Печат

Летните олимпийски игри в Токио целят две неща - да докажат, че хората могат да надмогнат пандемията от COVID-19,

стига да са обединени, и да покажат на света как страната ни се е възстановила след голямото земетресение в Източна Япония

         - Икономическите мерки, насочени към дигитализация и „зелено“ общество, са един от стълбовете в плана за развитие след пандемията от COVID-19, който сегашното        управление на Япония обмисля

         - Представихме български компании от IT и биотехнологиите на наши инвеститори

         - Промотирането в Япония и в България на двустранния туризъм има голям потенциал

         - Към традиционната японска култура бих искал да представя и японската народопсихология, наред с бизнес философията. Работя и за популяризиране на японската кухня

         - Провеждането на Олимпиадата в Токио има пълната подкрепа от лидерите на страните от Г-7 и Г-20... Допитвайки се до мнението на специалисти от СЗО и други, организаторите на игрите предприемат мерки срещу заразата и провеждат стабилна подготовка за реализиране на безопасно състезание.

         - Десет години след аварията в АЕЦ Фукушима 1 стана възможно много от потърсилите убежище в други региони местни жители да се върнат в родните си места, казва Н. Пр. г-н Нарахира Хироши в интервю за вестник „Стандарт“

 Н. Пр. г-н Нарахира Хироши връчва акредитивните си писма за извънреден и пълномощен посланик на Япония в Република България на 24 август 2020 година. Преди това е заемал високи постове в Япония. Работил е в Министерството на туризма, в Министерството на финансите, в Министерството на транспорта. Бил е заместник-министър в Министерството на земите, инфраструктурата , транспорта и туризма, съветник в посолството на Япония във Великобритания. Завършил е право в Токийския университет, магистратура  по публична администрация в Харвардския университет и има магистърска степен по мениджмънт в Станфордския университет. Н. Пр. г-н Нарахира Хироши започна мандата си у нас със свежи идеи за развитие на приятелските отношения между Страната на изгряващото слънце и България.

- Ваше превъзходителство, преди девет месеца, когато бяхте акредитиран за посланик на Япония в България, споделихте намерението си да полагате усилия за укрепването на приятелските отношения между двете страни, изграждани над 100 години. Пандемията създаде ли трудности пред вашите амбициозни намерения?

- Истина е, че коронавирусът оказва голямо влияние върху работата на посолството. Но тази сложна ситуация не касае само нас, а всички страни по света. Ето защо смятам, че трябва да работим заедно, за да я преодолеем. При настоящите обстоятелства видеоконференциите се оказаха удобен и ефективен начин да вършим работата си. Така поддържаме връзка както с хора от страната, така и с Япония. Този тип комуникация е възможно да остане масово предпочитан и след края на епидемията. Освен това, съобразявайки се с всички заповеди на министъра на здравеопазването, проведохме няколко срещи лице в лице, на които имах късмета да се срещна лично с невероятни българи. Оценявам тези възможности, благодарение на тях почувствах какво е да работя в тази прекрасна страна.

- Япония също е сериозно засегната от пандемията. Как властите и населението се справят с новите проблеми?

- В Япония бе обявено извънредно положение в Токио и три съседни префектури, като то беше прекратено на 21 март. За да се предотврати повторното разпространение на вируса е необходимо хората да са предпазливи. Японците се опитват да се приспособят към новия начин на живот, спазвайки основни противоепидемични мерки. Самоконтролът и сдържаността са изцяло в името на общото благо. Противоепидемична мярка от страна на правителството бе съкратеното работно време на заведенията по време на извънредното положение. Постигайки баланс с икономическите мерки, част от които включват допълнителен бюджет и кампании като Go To Travel (понастоящем временно спряна), страната прави всичко възможно да действа внимателно и ефективно. По този начин, едновременно, чрез съдържателните и своевременни политически мерки и чрез самоконтрола и готовността за съдействие от страна на населението, Япония полага усилия за предотвратяване на разпространението на заразата.

- Каква е конкретната програма на Япония за възстановяване на икономиката след затихване на епидемията?

- Задачите, по които Япония трябва да работи по-усилено, са дигитализация, преход към „зелено“ общество, отговор на новите нужди в здравеопазването и медицината и създаването на по-гъвкави вериги за доставки. Икономическите мерки, насочени към дигитализация и „зелено“ общество, са един от стълбовете в плана за развитие, който сегашното управление обмисля. В сегашната ситуация на коронавирус дигитализацията в бизнеса и администрацията е нещо силно значимо. За да може всеки гражданин да се възползва от удобството на дигитализацията, правителството влага средства в поддържането на инфраструктура, която да служи за база. Япония възнамерява да поеме инициативата като лидер на свободната търговия на фона на сегашния срив на световната икономика. На миналогодишната среща на върха на Г-20 Япония заяви намерението си да сведе емисиите на парниковите газове до нула до 2050 година, като по този начин постигне въглеродна неутралност. Тази готовност бе високо оценена и на отделните срещи с лидерите на всяка страна. Предприемането на проактивни мерки в борбата с глобалното затопляне се очаква да доведе до повече инвестиции в японските компании и до сътрудничество на световно ниво. По този начин необходимостта от създаване на „зелено“ общество би привлякла още повече внимание. Екологизирането би било невъзможно без развита дигитална инфраструктура, която да го поддържа. Ето защо сегашното правителство гледа на горните две обстоятелства като на важни компоненти от стратегията за развитие на икономиката и съсредоточава усилията си в тях.

