Словашката столица пленява от пръв поглед. Влизайки с кола по Новия мост над Дунава към центъра й, тя се изправя пред нас с цялото си очарование.

Вляво, на възвишение блести като красива бяла перла Братиславският замък. Вдясно, по протежение на реката се редят достолепни сгради, сред които съзираме и тази, която трябваше да намерим – на хотел „Девин“. Строен в последните години на социализма, той вдъхва усещане за спокойствие и лукс, респект и благоденствие. Пристигаме в късния следобед. Точно за да се насладим на прекрасния залез на слънцето над Дунава.

А после, какво друго ни остава освен да тръгнем на разходка и просто така - без цел и посока, да се гмурнем в топлата августовска вечер в романтичната атмосфера на Стария град. Веднага разбираме – това е едно от оръжията, с които тази кокетка, Братислава, кара своите гости да се влюбят в нея. Запазени средновековни улички, разхождащи се красиви млади хора, туристи, разглеждащи с любопитство сувенирните магазинчета... Компании, седнали да се разхладят с халба бира или чаша бяло вино в многобройните заведения. Смях, весел звън и романтика... Човек неволно си мисли: „Животът е хубав“.

Днес обаче в Братислава са приковали поглед не само романтиците, а и политиците. Защото от юни до декември 2016 г., докато тече словашкото председателство на Съвета на Европейския съюз, тук се поставя и се търси отговор на наболелия въпрос: „Накъде отиваш, Европа?“.

Братиславска утрин

На другия ден пред погледа ни блесна първо Дунава с ослепителната си красота – „тих“ и „бял“. По крайбрежната му улица се разхождат хора – сами или с домашните си любимци. Отсрещният му бряг тъне в зеленина. Слънчевите лъчи огряват Новия мост само на стотина метра от нас.

Във фоаейто на хотела ни чака нашият екскурзовод, любезно осигурен от Братиславския туристически борд – Таня Войткова, за обиколка из историческите забележителности на града. Запознаваме се. Тази българка е от Сливен. Намира своя словак преди много години, като студентка в Русия. Сключват брак и избират да живеят в Братислава. Плод на любовта им са две деца и шестима внуци. Таня работи в телевизията цели 35 години като шеф на подвижна телевизионна станция. Днес е пенсионерка, но не може да стои без работа. От много години е екскурзовод на български език в Братислава. Това е словашката история на една българка. Казва, че сънародниците ни там са някъде между 1500 - 2 000 души. С много познания и прекрасно чувство за хумор, Таня направи разходката ни из Братислава незабравима.

Тръгваме. От Дунава полъхва свеж утринен ветрец. Таня веднага шеговито подмята: „Смята се, че Братислава е един от най-ветровитите градове в Словакия. Но аз, като сливналийка мога да кажа, че колкото и дълго да съм живяла тук, вятър като сливенския още не съм почувствала!“

Само след няколко минутки сме при...

запазената част от крепостните стени

Някога те били двойни и обикаляли целия град. Днес човек може да се разходи между тях в малката им част, оцеляла през вековете. Тук била една от градските порти, наречена Видрицка, понеже наблизо имало поток – „видрица“. Но хората си я знаели като черната, тъмната порта с много дълъг тунел, а долу, в мазето, имало затвор. Когато идвали императорите на Австро-Унгария от Виена на гости в Братислава, тук символично им давали ключа на града.

На няколко метра от стените имало красива синагога. Съборили я заедно с други сгради, когато изграждали Новия мост и пътя към него. Сега всички съжаляват, но станалото-станало. Наблизо виждаме паметник - спомен за жертвите на Холокоста.

