Обръщение на Н. Пр. г-жа Закия Ел Мидауи, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в Република България, по повод националния празник на страната
За мен е чест да споделя с българския народ радостта на мароканския народ, който на 30 юли 2020 година празнува 21-ата годишнина от възкачването на престола на неговите славни предци на Негово Величество крал Мохамед VI.
Този кралски празник, който се превърна в мощен символ на емоционалните връзки, обединяващи краля и мароканския народ, се отбелязва скромно тази година поради пандемията, породена от COVID-19, преминала в глобална криза с многоизмерни и безпрецедентни социално-икономически въздействия. Антиепидемичните мерки, прилагани в повечето страни по света, включително и в Мароко, за ограничаване и предотвратяване разпространението на заразата, доведоха до забавяне на икономическата активност, а това от своя страна - до колосални загуби по отношение на растеж, създаване на работни места и намаляване на бедността.
Като се има предвид този нов контекст, 21-ата годишнина от възкачването на престола на Негово Величество крал Мохамед VI е за мен повод да споделя с вас успешния опит на моята страна, Кралство Мароко, в борбата срещу разпространението на COVID-19.
С гордост заявявам, че Мароко комбинира своите човешки, финансови, технологични и индустриални преимущества по начин, който може да служи за пример, за овладяването на пандемията, като предприе серия от строги и ранни превантивни мерки още от 13 март 2020 година. Тази здравна криза мобилизира ентусиазма и благородството на мароканския човешки капитал и даде възможност за интегрирането на нови ориентации във визията на Негово Величество крал Мохамед VI от ноември 2019 година за създаване на нов модел за развитие. Както самият той подчерта в речта си по повод 21-ата годишнина от празника на Трона: „От нас зависи да използваме възможността и да преразгледаме реда на приоритетите, да поставим основите на силна и конкурентна икономика и да изградим по-приобщаващ социален модел.“
Както бе посочено на 1 юли, по време на министерската конференция за цифровия отговор на COVID-19, от мароканския министър на външните работи, африканското сътрудничество и мароканците, пребиваващи в чужбина - г-н Насер Бурита, отговорът на Мароко на пандемията от COVID-19 е ръководен от кралската визия, основана на прогнозиране, проактивност и предимство на здравето на гражданите и се осъществява чрез подход, свързващ всички министерски отдели и сегменти на обществото за овладяването на епидемиологичната ситуация.
Освен това Кралството стана свидетел на прилив на солидарност, който премина през всички социални категории на мароканското общество. Той доведе до прилагането на Високите инструкции на Негово Величество крал Мохамед VI за създаване на специална сметка, наречена „Специален фонд за управление на пандемията от COVID-19“ с над 3,4 милиарда евро.
В този контекст Мароко подкрепя разходите за: модернизиране на медицинското оборудване; националната икономика, подпомагайки по-специално предприемачите и свободните професии; финансова помощ за населението, засегнато от загубата на икономически дейности. Кралството организира също и хуманитарно репатриране на мароканците в трудна ситуация, останали в чужбина, създаде различни поддържащи кризисни клетки в тяхна полза, които да се погрижат за хората, нуждаещи се от настаняване, обществено хранене, медицинска помощ и лекарства. Мароко подкрепи разходите за погребенията на десетки марокански жертви на COVID-19, живеещи в чужбина. Нещо повече, пандемията доведе до забележително усещане за изобретателност и креативност, демонстрирано от мароканските индустрии и учени.
В този смисъл Негово Величество крал Мохамед VI насочва правителството: „…да инициира амбициозен план за икономическо възстановяване, който да позволи на производствените сектори да се възстановят, да увеличат капацитета си за създаване на работни места и да запазят източниците си на доходи… за подкрепа на устойчивостта на засегнатите сектори“ с цел „...запазване на работните места и подпомагане на покупателната способност на домакинствата, останали без средства за съществуване“ и с цел „...не само да се осуети пандемията, но и да се коригират икономическите и социалните последствия в рамките на глобалната перспективна визия, възползвайки се от поуките, извлечени от настоящия период“.
Това мотивира правителството и работодателите да изготвят секторни планове за възстановяване. Целта е да се рестартира националното производство на по-солидна основа, да се стимулира местното търсене чрез насърчаване на инвестициите и потреблението, да се ускори нормализирането на икономическата и социалната среда в Мароко, тъй като вътрешното търсене е основният двигател на растежа в този глобален контекст, в който икономическото бъдеще е нарушено.
