Според народната традиция на Трифон Зарезан става първото ритуално зарязване на лозята, изпълняват се обреди за плодородие.

Още преди изгрев слънце всяка стопанка сварява кокошка, прави „трифоновски хляб”, приготвя и други гозби. Семейството ги взема и водено от стопанина, тръгва към лозето си. Носи задължително и бъклици с вино и ракия. По пътя се оформят групи от лозари, които вървят, съпровождани от звуците на гайда. Всеки стопанин отива на своето лозе, избира си един корен, обикновено на най-едрата лоза, полива около него със светена вода и червено вино, захранва го с парче от обредния хляб. След това отрязва три едва напъпили лозови пръчки и ги свива на венец. Слага го на главата си. Прекръства се три пъти към слънчевия изгрев и изрича пожелания за богата реколта през следващата година. Докато трае този обред, всички около стопанина пазят мълчание.
После настава веселбата. Лозарите се събират и избират онзи от тях, който е налял най-много вино през годината, за Цар. Наричат го Трифон и го почитат през целия ден. Той пък ги кани на обща трапеза, на която подреждат всички гозби, приготвени за празника. Веселието продължава до късни доби. Свирят гайди, играят се хора, пеят се песни, опитват се червените вина на всички стопани. На този ден жените не подхващат никаква работа.
В обредните действия на Трифон Зарезан виното е основен елемент, митологичен символ. В представите на българите то е „течността на живота”. Схваща се и се осмисля като кръвта. Уважава се и се почита наравно с хляба и солта.

Снимка: Зарязване на лозето в Medi Valley Winery