На 25 ноември Н. Пр. г-н Мануел Корчек, извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в Република България, взе участие в тържественото откриване на Възпоменателна плоча,

посветена на словаците, които в периода 1884-1950 година са живели в четири български селища: Горна Митрополия, Подем, Бръшляница и Войводово. Тя е поставена на фасадата на 95-годишна сграда в село Горна Митрополия, в която някога е била словашко училище, а днес - Детска градина „Незабравка“. Децата посрещнаха Н. Пр. г-н Мануел Корчек и останалите гости в двора с питка, мед и сол. Последваха тържествена церемония по откриването на плочата и водосвет. Настроението отново бе приповдигнато от прекрасните фолклорни изпълнения на децата от Детска градина „Незабравка“.

Събитието в Горна Митрополия се проведе по инициатива на г-жа Катарина Конярикова, председателка на Дружеството на словаците от България, и Н. Пр. г-н Мануел Корчек. Поводът бе 95-ата годишнина /6 юни 1926 година/ от полагането на основния камък на словашкото училище в Горна Митрополия. Паметната плоча е посветена на словаците, които са се преселили тук след Освобождението на страната от владичеството на Османската империя /1878 година/ и приемането на Закона за заселване на рядко населените области в България /1880 година/. Едновременно с това тя е посветена и на българите, които са ги приели в онова трудно време и заедно са живели задружно в тази част на страната. България се е превърнала за преселниците в тяхна нова родина, а те са станали нейни пълноправни граждани. И дори след почти вековното им пребиваване по тези места, те не са били асимилирани и до завръщането им в бившата Чехословакия, през 1948-50 година, са запазили своята национална идентичност, език, вяра и култура. Този факт е намерил отражение и в текста на паметната плоча.

Когато словаците започват да се заселват в България, те се съсредоточават по долното течение на Дунав, недалеч от град Плевен. След 1884 година тук за две години се настаняват около 250 словашки семейства. Данните сочат, че през 1935 година по тези места са живели 1 600 словаци. Най-многобройни колонии се образували в четири селища: Горна Митрополия /149 семейства, общо 619 души/, Подем /72 семейства, общо 279 души/, Бръшляница /56 семейства, общо 232 души/ и Войводино /30 семейства, общо 104 души/. Така се създава най-многобройната, най-компактната и етнически най-виталната група български словаци. Делът на словаците в тези села е представлявал от 1/6 до 1/3 от общия брой на жителите им.

Паметната плоча има не само историческа стойност, но и естетическа и информационна. Данните за това, че на българска територия някога са живели словаци са важни и за идните поколения, и за етнологичните проучвания на миграционните потоци на словаците в Долните земи и на Балканите. Наред с това чрез паметната плоча се изразява благодарност към България и нейните граждани за това, че през периода 1884-1950 година са приели 1 600 словаци и мирно са съжителствували с тях. Тя символизира уважението и благодарността за добрите чувства и толерантността на българите към словашките преселници, които, през първите години от този период е трябвало да преодолеят трудностите на своето оцеляване. Историята на това съжителство се превръща в един от духовните мостове, които свързват двете страни. Плочата допринася за запазването и по-нататъшното развитие на историческата памет и на приятелските отношения между гражданите на Словашката република и на Република България.

На тържествената церемония по откриването й, посланик Мануел Корчек подчерта: „Символично е, че плочата е поставена на сградата на бившето словашко училище. Макар словашката колония в България да е била една от най-малките по света, в началото на 30-те години в нито една друга страна не е имало толкива много словашки училища, както в България. Така българската държава дава възможност на тази общност да съхрани своята идентичност, език и култура. Преподавателите в това училище са били изпращани направо от Словакия. В Горна Митрополия е създадена словашка любителска театрална трупа, открит е клон на Чехословашкия клуб „Т. Г. Масарик“ - София“.

На тържеството присъстваха: кметът на Долна Митрололия - Поля Цоновска, кмет на Горна Митрополия - Атанаска Василева, областният управител - Марио Тодоров, кметът на Подем - Валентин Христов, председателят на Общински съвет - Петър Петров, и други гости, сред които и потомци на тукашните словаци. Гост на събитието бе консулът на Словашкото посолство Ивана Марксфелдова. Присъстваха и представители на Дружеството на словаците от България: Щефан Червенак /бивш негов председател в продължение на 14 години/ и Михал Янчик /бивш член на ръководството/. И двамата са родени в Горна Митрополия, където са преминали първите години от живота им.

Цялата проява се проведе при спазване на въведените в страната противоепидемични мерки.

Материалът е предоставен от посолството на Словашката република в Република България.

Снимки: Посолство на Словашката република и кметство Горна Митрополия.