Вследствие на ангажимента в рамките на солидарността Юг-Юг, Негово Величество крал Мохамед VI разпореди изпращането на масивна медицинска помощ до 15 Субсахарни държави в момент, в който основните международни партньори са твърде погълнати от собствените си предизвикателства. Тази медицинска помощ се състои от 8 милиона маски, 900 000 шлемове, 600 000 медицински шапки, 60 000 престилки, 30 000 литра дезинфектант, 75 000 кутии хлорохин и 15 000 кутии азитромицин, произведени в Мароко, в съответствие със стандартите, изисквани от Световната здравна организация.
Не мога да не отбележа сътрудничеството между Мароко и България, които са разположени на различни континенти - Африка и Европа, но които са взаимосвързани на много различни нива, включително и в насърчаването на разбирателството между двете страни и двата народа чрез политически, икономически и културен обмен.
С гордост отбелязвам, че отношенията между Мароко и България са белязани от сърдечност и се развиват в разбирателство от дълги години. Тези двустранни отношения съществуват от 1 септември 1961 година. Датата съответства на акредитацията на първия посланик на Негово Величество Краля в България, със седалище в Москва.
Връзките на доверие, които Мароко и България са изградили, са белязани от зрялост. Затова се радваме да отбележим 59-годишното приятелство между двете страни. Мароко открива посолство в София през 1986 година, като част от политиката на дипломатическо преразпределение в страните от Централна и Източна Европа.
България и Мароко имат много прилики: и двете са важни туристически дестинации с богата култура и традиции. И двете са с разнообразна културна инфраструктура и многобройни паметници поради историята си и цивилизациите си. И двете са политически стабилни държави, съществуващи повече от 12 века, което ги прави кръстопътища на различни култури, култове и традиции, съжителствуващи и до днес в мир и сигурност. И двете страни имат забележително културно и природно наследство, защитено от ЮНЕСКО.
Освен в културен аспект, трябва да се подчертаят и икономическите отношения между Мароко и България, които подкрепят насърчаването на туризма и чуждестранните инвестиции. В тази посока отдавам голямо значение на тези два сектора, както и на културата, тъй като тя представлява израз на ценностите на нашите нации и на тяхната колективна памет.
Мароко и България са известни с приноса си за стабилността на международното общество чрез насърчаване на толерантността и борбата срещу тероризма, радикализацията, расизма и всички язви, влияещи на мирното съжителство, сигурносттта и взаимното уважение.
Мароко отдава голямо значение на международното, регионалното и двустранното сътрудничество и партньорство, особено с България, във всички области от общ интерес, без да губи от поглед междуцивилизационните отношения и защитата на различни етнокултурни ценности и традиции.
Мароко отдава значение на междуцивилизационния и междурелигиозния диалог, отражение на това е посещението на Негово Светейшество папа Франциск в Кралството на 30 и 31 март 2019 година по покана на Негово Величество крал Мохамед VI. Това е второто посещение на папа в Мароко след забележителното посещение на Йоан Павел II през август 1985 година, последвало посещението на покойния крал Хасан II в Рим през 1980 година. Визитата на папа Франциск в Мароко, където католическата общност наброява над 30 000 вярващи, бе фокусирана върху междурелигиозния диалог и положението на мигрантите /страната ни претендира за „хуманна“ политика на приемане/. Посещението бе силно послание, както за борбата срещу теченията на фанатизма, отнемането на идентичността, нетолерантността, така и за положителното взаимодействие между религии, култури, народи и цивилизации. Още повече като знаем, че според мароканската конституция „ислямът е религията на държавата, която гарантира свободно вероизповедание за всички“. Трябва да припомня, че по време на посещението си в Мароко папа Франциск заяви, че би искал да е бил в Маракеш на 10 декември 2018 година, при одобряването на „Глобалния пакт на ООН за безопасна, организирана и законна миграция въз основа на ценностите на ЕС“ на междуправителствената конференция на ООН - необвързващ текст на мнозинството държави-членки на ООН, чието официално приемане стана от Общото събрание на ООН на 19 декември.
И накрая, възползвам се от честването на 21-ата годишнина от възкачването на трона на нашия свещен суверен, Негово Величество крал Мохамед VI, за да отдам почит към България за усилията, които полага да управлява и овладява пандемията и да ограничава опустошителните й ефекти върху българския народ и икономика.
Да живеят сътрудничеството и партньорството! Да живее Мароко! Да живее България!
Снимката е предоставена от посолството на Кралство Мароко в Република България.
