Гръцко-българските отношения достигнаха отлично ниво, което е пример за региона

Н. Пр. г-н Димитриос Хронопулос е роден през 1957 година в Атина. Следва право в Атинския университет и продължава обучението си в специалностите „Основни принципи за взимане на решения“ и „Стратегии на убеждаването“ в Школата за управление „Джон Кенеди“ към Харвардския университет.

След отбиване на двугодишна военна служба става член на Атинската адвокатска колегия и започва кариерата си. От 1993 година насам заема последователно постове в държавната администрация в: Министерството на външните работи, Дипломатическата академия, Дипломатическото бюро на министъра на външните работи, Посолството на Гърция в Анкара, Турция, Министерството на външните работи, Дирекция „Балкански държави“; работи като началник отдел в Президентството на Гърция и като зам.-началник на Дипломатическото бюро. От 1994 до 1996 година е съветник по политическите въпроси в Посолството на Гърция във Вашингтон, САЩ. Следващите четири години е зам.-управляващ дипломатическата мисия на Гърция в Букурещ. От 2000 до 2002 година е зам.-директор и завеждащ отдел „САЩ“ към Министерството на външните работи, Дирекция „Северна Америка“, а от 2002 до 2007-ма е съветник по въпросите на отбраната към  Постоянното представителство на Гърция в НАТО. Следват две години работа като директор в Министерство на външните работи, Дипломатическото бюро към зам.-министъра на външните работи по въпросите на икономиката и енергетиката. От 2009 до 2012-та е генерален директор по въпросите на националната политика в областта на отбраната и международните отношения в Министерството на националната отбрана. За една година заема позицията директор към Дирекция „ОССЕ и Съвет на Европа“. От 2013 до 2015 година е директор на Дирекция „ООН и международни организации, тероризъм, разоръжаване и морско право“ в Министерството на външните работи, след което за една година оглавява дирекция „Отношения с Турция“. Успоредно с това изпълнява и длъжността преговарящ по въпросите на демаркацията на морските зони. От 2016 до 2019-та е посланик в Румъния и постоянен представител в Международния съд на ООН, Международния наказателен съд, Организацията за забрана на химическите оръжия и други международни организации със седалище в Хага.

От октомври 2019 година Н. Пр. г-н Димитриос Хронопулос е извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в Република България.

Владее английски, френски и испански език. Женен, с двама сина.

- Ваше превъзходителство, на 25 март се чества националният празник на Гърция. Тази година се навършват 200 години от началото на борбата на гърците за отхвърляне на османския гнет. Какво означава тази дата за гърците и как ще бъде честван празникът в ситуация на пандемия?

- Двестагодишнината от гръцката война за независимост напомня за многобройните и последователни борби на гръцкия народ за свобода, гордост и чест. Tази годишнина има особено значение за съвременна Гърция. На този ден отдаваме почит на всички, които са се борили срещу османското владичество и са защитавали идеалите, оформящи нашето  съвременно демократично общество. Гръцката революция е повлияна от принципите и посланията на Американската и Френската революции и поставя основите на първата независима държава на Балканите, факт, който  вдъхновява другите нации в региона, включително нашите български приятели, да търсят тяхната свобода и независимост от същото чуждо иго. Ригас Фереос (Велестинлис), велик гръцки интелектуалец и първопроходник на свободата, повече от две десетилетия преди гръцката война за независимост, се осмелява да мечтае за свободно и демократично бъдеще за всички балкански народи. Той казва: „Този, който мисли свободно, мисли добре“. Това е и същността на нашите съвременни ценности за върховенство на закона, демокрацията и хуманизма.

За съжаление пандемията от COVID-19 постави някои ограничения, свързани с честването на тази годишнина в Гърция и в чужбина, главно по отношение на публичното присъствие на събитията. Гръцкото правителство обаче не пощади усилията си в организирането на тържества в Атина и на други места. Благодарение на съвременните средства за комуникация бе постигнат широк обществен обхват на посланието на двестагодишнината не само в Гърция, но и по целия свят. Наред с други събития и церемонии, на 25 март в гръцката столица се състоя голям военен парад. На него присъстваха изтъкнати чуждестранни гости, а именно: принцът на Уелс Чарлз и херцогинята на Корнуол Камила, руският премиер Михаил Мишустин, френският министър на отбраната Флоранс Парли и президентът на Кипър Никос Анастасиадис. Почетните гости от Франция, Русия и Великобритания бяха поканени заради ролята на трите Велики сили по време на гръцката война за независимост и освобождението на Гърция.

