Ще продължим да укрепваме сътрудничеството и обмена между двете ни страни, да споделяме доброто и да създаваме прекрасното заедно

    - 5G мрежата ще допринесе с повече от 3 трилиона щатски долара за растежа на глобалния БВП през следващите 15 години

    - Технологията блокчейн е ключова в интернета от следващо поколение и ще доведе до началото на нова информационна ера

    - Държавните ни глави обявиха издигането на отношенията ни до стратегическо партньорство и с това двустранните ни връзки навлязоха в нов етап на развитие

    - България се превърна в 7-мия търговски портньор на Китай в рамките на формата „17+1“, а Китай - в третия по големина за България извън страните на ЕС

    - Сътрудничеството между Китай и България в областта на енергетиката е съсредоточено в новата енергия, ядрената енергия и енергийното управление

    - Стокообемът между Китай и България се е увеличил до 2,72 милиарда щатски долара през 2019 година

    - Китайският културен център в София е първият, завършен и пуснат да функционира в държава от Централна и Източна Европа

- Ваше превъзходителство, имате страхотни постижения в научно-техническата област. Китай пусна своите 5G мрежи през ноември 2019 година с амбицията да продължи напред с технологията от следващо поколение. Някои държави изказаха опасения, че това е опасно за националната им сигурност, други го приветстват. Разкажете ни повече.

- В момента новият кръг от технологичната революция и индустриалната трансформация се ускорява. Като ново поколение мобилна комуникационна технология, широко използвана в световен мащаб, 5G мрежата, с характеристики на повсеместност и пълносвъзнаност, ще промени коренно човешкото производство и живот и ще отведе човешкото общество към епохата на Интернет на вещите /IoT/. Интегрирайки различни индустрии като образование, медицина, промишленост и интелигентни градове, 5G технологията насърчава и дълбоката интеграция на цифровата и реалната икономика, създавайки повече нови приложения, нови формати и нови ценности. Според изчисленията, 5G ще допринесе с повече от 3 трилиона щатски долара за растежа на глобалния БВП през следващите 15 години. До 2035 година тя ще има пазарен размер от 12 трилиона долара и ще отвори 22 милиона работни места по целия свят.

Китай отдава голямо значение на развитието и прилагането на 5G. През 2019 година китайското правителство издаде 5G търговски лиценз и официално започна комерсиализацията на 5G услугите. В разширения 5G сценарии, освен че се удовлетворява комуникационната връзка между хората, повечето приложения ще бъдат насочени към комуникация между вещите като Интернет на превозните средства и Индустриалния интернет. Ние активно ще насърчаваме интегрирането и прилагането на 5G в индустриалното развитие, информационното потребление, публичните услуги, социалното управление и други области, ще помогнем на дигиталната трансформация в полза на човечеството.

Отделни страни, политизирайки техническите въпроси, използвайки националната власт, така наречената национална сигурност, като извинение, злоупотребяват с контрола върху износа и другите мерки, за да потискат и ограничават постоянно определени предприятия в други държави. Това е в нарушение на принципите на пазарната икономика и лоялната конкуренция, както и на основните правила на международната търговия. Това е сериозна заплаха за сигурността на световната верига за снабдяване и на веригите за производство. Това ще накърни не само интересите на китайските предприятия, но и интересите на собствените предприятия на тези държави и на предприятията на други държави.

Надяваме се, че България ще продължи да осигурява на китайските компании честна, справедлива и недискриминационна бизнес среда, за да засили решимостта им за инвестиции и бизнес в страната, така че напредналите научни и технологични постижения да могат по-добре да се използват от хората от всички страни, в това число и от българския народ.

- Цел ви е развитието на блокчейн технологията. Защо тя е толкова важна за Китай?

- През последните години развитието на технологията блокчейн в Китай е наистина бързо. Прилагането й се разширява в много области като цифровите финанси, Интернет на нещата, интелигентното производство, управлението на веригата за доставки и дигиталната търговия с активи.

Технологията блокчейн е ключова в интернета от следващо поколение и ще доведе до началото на нова информационна ера. Може да роди много нови технологии и бизнес формати и да отвори нов свят, който не можем да си представим. Както за държавите, така и за предприятията, институциите, предприемачите и научните изследователи, това означава огромни възможности за развитие.

В момента блокчейнът се превърна в граница на глобалното технологично развитие и основните глобални сили в технологията засилват своето разгръщане в тази област.

Китайското правителство отдава голямо значение на развитието й. Още през 2016 година в Националния план за информатизация на „Тринадесетата петилетка“ технологията блокчейн беше включена като технология от стратегическо значение. През 2018 година президент Си Дзинпин изреди блокчейна заедно с изкуствения интелект, квантовата информация, мобилните комуникации и Интернета на нещата като представители на новото поколение информационни технологии. Понастоящем Китай енергично насърчава задълбочената интеграция на блокчейна и реалната икономика, като използва технологията, за да изследва иновациите на цифровите модели на икономиката и прилагането на „блокчейн +“ в областта на поминъка на хората.

