Интервю с Н. Пр. г-жа Каридад Ямира Куето Милиан, извънреден и пълномощен посланик на Република Куба в Република България:
Във времена на големи страдания за човечеството, Куба отново дава на света пример за солидарност, преодолявайки всички бариери - географски, политически и икономически. Нека глобализираме солидарността!
Н. Пр. г-жа Каридад Ямира Куето Милиан впечатлява с висока ерудираност, доброжелателност и чистосърдечност. С типичния за кубинците плам и темперамент тя говори с голяма любов за своята страна и с гордост представя нейната култура, история и постижения.
Каридад Ямира Куето Милиан е родена на 24 април 1962 г. в Пинар дел Рио, Куба. Завършва през 1986 г. специалност международно право в Московския държавен институт за международни отношения /МГИМО/.
Професионалната й кариера започва през същата година в Министерство на външните работи на Куба като служител в правния отдел. От 1992 до 1995 г. е заместник-директор на отдела за многостранни политически въпроси. Кариерата й на дипломат започва през 1995 г. като съветник в Постоянната мисия на Куба в Организацията на обединените нации в Ню Йорк, където е до 1999 г. Завръща се в родината си и отново работи като заместник-директор на отдела за многостранни политически въпроси. От 2002 до 2006 г. е посланик на Република Куба в Словашката република. Следват пет години, в които е старши служител в Отдел за латиноамерикански и карибски служби, след което заминава посланик в Кралство Дания. След 2016 г. тя последователно е ръководител на отдел „Планиране“, на отдел „Организация, планиране, информация и анализ“ и старши служител в Отдел за Европа и Канада към Министерство на външните работи на Куба.
От 28 ноември 2018 г. Каридад Ямира Куето Милиан е извънреден и пълномощен посланик на Република Куба в Република България, Република Северна Македония и Република Албания.
Говори английски, френски, руски, словашки и датски.
Омъжена е за г-н Диснаел Мартинес Ривера, съветник в посолството на Република Куба. Имат един син.
- Ваше превъзходителство, в дните на пандемия, предизвикана от Covid-19, Куба показа своята солидарност и изпрати екип от медици в Европа и в други страни по света, за да се борят с коронавируса. Разкажете ни за този кубински принос.
- Covid-19 се оказа глобално предизвикателство. Той излиза извън границите, идеологиите или нивата на развитие. Следователно отговорът на него също трябва да бъде глобален и общ, като оставим настрана политическите различия.
Във времена на големи страдания за човечеството, Куба отново дава на света пример за солидарност, преодолявайки всички бариери: географски, политически и икономически. Куба получи молби за медицинска помощ за борба с Covid-19 от страни от всички ширини на света. През последния месец 25 нови кубински медицински бригади, съставени от 1 488 кубински здравни специалисти, се присъединиха към усилията за борба с пандемията в 23 страни, включително в Италия и в Малта. Те се присъедиха към други кубински бригади, които вече предоставят услуги в 59 държави. Куба няма да се откаже от призванието си за солидарност, дори когато по политически причини правителството на САЩ продължава да атакува и възпрепятства международното сътрудничество, предоставяно от нашата страна, което застрашава достъпа до здравни услуги за десетки милиони хора. В света липсва солидарност и сътрудничество. Нека глобализираме солидарността!
- Каква е тайната за доброто здравеопазване и успехите на медицината в Куба?
- С огромни усилия и саможертва и при тежката блокада на САЩ, която се изостри по-специално по времето на Covid-19, Куба успя да запази своята универсална и безплатна система за обществено здраве, подкрепена от висококвалифицирани и всеотдайни професионалисти, които се радват на световен престиж, въпреки грубите и клеветнически кампании на мощни противници.
Въпреки недостига на икономически ресурси, Куба отделя около 27% от БВП на страната за обществено здраве. С продължителност на живота 79,7 години през 2019 г., с детска смъртност 4,0 на 1 000 живородени деца, с елиминирането на 11 имунно предотвратими заболявания и на маларията в началото на 70-те години на миналия век, а в по-ново време като първата държава в света, успяла да премахне предаването на СПИН и на вроден сифилис от майка на дете, Куба представлява казус с голям интерес за всички.
Устойчивостта на националната здравна система (SNS), способността й да се подготвя и да реагира на извънредни ситуации и епидемични огнища, присъствието на повече от 48 000 кубински здравни специалисти в почти 60 страни, завършилите над 35 000 лекари от над 100 страни, изключителната й намеса в извънредни ситуации като болестта ебола в Западна Африка през 2014 г., са само няколко примера, които потвърждават успеха на кубинската система за обществено здраве. В Куба правото на здраве не е просто конституционно, а наистина обществено и свещено право.
- Тази година се навършват 60 години от установяване на дипломатически отношения между нашите страни. На какво ниво са те в момента?
