Срещнахме се с този харизматичен мъж на входа на известния виенски парк. Инж. Герхард Пледл, ръководител направление в отдел МА 42 „Виенски паркове“ на община Виена,

впечатлява с чар и познания, лекота в общуването и дори... с премерена доза артистичност. Освен че работи в общината, този виенчанин е и телевизионна звезда - води предаване за парковете по втори канал на телевизията, участва като гост в много други емисии. Пряко обаче отговаря за мероприятията и показва на групи, най-вече от деца, зелените забележителности на града. На екипа на сп. „Дипломатически спектър“ Герхард Пледл предложи една разходка из Тюркеншанцпарк.

Казваме му, че зелена Виена е впечатляваща. Че парковете й, толкова многобройни и толкова многообразни, са достойни да бъдат представени като постижение на света. Подкрепяме се с цифри: 850 паркови пространства, 100 хиляди дървета по алеите им, 1,2 милиона летни цветя... Наблягаме на факта, че най-известният парк – Пратерът, празнува 250 години! Пледл не без гордост споделя: „Това, че Виена няколко години поред се оценява като най-добрия град за живеене се дължи и на факта, че е зелена. И че е образцов екологичен град. Когато обаче човек живее някъде, е склонен да вижда отрицателните неща. Така е и при виенчани - рядко са доволни.“

Сядаме да поговорим в кафенето, в близост до входа на Тюркеншанцпарк. Лято е и утринната прохлада в парка ни обгръща приятно. Даваме на нашия домакин брошури с информация за природните паркове на България, ски курортите и спа центровете й. Той казва, че е чувал за богатата култура и хубавата, все още девствена, природа на страната ни. „Това е много добра комбинация за бъдещето. Да се надяваме, че ще я запазите.“ И продължава: „Но може ли човек да използва природата без да я разруши? Това не се наблюдава в Австрия, особено в скиорските области. Прави ми впечатление, че скиорите изобщо не се интересуват от природата.“ Споделяме, че това е световен проблем, че в България също много се говори за ски пистите - все искат да ги разширяват, да строят нови... „Да, но да помислим за Сочи, за Китай... спортът е на високо равнище, но природата се разрушава. В едно телевизонно шоу вчера чух такава шега: на плувците на олимпиадата в Рио им казали, че не трябва да си топят главите във водата, защото тя е опасна. Те съответно попитали: „А как да плуваме и да си ги държим над нея?“ Отговорили им: „А, това също не бива да правите, защото въздухът е още по-опасен!“. Разсмиваме се и смело се гмуркаме в

парковете и историята

Колко много неща може да се кажат по тази тема! Герхард Пледл ни разказва, как на територията на един от парковете – Оберлаа, някога се копаела глина и там била изградена първата фабрика за керемиди. „Будни хора тогава започнали движение за защита правата на работниците и за подобряване на условията за труд. По този начин в Оберлаа – днес в десети район, е възникнало социалдемократическото движение. Интересно е също, че много от зелените пространства първоначално били гробища, като например Мерц парк.

Историята така се е сраснала с парковете, че дори имаме крилати фрази, свързани с тях. Например от двете страни на Главната алея на Пратера има диви кестени, а доколкото знам, те произхождат от България. Виенчани обичат да казват: „В Пратера вече цъфтят дърветата.“ (имат предвид кестените). Това значи, че настъпва пролетта. Имат и друга любима фраза: „В Гринцик вече гроздето зрее.“ Дошла е есента. Гринцик е в 19 район, където има много лозя.

Виена е град, израснал в себе си исторически. В нашите паркове има много неща, които напомнят за монархията. В Градския парк е пълно с такива елементи!“ Както и със скулптури. Няма друг парк във Виена с толкова много паметници! Най-известният сред тях е позлатената скулптура на краля на валса - Йохан Щраус /син/. Няма човек, посетил австрийската столица, който да не е бил в Градския парк и да не се е снимал с нея! Открит на 21 август 1862 г., той е и първият обществен парк. „Днес, когато човек преминава през него, бързайки по работа или за среща, не забелязва почти нищо. Но когато развежда чужденци, осъзнава и преоткрива много неща.

