От 4 ноември 2021 година до 23 януари 2022 година в Квадрат 500 софиянци могат да разгледат рядка изложба – тази на Васил Симитчиев.

Тя е селекция от знакови произведения на твореца и нови проекти, с която той се завръща с цялата мощ на своите артистични открития, с резултатите от своя дълъг път в съвременната култура. Куратор на проекта е Иво Милев.

По време на реставрацията на мавзолея на Георги Димитров, в средата на 70-те години на миналия век, на младия скулптор Васил Симитчиев е възложено да създаде бронзовите венци около саркофага. Наградата за тази престижна поръчка е международен паспорт, с който художникът успява да напусне страната, да стане „невъзвращенец“ и да се установи в Швеция. Освободен от диктата на политическия и артистичния конформизъм, „се ражда един от първите зрели концептуални художници у нас“, пише за него изтъкнатият шведски художествен критик Дан Йонсон. „След мащабите на Кристо няма друг българин с тази решителност, глобална артистична визия и творчески размах“, казва за него в България пък проф. Станислав Памукчиев.

Мащабните проекти, реализирани в Швеция, стоят винаги в центъра на някаква конфликтна зона. Това е една от причините някои от идеите да останат само върху белия лист. Така например в разгара на Студената война Симитчиев предлага част от паважа на Червения площад в Москва да бъде разменен с трева от моравата пред Белия дом. Идея, която, разбира се, остава нереализирана, сблъсквайки се с непреодолима политическа воля. Или проектът за „свързване“ на Дания с Швеция чрез музикално произведение, чиято партитура е създадена по неравностите на морското дъно в протока Йоресунд. Години по-късно двете страни са свързани - чрез бруталната сила на бетона и желязото в най-дългия мост в Европа. Или „консервацията“ на мавзолея в София, сблъскала се с нетърпимостта към миналото… Или старателно подготвеният и добре изчислен проект за преместване на водната маса на едно шведско езеро в двора на кралския дворец в Стокхолм...

Васил Симитчиев е концептуален художник в най-пълния смисъл на думата. Идеите са суровината на неговото изкуство и както сам казва - веднъж осъществени, те губят половината от своята сила. Някои от най-ранните му, но най-издържани експерименти са в тази посока са проектите за водни басейни, осъществени на различни места в края на 70-те години на миналия век. Двата най-големи от тях са направени за Музея на модерното изкуство в Стокхолм и за един от градските паркове в Малмьо.

Работата, която му носи световно признание, безспорно е „Стъкленият кей“ в Малмьо (1985 г.). Шестте квадратни километра на стария кей на пристанището са покрити с тонове стъклени плоскости, а артистът дирижира грохота от трошенето им под тежестта на камионите, минаващи върху тях. И тук в основата е конфликтът, сблъсъкът на камък и стъкло, на тежко, плътно, твърдо с тънко, прозрачно, крехко, чупливо. Това е грандиозен визуален и звуков спектакъл, с мащабни идейни и естетически внушения, в реална съпоставимост с най-значимото от този род изкуство в световен план.

Утвърждаването на Симитчиев като един от най-силните съвременни концептуални артисти в Швеция е причина да бъде поканен за професор в Университета за изкуство, занаяти и дизайн в Стокхолм, където води катедрата по монументална скулптура. Той основава и ръководи Свободната академия за експериментално изкуство, разработва новаторска програма за намеса на изкуството в социалната среда, осъществява със студенти множество скулптурни инсталации, акции, пърформанси и концептуални проекти в общественото пространство.

Изложбата в Квадрат 500 се организира в партньорство с Посолството на Кралство Швеция и е финансирана от Министерство на културата по програма „Движимо културно наследство, музеи и визуални изкуства“.

Снимките са предоставени от Национална галерия - Квадрат 500.

Горе. Васил Симитчиев крие лицето си със своето лице, 2002 г. Фотограф: Аке Хедстрьом

Долу:

  1. Водна маса, Палма де Майорка, 1977 г. Снимка: Александър Симитчиев
  2. Проектът „Водна маса“ за кралския дворец в Стокхолм, 1978 г.
  3. Стъкления кей, Малмьо, 1985 г.
  4. Без наименование, 1985 г. Фотограф: Любомир Иванчев