- На 14 октомври 2020 г. ще се навършат 60 години приятелски отношения между Куба и България, не само на дипломатическо ниво, но най-вече между народите на нашите две страни, силно свързани с дълбоки корени в историята. Днес официалните дипломатически отношения между Куба и България се основават на взаимно уважение и разбирателство, обхващат активно взаимодействие в рамките на международни организации и форуми и са насочени към непрекъснатите усилия за развитие на сътрудничество в различни области. Повишаването на политическия диалог между нашите държави и правителства също е цел на нашия официален дипломатически обмен.
В навечерието на тази историческа годишнина Куба потвърждава желанието си да продължи да работи за укрепването и поддържането на още по-ползотворно политическо сътрудничество с България, като насърчава двустранните търговски и икономически отношения, задълбочава образователните и културните връзки, промоцира богатото културно наследство на двете страни.
- На какъв етап се намират търговските ни отношения?
- Надявам се да интерпретирам правилно позицията на българските официални власти, виждайки, че днес, както и в исторически план, Куба заема важно място в приоритетите на външната политика на България в Латинска Америка.
Кубинската икономика е постоянно подложена на тежкото въздействие на блокадата на САЩ и нейните ефекти. В месеците преди избухването на пандемията Covid-19 Куба вече беше изправена пред безмилостно затягане на икономическата, търговската и финансовата блокада от САЩ, насочена към пълното спиране на нашата търговия и достъпа до горива и чуждестранна валута.
Въпреки този труден сценарий, през последните три години търговският обмен между Куба и България се разнообрази, като даде приоритет на търговията с водещи продукти за съответните икономики. С подкрепата на българските търговски и официални институции и разчитайки на твърдия ангажимент на българските бизнесмени, както в Хавана, така и в София, се предприемат значителни стъпки за разширяване и задълбочаване на двустранните търговски, икономически и инвестиционни връзки в сфери като селското стопанство, производството на хранителни продукти, добива, хидрографията, износа и вноса на кубински лекарства и други. Убедени сме, че макар и променени в тяхната ефективност и обхват от тежкото икономическо въздействие, причинено от Covid-19 в нашите страни и в останалия свят, усилията за укрепване на търговските отношения между Куба и България ще успеят.
- Как е в момента икономиката на страната ви предвид трудната ситуация след наложените ограничения?
- За Куба, месец преди настоящата пандемия и дори сега, икономическите предизвикателства са безпрецедентни. Ранните предупредителни знаци на Covid-19 дойдоха в средата на задушаващия контекст на икономическа война, изпълнена с нови санкции, на „недекларирана война“ от страна на администрацията на САЩ срещу Куба, на политиката на блокада повече от шест десетилетия, която прави предизвикателствата пред кубинската икономика и развитието й още по-големи и по-трудни за постигане. Икономиката на Куба и капацитетът на кубинския народ да се съпротивлява, в това време на пандемия, продължават да бъдат подлагани на сериозни изпитания от блокадата на САЩ, тъй като те са лишени от достъп до пазари за лекарства и медицинско оборудване и дори от доставки на храни.
Осъждайки тази сурова реалност, в своето изявление на онлайн срещата на върха на Движението на необвързаните страни за отговор на Covid-19, свикана в Баку, Република Азербайджан, на 4 май 2020 г., президентът на Република Куба - Н. Пр. г-н Мигел Диас-Канел Бермудес, отново призова за премахване на едностранните принудителни мерки, наложени на Куба и на някои други нации, тъй като те, заедно със социалните и икономическите ефекти на Covid-19, заплашват устойчивото развитие на народите.
- Много българи са работили преди години в Куба като специалисти в различни области. Затова страната ви е много близка на нашата. Вярвате ли, че ще се възобнови обменът на кадри?
- Професионалните и лични истории на хиляди български и кубински семейства са дълбоко белязани от времето, когато нашите две страни обменяха специалисти в различни области. Куба отвори обятия за хиляди български инженери, техници и професионалисти, които ни помогнаха да изградим нашата мечта. Тези размени бяха спрени по добре известни причини и те не се дължат на нашата страна.
Но вместо да се спираме на миналото, ние гледаме към бъдещето, убедени, че никакви политически усилия или икономически цели не могат да бъдат напълно успешни, ако не бъдат обогатени с контакти между хората или подкрепени от професионален опит.
Човешкото познание не може да бъде заменено с технология. Въпреки сложността на времето, в което живеем, Куба потвърждава готовността си да продължи да търси нови начини за засилване на обмена между специалисти и персонал на нашите страни.
- Вие сте посланик, който активно подкрепя различни културни събития у нас. Имате ли бъдещи проекти в сферата на културата след приключването на кризата, предизвикана от коронавируса?