Един от любимите въпроси на гостите на Виена е: „Имате стар Дунав, нов Дунав, Дунавски канал, колко Дунави имате?“. Имаме и Дунавски остров, който бил много оспорван. Имаме и Виенската река. Посетителите на града ни днес малко се разочароват, когато виждат голямото й речно корито, а в него - малко поточе. Така е, откакто направиха язовирната стена на запад от града. Но си спомням, че когато през 2007 г. заведох група туристи в Градския парк, Виенската река се беше издигнала чак до нивото на моста!

Виена се е борила много с наводненията

Затова са издигнати съоръжения против тях, затова се направи и Новият Дунав. Хората обичат да казват „Виена на Дунава“, но всъщност градът не бил разположен на реката. Някога, преди да бъде оформено коритото й, тя била дивотечаща, с много разливи и и предизвиквала наводнения, носещи проблеми. Затова хората не се заселили до нея, а малко по-далече. С разрастването на града обаче дошли близо до бреговете й. Днес, от другата страна на Дунава има още два района – 21 и 22. Те, както и районът на Пратера, били почти необитаеми заради разливите. Площите били селскостопански и там живеели рибари. Чак към средата на 19 век започват да се урбанизират. Всъщност до 1862 г. градът Виена бил само днешният център, ограден с крепостна стена и отбранителни съоръжения.“

По алеите на Тюркеншанцпарк

Тръгваме на разходка из парка. Някога, по време на първата турска обсада на Виена, тук имало турски редут. Оттам идва и името му – „парк край турския редут“.

Вървим, а Пледл ни показва елементи из него, пресъздаващи картини от Алпийския ландшафт, нещо, залегнало във философията на изграждането му. Много неща тук са направени по съществуващи в природата първообрази. Като красивият малък водопад, който се появява пред нас, олицетворяващ водоснабдяването на града. „Виенската питейна вода идва от Виенската гора по естествен склон, тоест, не е било изграждано специално съоръжение. Водопадът показва пътя на водата от извора до Виена.“ – разказва Пледл. „Между двете световни войни тук е имало детска къпалня. Парковете тогава се изграждали и като места за по-бедното население, което живеело в лоши квартири, за да може да излиза на въздух. Тук е имало и чешми с питейна вода, тъй като водоснабдяването на града от Виенската гора станало по-късно.“

Съзираме тучни зелени поляни. Те пък пресъздават пасищата в Алпите. Минаваме покрай Паметника на украинците казаци, помогнали за освобождаването на Виена от турците през 1683 г., виждаме части от покрива на Университета по агрокултура сред дърветата, фонтана, подарен от някогашен турски посланик в знак на приятелство...

По алеята ни подминава камионче със служители от общината, които се грижат за парка. „В нашия отдел, който поддържа всичките 840 парка на общината, работят около 17 000 служители. А това е твърде малко, защото в тази цифра освен администрацията, са включени и всички работници, които ги поддържат.“ – пояснява Пледл.

Стигаме до мостче, чиито парапети са направени от клони, наподобяващи дърветата в планината. Минаваме по него и озоваваме пред

Кулата на Паулина

Тя ни напомня, че парковете са пълни и с по-пикантни истории. Наблюдателната кула, най-високата точка в Тюркеншанцпарк, е кръстена на принцеса Паулина фон Метерних (1836-1921), внучка на канцлера Клеменс фон Метерних (1773-1859). „Тя била съперница на Сиси и пълна нейна противоположност. Както е известно, императрицата не обичала висшето общество, не посещавала много проявите му и живеела доста самотно и затворено. Докато Паулина фон Метерних била център на обществените балове и изяви и винаги пускала малки „жилца“ срещу Сиси по повод произхода й. Паулина смятала, че тя трябвало да бъде на нейното място. Принцесата имала разсадник и подарила много растения за този парк. В знак на благодарност, през 1909 г. кулата е наречена на нейно име.“

Първоначално тя била водна, с резервоар за вода отдолу, който е запазен и до днес. Тук се държали помпените и тръбопроводните съоръжения за захранването на водопадите и фонтаните в парка. На входа на кулата виждаме табела, на която четем, че при откриването на парка на 30 септември 1888 г., император Франц Йосиф I казал, че желае от сърце този млад парк да процъфти, да се озелени и да внесе радост в предградията на града. Дали обаче след тържеството владетелят е изкачил стъпалата на кулата, не се знае.

