Разгръщам последното творение на Румен Спасов, филолог, журналист, преподавател, поет, бард и мечтател.

Това е албум, съдържащ 16 песни, обединени под името „2020 без маска“. Дори само тези думи издават замисъла му – от тях бликат и негодувание, и протест, и доброта, и искреност... Пускам го и чувам китарата и гласа на нашите съвременници, звучали през изминалата, различна за всички ни, 2020 година. Година, през която уж свикнахме с това, с което не свикнахме – да се изолираме, да се страхуваме, да се дезинфикцираме, да ходим с маски... дори когато сме... без маски.

Ето какво споделя самият Румен Спасов за албума си:

„2020 без маска“ не е просто Кърваво писмо от последната година на Милен Цветков и на Народните въстания срещу една делегитимираща се политпосредственост. Това е и метафоричен апел, и желание да се сподели ценностна поезия и музика с децата на всички възрасти. Включително с тези от SOS селищата, от Домовете за настаняване от семеен тип или от „Аутизъм днес“, където ни се искаше да можем да гостуваме, както в едни предишни времена, когато все още не изглеждаше системата да убива. Албумът е и съкровено свидетелство с автентичен дъх и дух на човек, изправен пред нови предизвикателства и пред нови години, където май и цифровите дискове все повече ще носят носталгия, подобна на познатата от виниловите плочи.

Китарата и гласът на Румен Спасов оживяват текстовете на подбраните за албума песни, публикувани в книжното тяло. Част от тях са негови, а друга на приятели, на които благодари: Виктор Самуилов, Мария Донева, Рашко Стойков, Иван Николов, Георги Константинов, Красимира Балканска, Весела Димова, Любомир Русанов, Асен Сираков /по реда на подредбата на стиховете им в албума/. Както и на Кирил Кадийски и Владимир Свинтила за превода на Сонет 66 по Уилям Шекспир. Изисканият графичен дизайн на „2020 без маска“ е дело на художничката Калина Сертева.

В текстовата част на албума Румен Спасов благодари на всички спомоществователи, които са го подкрепили. Специална благодарност отправя и към Национален фонд „Култура“ за решаващата подкрепа. Пак там, четем какво споделят водещи фигури в българската култура за самия Румен Спасов:

„Румен Спасов е познат от срещите на бардовете в Харманли. Гостували сме заедно като участници на концерти в Панагюрище, Несебър, Силистра, София и другаде. В изявите му винаги е имало нещо интригуващо и запомнящо се. Точните му и добронамерени отзиви в пресата, както и размислите му за авторската песен, обединяваща поезия и музика, създадоха популярност на движението ни. Затова и в телевизионното ми предаване, посветено на поетите с китари, той бе сред първите гости.“

Гриша Трифонов

„С уважение и симпатия се отнасям към желанието на Румен да утвърждава свое ценностно и актуално интелектуално присъствие в съвременната българска музика, както и в рефлексията за нея.“

Елена Драгостинова

„С характерното си присъствие на „тих“ поет, чиито песни изискват внимателно слушане, Румен показа как „старите“ песни са винаги актуални, защото текстовете им са ангажирани, но не толкова политически или социално, а чисто човешки.“

Славимир Генчев

„Творчески натюрел с много чар и лиричност, естетски и аристократичен. Това пространство на духа Румен Спасов определя като истински докосващо и изследващо човешките дълбини. В него, казва той, думите се снишават, замълчават, заслушват се, стават по-искрени и внимателни, точни. А не е ли в това мисията на изкуството?“

Лияна Фероли