Всъщност Братислава е град, много по-древен от крепостните стени, които го опасвали. Археологическите разкопки показват, че тук е съществувало селище още през бронзовата епоха. Славяните се заселват по тези земи през V век и създават „праславянска“ държава – княжество Нитра. През VIII век тя и съседна Моравия се обединяват и се създава Великоморавия. Държавата достига своя разцвет при княз Ростислав, известен в България с това, че създава условия на двамата свети братя Кирил и Методий да разгърнат своето дело. Историята на града обаче може да се проследи по-подробно някъде от 907 г., когато той е споменат за първи път в писмен документ като „Бразалоспурк“ – немско име, означаващо „Преславски град“. През същата година настъпва краят на Великоморавия, след като във война маджарите побеждават баварските войски. Десет века земите на Словакия са в състава на Австро-Унгария като владение на унгарците. След нахлуването на османските войски през XVI век и завладяването на Будапеща от тях, центърът на държавата се прехвърля в Братислава. През 1536 г. унгарският сейм провъзгласява града за столица. Такава била около 300 години. Казвала се е Пожон.

По-нова история

След Първата световна война, през 1918 г. Австро-Унгария се разпада, образува се първата Чехословашка република. Оттогава и градът започва да се нарича Братислава. Преди това бил известен с името Прешпорок. Таня ни разказва, че все има още стари хора, които продължават да казват: „Ние сме прешпораци.“ Тези стари братиславчани знаели немски, унгарски, чешки... Казваме й, че когато словаците говорят бавно, всичко разбираме. Та нали езикът им е славянски. „И роднините ми от България така казват“ - споделя тя. Сигурно чехи и словаци още по-лесно се разбират? „Чехите разбират словашкия малко по-трудно, отколкото словаците чешкия. Но не се решават да говорят. Езиците ни имат различия, но са много близки – като българския и македонския. Славянски езици. Пък и в годините на социализма повечето неща бяха на чешки, имаше и много техни сериали по телевизията – „Жената зад щанда“, „Болница на края на града“ и други. Помним, та нали и ние, в България, ги гледахме...

От 1939 г. до 1945 г. Словакия е държава, контролирана от нацистка Германия. Това води до избухването на Словашкото национално въстание през 1944 г. В него активно участват и българските студенти там, днес в тяхна памет е издигнат паметник. От 1945 г. насам страната е част от Чехословакия. След промените, през 1993 г. по мирен път тя се разделя с Чехия и започва самостоятелно съществуване като Словашка република.

Заставаме пред построената през XV век

катедрала на коронациите - „Свети Мартин“

С възхита поглеждаме кулата й, висока 87 м. Векове по-късно, когато строили Новия мост, решили, че най-високата точка на него не може да надвишава тази на „Свети Мартин“. Затова направили кулата му 85 м.

Въпреки че катедралата носи името на Свети Мартин, златната корона на върха й е на Свети Стефан – първия унгарски крал. Него вече го видяхме изваян и на Паметника на чумата. Там той поднася на възглавничка златната си корона на Богородица, а смисълът на жеста му е: „Тук е Унгария, пази я от чумата!“. Короната на върха на катедралата обаче е внушителна – висока е 1, 64 м. и тежи 150 кг! В момента грее с ослепителна красота – само преди 2-3 години е позлатена отново.

Отвън катедралата е запазена в оригинален вид - стил късна готика, въпреки всички войни. Дори по време на Втората световна война градът не е много бомбардиран и затова в него няма големи поражения. Отвътре обаче не е готическа, защото след голям ремонт през XIX век много от оригиналните атрибути са преместени в други църкви. Сега е в стил барок, а най-интересното в нея е голямата статуя на Свети Мартин.

Катедралата е наситена с история. В нея почти 300 години са били коронясвани унгарските крале и кралици. Тук всеки от тях получавал три корони – австрийската, чешката – на Свети Вацлав, която днес се пази в Прага, и унгарската – на Свети Стефан, която е в Будапеща. От 1563 г. до 1830 г. в „Свети Мартин“ са коронясани 10 крале, 8 съпруги на крале и

една единствена императрица – Мария Терезия

Но тя била толкова могъща и оставила такива следи в Братислава, че и днес името й се повтаря постоянно и е свързано с всичко по-важно в града. Коронясана на 25 юни 1741 г., периодът на нейното управление е истински бум в развитието на строителството и културния живот. Виждайки че градът нараства, Мария Терезия заповядала да се съборят градските крепостни стени, а материалът от тях да се използва за строеж на къщи.

