На 25 март в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН се проведе неповторима вечер - „Празничната софра на Новруз и Благовец“.

Нейни организатори бяха: сдружение „Спектър 21 век“ и списание „Дипломатически спектър“, Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет „Св. Климент Охридски“,  Културното представителство на Ислямска република Иран в София, представители на диаспорите на Казахстан и Татарстан и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.

Да споделят празника с нас дойдоха: извънредният и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България - Н. Пр. г-н Хюсейн Джалал оглу Хюсейнов, извънредният и пълномощен посланик на Арабска република Египет - Н. Пр. г-н Халид Ибрахим Емара,  извънредният и пълномощен посланик на Република Индия - Н. Пр. г-н Санджай Рана, извънредният и пълномощен посланик на Ислямска република Иран - Н. Пр. г-н Сейед Мохаммад Джавад Расули, извънредният и пълномощен посланик на Република Куба - Н. Пр. г-жа Каридад Ямира Куето Милиан, извънредният и пълномощен посланик на Монголия - Н. Пр. г-жа Лхагвасурен Саянаа, извънредният и пълномощен посланик на Държавата Палестина и доайен на дипломатическия корпус у нас - Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух, извънредният и пълномощен посланик на Република Сърбия - Н. Пр. доц. д-р Желко Йович, извънредният и пълномощен посланик на Конфедерация Швейцария - Н. Пр. г-н Раймунд Фурер, други дипломати и гости.         

Главният редактор на списание „Дипломатически спектър“ и съпредседател на сдружение „Спектър 21 век“ – г-жа Екатерина Павлова, и заместник-директорът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН - д-р Иглика Мишкова, поздравиха гостите с „Добре дошли!“.

Г-жа Екатерина Павлова напомни, че събитието е част от инициативата на сдружение „Спектър 21 век“ - „Покажи традицията! Подари празник!“, която вече десетина години се стреми да показва красотата на българските празници и традиции пред представителите на чуждите мисии у нас, както и обратното – на чуждите празници и традиции пред българската аудитория. „Обикновено партньори в проявите ни са различни посолства. Този път, в тревожното време на болести и конфликти, в което живеем, решихме да го направим ние, хората - от културната сфера и диаспорите. Защото всички вярваме, че народите трябва да се съревновават само на полето на културата и че само тя – чрез креативност и красота, може да обедини света.“ И допълни: „Празникът Новруз не го отбелязваме за първи път. По идея на казашката г-жа Гулмира Бакирова, през 2016 година организирахме кръгла маса в Съюза на българските журналисти на тема „Новруз – празник на новото начало“. Веднага ни подадоха ръка и посолствата на страните, в които се празнува Новруз, и Центърът за азербайджански език и култура към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и Културното представителство на Ислямска република Иран в София, и диаспорите. После, през 2017 година, пак с тях, посрещнахме заедно Новруз и Първа пролет тук, в този музей /Повече за събитието може да  видите ТУК./

За днешната вечер избрахме темата „Празничната софра на Новруз и Благовец“. В интересното кулинарно пътешествие из България и Изтока наши водачи ще бъдат проф. д-р Николай Ников – изтъкнат български етнолог, доктор по музикално и танцово изкуство, лектор в редица световни университети, автор на десет книги и десетки научни публикации за фолклора, на стотици научно-популярни статии в медии по целия свят, на сценариите на 23 фолклорни филма, и г-жа Гулмира Бакирова.“

Проф. д-р Николай Ников разказа за българския Благовец

който се отбелязва на 25 март, началото на пролетта, и естествено в народната традиция празникът е свързан с възраждането на природата. На празничната трапеза задължително присъстват лучник /баница с плънка от ситно нарязан кромид лук, смесен с орехови ядки и дребно нарязани чушки/ и обреден хляб, пече се пита, която се намазва с мед и се раздава на съседи и близки. Празникът Благовещение съвпада с Великия пост, но на него църквата разрешава да се яде риба, зехтин и да се пие вино. Други характерни ястия за софрата на Благовец са домати от туршия, каша от прясна коприва и салата от зелен лук с магданоз и джоджен. Неслучайно точно от този ден е останала приказката: „Дойде ли Благовец, хващаме се за зелено“, тъй като по това време поникват първите ядливи растения.

В миналото се вярвало, че на този ден по-леко и по-бързо зарастват всички рани, затова често на него се дупчели ушите на малките момиченца. Смятали също, че през деня всяка отрова губела силата си. Свързан с това вярване обичай бил стопаните да премитат къщите и дворовете си и да палят огньове, които да прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Жените не докосвали игли, куки или конци.

