Иска ми се да има мир между хората, музикантите да са посредниците, мостовете между държавите.

Спомних си разговора ни с този изключителен човек отново сега, дни преди националния празник на Турция. С Мелтун Кадъоглу се запознахме преди две години на една конференция в Международния дом на журналистите във Варна. Оказа се, че много от присъстващите на нея представители на медиите го познават. Наричаха го „Маестрото“ и в това обръщение влагаха толкова уважение, топлота и възхита, че предизвикаха и моя журналистически интерес. Няколко дни по-късно разбрах защо – нямаше българин, който този човек да е срещнал по пътя си и на който да не е подал ръка, да не е помогнал. За него да прави добро е вътрешна необходимост, такава, каквато е и музиката, без която не може. Напомни ми Сали Яшар, героят на Йовков, който хем ни пленява с благата си душа, хем с изкуството си, което осмисля дните му. А и дните на хората, които се докосват до него.

Какво бе довело музиканта от Турция сред българските журналисти в морската ни столица? „Преди известно време ваши колеги бяха на посещение в гр. Бурса. И там се запознахме - чрез българския консул в Муданя. Сближихме се и станахме приятели. Тогава те ме поканиха на конференцията и аз с най-голямо удоволствие приех да дойда. Тъй като съм роден в България и съм възпитаник на българската музикална школа, ме привлече идеята да  намеря още приятели тук.“ – отговаря на въпроса ми Маестрото.

Каква е историята му?

Мелтун Кадъоглу е принуден да напусне родната си страна през 1989 г. заедно със семейството си. И заминава за Турция, където живее и досега и работи в областта на симфоничната музика. 

Със семейството си се озовават първо в Адана. „Тогава бях на 37 години. Като музикант аз имах опит в класическите оркестри. А жена ми не можеше да работи, тъй като дъщеря ни беше бебе. В града тъкмо се създаваше симфоничният оркестър и имаха нужда от опитен човек като мен. Още на първия месец ме направиха негов заместник-директор, а на втория – директор. Преди това, в България, бях работил в симфоничните оркестри в Хасково и в Кърджали.“ – разказва Мелтун.

Музикантът пази добри чувства към старите си приятели и колеги у нас от онова време. А той има много такива. От Ардино, където е роден. От Музикалната академия в Пловдив, която завършва, от оркестъра в Кърджали, където работи 3 години, от този в Хасково, в който се прехвърля през 1987 г. „В Хасковския симфоничен оркестър свирех на фагот. Освен това и преподавах в града, а също и в Свиленград. Имаше силни музикални традиции. В Хасково всяка година се правеше и големият фестивал „Недялка Симеонова“. Затова никак не ми хареса, когато преди време чух, че намаляват състава на този оркестър, който е към общината, а за известно време той дори и спря да съществува. Но го възстановиха и много се зарадвах. Защото изкуство и оркестри трудно се създават. А музиката представлява културата на един народ, на една страна.“

В началото в Адана не му е лесно

„Различни бяха правилата, законите, културата. За мен бяха чужди. Знаех турски език още от България, можех да чета и пиша, но мислех на български и изреченията ми не ставаха както трябва. Трябваше на бърза ръка да се адаптирам.“ – споделя Мелтун.

В Адана освен че се създава оркестър, има и музикално училище – консерваторията в Чукуровския университет. „В Турция всички музикални училища и консерватории са към университетите. Учениците, като почнат да учат в тях от 6-ти клас, могат да продължат обучението си чак до завършване на висшето си образование. Е, имат изпит след гимназията разбира се, но всичко става в университетите. Там те учат по 8 часа солфеж седмично, 4 часа английски език, който е задължителен за музикантите, и други предмети. По онова време там имаха нужда от учители. И аз започнах да преподавам в университета камерна музика и фолклор. Давах уроци и по домовете, тъй като в града има много богати хора. И те - за хоби, учеха пиано, акордеон и др. Бях добре.“

В този град на Южна Турция Мелтун работи 11 години – като директор на симфоничния оркестър и преподавател в Чукуровския университет, в който дори известно време завежда катедрата по духови инструменти.