Китай направи добри проучвания в областта на финансите, медицината и защитата на авторските права, а сега разшири бизнеса си до биомедицината, карантината и инспекцията, проследяването и борбата с фалшифицирането, безопасността на хранителните продукти и други области. Интегрираното прилагане на технологията блокчейн със сигурност ще играе важна роля в новите технологични иновации и индустриалната трансформация.

- Имате огромен напредък и в усвояването на Космоса. Как гледате на космическото сътрудничеството между страните?

- От създаването си през 1956 година, аерокосмическата индустрия на Китай премина през труден път на развитие и постигна блестящи постижения за тези повече от 60 години, представени от „две бомби и един сателит“, пилотирани космически полети и изследване на Луната и тръгна по пътя на развитие на самостоятелност и независими иновации. Китайската аерокосмическа индустрия е натрупала дълбок космонавтичен дух.Що се отнася до международното сътрудничество в областта на Космоса, китайското правителство вярва, че мирното проучване, мирната експлоация и използване на космическото пространство и неговите небесни тела са равнопоставени права, които се ползват от всички страни по света. Космическите им дейности трябва да допринесат за социално-икономическото развитие и прогреса, за мира и сигурността, оцеляването и развитието на човечеството.Китайската страна винаги настоява за укрепване на международния обмен и сътрудничеството в областта на Космоса, на основата на равенство, взаимна изгода, мирна употреба и общо развитие. От 2011 година насам Китай е подписал редица споразумения и меморандуми за сътрудничество в областта на космическото пространство с над 30 държави, космически агенции и международни организации, участвал е в съответните дейности, извършвани от ООН и свързаните с тях международни организации, насърчавал е международното космическо търговско сътрудничество и е постигал ползотворни резултати.Мирното изследване и използване на космическото пространство е непрестанният страмеж на човечеството. Заставайки на нова историческа стартова точка, Китай ще ускори развитието на аерокосмическата индустрия, ще извършва активно международен обмен и сътрудничество, с цел постиженията на космическите дейности да служат и да подобряват благосъстоянието на човечеството на по-широко, по-задълбочено и по-високо ниво. Заедно с други страни ще напредва в благородната кауза за мир и развитие на човечеството.

- През юли 2019 година българският президент Румен Радев, при държавното си посещение в Китай, проведе разговори с президента Си Цзинпин и двете страни излязоха със „Съвместно изявление на Китайската народна република и Република България за установяване на стратегическо партньорство“. Какви врати в нашите отношения отвори то?

- Китай и България са традиционно приятелски държави. България е втората държава в света, която признава и установява дипломатическите отношения с Нов Китай. След установяването на дипломатическите отношения, стриктно придържайки се към принципите на взаимно уважение, равноправност и взаимна изгода, двустранните отношения издържаха изпитанието на промените в международната ситуация и се развиват гладко напред. През юли 2019 година президентът Румен Радев проведе успешно държавно посещение в Китай. Двамата държавни глави съвместно обявиха издигането на отношенията ни до стратегическо партньорство и с това двустранните ни отношения навлязоха в нов етап на развитие.

Много ми хареса как описвате бъдещото им развитие - като врата, която предстои да отворим. По-нататъшното развитие на прагматичното сътрудничество между Китай и България има следните преимущества:

Първо, традиционното приятелство между двете страни е дълбоко. Приятелските ни отношения и прагматично сътрудничество имат солидна политическа и обществена основа.

Второ, България има изключителни предимства като географско местоположение. Тя е плацдарм за Китай да влезе на пазара в Югоизточна Европа и да отвори допълнително европейския пазар. Това играе жизненоважна роля в сътрудничеството между Китай и ЕС.

Трето, двете страни са в сходни етапи на развитие и взаимно си допълват индустриалните предимства.

Четвърто, двете страни имат силна политическа воля за засилване на сътрудничеството. България високо оценява и активно участва в инициативата „Един пояс и един път“ и формата „17+1“ и ги включва във фокусите на дипломатическата си политика. През 2015 година двете страни подписаха меморандум за разбирателство и задълбочаване на сътрудничеството „Един пояс и един път“, с който тя стана една от първите държави от Централна и Източна Европа, подписали съответния документ с Китай. Според мен ключовите области на прагматично сътрудничество между двете страни в бъдеще са следните: селското стопанство и хранително-вкусовата преработка; автомобилната индустрия; информационните технологии; финансите; енергийната и транспортната инфраструктура; образованието, културата, научно-технологиите и туризмът.

Въпреки че епидемията оказа известно влияние върху прагматичното ни сътрудничество вярвам, че след нея, със съвместни усилия, обмен и сътрудничество в различни области, в рамките на инициативата „Един пояс и един път“ и формата „17+1“, то скоро ще се възстанови, ще бъде още по-динамично и ще даде ново начало за бързо развитие.

- Икономическото и търговското сътрудничество между страните ни непрекъснато се подобрява. Какви са конкретните му измерения в момента?

