Печат

Нашите приятелски отношения са силни, Европа е свободна и силна

- Постарахме се да предадем щафетата на Португалия възможно най-гладко по важните актуални теми: Covid-19, защитата на климата, миграцията и разширяването на ЕС към Западните Балкани

- Успяхме да използваме цялата пазарна мощ на ЕС и да осигурим справедливо разпределение на ваксините според дяла на населението в ЕС

- С  фонда „Следващо поколение ЕС“ вече разполагаме с финансов инструмент на стойност 750 милиарда евро, който ще спомогне за преодоляването на икономическите последици от пандемията

- Бихме си пожелали по-голям напредък в основаното на солидарността общоевропейско регулиране на миграцията

- Германия остава най-важният търговски партньор на България

- Миналата година, вследствие на пандемията от коронавируса, до България са пътували 60% по-малко германски туристи от обикновено

- В момента в Германия има почти 7 000 български студенти, а повече от 1 000 германски студенти са избрали да следват в България, предимно медицина, като тази тенденция се засилва

- Когато ситуацията с Covid-19 го позволи, отново ще има немско-български културни проекти от висок клас

Н. Пр. г-н Кристоф Айххорн e роден през 1958 г. в Хайделберг. Следва история, публично право, европейско право, международно право и политология. Паралелно е журналист, модератор и репортер на Радио ARD. От 1984 г.до 1986 г. е ЕС-консултант в Брюксел. После преминава подготовка за служител в Министерството на външните работи и започва работа в отдел „Европейско политическо сътрудничество/Европейски парламент“. През годините заема важни постове в тази институция. От 1992 до 1995 г. е в ръководния щаб, отдел „Парламентарни и правителствени въпроси“ , а от 1995 до 1998 г. е заместник-ръководител на отдел „Речи“. От 2004 до 2008 г. е ръководител на реферат „САЩ/Канада /процеса G8 на външните министри“, а от 2011 до 2015 г. ръководи поддирекция (пълномощник) по разоръжаване и контрол на въоръженията в Министерство на външните работи.

Извън страната възходящата му кариера преминава през различни мисии. От 1989 г. до 1992 г. е културен аташе в посолството на Германия в Москва. От 1998 до 2000 г. е служител на обмен в Министерството на външните работи на САЩ във Вашингтон. От 2000 до 2004 г. е в германското посолство във Вашингтон, като от 2001 г. e заместник-ръководител на политическия отдел в него. По-късно-  от 2008 до 2011 г., е отново във Вашингтон като министерски съветник, ръководител на политическия отдел на мисията. От 2015 до 2019 г. е посланик на страната си в Естония.

На 19 септември 2019 г. Н. Пр. г-н Кристоф Айххорн връчва акредитивните си писма като извънреден и пълномощен посланик на Федерална република Германия в Република България. За съжаление, скоро след това започна пандемията от Covid-19, която осуети много от плановете и проектите ни. Но, както сподели той пред „Дипломатически спектър“: „Очаквам с нетърпение бъдещите ни разговори. Лично. Веднага, щом това отново стане възможно.“

 

- Ваше превъзходителство, наскоро завърши председателството на Германия на Съвета на ЕС, преминало под мотото: „Заедно за възстановяването на Европа“. Успяхте ли, направихте ли я по-силна?

- Заедно с нашите партньори от триото, председателстващо Съвета на ЕС, както и с останалите държави членки на ЕС и в тясно сътрудничество с Комисията и Европейския парламент, успяхме да укрепим Европа, като приключихме важни досиета. Те трябваше да се съобразят със ситуацията с коронавируса и с твърде различните позиции на държавите членки, една нелека задача.

С  фонда „Следващо поколение ЕС“ ("Next Generation Fund") вече разполагаме с финансов инструмент на стойност 750 милиарда евро, който ще спомогне за преодоляването на икономическите последици от пандемията. Наред със сумата от над 21 милиона от редовния бюджет България ще получи и повече от 7 милиона от този фонд. Това се нарича общоевропейска солидарност в действие.

Успешни бяха и преговорите за бюджета на ЕС, който се характеризира със солидарност, но също и по отношение на нови области, ориентирани към бъдещето. Европа ще инвестира много повече в иновации и наука, както и в цифровизация и защита на климата, отколкото досега. Това ще ни направи по-силни и по този начин ще укрепи суверенитета на Европа между големите властови блокове по света.