От съображения за сигурност доста време кулата била забранена за посетители. През 2009 г. започва възстановяването й, което продължило две години. Днес кулата се отваря за посещения само в определени часове един път месечно /събота и неделя/ от сдружение „Приятели на природата“.  А на нас ни я отвари специално Герхард Пледл. Изкачваме се по красива вита стълба до върха й. От наблюдателната площадка там, накъдето и да погледнеш, се разкриват прекрасни гледки. Пледл ни показва основни забележителности на Виена: сградата на ООН, църкви, завода за преработка на отпадъци, лозя... „Ако не са дърветата, оттук се вижда всичко чак по Предалпите. Погледнете колко добре е озеленена Виена! Вижте как градът се е разраснал в полите на Виенската гора. А ето и някои по-редки и големи дървета в парка:

мамутско дърво, секвоя и дървото „Павловна“

Последното е внесено от чужбина, но вече е доста разпространено тук. Цъфти много красиво в лилави цветове. Носи името на една от дъщерите на руския цар – Анна Павловна. Първоначално го е имало в Япония и Китай. Там, разбира се, не се е казвало Павловна, но се е смятало за дърво на щастието. Когато в едно семейство са искали да се роди момиче, го посаждали в двора. Вярвали, че то ще привлече Феникса, който носел щастие. Дървото е познато у нас от 19 век, когато възниква и паркът.

Тогава много растителни видове станали популярни за обществеността. Дори имало професия „търсач на растения“. Това били хора, които пътували по света, намирали и донасяли екзотични видове. Те били изпращани с тази мисия или от благороднически семейства, или от собственици на разсадници, които финансирали пътуванията им. На тях дължим това голямо разнообразие от растителни видове в нашите паркове днес. Тези търсачи на растения били нещо като Индиана Джонс. Много от тях загинали или не се върнали.

Друг фактор, на който дължим разнообразието от растителни видове, е откриването на Северна Америка. Оттам също дошли много растения. Както и отварянето на Япония за света. Дотогава тази страна не е търгувала с Европа, а дипломатите и европейците, които пристигали в нея, били държани на острови. И когато им разрешавали да ги напуснат, те взимали със себе си тайничко семена и растения.“

Слушаме разказите на Пледл и разбираме защо във Виена има и Музей на парковете! Те са не само места за отдих и увеселения, те са и история, превърнала се в част от живота на виенчани. Като тази...

Преди 250 години император Йозеф II отворя Пратера

за обществеността. „Дотогава паркът бил ловно стопанство на кралското семейство. Бил посещаван, но частично и само от аристокрацията. Йозеф II бил доста прогресивен владетел. А и била епохата на Просвещението. И прогресивните хора в нея, не че мислели чак толкова как до подобрят благосъстоянието на населението, но все пак се обърнали към него.

На 7 април 1766 г. император Йозеф II отворил парка за обществеността и само след две седмици се появили запитвания от различни предприемачи дали могат да открият заведения там - за сладолед, за лимонади, чайни и др. Това дало основата на така наречения „Пратер на увеселенията“.

Въпреки че бил отворен за всички, в парка се обособили две части. От една страна бил зеленият Пратер с Главната алея, по която се разхождали с каляски аристократите и дамите, които показвали своите тоалети, а от друга бил увеселителният, където народът се забавлявал. В парка обществото не се смесило в смисъла на истинската демокрация, а си останало разделено.

На Главната алея тогава били по-хубавите кафенета за аристокрацията, докато в увеселителната част били народните заведения и цирковият театър. По онова време дошла комедия дел арте от Италия – едно малко грубичко увеселение, за народа, с клоуни, улични певци и т. н. Също така няколко театри се преместили от центъра на града в Пратера, защото там имало търсене на забавления.