- През последните години търговско-икономическият обмен между двете страни се интензивира, търговско-икономическите делегации на правителствените и предприемаческите сфери осъществяват чести посещения, формите за икономическо сътрудничество непрекъснато се обогатяват, търговията и сътрудничеството се разширяват. Средногодишният темп на растежа на търговията между Китай и България се запазва на около 20%. По отношение на търговския мащаб, стокообемът между Китай и България се е увеличил от 70 милиона щатски долара през 1997 година до 2,72 милиарда щатски долара през 2019 година, което представлява увеличение от 38 пъти за 20-тина години. България се превърна в 7-мия търговски портньор на Китай в рамките на формата „17+1“, което е с 4 места по-високо от 11-то място през 2017 година, това също е сравнително бърз темп. В същото време Китай се превърна и в третия по големина търговски партньор на България извън ЕС.

Китайските инвестиции в България (включително чрез трети страни) също нарастват бързо и сега достигат стотици милиони долари. Китай е създал над 20 компании или представителства в България. Инвестиционното сътрудничество между двете страни се разшири от традиционните сфери като селско стопанство, енергетика, автомобилна и други индустрии до нововъзникващите индустрии като комуникации, финанси, облачни платформи и технология за визуално сегментиране на изображения. Инвестиционният модел също постепенно се разшири - от търговското и инвестиционното сътрудничество до финансовото сътрудничество и износа на управленски модел.

С нетърпение към бъдещето вярвам, че и Китай, и България ще се възползват от новите възможности на стратегическото партньорство и ще продължат да насърчават компаниите от двете страни в постигането на напредък и пробиви в областта на транспорта, логистиката, енергетиката, медицинските грижи, информационните технологии, туризма и търговията с услуги, че двете страни ще положат общи усилия, за да стимулират търговско-икономическото сътрудничество и да го издигнат на още по-високо ниво.

- Китай изглежда има засилен интерес в областта на енергетиката на Балканите. В Румъния инвестира във вятърни електроцентрали, в Гърция – в топлоелектрическа централа и ветрогенераторни паркове, в Сърбия – в електроцентрали. Какви са китайските заявки в енергийната сфера у нас?

- Сътрудничеството между Китай и България в областта на енергетиката е съсредоточено в областта на новата енергия, ядрената енергия и енергийното управление и то постигна реални резултати и се разви добре през последните години. Китайските компании проявават сериозен интерес за разширяване на енергийното сътрудничество с България и се надяват да задълбочат всеобхватното сътрудничество в тази сфера.

В края на 2019 година Европейският съюз публикува „Европейската зелена сделка“, която има за цел да намали въглеродните емисии в ЕС и да се бори с изменението на климата. Неотдавна българското правителство създаде Зелен съвет, който отразява вниманието на България към използването на зелена енергия и устойчиво развитие. Понастоящем китайските компании инвестират основно в изграждането на соларни и вятърни електроцентрали в България. В момента има десетина такива, които функционират добре и играят активна роля в намаляването на въглеродните емисии и в баланса между опазването на околната среда и икономическото развитие.

В областта на ядрената енергетика китайските компании обръщат голямо внимание на изграждането на атомната централа в България. Китайската национална нуклеарна корпорация (CNNC) е в късния списък за стратегически инвеститори за АЕЦ „Белене“. Китайската национална нуклеарна корпорация е едно от малобройните големи предприятия в света с цяла верига на ядрената индустрия, а нейната способност и технология са на водещо място.

В областта на енергийния мениджмънт китайските компании активно подпомагат българските за подобряване на ежедневната им управленска ефикасност и им предоставят ефективна система за управление на енергийните разходи. Китайската компания ZTE България предоставя възможност за развитие на интелигентна система за отчитане на измервателните уреди за ЧЕЗ, като тя не само подобрява ефективността на отчитането на брояча, но също така спестява и ненужната консумация на енергия.

В другите енергийни области китайски компании активно проучват възможностите за сътрудничество с България. Като например, в производството на енергия от биомаса - китайски компании активно изграждат електроцентрали с биомаса, и при производството на вятърна енергия - китайски компании проучват възможностите за инвестиционно сътрудничество.

- След създаването на Федерацията за насърчаване на селскостопанското сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа през 2015 година земеделското ни сътрудничество се засили. На какво ниво е то в момента?

- По време на срещата на правителствените ръководители на Китай и страните от Централна и Източна Европа през декември 2014 година в Белград, България бе определена като водеща страна за сътрудничество в селското стопанство. През юни 2015 година в страната бе създадена Асоциация за насърчаване на земеделското сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, която предоставя конкретни насоки относно сътрудничеството в селското стопанство. През последните години двустранното селскостопанско сътрудничество продължава да се задълбочава, главно в следните насоки:

Първо, механизмът за сътрудничество в селското стопанство се усъвършенства всеки ден. За да насърчат двустранното сътрудничество в селското стопанство, земеделските ресорни ведомства на двете страни създадоха група за селско стопанство. Всяка година се провеждат работни срещи за проучване и сортиране на резултатите от сътрудничеството в селското стопанство и за съвместно формулиране на годишните планове за сътрудничество.

