Печат

Вярвам, че всеки опит за дипломация, за сближаване на хората и общностите в огромно пространство като Брюксел, трябва да бъде развиван

- Въпреки глобалната пандемия ЕС изрази своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани и подчерта този факт с мащабния финансов пакет, който предостави на региона за възстановяване

- Силно се надявам, че с новото българско правителство диалогът с Република Северна Македония ще бъде възстановен

- Нуждаем се от нов подход в нашето сътрудничество с Турция, базиран на честни взаимоотношения и на открит и прозрачен диалог

- Споразумението за асоцииране на Андора, Монако и Сан Марино, по което работим, следва да създаде - чрез съответните разпоредби, равнопоставени условия между трети микродържави, от една страна, и Европейския съюз, от друга

- Стратегическият ни интерес е да развиваме тясно партньорство със страните от Централна Азия, в това число и с Узбекистан, които в обострената геополитическа среда придобиват все по-голямо значение

- За пръв път в своята 45-годишна история европейските либерали избират председател от Източна Европа, което е не само признание за ДПС, а и за България и региона

- Конференцията за бъдещето на Европа предлага възможността да се даде пряк глас на обществеността по въпроса за развитието на бъдещата форма на ЕС

- Очаква се секторите транспорт и туризъм да бъдат рефинансирани и компенсирани за загубите от COVID-19 чрез Европейския фонд за възстановяване

Младият и талантлив български политик – г-н Илхан Кючюк, е вече втори мандат депутат в Европейския парламент от групата на Обнови Европа (Renew Europe). Като такъв той е член на Комисията по външни работи (AFET), заместващ член в Комисията по транспорт и туризъм (TRAN) и в Комисията по правни въпроси (JURI). Първи заместник-председател е в Делегацията на съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция и заместващ член в Делегацията за връзки с Арабския полуостров. От ноември 2014-та до ноември 2017 година е член на Комитета по човешки права на Либералния интернационал. През юни 2021 година той е избран за съпредседател на Алианса на либералите и демократите за Европа АЛДЕ.

Илхан Кючюк е роден през 1985 година в град Севлиево. Завършва политология и право във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През годините участва в различни обучения и специализации: „Академията за публични политики“ (Прага, Чехия), „Либералната Академия“ (Гумерсбах, Германия), Програмата на департамента на САЩ по икономически, политически и социални въпроси на Европа и Програмата за външна политика към Россътрудничество, Русия. През 2012 година завършва Българското училище за политика „Димитър Паница“ и участва в Световния форум по демокрация в Страсбург, Франция. През 2014 година специализира в Националното висше училище по администрация на Франция (ENA).

Политическата кариера на Илхан Кючюк започва от Младежкото ДПС през 2005 година. Като член на организацията през годините се е занимавал с различни дейности, като от 2012-та до 2020-та е неин председател. В периода 2013-2014 година е парламентарен секретар на вицепремиера по икономическите въпроси в Министерския съвет на Република България.

Като евродепутат, през октомври 2017 година, Илхан Кючюк е отличен с Почетен знак на община Севлиево заради активната му обществена дейност сред младите хора в общината. През март 2018-та получава наградата „Евродепутат на годината“ в категорията „Култура и медии“.

- Господин Кючюк, като член на Комисията по външни работи на Европейския парламент кога виждате присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС?

- Подобен двустранен политически процес е много трудно да бъде вкаран в конкретна времева рамка, защото решението зависи както от страната кандидат - чрез скоростта, с която изпълнява реформите, така и от Европейския съюз. Ние, като евродепутати, с колегите съмишленици искаме да видим региона възможно по-скоро като интегрална част от европейското семейство и работим в тази посока съобразно правомощията, с които разполагаме. Последните три години бяха ключови за Западните Балкани, защото с общи усилия успяхме отново да поставим темата за разширяването като централна в европейския дебат. COVID-19 обаче не само засегна тежко страните икономически, предизвиквайки огромен натиск върху и без това крехките им здравни системи, но и оказа влияние върху състоянието на демокрацията в региона. Въпреки глобалната пандемия ЕС изрази своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани, като подчерта този факт с мащабния финансов пакет, който предостави на региона за възстановяване. Това представлява чудесна възможност за по-нататъшното развитие на процеса на присъединяване и ако държавите от региона се възползват умело, защо да не бъдем и свидетели на положителни новини в близко бъдеще?

