Печат 

През декември всяко българско семейство живее в радостното очакване на Рождество Христово. Подготовката за Коледа у нас е свързана с безкрайната любов към близките ни хора и надеждата за по-добро бъдеще.

А посрещането й е израз на изконните български традиции и ценности. Та има ли българин, който да не стяга с трепет трапезата за Бъдни вечер, да не очаква с радост песните на коледарите, празника Сурва? Все традиции – достолепни перли в културното многообразие на Европейския съюз. Карат ни да се гордеем. Но и да си зададем въпроса - как посрещат Рождество Христово нашите европейски съграждани?

Тръгваме от север, защото Дядо Коледа тръгва оттам

Финландците се отдават на мечти за празника още от октомври. Те са кръстили този весел радостен период Малка Коледа. Възрастните са си измислили начин да се забавляват и срещат, преди да се посветят на децата си. В работата, в спортния клуб, сред приятели се организират вечери, за да си поговорят, послушат музика и опитат кулинарните специалитети на сезона. Всяка от четирите недели, предшестващи Коледа, се запалва свещичка и се поставя на перваза на прозореца така, че да се вижда отвън. Последната неделя се търси елха, която се украсява с гирлянди и знаменцата на всички националности.
На 24 декември сутринта традиционната сауна обединява семейството. В нея сякаш се изпаряват и последните грижи, празникът започва. Точно в 12 ч. на обяд в Турку, старата столица на Финландия, се обявява Мирната Коледа. Събитието се предава директно по основните телевизионни канали в страната. После празникът е за децата. Вечерта Дядо Коледа тръгва с шейна, пълна с подаръци, теглена от един елен. Дегизираният татко, чичо или съсед чука на вратата и задава очаквания въпрос: „Деца, бяхте ли послушни през годината?“ Ако отговорът е „Да“, торбата с подаръци бързо се изпразва. На 25-и сутринта се става рано – в 6 ч. и цялото семейство присъства на литургията в църквата. А следващия ден, Сент Етиен, е за традиционната разходка с шейна в снега.

Скандинавците отбелязват света Люсил още от Средните векове

В Дания и най-вече в Швеция всичко започва на 13 декември, празника на света Люсил. Тогава се отбелязва най-дългата нощ в годината, денят трае едва 4 часа. Но се ражда надеждата, че скоро ще изгрее живототворящото слънце. Люсил идва от латински и значи светлина. Светицата е една от първите християнки, живяла през IV век в Сицилия. Легендата разказва, че нощно време тя носела храна на преследваните християни, които се криели в пещерите. И за да са свободни ръцете й за торбите, слагала на главата си корона от запалени свещи да осветяват пътя й.
Днес света Люсил се празнува във всяка шведска къща. Рано сутринта таткото се прави, че спи, сякаш глух за врявата вкъщи. Малките момиченца в семейството обличат дълги бели рокли, поставят си корона от свещи на главата и на поднос му занасят кафе, кифлички и сладки във формата на звездички в леглото. Пожелават му весел празник с традиционни песнички.
Всяко шведско предприятие, училище или град избира своя Люсил, която често освен кафе и кифлички, поднася и грог. На този ден по улиците на Стокхолм може да се видят красиви руси момичета с корони на главите, облечени в палта от бяла кожа да пеят Sankta Lucia.
Ден преди Коледа бащата в семейството има важна роля и в друга сценка – да е шведският Дядо Коледа. Който не е като никой друг в Европа, защото прилича на гном.  
На север коледната вечеря от печено прасе, агнешко или риба се съпровожда отколе от

специалната Коледна бира

Старо поверие гласи, че богът на войната и поезията - Один, разкрил на хората тайната за нейното приготовление. Традицията повелява Коледната бира да е домашно производство, но кой има време за това? Днес поточните линии в скандинавските фабрики бълват по над 500 000 л дневно производство. Коледната бира вече е позната в Холандия, Белгия, Франция... и постепенно превзема цяла Европа!
В Дания след вечерята всички хванати за ръце, обикалят елхата, пеейки. Има и още нещо - марките за коледните картички до близките са в специални емисии с коледна тематика.
В Ирландия пък палят свещички на прозорците. На масата се слага един прибор в повече, ако мине някой случаен пътник.