За нас, германците, бе важно и в бъдеще темата за върховенството на закона да бъде поставена на фокус, от една страна, посредством обвързването на бюджетните средства със спазването на принципите на правовата държава, а от друга – посредством въвеждането на нови европейски консултативни механизми. Върховенството на закона е от съществено значение за ефективното преследване на целите и съблюдаване на ценностите на ЕС.

Също така бе от значение и фактът - като тук благодарностите се отнасят за проявената от всички държави членки на ЕС и най-вече от страна на главния преговарящ на ЕС – Барние, солидарност - че успяхме да поставим на договорна основа бъдещите отношения с Великобритания малко преди „затварянето“. Великобритания остава важен партньор, с когото ни свързват много общи неща.

- Има ли цели, които не постигнахте така, както бихте искали?

- Със сигурност бихме си пожелали по-голям напредък в основаното на солидарността общоевропейско регулиране на миграцията. Германия е особено заинтересована в това отношение като страна, явяваща се крайна дестинация за миграция, но също и България, която, бидейки разположена на външната граница на ЕС, допринася съществено за охраната на границите и европейската солидарност.

Бихме искали първите преговори за присъединяване към ЕС на Република Северна Македония и Албания да можеха да се проведат скоро. Сближаването на страните от Западните Балкани с ЕС остава ключова цел. Надяваме се на напредък в двустранните преговори между България и Северна Македония.

- Председателството на Германия бе в тежък момент – по време на борбата срещу пандемията от COVID-19. Какво направихте в посока – справяне на ЕС с коронавируса?

- Още от самото начало Германия се застъпва за това, мерките за борба с пандемиите да бъдат по-добре координирани в Европа. Ние също така се застъпихме за общото закупуване на ваксини и тяхното справедливо и равномерно разпределяне в държавите членки, за да преодолеем пандемията бързо. От това ще се възползват всички граждани във всички държави членки, независимо от финансовите им възможности.

- Португалия пое от вас щафетата. Какви инициативи ѝ предадохте?

- В рамките на тройното председателството със Словения и Португалия ние сме обвързани да продължим да преследваме общите ни цели. За нас е важно да укрепим солидарността и суверенитета в Европа. Постарахме се да предадем щафетата възможно най-гладко. Важни актуални теми са Covid-19, защитата на климата, миграцията и разширяването на ЕС към Западните Балкани. Пожелавам на Португалия и след това на Словения всичко най-добро и съм убеден, че тяхното председателство на Съвета на ЕС ще постигне много.

- Вашето мото като посланик в нашата страна е: „Германия и България: заедно работим приятелски за нашата свободна и силна Европа“. Успяваме ли?

- Нашите приятелски отношения са силни, Европа е свободна и силна. Но това не е нещо, което се подразбира от само себе си, а се постига и съхранява с всекидневен труд. Вземете например преговорите с производителите на ваксини. В по-големите и по-богати страни от ЕС има гласове, които казват, че би било по-добре всеки сам да преговаря с производителите и да не оставя това на ЕС. Какво щяха да правят тогава другите страни от ЕС? Те щяха да останат на сухо. Пропагандирайки съвместни преговори, успяхме да използваме цялата пазарна мощ на ЕС и да осигурим справедливо разпределение на ваксините според дяла на населението в ЕС. И в бъдеще, при наличието на значими проблеми, отново и отново ще се повдига въпросът: трябва ли отговорът да се търси с национални, самостоятелни усилия или чрез координиран подход от целия ЕС? Ако искаме да бъдем силни, трябва да сме единни.

- На какъв етап се намират търговско-икономическите ни отношения в момента?

- Търговските отношения между Германия и България традиционно са много силни. Германия остава най-важният търговски партньор на България. Разбира се, икономическите отношения пострадаха в резултат на пандемията от коронавирус, но за щастие, като цяло, не много. Инвестициите също не са спаднали забележимо.

- Германия и България имат силни връзки в областта на туризма. Българите винаги сме посрещали радушно германските туристи. Как се отрази коронавирусът на туристическия обмен през изтеклата 2020 година?