Второ, сътрудничеството в областта на селскостопанските науки и технологии непрекъснато се засилва. Двете страни направиха обмен и сътрудничество в областта на управлението, размножаването, превенцията и контрола на вредителите насекоми по цветята и плодовете. Освен това осъщесвиха техническо сътрудничество в биволовъдството и преработката на млечни продукти.

Трето, китайските компании и България осъществяват прагматично сътрудничество. Китайската компания China Bright Dairy Co. Ltd. произвежда кисело мляко „Момчиловци“ с внесена българска закваска. В сътрудничество с България организира и „Международен фестивал на киселото мляко в село Момчиловци, България“. През 2011 година Tianjin Agricultural Reclamation Group Corporation нае обработваема земя в България, за да изгради първия проект за китайски земеделски субект в държава членка на ЕС. Основните култури са пшеница, слънчоглед, царевица, ръж, рапица, магданоз, люцерна, просо и ориз. По време на седмата среща на правителствените ръководители на Китай и държавите от ЦИЕ в София през юли 2018 година беше открита първата демонстрационна зона за селскостопанско сътрудничество между Китай и ЦИЕ в България. Демонстрационната зона има за цел популяризането на новия модел на селскостопанско сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа, основавайки се на традиционното засаждане и търговия за развитие на селското стопанство в цялата индустриална верига: засаждане, развъждане и преработвателна промишленост. Българският клон на Tianjin Agricultural Reclamation Group Corporation опита да засади просо и ориз в демонстрационната зона и отвори 20 оранжерии за зеленчуци.

Четвърто, търговията на селскостопанските продукти напредва стабилно. През ноември 2017 година в Пловдив, вторият по големина град в България, бе построен и пуснат за функциониране първият логистичен център и изложбена зала за селскостопански продукти от Китай и ЦИЕ. Логистичният център, използвайки платформата на електронна търговия, се ангажира в насърчаване на търговията, продажбите, изложението и разпространяването на селскостопанските продукти в Китай и страните от Централна и Източна Европа. През април 2019 година, в пристанище Йентиен, Шенжен, бе изграден първият логистичен център и изложбена зала за селскостопански и други продукти от ЦИЕ за електронна търговия в Китай. В рамките на формата „17+1“ в областта на селското стопанство, проектът осигурява показване и промоция на пазара, разработване на канали, консултантски услуги за достъп до продукти и други услуги чрез модела за работа на платформата M2B+ в свързаната зона. Той също така предоставя трансгранични логистични решения и подпомага обработката на продуктите, услугите на международната верига за доставки на едно гише като процедури за достъп и финансов сетълмент.

Понастоящем е разрешено да се изнасят за Китай селскостопански продукти като: морски дарове, царевица, люцерна, мляко и млечни продукти, белено слънчогледово семе, мед и други. Компетентните органи на двете страни провеждат тесни консултации относно износа на други български селскостопански продукти за Китай. Китай приветства идеята, повече български висококачествени селскостопански продукти да навлязат на китайския пазар, което допълнително ще го обогати и ще донесе още по-големи печалби на българските земеделски производители. Селскостопанското сътрудничество между двете страни има широки перспективи.

- В кои сектори на икономиката ни Китай има интерес да инвестира в бъдеще?

- През последните години търговско-икономическото сътрудничество между Китай и България показва стабилно развитие. България е държава членка на Европейския съюз и важен участник в инициативата „Един пояс и един път“ и формата на сътрудничество между Китай-ЦИЕ. През последните години китайските компании бяха привлечени от благоприятната инвестиционна среда и от политиките на страната и се фокусираха върху нея. Те се надяват да развият сътрудничество в различни икономически области с България на основата на активна комуникация и задълбочено разбиране.

В областта на информацията и комуникациите сме свидетели, че известните ИТ компании в Китай, като Huawei, ZTE, Dahua и Zhongke Chuangda, всички, са осъществили бизнес в България и операциите им са в добри състояние. България има силно предимство откъм таланти в основни дисциплини като математика и други, ИТ секторът се развива бързо, а китайските ИТ компании имат предимства от отношение на технологията и на развитието на пазара. Надяваме се, че компаниите от двете страни могат да си сътрудничат тясно в тази област и да изиграят пълноценно съответните предимства, за да постигнат печеливша ситуация.

В областта на автомобилната индустрия, българската, за производство на авточасти, е водеща в Европейския съюз. Световноизвестните марки автомобили използват български части. Доколкото знам, от всеки 10 автомобила, произведени в Европа, в 8 могат да се намерят авточасти от България. Китайската Great Wall Motors също откри фабрика тук, в сътрудничество с българска компания. През последните години в областта на новите енергийни превозни средства Китай се развива бързо и има много свързани технологии и патенти. Новите енергийни превозни средства са насоката за развитие на автомобилната индустрия и ние насърчаваме китайските компании да проучат възможностите за сътрудничество в това направление с българската страна.

В областта на инфраструктурата, силните китайски компании като China Communications Construction и China Construction са създали представителства или клонове в България и имат обмен и сътрудничество с български компании. Китайските компании разполагат с водещи световни технологии във всички области на инфраструктурата като: железопътни линии, магистрали, мостове, тунели, пристанища и подлези. Посолството активно насърчава двете страни да осъществят прагматично сътрудничество в областта на инфраструктурата и се надява да види успешни случаи в близко бъдеще.

