Обръщение на Н. Пр. г-н Мачей Шимански, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България, по повод националния празник на страната
Преди 103 години, на 11 ноември 1918 година, Германия подписва капитулацията си, с което приключва Първата световна война, а Регентският съвет, упражняващ върховната власт в Кралство Полша, назначен от окупационните германски и австро-унгарски власти, предава военната власт на дееца за независимост Юзеф Пилсудски, който е освободен от германския затвор в Магдебург. След 123 години окупация Полша започва процеса на възстановяване на своята независимост.
Краят на Първата световна война, наричана тогава Голямата война, за повечето европейци е време на масово опустошение и страдания с непознати дотогава мащаби, но предизвиква също разрушаване на дългогодишния европейски порядък. В полската колективна памет, вероятно както и за другите държави от нашия регион, избухването на Първата световна война е началото на трагедията, но също така е и предвестник на свободата, възвърната четири години по-късно. Нашите трайни политически приятелства са свързани именно с възстановяването на независимостта – от онова време полското общество има за съюзници англичаните и французите. Също от онова време, та чак до наши дни, сме за силното присъствие на американците в Европа.
Създадената през 1918 година Втора полска република (Втора Жечпосполита), въпреки многото си слабости, недостатъци и несъвършенства, връща на поляците гордостта и правоспособността. Всички поляци помнят символите на успеха от този период, като пристанището в Гдиня – от 1934 година най-голямото балтийско пристанище. Помнят полската национална железница от онова време, известна със своята легендарна точност, както и размаха, с който се създава Централният индустриален район. През този период Владислав Реймонт получава четвъртата Нобелова награда за Полша (втората награда за полската литература след тази на Хенрик Сенкевич). Именно тогава, въпреки всичките проблеми и противоречия, се формира продържавната прослойка от интелектуалци, военни и чиновници, която обаче скоро след това е силно отслабена в резултат на германските и съветски престъпления през Втората световна война, а впоследствие заради преследванията по време на комунизма. Тази обществена група от хора, които поставят на първо място благото на държавата и народа, успява да оцелее и е в основата на големите успехи в развитието на Полша, когато – в началото на 90-те години на миналия век – Полша отново става демократична европейска държава, член на НАТО и на Европейския съюз.
Отбелязвайки поредната годишнина от възстановяването на независимостта, си даваме сметка, че преди 103 години се е осъществило тъй дългоочакваното ново начало на Полската държава. Но само двадесет години по-късно, нашите съседи – Третият райх и Съветският съюз, отново си поделят нашата държава, започвайки Втората световна война. Затова знаем добре колко ценна е свободата, но също така знаем как трябва да пазим и да се грижим за нашата свободна държава. Защото историята ни е научила, че не е трудно да изгубиш държавата и свободата си.
Нека помним и никога не забравяме за основната истина и принцип: „Родината е огромен колективен дълг“. Осъзнаваме го още по-ясно, защото тази формулировка прави Циприан Камил Норвид, един от петте най-големи полски поети, наричани национални пророци (бардове). Норвид знае най-добре колко голяма стойност има родината, защото живее и твори през XIX век, по времето, когато Полша не съществува на световната карта.
11 ноември – Ден на независимостта
Денят на независимостта се чества в Полша на 11 ноември. През 1795 година Полша изчезва от картата на Европа, разделена между три държави-окупатори – Австро-Унгария, Прусия и Русия. Потисканият от агресорите полски народ многократно се вдига на борба за свободата си. Едва след 123 години - на 11 ноември 1918 година, е обявено възстановяването на държавата. След възвръщането на независимостта си Полша окончателно заема площ от 388 000 km², населението ѝ наброява 27 млн. души, от които 69% са поляци. Страната е опустошена не само от подялбата и Първата световна война, но също и от тежките битки край границата.
11 ноември – Денят на независимостта, е символична дата. Свързва се с приключването на Първата световна война с подписването на примирието между Антантата и Германската империя в Компиен. Тази дата се свързва също и с връщането във Варшава, на 10 ноември, на маршал Юзеф Пилсудски [политик, деец за независимост, ръководител на Полската държава (1918–1922), главнокомандващ на Полската армия (1918), първи полски военен маршал (1920), премиер на Полша (1926–1928, 1930)], който по-рано е заточен в пруския затвор Магдебург.
Честването на Деня на независимостта е прието със закон на 23 април 1937 година. Преди избухването на Втората световна война празникът е отбелязван официално само два пъти. Денят на независимостта - 11 ноември, е забранен от комунистическата власт през 1945 година и празнуването му се възстановява отново след падането на комунизма през 1989 година.
Денят на независимостта - 11 ноември, се празнува всяка година в Полша много тържествено и масово. От години тази дата се свързва с шумни паради в различни градове, манифестации в столицата, маратони на независимостта, патриотични възстановки, концерти и всякакви други прояви, което кара поляците масово да излизат от домовете си, за да изразят радостта си.
Националните символи са един от задължителните елементи, свързани с отбелязването на Деня на независимостта на Полша. Това са националните цветове, флагът и държавният герб, както и химнът на Полша. Ето защо на 11 ноември навсякъде се развяват бяло-червените знамена, а в много институции и домове се чуват думите на полския химн - „Мазурката на Домбровски“.
Във връзка с отбелязването на 100-годишнината от възстановяването на независимостта на Полша, през 2018 година е създадена кампанията „Независима – да изпеем полския химн“, която се превърна в траен международен символ на Деня на независимостта. В рамките на тази кампания на 11 ноември, точно по обед, поляците и приятелите на Полша в страната и по света организирано, но и спонтанно, изпълняват заедно полския химн.
През 2021 година организаторите на програмата „Независима“, в сътрудничество с Министерството на културата и националното наследство на Република Полша, за пореден път са подготвили редица културни събития, с които да се отбележи 103-тата годишнина от възстановяването на независимостта. Кампанията „Независима – да изпеем полския химн“, фестивалът „Независима“ на централния площад във Варшава и Концертът за независимост, превърнали се вече в традиция, се допълват тази година от многобройни филмови премиери и атракции в павилиона „Независима. Място за срещи“, както и от събития, подготвени от културните институции, които се включват в отбелязването на празника. Вижте повече ТУК.
От прозорците в Полша със сигурност ще се развеят бяло-червените флагове, навсякъде ще зазвучи полският химн - „Мазурката на Домбровски“, децата ще чуят или самостоятелно ще рецитират стихотворението „Малкият поляк“, а по примера на жителите на Велкополското воеводство поляците масово ще похапнат прекрасните кроасани, приготвяни за празника на Св. Мартин. Вижте повече ТУК.
Снимката е предоставена от Посолството на Република Полша в Република България. На нея: Н. Пр. г-н Мачей Шимански, извънреден и пълномощен посланик на страната у нас