- В интервю казахте, че искате да видите Република Северна Македония, за която сте докладчик, в Евросъюза. Как ще стане това според вас, при напрежението между нашите две страни в момента?

- Неведнъж съм заявявал, че ключът към добросъседски отношения е свързаността – инфраструктурна, дигитална, образователна и културна. Ние трябва да работим за възвръщане на доверието и заздравяване на отношенията чрез насърчаването на добрите примери, защото те ще са основата за изграждане на добрите междусъседски отношения. Вече имаме няколко успешни съвместни проекти на медийно, университетско и бизнес ниво и вярвам, че това е правилната посока за развитие. Нуждаем се от дневен ред, който е основан на бъдещето, а не на исторически спорове от Средновековието например. Не казвам, че историята не е важна и че съвместната историческа комисия не трябва да има роля, но наш дълг като политици е да поемем ангажимент и да положим съвместни усилия, за да намерим допирни точки, защото от настоящото положение най-големите губещи са гражданите на двете страни. Силно се надявам, че с новото българско правителство диалогът ще бъде възстановен възможно най-скоро, за да отворим отново вратите пред европейската интеграция на Северна Македония.

- Вие сте член на Съвместния парламентарен комитет ЕС-Турция. Какво е бъдещето на отношенията на Съюза с южната ни съседка?

- Стратегически са взаимоотношенията между Европейския съюз и Република Турция и въпреки че се намираме в деликатен период, ние имаме много какво да надграждаме. Страната е важен партньор за Европа и постигнатото през изминалите десетилетия не може да бъде зачеркнато с лека ръка. Напротив, нуждаем се от нов подход в нашето сътрудничество, който е базиран на честни взаимоотношения и на открит и прозрачен диалог. Това включва работа в икономическата, хуманитарната и културната сфери, но и задълбочаване на митническия съюз и визова либерализация за турските граждани.

- Като че ли темата за Балканите леко засенчва тази за асоциирането на Андора, Монако и Сан Марино, по която вие също работите. Какво бихте споделили за тях към настоящия момент?

- Понякога не се отделя значимо внимание на тези три държави не заради техните размери, а заради това, че те вече са постигнали голяма част от европейския интегритет по отношение на върховенството на закона, икономическия и социален статус. В действителност обаче Споразумението за асоцииране, по което работим, следва да създаде - чрез съответните разпоредби, равнопоставени условия между Андора, Монако и Сан Марино, от една страна, и Европейския съюз, от друга, и да гарантира, че тези три микродържави могат да постигнат по-голям достъп до европейския пазар, като същевременно се запазят тези елементи, които им позволяват да защитят своята идентичност и социално-икономическо сближаване. По време на пандемията видяхме, че ЕС си взаимодейства много успешно с тях за решаване на здравната криза, а това допълнително потвърди много близките ни географски, исторически, икономически и социално-културни връзки и необходимостта да се насърчи по-тясно сътрудничество.

- Наблюдавате и процесите в Узбекистан, който тази година отбелязва 30 години независимост. Каква е ситуацията в тази страна сега, включително и от гледна точка на потока бежанци от Афганистан?

- Стратегическият ни интерес е да развиваме тясно партньорство със страните от Централна Азия, които в обострената геополитическа среда придобиват все по-голямо значение. Случващото се в Афганистан и очаквания миграционен натиск през Узбекистан потвърждава този факт и неслучайно другите глобални играчи от доста време са трайно активни в Централна Азия. Като докладчик на ЕП следя отблизо случващото се в Узбекистан, който преминава през сериозна политическа, икономическа и социална трансформация. След 30 години независимост страната има пълния потенциал да бъде регионален лидер и една от най-силните икономики в постсъветския регион. Последните политически събития там отвориха пътя към по-тясно международно сътрудничество и подобриха условията за инвестиции и икономически растеж и нямам съмнение, че трябва да използваме тези възможности за насърчаване на съществуващите отношения и сътрудничество с Европейския съюз.

- На своя 41-и конгрес през юни 2021 година партията на европейските либерали АЛДЕ с голямо мнозинство ви избра за един от двамата си председатели. Как приехте това признание? Пред какви предизвикателства се изправихте, поемайки този пост?