В други области като туризма и специалните продукти китайските компании непрекъснато проучват възможностите за сътрудничество. България разполага с богати туристически ресурси, но китайските туристи знаят малко за това. Как да разработим туристически маршрути и услуги, подходящи за китайските туристи, е въпрос, заслужаващ да бъде разгледан и от двете страни. Българските специализирани продукти стават все по-известни на китайския пазар, а тези от розово масло са в дефицит. Китайските козметични компании дойдоха да проучат възможностите за сътрудничество. В бъдеще тази област е пълна с потенциал за инвестиции и сътрудничество.

Китай и България имат голям потенциал за инвестиционно сътрудничество в широк спектър от области. Стига да са подходящи за сътрудничество, ние го насърчаваме. Надяваме се, че китайските компании ще комуникират активно със българските, ще задълбочат взаимното разбирателство, ще проучат областите за сътрудничество и ще осъществят прагматично сътрудничество.

- Засилват се българо-китайските връзки и в областта на културата, особено след откриването на Китайския културен център в София. Къде бихте искали да акцентирате в тях по време на вашия мандат у нас?

- Двустранният културен обмен и сътрудничество винаги са били във фокуса ми. Това е не само защото и Китай, и България са страни с дълга история и блестящи култури, така че имаме много места за сътрудничество, но и защото засилването на взаимното разбиране и признание зависи до голяма степен от нашия манталитет на културния обмен, от начина и метода за осъществяването му. Според мен, културният обмен винаги е бил основата и връзката за здравословно развитие на двустранните отношения.

С постоянното развитие на двустранните отношения, особено през последните години в рамките на силното популяризиране на инициативата „Един пояс, един път“ и формата „17+1“, културните връзки между Китай и България на всички нива, от официално до частно, от институции до лица, се сближиха. Ситуацията тази година е доста специална. Много от планираните дейности за културен обмен са отменени или отложени поради епидемията. Що се отнася обаче до ситуацията преди епидемията, двустранният културен обмен бързо нарастваше както в количествено, така и в качествено отношение.

През 2019 година се навършиха 70 години от установяването на дипломатически отношения между Китай и България. Двете страни съвместно планираха и организираха поредица от културни дейности, 37 от които в по-голям мащаб. Сред участващите в тях български институции бяха: Народното събрание, Националният архив, Националната галерия, Националната художествена академия, НДК, Софийската филхармония, Националният филмов център, Националната телевизия, Телевизия ЕВРОКОМ, Столична община, Община Варна, Община Габрово, Софийският университет, Великотърновският университет, Международният фолклорен фестивал Велико Търново, Международният младежки танцов фестивал - Панагюрище, Националният фолклорен фестивал „Капанска китка“ - Разград, Международният фестивал на занаятите и изкуствата в Троян, издателство Изток-Запад, издателство „Български бестселър“, Бизнес комплекс Paradise Center и т.н. Някои от реализираните дейности сформираха традиция, която стана ежегодна, заради комбинацията им с традиционни китайски фестивали, и постепенно утвърдиха своя собствена марка, като например - „Честита китайска нова година“. Благодарение на този прозорец българският народ има близък контакт с китайската музика, танци, бойни изкуства, акробатика, нематериално културно наследство и други, както и дълбоко разбиране за китайските фестивални обичаи. В същото време българската народна музика, джаз, драма, живопис, скулптура, занаяти и други непрекъснато навлизат във всички части на Китай чрез двустранните платформи и формата за сътрудничество „17+1“. Според непълни статистически данни само през 2019 година 12 групи от вашата страна са били поканени в Китай, за да участват в различни дейности на културния и туристическия обмен.

Що се касае до „Честита китайска нова година“, има една сцена, която никога няма да мога да забравя. Това бе Новогодишният концерт на Китайската филхармония в зала „България“ на 15 януари тази година. Когато Китайската филхармония засвири известната българска патриотична песен „Хей, поле широко“, адаптирана от китайския композитор г-н Цзоу Йе, величествената и позната мелодия веднага резонира сред публиката и тя избухна в сълзи. Всички се изправиха, ръкопляскаха и пееха. Аз също бях дълбоко трогнат, защото в този кратък момент на истински чувства и страсти всички граници и бариери бяха напълно изтрити. Само невидимата музика преливаше, разбъркваше и сублимираше сърцата на всички и ги хвърляше по едно и също време в една и съща емоция. Въпреки че тази атмосфера беше само един миг, той бе достатъчен, за да остане незабравим. Поради това аз лично вярвам, че културният обмен е играел и винаги ще играе много важна и специална роля за засилване на взаимното признание и приятелство между хората от Китай и България.

