Печат

Из историята на сопотския Вазов музей

 

Там – наший дом благословени,

Там кътът роден, кътът мил,

Магнит за спомени свещени,

където аз съм се родил...

 

Иван Вазов

Българският поет, писател, драматург и народен будител, наречен „Патриарх на българската литература“ – Иван Минчов Вазов, е роден на 9 юли 1850 година в град Сопот, в построената през XVIII век от неговия прадядо фамилна къща. Родният му дом е опожарен през лятото на 1877 година, когато целият Сопот преживява един от най-трагичните моменти от своята история. Къщите изгарят до основи, жителите на града са избити или прогонени от домовете си. Къщата на фамилия Вазови също се превръща в пепелище.

През 1920 година, в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета, възниква идеята за възстановяване на родния му дом като музей. Още тогава Сопот става притегателен център за не малко българи. За това свидетелства Вазовият племенник Иван Пачев в своите спомени /1/. Пачев е и първият екскурзовод, който не само води групи, но и ги запознава с редица подробности около опожарения Вазов дом. Заедно със сопотненеца Иван Лилов са сред първите, които работят за възстановяването на музея.

За ранната история на сопотския Вазов музей свидетелстват редица документи, сред които машинописен препис на Протокол № 2 от 23 октомври 1920 година, направен от Иван Пачев и залепен върху втората корица на личната му папка „Комитет „Иван Вазов“ – София, начената на 20.Х.1920 г. и свършена на 10.ІІІ.1950 г.“ Решението, което Комитетът взема, гласи: „Образува се фонд от волни пожертвования на сопотски граждани живущи в България или другаде, както от всички родолюбци и почитатели на народния поет Иван Вазов, от който фонд да се построи в родния му град Сопот: 1/ Да се приспособи къщата дето се е родил и расал поета в Къща музей „Иван Вазов“, гдето да се съхраняват всички негови литературни творения, снимки с изгледи на гр. Сопот и местностите около него, описани от г. Вазов, описания на гр. Сопот и др. сбирки и 2/ Памятник с Бюста на поета.“ Комитетът организира и извършва огромна работа по събирането на средства за фонда, които съгласно чл. 3 на неговия Правилник се образуват: „ а) От частни пожертвувания, завещания, дарения и пр.; б) От помощи от държавата и обществени учреждения и в) От приходи от лотария и разни забави“ /2/.

Във фонда на къща музей „Иван Вазов“ – Сопот се съхранява и „Книга за записване на доброволни пожертвования за въздигане паметник и къща музей на народния поет - списател Иван Вазов“, прономерована и прошнурована. Тя е заверена от нотариус при Софийския окръжен съд на 21 март 1921 година. Книгата съдържа списък на пожертвователите, които са внесли суми за фонда. Подпечатана е с печат на Комитета за постройка паметник и къща музей на народния поет в град Сопот от 24 октомври 1920 година. Първият дарител е ген. Георги Вазов, внесъл сумата 500 лева. В продължение на 15 години постъпват около 300 000 лева.

През 1928 година по инициатива на д-р Борис Вазов, наследниците на Минчо Вазов осъществяват продажба на всичките си имоти в Сопот в полза на общината на стойност 1 лев. Дарителят на документа е пожелал анонимност и името му не е вписано в инвентарните книги. Неговата постъпка, както и това, което правят Вазови са показателни за отношението им към родния дом и родния град на поета. През 1931 година започва работата по възстановяването на родната къща на Иван Вазов.

В Сопот се съхраняват проектите на Вазовия дом, изработени от арх. Александър Рашенов. Полузапазени, те носят не само клеймото на времето, но и датата - 25 март 1931 година, когато са били вече готови /3/. В музея могат да се видят още окончателната ситуация от 26 януари 1931 година, договорът между Комитета и предприемача Никола Хр. Пулев от 19 май 1931 година, протоколът за привременно приемане на къща музей „Иван Вазов“ в гр. Сопот от 26 септември 1931 година, „Отчет на Настоятелството на Сопотската културно-просветна дружба „Иван Вазов“ в София за 1935/1936 година“.

Оригиналният документ „Описание и работите на постройката на къща музей „Иван Вазов“ в гр. Сопот“ свидетелства за завишените изисквания към изпълнението на отделните видове строителни работи, за професионализма, прецизността и старанието, за отношението на родолюбивите сопотненци към бъдещата къща музей. Той има и неоценима стойност като образец на достойно гражданско отношение към един паметник на културата /4/.