Директор на симфоничния оркестър в Бурса

През 1999 г. синът на Мелтун – Севал, завършва консерваторията в Анкара. Точно тогава в Бурса се създава нов оркестър и младежът спечелва с конкурс място в него. Мелтун споделя: „Започнахме да мислим къде да се събере семейството – в Адана или в Бурса. Тогава Хикмет Чемше – един много опитен турски диригент, който вече не е между живите, но направи големи работи – създаде оркестри, хорове, детски хорове, състави за народна музика, ме викна. Познаваше добре моята работа и ми каза: „Хайде, Мелтун, дойде време да се придвижиш към Бурса! Правим нов оркестър там, синът ти спечели конкурса, а и ти ще си по-близо до България. И с български музиканти ще контактуваш. Ще те назначим директор там.“

И така от Адана цялото семейство се премества в Бурса, град, който е само на около 400 км от границата ни. Севал веднага се записва магистратура по цигулка в Нов български университет в София. Като току-що създаден, оркестърът в Бурса не може да прави повече от един-два концерта месечно. Това позволява на момчето да пътува до България и да завърши магистратурата си. После прави и втора - „Оркестрово и хорово дирижиране“, в Пловдив при маестро Георги Димитров. Днес Севал е от водещите фигури на Бурсенския симфоничен оркестър, има много гостувания и проекти в България.

Дъщерята на Мелтун също става музикантка - котрабасистка, свири прекрасно и на пиано. Мелтун подчертава: „В Бурса условията за труд и изява на музикантите са много добри. Общината е изградила сграда, в която има три зали за концерти. Едната е с 1 800 места, другата  - с 800, третата – с 400. Най-голямата се използва и за опера, когато ни гостуват постановки от Анкара.

Оркестрантите са добре платени и много ценени в Турция

Навремето Ататюрк е казал нещо, което аз много пъти съм повтарял. Когато се създавал симфоничният оркестър в Анкара, го попитали: „Господин президент, а какви да бъдат заплатите на музикантите?“ Той им отговорил: „Да не са по-малки от депутатските. Всеки човек може да стане политик, депутат, министър, даже и президент, но не и музикант!“ На това нещо още се държи. И нашето правителство, и нашата държава ценят много музикантите. Заплатата е някъде около 2 500 долара за тези, които започват, а после лека-полека се увеличава.“

В Турция има 6 симфонични оркестъра към министерството на културата. Мелтун смята, че за такава голяма страна това е малко. Макар че в големите градове като Истанбул освен държавните, има вече и други, по-малки оркестри към кметствата. „Симфоничните оркестри при нас репетират в понеделник, вторник и сряда, в четвъртък е генералната репетиция, а вечерта – концерт. В петък - също. Така седмично се правят два концерта. Тези в петък са най-вече за ученици и студенти, тъй като през седмицата те учат. Залите са пълни.

Когато правим годишната програма, в нея залагаме примерно 60-70 концерта симфонична музика. От тях 15-16 са с диригенти от чужбина - САЩ, България, Русия и др. Тази цифра не включва образователните концерти, на които идват към 15-20 000 деца.

Правили сме и правим и много турнета - из Турция, но също и в Сирия, Япония, Гърция, България...“ – казва Маестрото.