В културната комуникация изучаването на езици и изследванията им несъмнено са най-основното. Преподаването на китайски език в България има дълбоки традиции и голяма сила. От миналата година до началото на тази бяха преведени: известната китайска класическа творба „Мечта за червените имения“, китайската модерна драматична класика - „Чайна“ и „Буря“, както и съвременният китайски научно-фантастичен роман „Трите тела“. Това е голямо постижение. Според мен, потенциалът за сътрудничество между двете страни в областта на книгоиздаването, превода на филми и телевизионни произведения в бъдеще е огромен и перспективите са много широки.

Със силната подкрепа на Министерството на културата на България, Китайският културен център в София, открит през ноември 2017 година за тестово функциониране и вътрешна декорация, бе официално пуснат през юли 2019 година. Това е първият Китайски културен център, завършен и пуснат да функционира в държава от Централна и Източна Европа. През първата година на своето съществуване той проведе над 70 обучения, изложби и представления и вече играе активна роля в споделянето на китайската култура с българското общество. В момента работи усилено, за да изгради прозорец за цялостно и триизмерно разбиране на Китай, за да е мост и връзка за културен обмен между Китай и България, инкубатор и полигон за културно сътрудничество. Чрез организирането на разнообразни и висококачествени културни дейности, той изгражда елегантно, задълбочено, забавно, възхитително, остроумно и всеобхватно пространство за културен живот, с цел хората могат да релаксират и да се освободят от умората в душата си в забързания градски живот. По време на епидемията центърът активно разви онлайн услуги, за да създаде място за денонощно опознаване на Китай. Разбира се, софийският Китайски културен център е все още много млад и той трябва непрекъснато да укрепва своите широки контакти с българските културни и артистични слоеве, да проектира и пуска свои собствени продукти, да формира независима марка и да се интегрира по-добре в българската културна екосистема.

През 2019 година отношенията между Китай и България се издигнаха до стратегическо партньорство, а сътрудничеството и обменът в различни области навлязоха в нов етап. Като важна част от тази връзка културният обмен също ще бъде цялостно подобрен. Посолството ще се съсредоточи върху и ще стимулира следните задачи:

Първо, насърчаване на формулирането на нов кръг от двустранни планове за културно сътрудничество. Тази година е последната от изпълнението на плана за културно сътрудничество 2017-2020 между Министерството на културата и туризма на Китай и Министерството на културата на България. Ще съдействаме при изготвянето и подписването на новия кръг от двустранни планове за културно сътрудничество за насочване на бъдещия двустранен културен обмен и сътрудничество.

Второ, стимулиране на представянето на културата и изкуството. Имаме културни и артистични дейности, много от които са международно известни, като: Международния фестивал на изкуствата в Шанхай, Фестивала на изкуството Meet in Beijing, Международния музикален фестивал в Шенжен „Един пояс и един път“, Международния фестивал на изкуството „Пътят на коприната“, Международния фестивал на изкуствата „Морският път на коприната“, Международния фестивал на нематериалното културно наследство в Ченгду, Международния филмов фестивал в Шанхай, Международния филмов фестивал в София, Международния фестивал „Софийски музикални седмици“, Международния фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе, Международния театрален фестивал „Варненско лято“, Международния музикален фестивал „Варненско лято“ и други. Това са нашите важни партньори за комуникация и обмен. Ще продължим да укрепваме сътрудничеството и обмена между двете страни, да споделяме доброто и да създаваме прекрасното заедно. Ако условията ни позволяват, ще възобновим изпълнението на проекти - марка за културен обмен, като „Честита китайска нова година“, „Споделяме щастливо време“ и други.

Трето, насърчаване на сътрудничеството и обмена между музейните институции на двете страни. Китай, както и България, са държави на културни реликви, с множество културни останки и обекти на световното наследство. В момента активно насърчаваме сътрудничеството между Националния музей на Китай и Националния исторически музей на България. Надяваме се, че двете страни могат да си сътрудничат активно в музейната работа, археологическите проучвания, опазването и управлението на нематериалното културно наследство, размяната на изложби и други. В същото време планираме да представим изложба на порцелан от Дзиндъджън в подходящо време догодина. Китай е известен със своя порцелан, а Дзиндъджън е столицата на китайския порцелан. Вярвам, че тази изложба ще бъде много привлекателна за българите, които се интересуват от китайския порцелан.

Четвърто, укрепване на сътрудничеството и обмена в областта на пресата и публикациите. Споменах, че с общи усилия Китай и България развиват все по-широко сътрудничество в областта на книгоиздателството. След избухването на епидемията във вашата страна, активно насърчихме сътрудничеството между Китайската издателска корпорация и издателските институции на вашата страна, за да разрешим безплатното разпространение на английската версия на книгата GET OUT, COVID-19, като безплатно предоставихме авторските права – тя е в подкрепа на противоепидемичните действия на хората. Не много отдавна версията на български език на китайската научно-фантастична творба „Трите тела“, която е на световно ниво, също се срещна официално с читателите тук. Понастоящем работим усилено, за да публикуваме биографията на футболната суперзвезда на вашата страна - г-н Христо Стоичков, в Китай.

