Азербайджанската национална академия на науките (АНАС) и посолството на Азербайджанската република в Република България, в партньорство с Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и

Къщата-музей на Хюсеин Джавид към АНАС в Баку, бяха организатори на честването – 135 години от рождението на Хюсеин Джавид, известен азербайджански поет, философ и голям драматург от началото на XX век.

Конференцията се проведе на 27 октомври в Централния военен клуб, София. Поканените да почетат твореца бяха приветствани от Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Азербайджан у нас. Тя обърна внимание, че азербайджанската литература и нейните течения са от голямо значение за развитието на културата в страната. Съобщи също, че по повод 135-годишнината от рождението на Хюсеин Джавид, той е представен на българските читатели с две свои книги – „Марал“ и „Шейда“.

Своите поздравления към гостите и присъстващите в залата отправи и зам.-председателят на БАН чл. кор. Васил Николов, който сподели, че поводи като този са уникална възможност за задълбочаване на връзките между двете страни и култури. Подчерта, че Хюсеин Джавид издига не само нивото на азербайджанската литература, но и той като Достоевски вижда красотата на света в любовта.

За това как българските читатели да открият за себе си поета и драматурга Хюсеин Джавид говори доц. Ирина Саръиванова, ръководител на катедра „Тюркология и алтаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя не пропусна да сподели, че много студенти с голямо желание изучават този език в Центъра за азербайджански език и култура, с директор София Шигаева-Митреска, която бе и модератор на конференцията.

Акад. Иса Хабиббайли, вицепрезидент на АНАС, директор на Института за литература на Низами Гянджеви и г-жа Гулбаниз Бабаханли, директор на Къщата-музей на Хюсеин Кавад в АНАС, бяха гост-лекторите, представили богатото литературно наследство на драматурга. Както и неговите пиеси „Марал“ и „Шейда“, преведени на български език.

Повече за Хюсеин Джавид

Той е един от основателите на прогресивното движение на Романтизма в съвременната азербайджанска литература. Неговите философски и епични трагедии въвеждат нови тенденции в нея и дават тласък на развитието на националния театър в Азербайджан. Драматургията му обхваща универсалните социално-политически и културни въпроси от онова време.

Хюсеин Джавид е останал в историята на азербайджанската и на тюркската литература със своите чисти, искрени пориви за свобода и против всякакво потисничество. Затова е наказан от режима на Сталин. Умира през 1941г., след осем години в лагерите на ГУЛаг. Стремежът му да просвещава и да проповядва добруване на тюркските народи не се приема добре от съветската власт, но в същността си пантюркизмът е миролюбива идея. За него Гайдар Алиев казва: „Цялото творчество на Хюсеин Джавид призовава азербайджанския народ към свобода, независимост. Той винаги е живял с волята си, останал е верен на волята си, на народа си, той е човек, обичал и служил на народа си безгранично.“

Не са много азербайджанските литературни произведения, преведени на български. Но никога не е късно. Първата крачка е направена през 2012 г., когато е издадена пиесата „Шейда“ на Хюсеин Джавид, а през 2017 г. излиза и българският превод на трагедията „Марал“. Студентките Айсун Кабак и Венета Георгиева прочетоха на присъстващите на конференцията откъси на български от тези преводи, а след това и на азербайджански.

Срещата приключи с коктейл и неформални разговори между стари и нови приятели на Азербайджан.

Материалът е предоставен от сп. „Черно и бяло“.

View the embedded image gallery online at:
http://diplomaticspectrum.com/bg/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD/948-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD.html#sigFreeId7389f0fb9f

Снимки: Красимир Петков

Горе: акад. дфн Иса Хабиббайли, вицепрезидент на АНАС, и Н. Пр. д-р Наргиз Гурбанова, извънреден и пълномощен посланик на Азербайджан у нас 

Долу: г-жа София Шигаева-Митреска, модератор на конференцията, директор на Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет „Св. Климент Охридски“; дфн Гулбаниз Бабаханли; посланици и други гости на конференцията