиденция, в която отдъхва и кралят Мохамед Шести.

Кореняци разказват романтична история, според която на младини кралят се влюбил в местна девойка. В Мароко не може да чуеш лоша дума за монарха. Всички го тачат и уважават. Неговите портрети и ликът на баща му - Хасан Втори, са навсякъде, а на входа на много градове има надписи: "Аллах, Родината, Кралят".  Неговата роля в управлението на конституционната монархия придава на политическата и икономическата система на страната стабилитет, без който е невъзможен постигнатият напредък в икономиката, туризма и другите важни за държавата области. 

Шефшауен - "Малката Гранада"

На изток от Тетуан, на 50-на километра от морето, в един от склоновете на могъщата планина Риф се е сгушило живописно градче. Името му –Шефшауен, произхожда от названието на върховете над него, които приличат на кози рога. Първите заселници са се установили тук при преселението си от испанската Гранада. Оттам през 15 век били прокудени берберите, арабите и евреите, заплашени, че ако не приемат християнството, ще бъдат екзекутирани. Затова сградите в старата част на града носят белезите на андалузката архитектура. В спомените ми Шевшауен завинаги остана като "Симфония в синьо". Този цвят, хармониращ със синевата на небето, създава ведро настроение, каквито са и местните хора - гостоприемни, приветливи и доброжелателни. Те се препитават главно от туризъм и традиционни занаяти, чиито колоритни памучни, вълнени изделия, керамика, златни и сребърни бижута веднага хващат окото на туристите. "Никога не влизам със съпругата си в магазините за злато и сребро, защото джобът ми ще бъде изпразнен" - се пошегува мениджърът на един от хотелите в града г-н Абдеслам Мудем. 

„Всеки сезон е добър за визита в нашия град, но ако дойдете през лятото, освен на забележителностите в града, ще можете да се насладите и на нашата традиционна културна инициатива, която привлича хиляди туристи от Мароко и чужбина” - информира ме заместник-председателят на Асоциацията за изкуство и култура в Шефшауен - инж. Реда Зитан. От 9 г. асоциацията организира фестивала "Алегрия" за музика и танци с латино привкус. Благодарение на него Шевшауен става все по-популярен като туристическа дестинация. "Хубаво би било български музиканти и артисти да се включат в "Алегрия", ще се радваме да видим и повече български туристи. В миналото, когато в Мароко работеха много български специалисти, за мнозина от тях Шефшауен бе любимо място за туризъм и отдих", напомня инж. Реда Зитан. Имало е защо, си помислих аз, и си пожелах пак да се върна в този необикновен град с приятни и мили хора.

Типичното мароканско ястие тажин със зеленчуци, кус-кус и месо, се готви в цяло Мароко, но тук ми се услади най-много. Явно неслучайно храната на Шефшауен заема достойно място в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. Тук е много активна АПДН, с чието съдействие са създадени модерен гъбарник и мандра за преработка на мляко от отглежданите в региона кози. 

Ал Хусейма – един от бисерите на Южното Средиземноморие

Поемаме с "Дачията" към този неголям град в компанията на представителя на АПДН - г-жа Нарджис Бузиан. Превалихме планината Риф и излязохме на прекрасна крайбрежна магистрала. Пред погледа ни се разкри цялата красота на мароканското Южно Средиземноморие. Планината се спуска величествено към плажовете в неголям, но живописен залив. Като бисер в него е курортното градче Ал Хусейма. То има перспектива като средиземноморски курорт, което личи и от разрастващия се интерес на мароканците и чужденците към него. В това е убедена г-жа Нарджис, поради което от Казабланка се е преместила на работа тук. За да стимулира тази тенденция, правителството строи хотели с държавни средства и ги предоставя срещу поносим наем на частни фирми с договор за определен период. Така малкото градче, където хората до неотдавна са се препитавали главно с риболов, ще се развива като морски курорт. Една от забележителностите тук е кралската резиденция с прекрасна градина и великолепен изглед към морето. „Ал Хусейма е модел за много други селища по средиземноморското крайбрежие на Мароко, които също ще бъдат развивани като курорти” - казва г-жа Нарджис Бузиан. 

 

Материалът е предоставен от в. „Стандарт”.

Снимки: автора и интернет

Горе: Град Шефшауен – симфония в синьо

Долу:

  1. На 40 км от Танжер се строи най-голямото пристанище за контейнеровози на Средиземноморието. Част от него е завършена и вече се използва.
  2. В Свободната зона край Танжер са инвестирани 7,5 милиарда долара.
  3. Сградите на красивата централна улица на Тетуан са в испански стил.
  4. Кралският дворец в Тетуан е любимо място за отдих на крал Мохамед Шести.
  5. Центърът на живописния гр. Шефшауен на фона на планината, която му е дала името
  6. Малките и тесни, но живописни улички на Шефшауен, са укресени с цветя.
  7. Хлябът в Шефшауен, изпечен в традиционните фурни, е ароматен и вкусен.
  8. Разположеният на стръмното средиземноморско крайбрежие град Ел Хусейма е модел за превръщането на старите рибарски селища в модерни морски курорти.