Сега кафенетата по Главната алея вече ги няма, но някои от семействата на артистите тогава, по-късно отворили на нея заведения, които съществуват и днес. Като например най-известният ресторант за джоланчета – „Коларик“. Истинският виенчанин обаче не би отишъл там или пък в прочутата сладкарница, обслужвала някога кралския двор. Той ще ги посети само ако има гости, за да им ги покаже. Виенчанинът би потърсил някое по-тихо място.“

Още нещо интересно за Пратера.

През 1873 г. там се провежда Световното изложение

За него била пожертвана една голяма част от парка. В центъра му била построена една кръгла сграда - Ротондата. Представили се около 100 нации.

„За тоговашните виенчани било много екзотично да отидат в Пратера и да опитат финска кухня, например. В наши дни това е нещо обикновено, но за хората по онова време било ново, непознато, любопитно.

Имало и представления, песни и танци от най-различни части на света. Например от Северна Америка, или пък от остров Самоа. Интересен факт е, че танцьорите от острова не могли да се климатизират тук и дори един от тях починал. Неговото погребение станало екзотична сензация. Хората плащали входни билети, за да видят традиционната церемония от Самоа. Какъв е моят личен извод от случая за политическата коректност? Това, което тогава се е смятало за нещо съвсем естествено, днес би се окачествило като скандал.

Световното изложение обаче донесло финансов крах, защото, за съжаление, избухнала епидемия от холера. Е, все пак имало някакви постъпления - за да се разгледат прекрасните сгради и дворци, в които живеела аристокрацията, се взимали входни такси.“

И още нещо интересно. В Пратера има една, тъй наречена Кралска поляна. По време на изложението там била представена „мини Венеция“ - с палати, канали, гондоли... Една венецианска атмосфера на 6 хектара! Но трябва да се каже, че интересът на виенчани към тази атракция бързо изчезнал. На Кралската поляна днес има открита сцена за концерти. 

Но символът на Пратера, а и на цяла Виена е

Виенското колело

Тук го наричат „великанско“ или „огромно“. Построено е от английския инженер Валтер Басет. Колелото е построено за осем месеца и е открито през 1897 г. Казват, че съпругата на посланика на Англия в Австрия тогава - лейди Румболд, завила последния болт в конструкциията му. И ето че то се върти вече почти 120 години! „Дори през Втората световна война то оцелява при бомбардировките, за разлика от по-голямата част от Пратера и града. Обаче му е нарушена статиката и затова се наложила реконструкция, при която му намалили двойно кабинките. За това време съм слушал много от родителите си. Баща ми е роден през 1926 г., мобилизиран е по време на войната, бил е и в пленнически лагер.

По време на бомбардировките обаче другият символ на Пратера - една сграда, бих я нарекъл на радостта или на удоволствието - „Лустхаус“, била напълно разрушена. Построили я за кралското семейство, още когато територията на парка била ловно стопанство, за да може то да си почива в нея. Там била отбелязана победата над Наполеон с много фойервегки. За честването пристигнали представителите на страните, които били във война с него. След Втората световна война тя била възстановена напълно във вида, в който съществувала преди това.“ Днес в нея е прочутият ресторант „Лустхаус“, където в имперска атмосфера може да се вкуси стара виенска и австрийска кухня.

„Всъщност, в Пратера са правени много фойерверки. Там, за първи път, а после и още много пъти, са провеждани и полети с балони, които били магнит за публиката.“ – завършва разказа си Пледл. А ние, в заключение, само ще добавим, че са безброй увеселителните и културни прояви в парка за гражданите на Виена и днес, когато се празнуват 250 години от отварянето му.

Материалът е реализиран с подкрепата на Eurocomm-PR Wien.

Снимки: сп. „Дипломатически спектър“

Ред първи и втори: по алеите на Тюркеншанцпарк

Ред трети: кулата на Паулина фон Метерних. Екипът на сп. „Дипломатически спектър“ с инж. Герхард Пледл, ръководител направление в отдел МА 42 „Виенски паркове“ на община Виена