Пето, разширяване на сътрудничеството в областта на радиото, киното и телевизията. По време на посещението м.г. на делегацията на Китайската международна радио и телевизионна корпорация се постигна споразумение с Българската национална телевизия /БНТ/, за сътрудничество при откриването на рубриката „Китайският театър“, планира се и БНТ да излъчи редица китайски игрални, анимационни и документални филми. Ако отговорът за излъчването е положителен, ще разширим обмена и сътрудничеството в тази област. В същото време приветстваме и елитни български творби да бъдат разпространени чрез платформите и каналите на китайски колеги.

Шесто, фокусиране и подкрепа на ежедневната работа на Китайския културен център в София. Като новооткрита организация за разпространение на култура, той все още в много аспекти има какво да учи. За да преодолеем влиянието на епидемията, ние многократно се свързвахме с експертите и художниците от двете страни чрез видеоконферентни връзки, за да обсъдим развитието на центъра. Аз лично се надявам, че чрез упорита работа Китайският културен център в София не само ще се превърне в прозорец за българския народ към Китай и китайската култура, но и ще се интегрира по-добре в живота на местните хора, ще се превърне в най-хубавото място за българските ни приятели, където да почувстват китайския културен живот. Затова искрено се надявам, че ще го посетите в подходящ момент и приветствам вашите коментари и предложения, за да помогнете за по-доброто развитие на центъра.

Културните разлики и многообразие между Китай и България са естествената основа и уникалните предимства за взаимното изследване, привличане, оценяване и обучение. Повече открития, повече изненади; повече изненади, повече признателност; колкото повече признателност, толкова повече добирни точки; колкото повече добирни точки, толкова повече сътрудничество; колкото повече сътрудничество, толкова повече иновации. Процесът от контакт и обмен до съвместни иновации е не само цикличен, но и постепенен. В този процес мисля, че трябва да обърнем специално внимание на следните аспекти:

Първо, пълноценна роля за планиране и координация от страна на посолството и Китайския културен център в София, за да се създадат условия за обмен на всички субекти. Чрез политики, обмен, комуникация, платформи, консултации се насърчават всички аспекти на културния обмен многоканално, обширно, задълбочено и устойчиво.

Хората са предмет, среда и обект на културен обмен. Когато изпълняваме проекти за културен обмен, трябва да се стремим да обърнем внимание на чувствата, преживяванията, растежа и печалбите им. Чрез планиране, изпълнение, задълбочен и ентусиазиран обмен се постига крайната цел - общуване на емоции, вдъхновяваща мъдрост и докосване на сърцата на хората.

Второ, младите хора със силна пластичност, активно мислене и иновативни способности, са наследниците и бъдещето на различните национални култури. Трябва да обърнем внимание на интересите, нуждите и очакванията на младото поколение с цел да създадем нов блясък за културен обмен чрез сблъсъка на идеите между младите.

Трето, фокусиране върху дизайна на междукултурното съдържание, подчертавайки сблъсъка и интеграцията на китайската и българската култури, насърчавайки творческата трансформация и иновативното развитие на традиционната култура и трансформирайки всички културни елементи в метод за модерен диалог, за да се сформира нова мода.

Четвърто, принципът на „съвместни консултации, съвместно изграждане и споделяне“. Като например, създаване на съвместен експертен консултативен съвет за култура и туризъм между Китай и България за предоставяне на интелектуална подкрепа, творчески проекти, информационно консултантство, бизнес подпомагане, споделяне на опит и т.н., за културен и туристически обмен между двете страни.

Накратко, културният обмен е голяма тема. Съдържанието е толкова важно, колкото и методът. Само чрез постоянно наблюдение, мислене, отчет, учене и иновации културният обмен може да процъфти.

- Напоследък се наблюдава силен интерес сред младите българи към китайския език и китайските университети. Има ли обратен интерес – на китайски младежи към българския език и цивилизация?

- Не много отдавна китайският президент Си Дзинпин в открито писмо до всички пакистански студенти, които учат в Пекинския университет за наука и технологии, каза, че Китай приветства елитни и талантливи млади хора от цял свят да учат в страната, като се надява, че всеки от тях ще научи повече и ще разкаже на света повече за това, което вижда. Повече обмени с китайските младежи ще обединяват и укрепят връзките между хората и ще насърчат изграждането на общност със споделено бъдеще за човечеството.

Понастоящем се придържаме към неотклонната политика за отваряне на образованието към целия свят, в това число и към България, и активно укрепваме взаимното обучение, толерантността и комуникацията с други страни, за да се формира по-всеобхватно, по-широко и по-активно отваряне в областта на образованието.

В момента, броят на българските студенти, които учат в китайския университет Tsinghua, университета Zhejiang, Shanghai Communications University и други елитни университети, нараства бързо и техните специалности стават все по-разнообразни - от китайски език до китайски език, история и международни отношения, изкуство, традиционна китайска медицина и други. Някои възпитаници вече са станали важни участници в обмена между двете страни и са активни в образованието, културата, търговско-икономическия обмен, допринасяйки за сътрудничеството в различни области между Китай и България.

Ентусиазмът за изучаване на китайски език сред българските млади хора продължава да расте. В някои от градовете, които съм посетил, много млади хора успяха да общуват с мен на китайски език, което силно ме впечатли. Вярвам, че в близко бъдеще те ще се превърнат в гръбнака на обмена между двете страни в различни области.

