Така е озаглавен вторият том на книгата на д-р Кирил Карталов, представен на 9 ноември в Международния център на UniCredit Bulbank в София.

И както бе и при представянето на първия - „България и Светият престол. 25 години дипломатически отношения (1990-2015)“ на 30 юни 2016 година, събитието предизвика огромен интерес сред посланици и журналисти.

Н. В. Пр. архиепископ Анселмо Гуидо Пекорари, посланик, ръководител на мисията, Апостолически нунций, по чиято инициатива се осъществи проявата, покани да ни запознаят с този сериозен труд високи гости: отец Бернард Ардюра, президент на Папския комитет за исторически науки, г-н Росен Плевнелиев, президент на Република България (2012-2017 г.), г-н Тодор Стоянов, заместник-министър на външните работи, проф. Аксиния Джурова. Всеки от тях представи своя поглед върху книгата „България и Светият Престол. Честване на 25-годишния юбилей от дипломатическите отношения в София (2016)“ на д-р Кирил Карталов от Българската академия на науките и Папския комитет за исторически науки.

Самият Апостолически нунций изнесе брилянтен доклад на тема: „Дипломацията на Светия престол, по света и в България“. Затова ви го предлагаме като самостоятелен анализ, който може да прочетете ТУК.

Сред изнесените доклади особено впечатли този на отец Бернард Ардюра, президент на Папския комитет за исторически науки, който отлично познава д-р Кирил Карталов и неговата работа:

„Публикуването на изданието, което днес имаме удоволствието да представим, е плод на похвална инициатива на Негово Високопреосвещенство Монс. Пекорари, Апостолически нунций в България, за да се подчертае важността на юбилейните 25 години от дипломатическите отношения между България и Светия Престол.

След няколко месеца за трети път отново се намираме в сърцето на българската столица, за да разсъждаваме върху отношенията между Светия Престол и България.

Изданието, което представяме днес, ни кани да погледнем към 20-ти век, белязан в Европа от измъчена история, която остави немалко следи върху дипломатическите отношения между Светия Престол и различните европейски държави, между които и тази мила страна, България.

Почти преди един век, в далечната 1925 г., Папа Пий XI прави решителна стъпка, когато решава да изпрати в София като Апостолически визитатор Монс. Анджело Джузепе Ронкали, споменът за когото остава винаги жив, и то не само в малката католическа общност, защото е оставил спомен за човек, който е бил преди всичко Добър Пастир, загрижен за благото на всички, които срещал, независимо към коя религия принадлежат.

Монс. Ронкали се погрижил да даде утеха на населението, засегнато не само от бедността, но и от ужасното земетресение от 14 април 1928 г. и изпълнявал задълженията си на Апостолически Делегат с усърдие и отдаденост в полза на католическите общности, чиято църковна дисциплина била в окаяно състояние.

По негова инициатива през 1926 г. Светият Престол премахва предишните Апостолически викариати и създава Апостолическа екзархия за католиците от източен обред в България.

По време на неговото десетгодишно пребиваване в София било радост за него да сподели с всички български християни Апостолическото писмо от 13 февруари 1927 г. на Пий XI по случай честването на свети Кирил и Методий.

Монс. Ронкали винаги се е посвещавал на отделните лични казуси с голямо внимание. В този смисъл той се ангажирал да насърчава разрешаването на важни въпроси - като този за женитбата на цар Борис III и принцеса Джована Савойска (Йоанна Българска) през 1930 г. Въпреки че институционалните отношения станали по-скоро обтегнати по всеизвестни причини, Монс. Ронкали винаги е съумявал да съчетае твърдостта в принципите с добротата в личните отношения.

През 1934 г. Монс. Ронкали е преместен в седалището в Цариград като Апостолически делегат в Гърция и Турция.

През 1935 г. пристига нов Делегат, Монс. Джузепе Меноти Мацоли, който остава в София до своята смърт, настъпила на 8 декември 1945 г.

След кончината на Монс. Мацоли, Светият Престол не успява да получи одобрението на българското правителство за новия делегат, Монс. Жорж дьо Джон д'Андьои, и така запазва като Шарже д‘афер Монс. Франческо Галони, който остава в София до 1948 г., когато след размяна на ноти между българския Министър на външните работи Васил Коларов и заместника на Държавния секретариат, Монс. Джовани Батиста Монтини, става ясно за всички, че българското правителство има намерение да скъса отношенията със Светия Престол. Така в Апостолическата делегация остава Секретарят - отец Плачидо Кози, който бива изгонен от страната през февруари 1949 г.

Уместно е сега да се отбележи, че след Втората световна война българското правителство, за разлика от други комунистически режими в Източна Европа, не премахва официално Католическата църква от източен обред. Но въпреки това тя е преследвана, както всички християни.