- За съжаление, положението в туризма изглежда тежко. Този отрасъл, така или иначе, е един от най-силно засегнатите от пандемията в световен мащаб. Миналата година до България са пътували 60% по-малко германски туристи от обикновено. В сравнение с много други страни, това все още се явява един сравнително малък спад, но все пак, разбира се, поражда сериозно безпокойство. За първи признаци на подобрение от туристическата индустрия ще чуем, когато ваксинациите покажат ефективността си.

- Как се развиват партньорствата между регионите в страните ни по време на пандемията?

- Между нашите страни протича голям обмен, също на ниво региони. Нашите граждани, включително много млади хора, се срещат и това е много добре. Например окръг Ортенау наскоро предостави на област Видин два апарата за обдишване за тамошната болница. Много такива връзки на регионално и местно ниво показват колко близки са нашите взаимоотношения.

- Българо-германските културни отношения са традиционно добри. Какви са в момента?

- Нашите, действително много добри взаимоотношения в областта на културата, образованието и науката са стабилни в дългосрочен план и продължават да се развиват добре. Ако решите да следвате или да градите кариера в културния сектор в Германия, това обикновено е за периоди, продължаващи с години. Същото се отнася и за другата посока.

Например, в момента в Германия има почти 7 000 български студенти. Германската служба за академичен обмен, представена в България от трима лектори, предлага множество възможности за стипендии.

И още нещо, което е много интересно - повече от 1 000 германски студенти са избрали да следват в България, предимно медицина, като тази тенденция се засилва. Германските студенти тук хвалят високото качество на обучението и доброто общуване между учители и ученици. Цялостната комуникация между университетите и чуждестранните студенти е от първостепенно значение, особено по време на кризата с коронавируса.

- Бъдещето е на младите. Как Германия стимулира тяхното сближаване в Европа, и в частност, сближаването на българските и германските младежи?

- Германия подкрепя програмата на ЕС „Еразъм“. Тя дава възможност на млади българи да учат известно време в чужбина и да се завърнат с ценен опит. По този начин също и студенти от други страни на ЕС опознават България. За срастването на Европа и взаимното разбирателство няма нищо по-добро от това! Наред с това съществуват и германо-български програми, например, предложенията на Германската служба за академичен обмен за студенти по бакалавърски, магистърски и постдокторантски програми. Те позволяват на млади хора от България да финансират своя учебен или изследователски престой в Германия. Друга чудесна програма е „kulturweit“ - доброволческа служба, финансирана от Федералното министерство на външните работи. Тя дава възможност за престой в България на млади германци, например, чрез подпомагане на обучението по немски език в някоя от многото езикови гимназии с изучаване на немски език. Тези млади хора също отнасят у дома много положителни впечатления от България. Всеки от тези престои в чужбина допринася за това, хората да се опознават още по-добре и да се научат да се ценят повече.

- Какво можем да очакваме в двустранното сътрудничество през 2021 година?

- Когато ситуацията с Covid-19 го позволи, отново ще има немско-български културни проекти от висок клас. В това отношение водещ партньор се явява най-вече Гьоте институт. Не искам да разкривам твърде много, но с нетърпение можем да очакваме специални „апетитни изненади“ от сферата на сценичните и визуални изкуства.

Разбира се, бихме искали икономиката да се възстанови и да се правят нови инвестиции. Последното проучване на Външно-търговската камара (AHK) за въздействието на коронавируса върху българската икономика показа леко положителна тенденция. Ако все повече хора са ваксинирани и топлите температури през пролетта и лятото продължат да изтласкват вируса, се надяваме скоро отново да достигнем нивото преди коронавируса.

- Вие сте в България от година и половина. Какви са вашите впечатления от страната и хората?

- От лятото на 2019 година насам имах много възможности да пътувам из страната. От началото на пандемията от коронавирус на помощ ни идват виртуалните срещи. България има много сърдечни хора, красиви пейзажи, много стара култура и традиции, добри минерални бани и отлично червено вино. Налице е голяма отвореност към Германия и Европа. Очаквам с нетърпение бъдещите ни разговори. Лично. Веднага, щом това отново стане възможно.

 Снимката е предоставена от посолството на Федерална република Германия в Република България.