Не на последно място, бих искал да използвам тази възможност, за да благодаря на България за участието й в тържествата и за сърдечните послания от българския президент, правителство и парламент. Чувстваме се особено почетени. Фасадата на НДК беше осветена с цветовете на гръцкото знаме през този ден.

- Миналата година се навършиха 140 години от установяването на дипломатически отношения между Република Гърция и Република България. Как се развиха те във времето?

- Наистина, миналата година отбелязахме 140 значими години на гръцко-българските дипломатически отношения. В наши дни Гърция и България поддържат многостранно и многопластово сътрудничество и конструктивен диалог на двустранно, регионално, европейско и международно ниво, от взаимна полза за нашите народи и за целия регион. Така гръцко-българските отношения достигнаха отлично ниво, което е пример за региона.

- На какво ниво са в момента двустранните ни отношения?

- България, като съседна страна, е ключов партньор на Гърция. Двете страни са формирали стратегическо партньорство, което представлява стълб на сигурността и стабилността в нашия регион и извън него. Освен това, те споделят общи принципи на външната политика и общи европейски ценности. В този смисъл нашата външна политика спазва пълното зачитане на международното право, международното поведение, мирното съжителство, добросъседските отношения, диалога и регионалното сътрудничество.

- Какви са търговско-икономическите връзки между двете страни?

- Гърция е един от най-големите чуждестранни инвеститори в България, като допринася с 5% за българския БВП. В същото време общите чуждестранни инвестиции на компании с гръцки интерес създават приблизително 65 000 работни места в българската икономика. Въпреки пандемията, двустранната ни търговия не бе засегната драстично през 2020 година. По предварителни оценки оборотът на гръцко-българската търговия надхвърля 3 милиарда евро през този период, което прави Гърция един от основните и най-старите търговски партньори на България. Балансът на тези търговски отношения е малко по-положителен за България.

- Кои са приоритетните дейности в работата ви като посланик у нас?

- Най-голямо предизвикателство за мен като посланик на Република Гърция в Република България е да задълбочим още повече нашето стратегическо партньорство. Гърция остава ангажирана с развитието на пълния потенциал на гръцко-българските стратегически отношения. Затова работим в тясно сътрудничество с нашите български партньори, за да ускорим изпълнението на проекти от общ двустранен и европейски интерес като газовия интерконектор Гърция-България (IGB), който се очаква да бъде завършен до края на 2021 година. Даваме приоритет на развитието на важни инфраструктури, засилващи взаимната свързаност в региона, както чрез пътните връзки - Паневропейски коридор IV, граничен пункт Рудозем-Ксанти и други, така и чрез проекта в транспортния сектор - на железопътната връзка „Солун - Кавала - Александруполис - Бургас - Варна - Русе (проект Sea2Sea), който цели приближаване на гръцките пристанища от Северно Егейско море до българските пристанища на Черно море и Дунав. Друга ясна цел е по-нататъшното разширяване на двустранната търговия между двете страни.

- Как се отразява пандемията COVID-19 на гръцката икономика и какви са актуалните мерки за предотвратяване разпространението на коронавируса във вашата страна?

- Пандемията COVID-19 определено оказа влияние на Гърция, както и на целия свят. Позволете ми обаче да кажа, че гръцката икономика се оказа доста устойчива на дълбоки кризи през последните години и се представи много по-добре от очакваното по време на настоящата епидемиологична криза. Реформите в Гърция от последното десетилетие започнаха да носят осезаеми резултати. Гръцката икономика е като „навита до краен предел пружина“, готова да се изстреля и по този начин да си върне загубените позиции и да възстанови своята динамика. Всички прогнози на експертите за развитието на гръцкия БВП през следващите години са много обещаващи, като се вземе предвид разработването на задълбочен и добре подготвен Национален план за възстановяване и устойчивост с оглед облекчаване на негативното въздействие на пандемията върху гръцката икономика.

Гръцкото правителство много мъдро даде водеща роля на работната група от експерти, които участваха главно в процеса на вземане на решения за ограничение на разпространението на COVID-19 и справянето с неговото въздействие върху гръцката национална здравна система. За тази цел експертите често даваха строги препоръки, които достигаха до предела на търпението на гръцкото общество, което въпреки това се съобразяваше и продължава да се съобразява с мерките. Третата вълна на пандемията се увеличава и в Гърция, което допълнително натоварва Националната здравна система. Така че правителството прилага комбинация от мерки, които включват частично отпускане или обратното, затягане, в зависимост от обстановката във всеки отделен район. Степента на разпространение на COVID-19 в Гърция е около 6% при правене на приблизително 65 000 теста ежедневно. Успоредно с това, като допълнително оръжие в нашата стратегия, в аптеките се предлагат безплатни self-tests. В допълнение, процесът на инокулация е постигнал стабилен напредък с повече от 2 000 000 ваксинации, като над 700 000 от нашите съграждани са взели и двете дози.

