Печат

Ще подкрепяме България за европейската перспектива на Западните Балкани

Йон Гълеа е роден през 1978 г. Завършва Юридическия факултет на Университета в Букурещ. После специализира в Университета Париж І Пантеон-Сорбона. От 2000 до 2002 г. завършва магистратура по международни отношения в Националното училище по политически и административни науки в Букурещ. Придобива магистърска степен по европейски изследвания в гр. Грац, Австрия. Има няколко специализации.

Професионалната му кариера започва в Министерството на външните работи на Румъния като дипломат и правен експерт. В периодите 2002-2007 г. и 2009-2010 г. той е съответно началник отдел и директор на дирекция „Европейско право“. От 2010 до 2016 г. е генерален директор по правните въпроси в Министерството на външните работи на Румъния.

Н. Пр. г-н Йон Гълеа е доцент по международното право в Университета в Букурещ. Има редици публикации: 10 книги (като автор и съавтор) и около 30 статии в областта на международното право и правото на Европейския съюз, сред които: „Използването на сила в международното право“, „ Основни договори на ЕС – коментари на текстовете“ и „Правото на договорите“.

Посланикът е носител на престижните румънски награди: Национален орден „Вярна служба“ (2013 г.), Национален орден за заслуги (2009 г.), Медал „Дипломатически заслуги“ (2007 г.).

От 2016 г. е посланик на Румъния в Република България.

- Ваше превъзходителство, мина съвместното заседание на правителствата на Румъния и Република България на 3 октомври в двореца Евксиноград край Варна. Какви са резултатите от него и доволна ли е румънската страна от тях?

- Съвместната среща на правителствата на България и Румъния (Съветът за сътрудничество на високо равнище), която се проведе на 3-ти октомври, е още един елемент, който отразява отличните отношения между нашите държави - приятелски и партньорски, в рамките на Европейския съюз и НАТО. Тази среща стана нещо естествено – тя бе четвъртата сесия - и със сигурност ще помогне за укрепване на отношенията между двете страни.

По време на съвместната среща беше установено, че правителствата на Румъния и България ще координират своите приоритети с оглед поемането на председателството на Съвета на Европейския съюз (България през първата половина на 2018 г., а Румъния през първата половина на 2019 г.) и ще засилят сътрудничеството в общите области на интерес като икономика, енергетика, транспорт. Всъщност на правителствената среща бяха подписани редица документи, които да помогнат за засилване на секторното сътрудничество.

Взаимоотношението между Румъния и България, характеризирано като „задълбочено партньорство“, ще продължи да се основава на искреност, доверие, прагматизъм и желание за увеличаване на сътрудничеството ни.

- Веднага след това заседание се проведе и четиристранна среща на премиерите на България, Румъния, Гърция и Сърбия. Каква бе целта й и взеха ли се някакви конкретни решения на нея?

- Наистина на същата дата се проведе и четиристранната среща на високо равнище България-Гърция-Румъния-Сърбия. Целта й беше да се засили сътрудничеството между четирите държави.

В нейните рамки и министър-председателят на Румъния - г-н Михай Тудосе, и министър-председателят на България – г-н Бойко Борисов, подчертаха, че е важно Сърбия да стане член на Европейския съюз веднага след като изпълни критериите за присъединяване.

Също така беше спомената важността на газопреносната връзка между Сърбия и България и взаимосвързаността на електропреносните мрежи между Румъния и Сърбия и е важно всички четири страни да действат като един партньор в енергийните отношения с останалата част от ЕС и да предприемат стъпки да се премахне зависимостта от един доставчик.

- Какво значение ще има за Балканите Българското председателство на Съвета на ЕС в началото на 2018 г. Какво според Вас привлича вниманието на съседите по време на подготовката на това председателство?

- Известно е, че така както бяха публично представени приоритетите на председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г., един от тях е европейската перспектива на Западните Балкани. Това е цел, която Румъния твърде силно подкрепя, поради което Българското председателство на Съвета на ЕС ще се възползва от пълната ни подкрепа в тази област.

Важно за процеса за разширяване на Европейския съюз със страните от Западните Балкани е, че ще има поредица от председателства, които традиционно са приели позиции в негова подкрепа: България, Австрия, Румъния, Хърватия. Мисля, че това е много важен момент, който трябва да бъде напълно използван. Ето защо е от голямо значение да се координират страните, които изпълняват председателството.

Считам също така, че е важно в отношенията със страните от Западните Балкани техният европейски път да бъде придружен с конкретни проекти, видими за гражданите. Сред тях са много важни тези, свързани с транспортната, пътната и железопътната инфраструктура, както и с енергийната.

В същото време е много важна и обществената комуникация във взаимоотношенията със страните от Западните Балкани и особено с техните граждани. Важно е те да разберат подкрепата на Европейския съюз, която конкретно се оказва на тези държави.

- На Румъния също и предстои председателство през 2019 г. То ще е на прага на новия етап в кохезионната политика след 2020 г. Какви, според вас, трябва да бъдат изискванията на нашия регион към тази политика?

- Кохезионната политика е една от най-важните и сложните политики на Европейския съюз - статут, произтичащ от целта за намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия между различните региони и държави-членки на ЕС.

За Румъния – а знам, че позицията на България е същата - запазването на същността на кохезионната политика в перспективата на многогодишната финансова рамка след 2020 г. е решаваща цел.