Отношенията между България и Светия Престол по време на този половин век комунистическа власт са официално несъществуващи; дори се развива антикатолическа и антиватиканска литература, която обвинява Папството, че е съюзник на западния империализъм. Лишена от своите образователни и социални институции, със забрана за всякаква катехизисна дейност, Католическата църква в България е белязана от немалко репресивни мерки, като затвори и редица съдебни дела.

Както показва много добре разделът от нашата книга, посветен на Учението на Папата, честването на свети Кирил и Методий представляваше по някакъв начин основата на изказванията на Папите, както подчертава свети Йоан XXIII на 11 май 1963 г. в своето Апостолическо писмо „Magnificieventus“ по случай 11 века от пристигането на Светите братя във Великоморавия. Споменът за Монс. Ронкали бил все още толкова жив, че след избирането му за Папа българската държава отслабила натиска върху католиците в страната и бил също с обич наречен „българският Папа“.

И при Блажения Павел VI свети Кирил и Методий били претекст за Апостолическото писмо „AntiquaeNobilitatis“ от 2 февруари 1969 г. Благодарение на инициативата на България и особено на българския посланик в Италия - Крум Христов, се постави началото на обичая да се празнува всяка година празникът на двамата Свети братя.

След промеждутъка от нашествието в Чехословакия от страна на Варшавския договор през пролетта на 1968 г., през 70-те години започват новите връзки на България със Светия Престол, характеризиращи се с официозни отношения и със засилен контрол върху Католическата църква в България.

Тези отношения се развиха също, защото от първия подтик на Йоан XXIII във Ватикан започва плодотворен период на отваряне към страните от Изтока, който Павел VI усили в своята Ostpolitik, водена от Монс. Агостино Казароли, тогавашен Секретар на Съвета за обществените дела на Светия престол. Неговите отношения с българския министър на външните работи Петър Младенов бяха такива, че Монс. Казароли направи посещение в България през 1976 г., в хода на което говориха за бъдещото сътрудничество между Народна Република България и Ватикан и за някои възможности за последваща дейност, полезна и взаимноизгодна, като се започне от честването на св. Кирил и Методий.

Тази историческа среща беше прелюдията към посещението на министър Младенов при Папа Йоан Павел II на 13 декември 1978 г.

Както подчерта в друга своя публикация Кирил Пламен Карталов, под чиято редакция е книгата, която днес представяме, осемдесетте години бяха все пак трудни за отношенията между Светия престол и България, защото социалистическите държави решиха да са по-разумни в контактите със Светия престол, да не дават на Католическата църква правен статут и да не признават Епископските конференции. Освен това, що се отнася до България, отношенията изстинаха и вследствие на атентата срещу Йоан Павел II на 13 май 1981 г. на площад „Св. Петър“.

След като обяви св. Кирил и Методий за съпокровители на Европа през 1980 г., Йоан Павел II публикува през 1985 г. Апостолическото писмо „SlavorumApostoli“ по повод 11-те века от евангелизаторското дело на Светите братя.

Както в много други държави от бившия комунистически блок, в България започна ера на свободата. Новите български власти скоро отправиха молба да установят дипломатически отношения със Светия престол, които бяха официално установени на 6 декември 1990 г. На следващата година Нунцият, Монс. Марио Рици, встъпи в длъжност. Беше открито посолство на България към Светия престол – посолство, с което съм много щастлив да си сътруднича редовно в исторически и културен план.

Изданието, обект на нашата среща, ни предлага редица текстове от голяма религиозна и историческа значимост и илюстрира великолепно плодотворните отношения, чиято връхна точка беше историческото посещение на Папа Йоан Павел II от 23 до 26 май 2002 г.

Държавното посещение в България на Негово Високопреосвещенство кардинал Пиетро Паролин, Държавен секретар, от 19 до 22 март 2016 г., широко застъпено на тези страници, удостоверява плодотворността на отношенията между България и Светия престол, а Вашето присъствие на тази среща, организирана от Негово Високопреосвещенство Апостолическия нунций, представлява силно насърчение да продължаваме заедно в служба на общото благо.“

Присъстващите на събитието продължиха да обсъждат книгата и интересните моменти от развитието на дипломатическите отношения между Светия престол и България и след изказванията, по време на коктейла, даден от организаторите.

View the embedded image gallery online at:
http://diplomaticspectrum.com/bg/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD/967-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-25-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-2016.html#sigFreeId4a7b275650

Снимките са предоставени от посолството на Светия престол в Република България.

Горе: отец Бернард Ардюра, президент на Папския комитет за исторически науки изнася своя доклад

Долу: г-н Тодор Стоянов, заместник-министър на външните работи прави своето изказване; Н. В. Пр. архиепископ Анселмо Гуидо Пекорари, посланик, Апостолически нунций, разговоря с представител на Българската православна църква; г-н Росен Плевнелиев, президент на Република България (2012-2017 г.); д-р Кирил Карталов от Българската академия на науките и Папския комитет за исторически науки