Във все по-интензивния обмен между нас в различни области, китайските млади хора също проявяват сериозен интерес към българския език и цивилизация. Тази година Министерството на образованието на Китай и Министерството на образованието и науката на България решиха да увеличат квотата на китайските студенти в България до 6 души, за да насърчат повече китайски младежи да учат по-задълбочено езика, историята и културата на България. Бих искал да спомена още една цифра. През последните три години броят на китайските студенти, обучаващи се в български университети, се е увеличил средно годишно с 30%. Основните учебни предмети и специалности включват: българска филология, музика, изобразително изкуство, история, филмови и телевизионни изкуства и други. В същото време китайските университети, като Пекинският университет за чужди езици, Тиендзинският университет за чужди езици и други, откриха специалности за бакалавърска и магистърска степен по българска филология, за да се култивират все повече таланти и елити за обмена между Китай и България.

Освен това постепенно се прилагат съвместни програми за обучение между китайски и български университети, като например съвместната програма за обучение между Тиендзинския университет за чужди езици и УНСС, програмата за езиково обучение между Пекинския университет за чужди езици със Софийския университет и Великотърновския университет. Те са платформи за подготовка на китайски студенти, които са запознати с българския език и култура. Миналата година Шанхайският университет по комуникации, Софийският университет и Пловдивският аграрен университет проведоха летни лагери, десетина китайски студенти дойдоха в България по лятната програма за обмен с български млади студенти, за да задълбочават познанията си по българска история, култура и социално развитие.

- В България сте малко повече от година. Какво ви впечатлява в нашата страна?

- Много се радвам да бъда посланик в България, приятелската страна на розата. Веднага след пристигането си в София, аз и съпруга ми галено наричахме България „земя на съкровищата“. Опитът от последните 19 месеца доказва, че чувствата ни са правилни. Миналата година изкачихме Черни връх, отидохме на Седемте рилски езера, скитахме се из древния град Созопол и по брега на Черно море, дефилирахме с хората в Казанлък и брахме рози на ръка, а в Копривщица, Рожен, Момчиловци и други места участвахме в различни фестивали и изживявахме народните обичаи. Посетили сме повече от 10 региона, а през 2019 година и Европейската столица на културата – Пловдив, най-много посещавания град. Там, където сме били, прагматизмът и искреността на държавните служители и ентусиазмът и простотата на хората оставиха у нас много добро впечатление. Колкото повече места посещаваме, толкова повече обичаме тази страна - „градина на Бог“, и сме готови да се интегрираме по-дълбоко в българския живот. Много харесваме картофите, черешите, сините сливи, розовите домати, вината и т.н., ние дори сме се научили да правим домашно кисело мляко с уникалната българска закваска. Съпругата ми използва козметични продукти от българска роза всеки ден, харесва местната ви модна марка „Жени стил“, обича и да играе хоро с местните хора.

С нея работехме в Уругвай, посещавахме и Аржентина. Харесваме тангото. Доброто танго изисква висока степен на мълчаливо разбиране между двамата партньори, както и един и същ ритъм. Когато пристигнахме в България, заобичахме хорото. Мъже, жени и деца могат да участват в него. Танцовият кръг постепенно се разширява и сцената става все по-зрелищна, което интерпретира дълбокия смисъл на хармонията и сътрудничеството. Днес светът е глобално село. Когато хората в него се обединят като едно цяло и концентрират колективната си сила, те ще могат да преодолеят всички трудности и препятствия и ще създадат по-светло утре.

Поради епидемията нашите дейности са засегнати до известна степен, но това не пречи на комуникацията ни с правителствените ведомства, медиите и обществеността. Обръщам внимание на напредъка на България в борбата й с епидемията всеки ден. Страната ви е в състояние да използва ефективни стратегии за контрол над нея. Освен това българският народ има самодисциплина и дух на солидарност и сътрудничество. В борбата с епидемията двете страни взаимно си помагат и подкрепят, всичко това ми дава повече увереност за задълбочаването на традиционното приятелство между Китай и България. Искрено желая на България пълна победа над епидемията и пожелавам на българския народ щастие и здраве завинаги!

Снимките са предоставени от посолството на Китайската народна република в Република България.
Горе: Н. Пр. г-н Дун Сяодзюн, извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република в Република България
Долу. Първи ред: Н. Пр. г-н Дун Сяодзюн; концертът на Китайската филхармония в зала „България“; участие на китайски ансамбъл във фолклорен фестивал в Свети Влас, Варна; на фестивала на киселото мляко в с. Момчиловци. Втори ред: Н. Пр. г-н Дун Сяодзюн с колеги на празника Трифон Зарезан; на дефилето на празника на розата в гр. Казанлък; курс по китайска бродерия в Китайския културен център в София; книгата GET OUT, COVID-19, разпространена безплатно у нас в подкрепа на противоепидемичните действия на хората.
Първата част на интервюто с Н. Пр. г-н Дун Сяодзюн може да прочетете ТУК.