- За пръв път в своята 45-годишна история европейските либерали избират председател от Източна Европа и това само по себе си е добра новина. Либералите разширяват своята география в Европа и в този смисъл изборът ми е не само признание за ДПС, която през последните 3 десетилетия се утвърди като гарант на либералните ценности, а и за България и региона. Ние изпращаме силно послание към гражданите в по-новите държави членки и в Западните Балкани, че техният глас се чува и могат да участват отвътре в европейските процеси, а не да бъдат статични наблюдатели. От друга страна, приемам гласуваното ми доверие и като огромно предизвикателство, защото Европа е изправена пред екзистенциален кръстопът. В предстоящите месеци трябва да реализираме Конференцията за бъдещето на Европа, за която либералите бяха движещата сила и да начертаем нашите бъдещи приоритети за реформа на Съюза, за икономическо възстановяване, за дигитална и зелена трансформация.

- Да, Конференцията за бъдещето на Европа има за цел да реформира ЕС и да начертае приоритетите за икономическо възстановяване, дигитална и зелена трансформация. Но как лично вие виждате това бъдеще?

- Истината е, че институциите на ЕС не са претърпявали сериозни реформи от Договора от Лисабон, преди повече от десетилетие, в резултат на което европейците са ограничени в това, което могат да направят, а правителствата понякога са принудени да предприемат действия извън договорите на ЕС, за да се приспособят към новите реалности. Последните години ясно изведоха на преден план това обстоятелство. ЕС преживя няколко сериозни кризи, а сега и COVID пандемията, които възпрепятстваха изграждането на по-силна Европа. За сметка на това станахме свидетели на индивидуален национален подход и хронична неспособност за взимане на колективни решения по стратегически въпроси от външната, здравната и миграционната политики например. Всичко това ни задължава да преосмислим и променим връзката на Европа с нейните граждани: много труден, но необходим дебат, тъй като Съюзът, който беше замислен след Втората световна война като контрапункт на националните сили, днес има други задачи и цели. Конференцията за бъдещето на Европа предлага възможността да се даде пряк глас на обществеността по въпроса за развитието на бъдещата форма на ЕС. От една страна, участието на гражданите ще увеличи доверието на хората в демокрацията във времена на ширещ се популизъм. От друга, ЕС ще се доближи до своите граждани и може да се превърне в пионер на иновативното участие в демократичния процес. Крайният успех на конференцията ще се определи от нейната трайност. Европа трябва да разработи ефективен механизъм, способен да обхване най-подходящите и обещаващи предложения, идващи от гражданите и да го превърне в постоянен метод, който подхранва ежедневното вземане на решения в ЕС.

- Как се отразява пандемията от COVID-19 върху европейския транспорт и туризъм? Накъде отиваме?

- Накратко, очаква се двата сектора да бъдат рефинансирани и компенсирани за загубите по време на пандемията чрез Европейския фонд за възстановяване, тъй като те са сред тези, които пострадаха най-много от текущата криза. Разбира се, всяка страна членка трябва да е задала съответните параметри в националните си планове.

Националните планове за възстановяване и устойчивост трябва да имат за цел да подпомогнат именно сектори, които са пострадали най-много от кризата, каквито несъмнено са транспортът и туризмът.

С приемането на цифровия COVID сертификат на ЕС, разбира се, бе отбелязано съществено нарастване на пътуванията през този летен сезон. Очаква се данните за него да са съществено по-добри от тези за миналото лято. В началото на октомври очакваме Комисията да излезе с информация за туризма през изминалия летен сезон и за това как въвеждането на сертификата се е отразил върху сектора като цяло.

- През юли инициирахте създаването на фен клуб на ПФК Арда в Брюксел, който започва своята дейност този месец. Какво ви накара да направите това – футболът слабост ли ви е или...?

- Спортът е социален феномен, който обединява хората. Затова решихме да съберем привържениците на ФК Арда в Брюксел. И какво по-хубаво от това да имаме възможност да организираме българската общност, благодарение на доброто ни сътрудничество с посолството на България в Белгия. Вярвам, че всеки опит за дипломация, за сближаване на хората и общностите в огромно пространство като Брюксел трябва да бъде развивано.

- Вие сте доста зает човек, но все пак ще ви попитам – ако имате глътка свободно време, как го прекарвате?

- Старая се да бъда със семейството си.

Снимката е предоставена от офиса на евродепутата Илхан Кючюк.