По случай Деня на светите братя Кирил и Методий, Посолството на Словашката република в София организира прием в посолството на 25 юни 2026 г.,

на който присъстваха видни представители на българския политически живот, на дипломатическия корпус, на научните и образователните среди, на бизнеса и медиите, словаци, живеещи в България, и приятели на Словакия.

В своето приветствие към тях Н. Пр. г-н Васил Гривна, извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в Република България, припомни мисията на светите братя Кирил и Методий, допринесла за това християнската вяра, книжовността и основите на културата да станат достъпни за славяните на разбираем за тях език. Затова Кирило-Методиевското дело и до днес е символ на просветата, диалога и разбирателството между народите.

Посланикът подчерта, че Словашката република, като сравнително млада държава, има шест национални празника, но именно Денят на светите братя Кирил и Методий е този, който по особен начин я свързва с България. Той припомни и исторически факти, които свидетелстват за близките българо-словашки отношения:

След смъртта на свети Кирил в Рим през 869 г., където е погребан в базиликата Свети Климент, Методий продължава своята мисия във Великоморавия като архиепископ. След неговата смърт през 885 г. на територията на днешна Словакия се налага силното влияние на Франкската империя и западното християнство. Учениците на Кирил и Методий са принудени да напуснат страната, като мнозина от тях намират убежище в тогавашната Първа българска държава. Именно тук те създават значими книжовни и просветни средища, най-вече в Охрид и Преслав. Тук kирило-методиевската традиция намира своето по-нататъшно развитие, а от първоначалната глаголица възниква кирилицата писмеността, която и днес се използва от много славянски народи. Въпреки историческите обстоятелства, паметта за светите Кирил и Методий се съхранява и се превръща в неразделна част от словашката историческа памет. Значението на това наследство се потвърждава и от факта, че кирило-методиевската традиция е изрично посочена в Преамбюла на Конституцията на Словашката република като един от източниците на нашата национална идентичност и държавност.

По-нататък в словото си посланик Гривна подчерта, че Словакия има и особено място в новата българска история. Припомни, че цар Фердинанд I, след 1918 г., намира своя втори дом в централната част на днешна Словакия – в замъка в Свети Антон, където прекарва значителна част от живота си. В бурните години на XX век много българи също намират убежище в Словакия и развиват различни традиционни форми на българско селскостопанско производство.

Днес, България и Словакия са свързани не само от общото историческо наследство, но и от споделени ценности и приятелство, които успешно се развиват и укрепват в рамките на ЕС.

Накрая посланикът покани всички присъстващи да опитат любимото традиционно словашко ястие на цар Фердинанд I – „бриндзове халушки“, както и да посетят Словакия – страна в сърцето на Европа, с богата история, красива природа, множество замъци и крепости, минерални и термални извори и отлични условия за летен и зимен туризъм.

Той пожела на Република България, на нейните граждани и на всички присъстващи много успехи, благоденствие, здраве и спокойствие. И заяви: „Нека и занапред ни обединяват общото кирило-методиевско наследство, взаимното уважение и приятелството между нашите народи.“

Снимките са предоставени от посолството на Словашката република в Република България. Горе: Н. Пр. г-н Васил Гривна, извънреден и пълномощен посланик на Словашката република в Република България /вдясно/, и дипломати от посолството посрещат гостите на приема.