-  В началото на мандата си заявихте, че имате намерение да работите за подобряване на условията в икономическите българо-японски връзки, с цел да се повиши интересът на японските фирми към инвестиции в България и сътрудничество с български компании. Какви конкретни действия ще предприемете?

- Заради пандемията в момента международните пътувания са трудно осъществими, в това число и за бизнеса. Затова основната ни работа в тази сфера се извършва в онлайн форма. През февруари, в сътрудничество с JETRO, представихме няколко нови български компании от секторите на IT и биотехнологиите на потенциални японски инвеститори, като в рамките на два дни бяха проведени и няколко бизнес срещи. След като международните посещения станат отново възможни, бихме могли да организираме различни срещи в присъствена форма. Ще продължа с усилията си за осъществяването на бъдещи инвестиции на японски компании в България.

- Развитието на близките отношения между България и Япония насърчава и увеличаването на броя на японски туристи у нас, както и на български в Япония. Какви мерки и инициативи трябва да  предприемат туристическите компании и държавните структури за стимулиране на двупосочния туризъм?

- Промотирането в Япония и в България на двустранния туризъм има голям потенциал. Макар в Япония да се гледа на България като на „близка“ страна, за нея не се знае много, изключвайки розите, киселото мляко и треньора по сумо Наруто Ояката (познат като Котоошу). Вашата страна притежава множество разнолики очарования, като започнем от природата, минералните извори, историческото наследство и стигнем до винарските изби, кухнята и музиката. Имам огромно желание с помощта на българското правителство и различни туристически организации да се погрижа тези красоти да достигнат до всички японци. Сътрудничейки си с JNTO (Японска национална туристическа организация), имам намерение да запозная българите още по-обстойно с туризма в Япония, като за целта представя забележителностите на всеки регион и предложа варианти за по-изгодно пътуване в страната.

- Любопитно е да разберем и какви са плановете на посолството за популяризиране в България на проявите на японската култура, които много се ценят от българската общественост?

- В България над 30 години се представят събития, свързани с културата на Япония, като централно място заемат Дните на японската култура. През 2020 година поради коронавируса около половината от първоначално замислените събития трябваше да бъдат отложени или отменени. Представихме онлайн съдържание, включващо видео съобщения, изпратени до нас от японски артисти, които през тези 30 години са били свързани с Дните на японската култура в България. Към традиционната японска култура бих искал да представя и японската народопсихология, наред с бизнес философията, характерна за страната. Работя и за популяризиране на японската кухня. Тя е като огледало, което ярко отразява японската култура и душевност. Включва не само суши, темпура и сукияки, но и голямо разнообразие от менюта - от домашно приготвена храна до изтънчената кайсеки кухня. Желая да представя именно рецепти с тези разнообразни ястия, които биха могли да се приготвят с български продукти. Наред с кухнята, бих искал да запозная хората с характерни черти, които са вплетени в японската култура на хранене, като сезонността и гостоприемството към госта.

- Как Япония се подготвя за лятната олимпиада и параолимпиада през юли, които бяха отложени през 2020 година заради пандемията?

- Олимпийските игри в Токио целят две основни неща - да послужат за доказателство, че хората могат да надмогнат коронавируса, стига да са обединени, както и да покажат на останалия свят, как страната се е възстановила след голямото земетресение в Източна Япония. Провеждането на тазгодишната Олимпиада има пълната подкрепа от лидерите на страните от Г-7 и Г-20. Допитвайки се до мнението на специалисти от СЗО и други, организаторите на игрите предприемат мерки срещу заразата и провеждат стабилна подготовка за реализиране на безопасно състезание. Обмислят цялостни мерки като необходими тестове, реакция при различни сценарии, без това задължително да налага ваксинация. За да може да се осигури възможно най-благоприятна среда, в която състезателите да се представят в най-добрата си форма, са подготвени всички мерки - от момента на тяхното пристигане в страната до заминаването им. Япония съобщи на Международния олимпийски комитет и Международния параолимпийски комитет своето решение да не приема зрители от чужбина. Двата комитета изразиха уважение и приеха решението.

- Япония отбеляза на 11 март 10 години от аварията в АЕЦ Фукушима 1, причинена от цунами. Какво е направено през тези години за обезопасяването на централата и за ликвидирането на щетите в района, радиоактивното замърсяване в морето и опазването на здравето на хората в околността?

- С цел възможно най-бързо възстановяване след бедствието японското правителство основа Агенция по реставрацията (Reconstruction Agency) и през изминалите 10 години тя полага всякакви усилия в задачите, които си е поставила. Част от тези задачи са: подпомагането на засегнатите от земетресението, възобновяването на инфраструктурата, индустрията и туризма, възстановяването след атомната катастрофа. Поставяйки на първо място здравето на хората, под ръководството на Министерството на околната среда бяха извършени дейности по неутрализиране на радиацията от жилищната площ до околните гори. Десет години по-късно стана възможно много от потърсилите убежище в други региони местни жители да се върнат в родните си места. И за да не се повтори трагедията отново, японското правителство споделя фактите и уроците от случилото се както с населението, така и с останалия свят. Що се отнася до хранителните продукти от Япония, бих искал да ви уверя, че страната извършва проверки на базата на изключително строги стандарти, дори в сравнение с тези в останалите страни, с което гарантира безопасността на продуктите.

Материалът е предоставен от в. „Стандарт“ - standartnews.com и актуализиран от „Дипломатически спектър“.

На снимката: Н. Пр. г-н Нарахира Хироши, извънреден и пълномощен посланик на Япония в Република България