През Средновековието, след коронясването на всеки нов крал, от катедралата „Св. Мартин“ тръгвало шествие, което минавало през Стария град и завършвало в Примациалния дворец. Там се организирало голямо пиршество. А до Михалската порта пък се правели гощавки за гражданите – печели се волове, от фонтана текло вино – бяло и червено. След пиршеството от балкона на Примациалния дворец хвърляли пари. „Туристите все ме питат дали няма да решат и днес да направят такова нещо, че да знаят кога да дойдат.“ - смее се Таня. Тук трябва да отбележим, че вече 14-та година, като част от културния календар на Братислава, всяко лято се прави възстановка на някоя от коронационните церемонии. Този юни, съвсем естествено, пресъздали тази на Мария Терезия. Та нали се отбелязват 275 години от нейното коронясване!

За да се знае откъде е минавало шествието, върху 178 павета по улиците са поставени пластини - жълти коронки. Следвайки ги, навлизаме

в сърцето на Стария град

И отново спираме пред църква – тази на клариските. Чиста готика. „Имаме и по-стари църкви, но тази е така добре запазила се, че като че ли е най-красивият ни културен паметник.“ – казва Таня. Завършена е около 1400 година, принадлежала е на ордена „Света Клара“. Светицата живяла през XIII век. „Клариските, както им казваме ние, са женският клон на Ордена на Францисканците. На мен ми беше интересно да разбера, че един от папите провъзгласил Света Клара за покровителка на телевизията. Църквата не е действаща. Но понеже вътре има идеално съхранен орган и акустиката е удивителна, когато някой засвири, просто настръхваш.“

През 1291 г. Братислава е обявена за свободен кралски град и е имала правото да управлява вътрешните си работи, включително да съди и наказва престъпниците си. Затова си имала градски палач. „Освен че екзекутирал, той имал и много други задължения: сечал дърва за печката в градското кметство, поддържал дисциплина в публичните домове и в затворите, чистел градските тоалетни, а като хванел някой хлебар, че не пече хубав хляб, го затварял в желязна клетка „за срам и позор“, която после пускал с верига в дълбок кладенец – със сигурност това е бил първият асансьор в Братислава!“ – ни разказва шеговито Таня.

Градът имал четири порти - за четирите посоки на света. До днес се е запазила само северната – Михалската порта. Носи името на Свети Архангел Михаил. Затова на върха й виждаме скулптурата на светеца, който с копието си убива ламята. Портата е строена през XIII век, но и после постепенно се надгражда. Така се наслагват различни стилове. Най-горе кулата й е в стил барок. Днес вътре е разположен Музеят на средновековното оръжие. А долу, на земята виждаме голям златен кръг, на който са показани в коя посока оттук и на колко километра се намират другите столици. Бързо намираме София /778 км/.

Улицата от Михалската порта до площада всички наричат Корзо - „стъргалото“ на Братислава. Младите обичат да се срещат и разхождат тук. През Средновековието много от улиците били наричани на занаятчиите, които имали работилници по тях. И днес има улица на сарафите, на шапкарите, на ключарите, на хлебарите. Впускаш се из тях. И мечтаеш. Ето улица „Замочницка“ – на ключарите. Виждаш старите сгради на работилниците, къщи, кули, които словаците наричат „прашни“, превърнати днес в ресторанти и кафенета, чиито имена напомнят исторически моменти...

Параклисът на Св. Йоан Евангелиста

Сградата е от XIII век в готически стил и е много ценна, наричат я „бисера на братиславската архитектура“. Била е параклис към Църквата на францисканците. „Говори се, че е копие на този на френските крале в Сен Шапел.“ През 1703 г. имало много силно земетресение и църквата на францисканците толкова пострадала, че трябвало да я съборят. Останала само тази част от нея, която била залепена за параклиса. Всичко останало е построено отново – в стил барок. Някога, след коронясването, като преминавали през града новите унгарски крале произвеждали в рицарски сан своите верни хора именно тук.