Пъстра мозайка от регионални традиции

има в Германия. В северната част от страната Свети Никола раздава подаръците на децата още на 6 декември, а на юг Дядо Коледа прави това малко по-късно. Германските деца се радват и на Коледния календар с 24 прозорчета, пълни с шоколадчета.
Възрастните пък в някои  райони на страната са изоставили пуйката, за да се отдадат на хубаво печено свинско. И си похапват саламчета, преди да ги окачат на гредите, за да предпазват къщата от зли сили. В Германия не минават без коледния сладкиш - щолен. В Люксембург също, макар там той да е под формата на бисквити със сушени плодове.
Най-странният обичай обаче се наблюдава в Баварските Алпи. Там отбелязват Святата нощ със залп-концерт от 100 хиляди откоса.
По Коледа в Германия се отделя голямо внимание на украсата на къщата. Затова и коледният базар там е невероятен – можеш да избираш сред хиляда и една украси. Неслучайно германците са тези, които измислили традицията да се украсява елхата преди 400 години! Хърватите обаче ги конкурират с Коледния панаир в Дубровник – феерия от красота, създадена от местни занаятчии и музиканти.
Австрия пък свързваме с вълшебната мелодия „Тиха нощ, свята нощ“. Какво повече да се каже от това, че тази дивна песен, композирана през 1818 г., е апотеозът на празника за австрийците. А вече и за целия свят...
Словенците пеят много в празничните дни. Страната им се слави с богатия репертоар от коледни песни. В Словакия празникът започва с появата на първата звезда в небето на 24 декември. Това е моментът, в който се запалва голяма свещичка и се поставя на масата.
Някога в Латвия хората излизали в празничната нощ по улиците, маскирани като мечки, коне, вълци, кози и др., за да прогонят злите духове. В Литва пък за тази цел почистват основно къщата седмица преди Коледа. И в Румъния обичаите са пъстри. Младите ходят и пеят по къщите на приятелите си, по селата се и маскират.
Във Франция обръщат голямо внимание на трапезата. Наред с пуйката с кестени има гъши дроб, стриди, сладкиши и торта.

Родината на първата поръчана картичка за Коледа

е Великобритания. През 1843 г. директорът на музея „Виктория и Алберт“ в Лондон, сър Хенри Коул, не успял да поздрави своите приятели. Затова поръчал на приятел художник да му нарисува Коледна картичка с приветствие: „Весела Коледа и Честита нова година“. Търговците веднага разбрали, че от това може да се печели и го превърнали в бизнес. Коледните картички почнали да се продават активно след 1868 г. Днес те са не само по улиците на Европа, а и на света. Но минавайки Ламанша, човек е затрупан от невероятен избор! Разбира се, Коледата там не минава без реч на кралицата. Както в Естония не минава без президентът да оповести Мирната Коледа.
Удивително, но

Дядо Коледа все още не е толкова популярен

в Португалия. Елхата също. Там малкият Исус носи подаръците на децата. А в навечерието на Коледа всички задължително посещават църквата за Петльовата меса в полунощ (казва се така, защото петел пропял след раждането на Христос).
И в Унгария малкият Исус и ангелчетата раздават радост и подаръци. На 24 декември, родителите се затварят тайно от децата да украсят елхата и сложат подаръците под нея. По традиция, на нея се закачат специални коледни шоколадови бонбончета - салонцукор. Увити в златни или сребристи хартийки, под шоколадовата обвивка те имат пълнеж от марципан, ягодово желе или нещо друго. Когато всичко е готово, родителите взимат звънче и с него дават знак, че малкият Исус и ангелчетата са пристигнали. Светлините на елхата светват, подаръците може да се отворят. Идва ред на празничната вечеря.
В Испания пък тримата мъдреци от Изтока носят подаръците за децата. Същите, които се поклонили на бебето Исус и дарили Младенеца със злато, ливан и смирна.

Репродукции на Яслите, в които е роден Христос

първо са правени по църквите в Италия - още през XV век! По домовете се слагат от XVII - XVIII век. Традицията повелява девет дни преди големия католически празник на видно място в италианския дом да се подредят фигурки от стъкло, порцелан или дърво, които пресъздават раждането на Христос. На особена почит са яслите и в Малта. Но Полша като че ли най се гордее с пребогатата им украса. Сред яслите там най-прочути са Краковските. Преди Коледа в града дори се организира конкурс за „най-красиви ясли“.
Няма Коледа в Италия без традиционния кекс „Панетоне“. Този сладкиш се е появил около 1490 г. в Милано, но много бързо се разпространява из цялата страна. Днес изглежда прекрасно вкусно със стафидите, мандарините и портокалите вътре и печените бадеми и орехи отгоре. Неделята е посветена на децата. В Северна Италия Бабо Натале, италианският Дядо Коледа, слиза през комина на камината и оставя подаръците в обувките до нея. В Южна Италия и Рим вещицата Бефана ги носи по-късно - на 6 януари. Тази възрастна дама с бели коси е много мила и дава на добрите лакомства, а на лошите – въглени.
На 25 декември всички италианци гледат по телевизията благословията на папата от Ватикана.
В Чехия хората вярват, че коледната нощ е магическа и тогава човек може да предскаже бъдещето. Децата пускат във вода горяща свещичка в орехова черупка и гадаят. Поляците пък вярват, че на Бъдни вечер стават вълшебства, че водата в кладенци, потоци и реки се превръща в мед, вино и течно злато. Но това виждат само праведните хора.

Светещи корабчета на къщите

Коледата в Кипър, както и тази в Гърция, е обърната към морето. И макар че гърците имат поговорка: „Дърветата не растат върху водата“, това не пречи елхата да се настани в гръцките домове. Защото в Гърция се докосват няколко култури. Дядо Коледа е популярен, но подаръците раздава свети Базил. Той минава по къщите чак през нощта на 1 срещу 2 януари. Вечерта гръцките деца пеят песнички при съседите, а те в замяна им раздават лакомства. На 25 декември е вечерята, която носи най-прекрасни следи от миналите традиции – супа от телешка глава, пача и курабийки. По островите и брега къщите са украсени със светещи корабчета. Едно наистина морско Рождество...