Обръщение от Н. Пр. г-н Алфредо Нестор Атанасоф, извънреден и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България, по повод националния празник на страната
На всеки 9 юли, ние, аржентинците, празнуваме Деня на независимостта, провъзгласена преди 206 години. Обявяването на независимостта, заедно с Майската революция от 1810 година, са двата основополагащи и най-значими момента в историята на аржентинската нация, на един народ, който избра да бъде свободен.
За хората на Обединените провинции на Рио де ла Плата, които през 1810 година вече са изявили волята си да управляват самостоятелно, да съставят собствено правителство и да отхвърлят колониалното клеймо, с което се раждат и в чиято власт все още се намират, жаждата за независимост е резултат от непреодолима необходимост.
След Майската революция в Обединените провинции започва процесът на изграждане на националното законодателство и на държавните институции. Сред тези национални органи е Асамблеята от 1813 година, която провъзгласява независимостта на аржентинския народ, препотвърждава принципа на представителност на депутатите и приема прогресивни закони като: премахването на търговията с роби, на задължителната лична служба за коренното население, провъзгласяването на свободата на вероизповеданията и на децата, родени от майки робини – все решения, които в днешен план представляват безспорни постижения в зачитането на човешките права.
Желанието за постигане на независимост в онези години е безусловна необходимост и защото бившите испански колонии в южната част на Америка стават свидетели на консолидирането на испанската мощ, която засилва военното си присъствие и пристъпва към действия за повторното им завоюване, нещо, което застрашава бъдещето им. За да постигнат своята пълна свобода, е нужно те окончателно да отхвърлят колониалната власт от земите си и затова великият военачалник на аржентинската и латиноамериканската независимост, генерал Хосе де Сан Мартин, настоява пред народните представители за наложително приемане на декларация за независимост, като междувременно подготвя армията си да пресече Андите и да воюва срещу колониалната зависимост. Сан Мартин очаква оповестяването на Декларацията за независимост с нетърпение, защото според него само независима държава може да се бори за независимостта на другите.
Най-накрая независимостта става реалност, когато депутатите от провинциите се събират на Учредителния конгрес в стария град Сан Мигел де Тукуман и след дебати, продължили три месеца, на 9 юли 1816 година, те обявяват независимост от испанската колониална власт, нейния крал и наследниците му, заявявайки, че въздават справедливост на „всичките народи и хора от цялото земно кълбо, в името и от името на народите, които представляват“. Всеки депутат в залата, избран пряко от народа на своята провинция, потвърждава отделно обявяването на независимостта, приета по-рано от всички присъстващи на Конгреса. Веднага се взима решение за публикуване на Декларацията за независимост на испански език, както и на езиците на коренното население - кечуа, аймара и гуарани.
Днес, повече от два века след обявяването на нашата независимост, ние отново си спомняме 9 юли 1816 година като мощен вик за свобода, независимост, солидарност и засилено международно признание на аржентинската нация.
Снимката е предоставена от Посолството на Република Аржентина в Република България. На нея: Н. Пр. г-н Алфредо Нестор Атанасоф, извънреден и пълномощен посланик на Република Аржентина в Република България