Но освен с църквите си, францисканците били известни и като добри лозари. Те снабдявали кралските дворове с вина и имали правото да известяват от кое време на деня вече може да се купува и да се пие вино. Съобщавали това със специална камбанка, която наричали „пивен звон“.  И днес при тях в механата има хубаво вино. Ще добавим само, че Братиславската област е една от най-големите лозарски области на Словакия. „На южните склонове на Малките Карпати, на височина 300 м над морското равнище, имаме много лозя. За съжаление след нежната революция през 1989 г., както наричаме промените тук, много от площите бяха реституирани. Собствениците им не разбираха от лозя и голяма част от тях запустяха.“ – споделя Таня.

Срещу „Параклиса на Св. Йоан Евангелиста“ е Дворецът на Мирбах. В стил рококо, днес той е художествена галерия, един от 70-те музеи и галерии в града.

И ето ни на

Главния площад с най-стария фонтан

Тук ставало всичко – събрания, демострации, панаири, пазари, екзекуции... С една дума, тук кипял общественият живот на Братислава. В центъра му е най-старият фонтан в града. Направен 1562 г. в чест на коронясването на един от Хабсбургите – Максимилиан. Казват, че изваяният на него рицар – Ролан, е подобие на Максимилиан. Интересното за този фонтан е, че водата за него не идвала от Дунава, а я смъквали по дървени канали от Карпатите. Известно е, че от този бряг на Дунава почват първите планински възвишения на Малките Карпати. Те се въздигат нагоре в североизточна посока, правят дъга и се връщат отново на юг, пак до река Дунав - при „Железни врата“ в Сърбия. От отсрещния бряг на реката пък започват първите възвишения на Предалпите. Така че тук се срещат две големи планински вериги и по коритото на реката има едно доста силно въздушно течение.

На площада разбира се е оживено. Малки дървени къщички-сергии примамват туристите. Те са отрупани със сувенири, по които се виждат изрисувани най-често Братиславският замък, Михалската порта, Примациалният дворец... Има и изделия от модранска керамика, известна по цял свят. Таня бърза да ни разкаже: „Градчето Модра е близо до Братислава. Там някога се заселили немци и направили цех за производство на керамика. Наричали ги хабани. Те били затворено общество – женели се само помежду си, държали си парите само при тях, работели, били много независими.“ Керамиката, която изработват е предимно в сини цветове. И днес е много красива и... скъпа.

Най-интересната сграда на Главния площад е тази на

Старото кметство

Първоначално тя била частна къща, на някой си Якоб. Градът я купува от него и постепенно надгражда история и архитектура. Първият етаж – най-ранният, е в стил готика, а горе кулата е в барок. От нейното балконче с тръби глашатаи съобщавали за всички по-важни събития в града: внимание опасност, кралят идва, ще има екзекуция и т.н. Днес в сградата е разположен Музеят на Братислава. А в двора с красиви ренесансови аркади акустиката е прекрасна и се правят концерти - предимно камерни.

До Старото кметство е бялата Църква на йезуитите, една от най-големите в града. Тя е строена сравнително късно, някъде през XVII – XVIII век. Наблизо е и

Примациалният дворец

Завършен през 1781 г. той е един от най-красивите образци на класицизма в Европа: чисти линии, симетрия, уравновесена композиция, стълбове и колони... Строен за един от острихомските архиепископи, в параклиса му има изписани алегорични фигури, високо горе гербът му, а над него - кардиналската шапка. Над балкона са изрисувани две момченца, които държат латинските букви „и“ и „с“ – първите от думите „юстиция и клеменция“ /справедливост и доброта/. Това било личното верую на архиепископа.

С Примациалния дворец е свързано важно историческо събитие. През 1805 г., след битката при Аустерлиц, тук е подписан Братиславският мир. От страна на Франция, победила Австрия, е сложен подписът на министъра на външните работи - Талейран, а от страна на Австрия –на Лихтенщайн.

Днес Примациалният дворец е не само музей, а и седалище на братиславския кмет. Най-впечатляващи за посетителя в него са Огледалната зала и уникалната колекция от гоблени. Залата е с венециански огледала, дошли тук преди векове – някъде към 1780 г. Разположени диаметрално противоположно от двете й страни, те правят така, че тя да изглежда безкрайна. Едно от огледалата е донесено от Братиславския замък. Там живяла една от дъщерите на Мария Терезия – Мария Кристина. А за императрицата имало специално направена част, която се наричала Терезианум, и от която е донесено огледалото.