За периода 2014-2020 г. кохезионната политика си поставя две приоритетни цели, а именно:

- инвестиции за растеж и работни места в държавите-членки и регионите, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие /ЕФРР/, Кохезионния фонд /КФ/ и Европейския социален фонд /ЕСФ/; европейско териториално сътрудничество, ползващо се от финансиране от ЕФРР. В контекста на преговорите относно Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г., кохезионната политика премина през процес на реформи, който има за цел да увеличи максимално въздействието на финансирането и да увеличи европейската добавена стойност на тази политика чрез: засилване на стратегическото планиране и фокусирането на интервенциите върху приоритетите на Стратегията „Европа 2020“; ориентиране на производителността чрез укрепване на системата на условия и стимули; подобряване на оценката на резултатите; подкрепа за използването на нови финансови инструменти; консолидация на управлението; засилване на териториалното измерение на кохезионната политика; консолидация на партньорството; опростяване на системата за изпълнение; подобряване на финансовото управление; намаляване на административната тежест; осигуряване на финансова дисциплина. Тези елементи бяха включени в регламентите, уреждащи кохезионната политика за периода 2014-2020 г.

Ние сме наясно, че бюджетът на ЕС ще трябва да се изправи пред големи предизвикателства като например: финансирането на политики или дейности, свързани с управлението на миграционните потоци, Брексит и общата идея да преосмислим структурата на собствените ресурси на Съюза. Въпреки това Румъния е убедена, че кохезионната политика ще продължи да генерира растеж в целия Съюз. Не трябва да гледаме кохезионната политика и „новите“ действия, свързани с миграцията, като елементи на конкурентноспособност, а като допълващи се. Дори ако, естествено, инструментите, които гарантират функционирането на кохезионната политика, могат да бъдат предмет на предложенията за реформа след 2020 г., ние вярваме, че същността на философията на финансиране трябва да бъде запазена. Смятаме, че това е важно както за балансирано развитие и растеж в Съюза, така и за укрепване на съобщението за изграждане на силен и съгласуван Европейски съюз, основан на принципа на включване.

- Отношенията между България и Румъния са показателни за ползотворно и взаимоизгодно регионално сътрудничество в различните области. Един от примерите е и газовият конектор през Дунава. Каква е равносметката от този проект за енергетиката на двете страни и региона?

- Интерконекторът между националните газови мрежи Гюргево-Русе бе открит на 11 ноември 2016 г. и представлява основен проект за енергийна сигурност на двете държави. Той е част от интегриран регионален проект от европейски интерес, наречен BRUA (България, Румъния, Унгария, Австрия), който ще работи на максимален капацитет от 2019 г. и ще осигури двупосочен поток с капацитет от 1,5 млрд. км/година. Това ще осигури диверсификация на доставките на газ за страните от региона, енергийна сигурност чрез достъп до нови източници, нов транспортен коридор към Централно-Европейските пазари на каспийските газови запаси и не на последно място - намаляването на рисковете за доставките в кризисни ситуации.

- Сигурно има какво да се отчете и в областта на икономическите връзки - търговията, инвестициите...

- Географското съседство и позиционирането на подобни позиции в Европейския съюз на нашите страни са само два елемента, които стимулират икономическото сътрудничество между тях. По отношение на двустранните търговски отношения Румъния заема четвърта позиция в световната търговия на България и трета в тази с Европейския съюз. През 2016 г. е постигнат общ обем на търговията над 3,9 млрд. евро, което е много добър резултат. Двустранните обмени се характеризират с балансирано ниво, което е израз на допълняемостта на нашите икономики. Що се отнася до инвестициите, цифрите са впечатляващи, като броят на регистрираните фирми (над 2000 във всяка страна), но с умерен обем на финансовите инвестиции от около 200 милиона евро от всяка страна.

- Достатъчни ли са мостовете Русе-Гюргево и Видин-Калафат за интензивния транспортен трафик между двете страни? Какви проблеми трябва да се решават с общи усилия?

- Създаването на нови връзки през река Дунав е необходимост, която ще може да стимулира както двустранната търговия, така и международния трафик. В този смисъл, въз основа на Меморандума за разбирателство, подписан през 2014 г., свързан с изграждането на нов мост при Силистра-Калараш или Никопол-Турну Магуреле, както и на други предложения за допълнителни места, дискусиите между двете страни разглеждат с приоритет въпроса за пътните връзки, включително темата за изграждането на нов мост. Определянето на ресурсите за финансиране е приоритет за местните и централните власти в двете страни.

Въпросът за свързаността беше предмет на дневния ред на най-важните срещи в двустранния политически диалог тази година, от които мога да спомена визитата в Букурещ на заместник министър-председателя по въпросите за реформата на правосъдието и министър на външните работи Екатерина Захариева (7 юни 2017 г.), официалното посещение в Румъния на президента на Република България Румен Радев (28-29 юни 2017 г.), както и съвместната среща на двете правителства на България и Румъния (3 октомври 2017 г.).

- Когато се говори за чуждестранни туристи в България, рядко се споменават румънците. Може би защото сме си много близки. Как се развива туризмът в двете посоки?

- Моят подход ще бъде малко по-различен: а именно, че румънските туристи са най-многобройни в курортите на Черно море или ски курортите в България. През 2016 г. са били  регистрирани в хотели 1,1 милиона души, цифра, увеличена с 11 % спрямо предходната година. Значително нарастване е регистрирано и при българските туристи в Румъния, като през 2016 г. броят им е бил 400 000, което представлява увеличение от 27%. Много доброто сътрудничество между туристическите агенции се допълва от постоянната подкрепа на министерствата на туризма в двете страни. Освен това има подписан от двете институции Протокол за привличане на туристи от трети пазари в нашите страни чрез популяризиране на съвместни пакети за Румъния и България.

Материалът е предоставен от в. „Стандарт“ - standartnews.com и актуализиран от „Дипломатически спектър“.

Снимка: посолство на Румъния