- Гърция е любима дестинация за българите. Обнадеждаващи ли са вашите прогнози за летния сезон и ще има ли разхлабване на мерките за нашите граждани, за да могат да пътуват свободно?

- Министерството на туризма реши да отвори страната за международен туризъм от 14 май. Оценките до момента за предстоящия туристически сезон са доста положителни. Наистина Гърция е любима дестинация за българите. През годината преди пандемията 1 461 000 българи са прекарали ваканцията си в Гърция, докато 1 277 000 гърци са посетили България. Очевидно нашите български приятели винаги са добре дошли в Гърция. Те просто трябва да попълнят електронния формуляр за локация на пътници - PLF, който е достъпен на следния сайт: travel.gov.gr. Освен това те трябва да представят на граничните власти отрицателен резултат от PCR тест, както е в момента. Но, за да улесни допълнително пътуванията, гръцкото правителство твърдо подкрепя в Съвета на ЕС издаването на „Зелен сертификат“ за онези граждани на ЕС, които вече са ваксинирани срещу COVID-19. Ако той бъде окончателно договорен, това трябва да бъде документ, който ще направи пътуването до Гърция по-бързо, по-евтино и по-лесно, без ненужни закъснения на граничните пунктове или задължителна карантина.

- Много гръцки младежи учат в България и получават висшето си образование тук. С какво ги привлича страната и каква е тенденцията? Има ли интерес и възможност за обратното?

- България винаги е била привлекателна за гърците дестинация за обучение в чужбина. Понастоящем гръцките студенти са сред националностите, които оглавяват списъка на чуждестранни студенти в българските университети, особено в медицинските факултети. Разбира се, географската близост с Гърция и достъпните разходи са катализатор за тази тенденция. В същото време България предлага университетско обучение с високо качество. Този факт е признат и оценен от гръцките студенти, които продължават да избират много български университети.

От друга страна, има и определен брой млади българи, които учат в гръцки университети, които отговарят на най-високите европейски и международни стандарти. Ето защо е налице нарастващ интерес от страна на младите хора от съседни страни да учат в Гърция и да се възползват от възможностите, които им се предлагат.

- Пандемията осуети множество проекти в сферата на културата. Предвиждате ли някакви културни събития през тази година? Вярвате ли, че изкуството и културата имат силата да сближават хората?

- Определено силата на изкуството и културата може да обедини и сближи хората, като се има предвид, че тези събития изискват най-вече физическо присъствие. За мен е голямо разочарование, че пандемията все още не позволява организирането на публични събития в тази област. Тя все още затруднява дори планирането на бъдещи дейности. Трябва да спомена обаче, че през февруари и март, използвайки социалните медии и съвременните платформи за комуникация, гръцкото посолство организира две телеконференции, посветени на двама важни представители на съвременната гръцка култура. Първата бе за известния гръцки автор Антонис Самаракис, чиито произведения са преведени на повече от 32 езика по целия свят, включително и на български, втората бе посветена на известната актриса и политик Мелина Меркури и нейната роля за опазване на световното културно наследство.

- Вие сте в България от 2019-та година. Какви са впечатленията ви от страната и традициите ни? Имате ли любими места, които посещавате в свободното си време?

- Близостта на България с Гърция, афинитетът на междуличностните отношения, манталитет, култура и музика, сходният вкус на храната, но и зашеметяващата българска природа, ме накараха да се чувствам като у дома си от самото начало на мандата ми тук. Вече съм посетил редица живописни места като: Рилския манастир, Витоша, градовете Хасково, Пловдив и други. Изумен съм от поразителната красота на българската провинция, въпреки че има още много какво да разгледам след премахването на ограниченията, наложени от пандемията. Определено следващата ми дестинация в България ще бъде Черноморското крайбрежие, с цел да открия красотите му и богатата му история.

Снимките са предоставени от посолството на Република Гърция в Република България.

Горе: Н. Пр. г-н Димитриос Хронопулос, извънреден и пълномощен посланик на Република Гърция в Република България

Долу: Н. Пр. г-н Димитриос Хронопулос с президента на Република България г-н Румен Радев; с вицепремиера и министър на външните работи г-жа Екатерина Захариева; с главния мюфтия д-р Мустафа Хаджи; на среща, организирана от Гръцкия бизнес съвет в България.