Печат

На 10 февруари 1918 година, в София, трупата на Ангел Сладкаров поставя началото на професионалната оперета у нас с премиерата на „Маркиз Бонели“ от Делингер.

На 10 февруари 2018 година, в Музикалния театър, се проведе тържествен концерт, с който се отбелязаха 100 години от това събитие. На сцената прозвучаха откъси от емблематични оперети и мюзикъли, поставяни през годините: „Цигански барон“ на Щраус, „Веселата вдовица“ на Лехар и „Царицата на чардаша“ на Калман, „Котки“ на Андрю Лойд Уебър, „Целуни ме, Кейт“ на Кол Портър и „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов.

На 11февруари в централното фоайе на Музикалния театър бе открита гранитна плоча в памет на Ангел Сладкаров /1892 – 1977 г./, бащата на професионалния оперетен жанр в България. Над нея е поставен негов портрет, нарисуван от художника Павел Митков. Бе представена и книгата „Мемоарите на Ангел Сладкаров“.  А вечерта солистите, хорът, балетът и оркестърът на Музикалния театър изпълниха оперетата „Цигански барон“ на Щраус в памет на Ангел Сладкаров, в която той някога е изиграл една от емблематичните си роли като солист.

Малко повече история

За рождена дата на оперетата у нас се смята 10 февруари 1918 година, когато Ангел Сладкаров, бивш солист на Шуменската оперетна дружба, събира музиканти и артисти в Първа частна професионална оперетна трупа и с нея поставя виенската оперета „Маркиз Бонели“ от Рудолф Делингер. Тогава той променя по-пикантните сцени, за да не скандализират тогавашните патриархални нрави. Сменя и оригиналното заглавие на оперетата - „Шансонетката“, тъй като на градски жаргон по онова време това означавало „лека жена“.

Според публикациите в тогавашната преса, публиката изразила възторга си с нескончаеми аплаузи. Всичките десет представления на оперетата „Маркиз Бонели“ преминали при пълен салон в тогавашното кино „Одеон“, което имало 800 места.

В зората на оперетния жанр у нас Ангел Сладкаров е не само солист-изпълнител, но и мениджър на театъра и преводач на текстовете на немските оперети. Всъщност той създава и няколко частни оперетни трупи в провинцията, преди да дойде в София.

На 5 декември 1918 година се открива и столичният професионален оперетен театър – Свободен театър. Той вдига завеса с абсолютния шедьовър на нововиенската оперета „Царицата на чардаша“ на Имре Калман. След тази прочута премиера новият жанр категорично и безапелационно се налага в България, за да изживее своето златно десетилетие през 30-те години на миналия век.

В тези години – периодът между двете световни войни – на сцената се утвърждава така нареченото „златно поколение оперетни артисти“ – Мими Балканска, Ангел Сладкаров, Асен Русков, Тинка Краева и много други. Някои от тях още приживе се превръщат в легенда. В България има девет частни оперетни театъра. За разлика от Народния театър и Операта /тогавашната Оперетна дружба/, които са подпомагани от държавата, оперетните театри - изцяло частна инициатива, са без никаква помощ. Но в онези години в София, наброяваща 250 хиляди души, винаги има по два частни оперетни театъра, които изнасят представления при пълни зали.

През 1947 година, когато идва новата власт, частните театри се одържавяват в Народна оперета. Част от класическите оперети са в разрез с новата идеология и са обявени за упадъчни и дребнобуржоазни. Делото на бащата на оперетата Ангел Сладкаров е обречено на забрава.

Днес, 100 години по-късно, националната ни оперета отдава почит на основоположника на професионалния оперетен жанр в България.

Материалът е предоставен от „Връзки с обществеността“ на Музикалния театър.

Снимки:

1 и 2. Моменти от откриването на гранитната плоча в памет на Ангел Сладкаров /1892 – 1977 г./ във фоаейто на Музикалния театър в София

3. Съюзът на българските музикални и танцови дейци връчи „Кристално огърлие“ на Музикалния театър за изключителния му принос в развитието на българската музикална култура и по повод 100 години професионален оперетен театър в България.

4, 5, 6, 7 и 8. Паметни моменти от историята на оперетата у нас

 Друго събитие, посветено на 100-годишнината на оперетата вижте ТУК.