24 декември за българите е официален празник – Бъдни вечер. В очакване на Рождество Христово около трапезата, отрупана с постни ястия, се събира цялото семейство.

Изпича се питка, в която се слага паричка за късмет. На когото се падне тя, ще е здрав и щастлив през годината. Къщата се прекадява се с тамян, за да се прогонят злите сили. Масата не се прибира след вечеря, а в огнището се запалва голям пън – бъдник, който трябва да гори през трите коледни нощи.

А после... всеки дом очаква КОЛЕДАРИТЕ. Това са групи от празнично облечени младежи, които тръгват късно през нощта да обикалят къщите в селището, пеейки песни. Тези мъжки дружинки се състоят само от ергени, като предварително са си избрали водач - женен мъж, който добре познава хората и ритуалите. Коледарите са облечени в ямурлуци, имат специална украса на калпаците и носят дълги дървени тояжки – геги, в ръце. С тях те удрят по земята и така предупреждават, че идват. Във всеки дом изпълняват песни за стопанина, стопанката и останалите членове на семейството, с които им пожелават здраве, благополучие и берекет през годината. А хората ги даряват с пари, месо, сланина, вино... Дават им и колачета – тестени кръгчета, които коледарите нанизват на своите геги. Ритуалът свършва в зори на Рождество Христово, след като младежите са обходили всички къщи в селището.

Следват трите дни на Коледа - 25,26 и 27 декември, изпълнени с радост и веселие. Българите приготвят празнични трапези, ходят си по гости, разменят си подаръци и благопожелания. По традиция за този празник се коли прасенце.

Снимка: сдружение „Спектър 21 век”