В Огледалната зала и днес се провеждат важни събития. Тази година, по повод националния празник на България – 3 март, посолството ни и Българският културен институт организираха там тържествена вечер, посветена на 138-годишнина от Освобождението на България.

Безспорна ценност в двореца са

гоблените, тъкани за английския крал Чарлз I

Те били изработвани цели 30 години, някъде около 1630 г., в една тъкачница близо до Лондон, в градчето Мортлейк. Не се знае как са се озовали в Братислава. Предполага се, че по време на Английската революция дали Кромуел, дали някой от неговите съратници, които изземвали части от имуществото на краля, се сдобили и с гоблените. И продавайки ги, купувайки ги, стигнали до Братислава. Дори последният архиепископ - собственик на двореца, не е знаел, че има такова богатство, скрито в него. През 1903 г. той продава сградата на града и трябвало да й се направи основен ремонт. Когато махат тапетите, в неизползван комин намират сгънати на руло 6 килима. Специалистите установяват, че това е една от трите серии в света, изобразяващи сцени от древногръцката легенда за Херо и Леандър. Едната колекция и досега не е намерена, другата е в шведския дворец, но в нея липсва един от гоблените. Братислава се хвали, че единствено тя притежава всичките 6 килима. Те са изтъкани от вълна и коприна. Цветовете им са естествени и са запазени много добре. Разбрало се къде били направени от ивицата встрани, на която бил изтъкан гербът на тъкачницата в Мортлейк. Сцените по тях разказват любовната история на Херо - служителка в храма на богинята Афродита на европейския бряг на Дарданелите и Леандър, младеж, който живеел на азиатския бряг. Двамата се запознали по време на едно тържество и се влюбили. Но тя, като служителна на богинята, нямала право да се омъжва. Единствената им възможност била тайно да се срещат. Затова всяка нощ Леандър преплувал Дарданелите /километър и половина/, за да види любимата. За да не се загуби в морето, Херо всяка вечер запалвала на кулата факел, който да свети в нощта и да го направлява. Един път, докато плувал, силен вятър загасил огъня. Младежът загубил посоката и се удавил. От мъка по него Херо се хвърлила от кулата и също умряла.

След тази тъжна, но красива история отново се озоваваме сред кипежа в центъра на града. А там, на една от уличките ни се усмихна

Шони Наци или Красивият Наци

Оригиналното му име е Игнац Ламар. Почти наш съвременник,  увековечен със статуя в Стария град. Защо? Ами защото бил любимец на братиславчани. „Голям шегобиец, той обикалял кръчмите на Стария град, преди всичко тези по Корзо. И непрекъсното пускал майтапи, вицове. Веселял всички. Бил нисък, но чаровен. Затова го наричали Красивия Наци. “ – обяснява Таня. Умрял 70-годишен, през 1967 г. И му направили статуя, която поставили в началото Стария град, за да приветства гостите му с „Добре дошли!“. Фигурата на веселяка вече се е превърнала в символ, с който всеки турист иска да се снима.

Погледът ни приковава и още една бронзова фигура – на небезизвестния Чумил. Името му означава „гледащ, надничащ“. От градска канавка се показва главата на работещия тежък труд каналджия, за да... „наднича под полите на жените“. Също любим обект на фотографите.

Дойде време да си вземем довиждане с Таня. Трябваше да се срещнем с Марош Плитко, PR мениджър на Братиславския туристически борд. Разговорът ни с него за развитието на туризма в града бе толкова увлекателен, че изпуснахме влакчето, с което трябваше да стигнем до  

Братиславския замък

Няма страшно, взехме следващото. Братиславският туристически борд е организирал прекрасно разглеждането на обектите от туристите. Той предлага специална „City card“, която дава възможност за безплатен традски транспорт, безплатна екскурзия из града и намаления по музеите до 50 %.  А що се отнася до екскурзиите с влакче от „Presporacik Oldtimer“, те са с различни маршрути и продължителност. Предлагат разказ със слушалки на 13 езика, при това на поносими цени и наистина си заслужават. Стигаме до замъка.