Проф. д-р Николай Ников разказа за „хляба, виното и солта - трите превъплъщения на Слънцето в митологията, които са народната Света Троица за българите“ и ритуално поръси със сол - „символ на слънчевите лъчи, идващи с пролетта, за побратимяването на хората край подредените трапези, по стар български обичай.“

После представи Фолклорен клуб „Танец“, създаден през 2005 година в София от хореографа Лъчезария Павлова, удостоена с наградата „Сребърна лира“ от Съюза на музикалните и танцови дейци в България за постижения в областта на танцовото изкуство. Танцьорите му изпълняват автентични хора, музика, обичаи от Шоплъка и от други етнографски области на България. Фолклорен клуб „Танец“ е участвал с голям успех на концерти и фолклорни фестивали у нас и в чужбина: Йордания, Унгария, Черна Гора, Сърбия, Кипър, Германия, Чехия, Италия, Австрия, Грузия, Турция, Молдова. Носител е и на множество награди.

Децата на танцьорите от клуба, обединени под името „Медена питка“ - Нора, Деси, Коко, Валя, Ани, представиха обичая „Благовец-Драговец“ и песничката „Тръгна желка на оране“.

Хоро от Плевенско изпълниха Ники и Нора – баща и дъщеря.

Проф. д-р Николай Ников разказа и за Новруз

който се празнува от много източни народи в деня на пролетното равноденствие и е най-старото честване на Новата година на земята. Празникът е и първият ден на пролетта. В превод Новруз означава „Нов ден“ и е свързан с радостта, веселието и обновяването на природата. В различните страни думата се произнася с леки разлики: Новруз, Ноуруз, Науръз, Наврез...

През 2009 година празникът е вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, а през 2010 година Общото събрание на ООН обявява 21 март за Международен ден на Новруз.

Важен елемент в Новруз е огънят – земното превъплъщение на Слънцето. А също и току-що покълналите зелени стръкчета пшеница, представящи възкръстващата природа.

Новруз е празник за семейството и приятелите, затова важно място в него заема трапезата, песните и танците. На софрата в почти всички страни трябва да има седем ястия, названията на които започват с буква „с“ или „ш“ /различно за празнуващите народи/, при много от тях има и по седем предмета.

Красотата и веселието на Новруз блеснаха вечерта благодарение на хората от Азербайджан, Иран, Казахстан и Татарстан, живеещи в София.  

Г-жа София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура на Софийския университет, сподели: „Новруз е един от големите празници за азербайджанския народ и той се празнува три дни – 20, 21 и 22 март, но хората започват да се подготвят за него четиридесет дни преди настъпването му... “ Тя разказа за основните елементи в него и значението им. Повече вижте ТУК.

После децата от азербайджанската диаспора Дамян Митрески и Алина Блажева изрецитираха стихотворенията „Пролет“ на Васил Попович на български език и „Bayramların sultanı“ („Султан на празниците“) на Юсиф Дирили на азербайджански език.

Азербайджан си има своите основни герои на Новруз: Пролетното момиче, Кьоса и Кечал. „Кьоса и Кечал олицетворяват борбата между зимата и пролетта. Кечал характеризира периода преди пробуждането на природата, Кьоса е символ на земята, берекет, а Пролетното момиче - на поникването на растителността.“ – обясни  г-жа София Шигаева-Митреска. А нейните студенти от Центъра за азербайджански език и култура на Софийския университет - Георги Цветков и Преслав Цанов, се въплътиха в героите на Кьоса и Кечал и зарадваха публиката с талант и хумор. После приканиха присъстващите да се преборят с боядисани яйца – характерен акцент за празника в Азербайджан. Студентката Николета Димитрова се превъплъти в Пролетното момиче и изпълни танц под звуците на песента „Mən bahar qızıyam“ („Аз съм пролетно момиче“). През цялото време двегодишната Венера Митреска – принцесата на Пролетта, озаряваше вечерта.

За празничната софра на казахи и татари – Дастархан, представяне направи г-жа Гульмира Бакирова.

Ұлыстың Ұлыкүні /най-важният ден на народа/, празникът Науръз, е неразделна част от древния тенгриански цикличен календар. Както на всеки голям празник всяко семейство приготвя богата хубава празнична софра - Дастархан. Преди и след хранене се четат молитви в името на предците. На трапезата обезателно трябва да присъства ястието Наурыз-коже – /Супа на пролетта/.

„При нашите братя, татарите, обикновено на този празник група деца обикалят от къща на къща с поздравления и пожелания за благополучие и богатство (като българските коледари) и получават от домакините цветни, твърдо сварени яйца, сладки и зърнени продукти от седем вида: ориз, елда, грах, просо, ечемик, овесени ядки, пшеница.“ – разказа г-жа Бакирова.

После на улицата или на най-високата точка на селото хората се събират заедно, палят огън, отдават се на веселие. В голям казан се готвят „Карга боткаси“ /Каша за врана/, с която се угощават. Повече за софрата при казахи и татати вижте ТУК.