И държавата, и правителството дават много възможности за развитие на музикантите. А какво е нивото им? Според Маестрото в Турция „има наистина добри музиканти в последно време. Много от тях са учили в чужбина - Америка, Англия, Германия. А и сега в консерваториите ни, ако има обявени 20 места, то кандидатите за тях са 400-500. Едно е да избираш от 500 човека 20, друго е от 50 да се приемат пак толкова. Изпитите са тежки и накрая наистина остават най-добрите.“

Връзките с родната страна

През целия си професионален и творчески път в Турция Мелтун поддържа контактите си с колегите и приятелите от България. „Доста от тях повиках в Адана, в консерваторията, някои дори още работят там. Например, преди години поканих вокалния педагог Чавдар Хаджиев, също и Руско Русков. А после и Клавдия Атанасова, Ваня Бъчварова, Емануил Петров. Трябваше да се издигне нивото на току-що създадения симфоничен оркестър.“

Същото Маестрото прави и за Бурса. Много емблематични имена на българската музикална култура са му гостували там, докато е бил директор на оркестъра. „С Минчо Минчев и Емил Табаков работим от години. Още и с маестро Георги Димитров, Теодоси Спасов, Жени Петрова, Станислав Ушев. Контактите ни продължават и за тяхното развитие правя всичко възможно, та нали съм възпитаник на българската музикална школа.“ – повтаря Маестрото.

Добри са връзките ни и на ниво оркестри. „Преди време ни гостува оркестърът от Русе. Нашият пък направи концерти в Кърджали, Варна и Шумен по покана на министъра на културата Вежди Рашидов. После Пловдивският оркестър и някои други гостуваха в Бурса. От нашето министерство на културата нямаме ограничения за пари. Стига само директорите да се договорят, да имат контакти, да има покани...“

Според Маестрото вкусът на публиката от двете страни не се различава много. Единствената разлика е, че в Турция се правят „повече големи концерти – с големи солисти и големи диригенти. На сезон се поставят по 3-4-5 произведения на Стравински, Масне или Чайковски. Нашият оркестър е от около 54 човека, но имам право да взема отвън още 34 музиканти за големите произведения без проблем.“

Музиката сближава народите

Маестрото споделя, че иска да живее и в България, и в Турция. И се опитва да го прави. Той често идва в Хасково, където има апартамент. „Не се знае животът къде ще ни отправи. И аз не съм мислил, че ще отида да живея в Турция. Но тогавашните времена бяха други. Може би политиците направиха голяма грешка. Аз си тръгнах оттук по неприятен начин. Една вечер ме изкараха от дома набързо – с една риза на гърба. Успях да взема само фагота, акордеона, саксофона и колата. Но не искам да се връщам към тези спомени. Искам да помня хубавото. Тук съм се родил, тук съм учил, тук имам приятели.

Искам да има мир сред хората, музикантите да са посредници, мостове между държавите. Музиката сближава народите. Никога няма да забравя България и обратно.

Аз много бързо се сприятелявам с хората, много съм откровен. Весел съм, усмихнат. Който и да е дошъл в Бурса, винаги съм го посрещал, карал съм го с кола, разхождал съм го. Винаги съм помагал, даже и на непознати българи, които са идвали. Стига да имам време. Животът е кратък, искам да ме запомнят с хубаво.

Маестрото е вече пенсионер, но продължава да се занимава с музика. В Бурса е създал и ръководи изселнически фолклорен хор. В репертоара му има какви ли не песни, а от българските - най-вече родопски. Правят концерти из Румъния, България, Гърция, Македония... Така, казва той, си спомняме „хубавото от старите времена“.

View the embedded image gallery online at:
http://diplomaticspectrum.com/bg/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD/911-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD,-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD,-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD.html#sigFreeIdfcccef359c

Снимки: личен архив на Мелтун Кадъоглу

1 и 2. Мелтун Кадъоглу като фаготист в Хасковския симфоничен оркестър

3. Като директор на Чукуровския оркестър в Адана - концерт под диригентството на Красимир Захариев. Първият вляво е синът му Севал Кадъоглу /солист – цигулка/.

4. Като директор на Бурсенския симфоничен оркестър открива сезон

5. Новогодишен концерт

6. През 2000 г. в Бурса Маестрото създава нов градски класически духов оркестър

7. С изселническия фолклорен хор и днес има много изяви.