Той е построен някъде пред XV век като военен отбранителен обект. През 1683 г., след като турците са изгонени, става дворец - едно от любимите места на Мария Терезия. За съжаление, след нейната смърт синът й Йозеф Втори, който не обичал много Братислава, изнася всичко по-ценно от двореца във Виена. В една от кулите му – Коронационната, се пазели коронационните атрибути - короната, наметалото, жезъла, ябълката, меча. Вече не са тук, както и доста от картините.

По-късно дворецът е превърнат в казарма. По невнимание на един от войниците през 1811 г. избухва пожар и всичко изгаря. Чак през 1953 г. се заемат и за 15 години възстановяват замъка. Днес в него се помещава Историческият музей. Има и представителни помещения на втория етаж, където се приемат официални делегации. И по време на председателството на Съвета на ЕС също. От площадката на замъка се разкрива може би една най-вълнуващите гледки към града.

На връщане влакчето ни оставя пред красивата сграда на

Словашкия национален театър

Имаме време да й се насладим. Сградата е историческа, в стил неоренесанс. Архитектите й – Хелмер и Фелнер, са същите, които проектирали и сградата на Народния театър „Иван Вазов“ в София. Неслучайно били известни като „оперните архитекти“. Сградата е в хармония с Фонтана на Ганимед на площада пред нея – любимо място за срещи на младите. Легендата за него е, че бог Зевс видял на земята красиво момче и преобразен на орел се спуска, грабва го и го качва на Олимп, за да служи на боговете па време на пировете им. Затова в ръцете си Ганимед държи паничка. А по долу са скулптурките на малки момченца с рибки в ръце. Казват, че били дунавските – шаран, моруна, бяла риба и щука.

В момента в сградата на театъра се играят само някои постановки, в нея се провежда и Братиславският бал. Всичко друго е изнесено в нова сграда, на брега на Дунава. Строена цели 27 години, тя е огромна – 8 етажа, много зали, хиляди места и т.н.

Срещу Словашкия национален театър е Редута. Сградата е оградена, тъй като в нея сега се провеждат заседанията по време на словашкото председателство на Съвета на ЕС. В нея има зали и Словашката филхармония.

Новият мост

Официално е наречен Мост на Словашкото национално въстание или SNP (Slovenského národného povstania). Всъщност в Братислава над Дунава има още 4 моста: Старият мост, Аполло, Пристанищен мост (Prístavný most) и Лафранкони. Новият е шосеен, има и пешеходна част. Казват, че е най-дългият висящ мост в света, който има само един пилон. Съоръжението е уникално и с кулата в единия му край, върхът на която напомня летяща чиния. В нея е разположен елегантен ресторант, към който се запътихме вечерта, за да кажем „Довиждане“ на Братислава. Мислехме, че оттам ще се насладим на залеза, както пише в туристическите гидове. Вместо това, докато вървяхме пеша по моста към асансьора за ресторанта, за секунди излезе буря – дъжд и силен вятър, който направо щеше да ни отнесе. Помислихме си - май наистина Братислава е от най-ветровитите градове на Словакия. Въпреки лошото време, гледката отгоре към реката и града бе невероятна.

Екипът на сп. „Дипломатически спектър“ реализира този материал благодарение на съдействието на посолството на Словашката република в Република България и с подкрепата на Братиславския туристически борд.

Повече за Братислава може да видите на www.visitbratislava.com.

Снимки: сп. „Дипломатически спектър“

Ред първи: Запазената част от крепостните стени, катедралата „Свети Мартин“, Манастирът и църквата на клариските, Михалската порта

Ред втори: улици в Стария град и Красивият Наци

Ред трети: Чумил, най-старият фантан на Главния площад, Старото кметство

Ред четвърти: Вечер в Стария град, Братиславският замък, Словашкият народен театър, Новият мост над Дунава