Младата Алика Авдюкова-Алимханова изрецитира стиха „Добре дошла Пролет“. 

Празненството винаги се съпровожда от песни, танци и веселие. Затова и дамите, приготвили казахската и татарската софри - Айгерим Чолева, Алия Егубаева, Албина Рачева, Гулнар Алимханова, Резеда Мухамедова и разбира се, Гулмира Бакирова изиграха народни танци от своите страни.

Г-н Халил Дуралиев от Културното представителство на Ислямска република Иран в София разказа за иранската софра на Ноуруз.

Той сподели, че може би най-старото честване на Ноуруз на земята е именно в Иран. Отбеляза, че за Иран това е Новата година, празнуването на която продължава 13 дни. Празничната софра на Ноуруз се нарича „Хафт син“ и включва седем елемента, чиито названия започват с буква „с“. Това са: сър (чесън), сиб (ябълки), сабзи (зеленина), сенджед (морски зърнастец), серке (оцет), саману (пудинг за хляб), сумах (смрадлика).

Трябва да напомним, че миналата година сдружение „Спектър 21 век“ и „Дипломатически спектър“ представиха иранската традиция за Ноуруз с чай и омайваща красота в посолството на Ислямска република Иран.  Повече за това събитие може да прочетете ТУК.

После дойде и голямата изненада на вечерта от Културното представителство на Ислямска република Иран в София, което от съвсем скоро има нов ръководител – г-н Абдолреза Аббаси, също присъстващ на събитието. Гостите имаха уникалния шанс да се насладят на виртуозните изпълнения на групата за традиционна иранска музика - „Фархан“, пристигнала специално в София за концерт в НДК по случай Новруз. Сина Шафиабади - вокал, Хосейн Язди Томбак -  томбак, Али Хосйни - ней, Пория Бехтои – сантур, предизвикаха силните аплодисменти на публиката. А г-н Халил Дуралиев покани всички на концерта на групата на следващия ден в Националния дворец на културата.

Фолклорен клуб „Танец“ завърши вечерта с вихрени традиционни хора от Видинско и Софийско.

А после гостите се насладиха на източни ястия за Новруз и на български за Благовец

Културното представителство на Ислямска република Иран ни почерпи с уникален сладкиш, други източни сладости и чай.

Центърът за азербайджански език и култура към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ приготви азербайджански баклави, шекербура, шор гогали, както и ядки и сушени плодове, донесени специално от Азербайджан.

Диаспорите на Казахстан и Татарстан в София получиха искрени комплименти за супата Науръз коже и други специалитети като: баурсаки (казахски и татарски мекици), хворост (тестено сладко ястие), жент (казахска халва), учпочмаки (татарски триъгълни пирожки с месо), чак-чак (сладко ястие от прясно тесто с мед и орехи), татарски морковен пай, ядки, сушени плодове и бонбони.

Вкусната българска софра за Благовец бе приготвена специално от известните ни пекарни Ни-кай. А вината на Винарска изба „Вила Мелник“ омаяха всички, които ги опитаха. Всъщност те могат да им се насладят отново съвсем скоро - на 16 април, Лазаровден, в избата в с. Хърсово, община Сандански.

Снимките са от организаторите на събитието и от г-жа Станислава Пекова, сп. „Черно и бяло“.

Първи ред: Главният редактор на списание „Дипломатически спектър“ - г-жа Екатерина Павлова, и заместник-директорът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН - д-р Иглика Мишкова, поздравяват гостите.

Втори ред: Празничната софра на Благовец; децата от „Медена питка“ - Нора, Деси, Коко, Валя и Ани, представят обичая „Благовец-Драговец“; Ники и Нора /баща и дъщеря/ играят хоро от Плевенско.

Трети ред: Празничната трапеза на Новруз в Азербайджан; г-жа София Шигаева-Митреска с децата от азербайджанската диаспора; студентите от Центъра за азербайджански език и култура на Софийския университет - Георги Цветков и Преслав Цанов, в ролите на Кьоса и Кечал; Николета Димитрова - Пролетното момиче, изпълнява танца „Аз съм пролетно момиче“.

Четвърти ред: Празничната трапеза на казахи и татари; г-жа Гулмира Бакирова с Алика Авдюкова-Алимханова, която изрецитира стиха „Добре дошла, Пролет!“; дамите от казашката и татарската диаспори у нас, подготвили празника и изпълняващи танци от своите страни.

Пети ред: Иранската софра на Ноуруз; г-н Халил Дуралиев от Културното представителство на Ислямска република Иран в София разказва на нея; групата за традиционна иранска музика - „Фархан“, изуми всички със своите виртуозни музикални изпълнения.

Шести и седми ред: споделени моменти на радост и приятелство около софрите