- Културният сектор също е силно засегнат от последиците на пандемията с Covid-19. След като извънредното положение в България се премахне и епидемиологично-санитарните условия позволят, посолството на Куба ще направи оценка за реализацията на някои културни проекти. В тясно сътрудничество с Асоциацията за приятелство „България-Куба“ и с Министерството на образованието на България планираме да проведем церемония по награждаване на децата от училищния конкурс „Куба: далечна и близка“, чието 17-то издание трябва да се проведе тази година. Ще бъде организирана и фотоизложба под надслов „Две държави: милиони приятели“ и концерт с мотото на „Концерт за солидарност“ в чест на 60-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Куба и България.
- Знаем, че образованието и науката са на високо ниво във вашата страна. Има ли интерес за обмен на студенти между двете страни?
- Да, нивото на образование и наука в моята страна дава на кубинските студенти достатъчно знания и умения, за да бъдат успешно включени в образователните програми на различни страни по света. В случая с България ние се интересуваме по-специално от активизиране на обмена на студенти между съответните университети, както и от засилване на обмена между научни и културни институции, включително музеи, като уникални средства за популяризиране и опазване на културното наследство на нашите две страни.
- Куба е изключително обичана туристическа дестинация. Въпреки голямото разстояние до нея, все повече българи я посещават...
- Мащабът на нанесените от Covid-19 щети в туризма, е изключително сериозен. На практика всички държави по света са наложили ограничения за пътуване, в много случаи са ги забранили изцяло, за да ограничат пандемията.
Дори и в тези времена на предизвикателства Куба, като туристическа дестинация, продължава да бъде привлекателна и най-вече много безопасна за хиляди туристи от различни страни, включително и български. Струва си да се отбележи, че когато в Куба беше постановено извънредно положение заради Covid-19, там имаше над 300 български туристи, което, имайки предвид нивото на обмена ни, не е нищожна цифра. Към днешна дата 38 българи все още са в Хавана и други градове на Куба. Всички те са в безопасност и здрави.
Четиридесетото издание на Международния туристически панаир (FIT Cuba), най-важното професионално събитие на кубинската туристическа индустрия, планирано за периода от 4 до 9 май 2020 г. във Варадеро, трябваше да бъде отложено заради Covid-19. Личности на високо ниво от туристическия сектор в България бяха специално поканени да присъстват на него и те потвърдиха желанието си за това. Надяваме се, че България ще бъде представена от тях, от български туроператори и туристически агенции на това 40-то издание на FIT Cuba, което засега се предвижда да се проведе към края на тази година.
- Вие сте в България от 2018-та година заедно с вашия съпруг и сина ви. Какви са впечатленията ви, успяхте ли да се запознаете със страната и традициите ни? Имате ли любими места, които посещавате в свободното си време?
- Семейството ми винаги е било моята гордост и най-силната ми опора. В София преживяхме запомнящи се и окуражаващи моменти. Престоят в България, заедно с годините на работа в предишните ни дипломатически дестинации - Ню Йорк, Братислава и Копенхаген, ни накараха да се почувстваме горди, че принадлежим към кубинската революционна дипломация, каквато е дипломацията на кубинския народ.
Казваме, че столицата е само лицето на страната... Посетихме редица градове в България. Във всички тях срещнахме интелигентни и честни хора, които обичат мира и солидарността. Посетихме впечатляващи манастири, както и места с голяма историческа, културна и икономическа стойност. Посетихме и невероятни училища в градовете Варна, Пловдив и Враца и дори в малкото село Караджово. Във всички тях срещнахме висококвалифицирани учители и ученици, много горди от своята страна, млади поколения, подготвени за бъдещето.
България от своя страна е приютила стотици кубинци, чиито деца и внуци растат тук. Днес те живеят и работят в България, но обичат родината си и не се отказват от любовта си и връзките си с нея. Приятелството и солидарността между Куба и България надхвърлят политическите партии и лидери. Те са отвъд времето, защото се коренят в нашите народи.
Синът ми Диснаел Хосе е на 16 години, учи сам български език и се идентифицира с характера на българите... И това ми напомня казаното от кубинския национален поет Николас Гилен: „Кубинците са българите на Карибите и българите са кубинците на Балканите “.
В свободното си време ходим и се разхождаме из града, в парка, защото обичаме да бъдем „пешеходни дипломати“. Съпругът ми, който е неразривна част от нашия малък „дипломатически екип“, синът ми и аз винаги ще бъдем горди, че допринесохме по много скромен начин за изграждането на мостове между Куба и България.
За всички кубинци и за нас България винаги ще бъде една далечна, но скъпа роза.
Снимките са предоствени от личния архив на Н. Пр. г-жа Каридад Ямира Куето Милиан, извънреден и пълномощен посланик на Република Куба в Република България.
Горе: Нейно превъзходителство със съпруга си и сина си
Долу: моменти от по-важните събития по време на мандата на Н. Пр. г-жа Каридад Ямира Куето Милиан в Република България. На последната снимка - местата по света, в които са изпратени кубински медицински бригади за борба с Covid-19.