Вътрешната уредба на дома на Вазов е направена под ръководството на Ст. Л. Костов – директор на Етнографския музей в София. За да се възстанови в максимална степен оригиналното обзавеждане на стаите, са използвани спомените на д-р Киро Вазов, както и описанието, което Иван Вазов прави на родната си къща в романа „Под игото“. Ценни вещи подаряват Вазови родственици. Известният наш писател и комедиограф прави предложение за подреждане на фигури на Вазови герои в едно от помещенията на къщата. Според Ст. Л. Костов, за да се илюстрира отчасти тогавашният обществен живот в Сопот, от една страна, и творчеството на народния поет, от друга, е добре да се нареди една сцена от фигури, изобразяващи бръснарницата, според описанието й в повестта „Хаджи Ахил“ и в „Чичовци“. Идеята е одобрена от Комитета за постройка на паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот и осъществена от скулптора Йордан Кръчмаров.

На 6 юни 1935 година къщата музей „Иван Вазов“ е осветена и тържествено открита. Присъстват гости от цялата страна. За това особено допринася нареждането на Главната дирекция на Българските държавни железници до всички гари да издават общи бланкови билети за отиване и връщане със 70% намаление на лицата, желаещи да посетят събитието в Сопот.

За грандиозността на тържеството, продиктувана от народната любов и преклонение пред Патриарха, красноречиво говори описанието му във вестник „Утро“ от 9 юни 1935 година: „На площада пред къщата музей на Иван Вазов са струпани множество хора. Разпръснати са навсякъде току-що обрани рози, които издават лек парфюм в свежата и хубава утрин. Войниците са строени. Учениците също. Малките деца носят множество рози със себе си. В Сопот са Министърът на просветата ген. Радев, директора на областта Г. Иванов, близките на поета, писатели, представители на организации и др. От с. Баня пристига Н. В. Царят. Посрещнат е от официалните лица, а кметът го приветства. Слово произнасят  Н. В. цар Борис III и проф. Михаил Арнаудов. След речта си Н. В. Царят реже лентата и обявява къщата музей „Иван Вазов“ за открита“ /5/.

Първият уредник на музея е Георги Дерелийски. Той е пазач по длъжност, но върши всичко, което се налага по поддържането на къщата и обслужването на посетителите. Като сладкодумен разказвач представя екскурзоводските си беседи интригуващо и с подробности. Георги Дерелийски е фотограф по професия. Поради тези си умения предлага на гостите и снимка за спомен от родния дом на Вазов.

През 1954 година в постройката, където се е намирал дюкянът на бащата на Вазов, е открита документална експозиция. Година по-късно дворът на къщата е възстановен във вида си до опожаряването през Руско-турската освободителна война въз основа на описанието му в романа „Под игото“ /6/. През 1964 година къщата музей е обявена за паметник на културата от национално значение. По случай 120-годишнината от рождението на народния поет, на 8 юли 1970 година е открита експозиция за жизнения му и творчески път в построената до родния му дом сграда.

Днес Къща музей „Иван Вазов“ – гр. Сопот е сред най-уважаваните и представителни институции в страната. С дух и сърце екипът на музея се старае всеки посетител да бъде очарован и впечатлен. Гости на музея са посланици, чужденци от близки и далечни страни, емигранти, които, завръщайки се за малко в родината се връщат към корените си, но най-многобройни са децата и семействата от всяко кътче на Родината. Всички те си тръгват от града на Вазов с респект към миналото и с надежда, че българският дух ще пребъде във вековете, интегрирал се в световното културно многообразие, но и запазил своята идентичност.

Вече 85 години бащиното огнище на народния поет посреща хилядите, дошли да се поклонят пред вечното му творчество. Времето сякаш е спряло, за да ни върне назад в годините, когато тук са живели семейство Вазови. Течащата вода във вадата продължава да ни омайва с ромона си, по калдъръма още отекват стъпките на Иван Вазов, неговите родители, братя и сестри. Припомнете си „Аз съм българче“ и пристъпете през прага…

Използвана литература:

1 Пачев, Ив. По реставрирането Къщата музей „Иван Вазов“, с. Бояна, 1958. – Основен фонд на КМ „Иван Вазов“ – Сопот, отдел „Иван Вазов“ нв. № 1300

2 Основен фонд на КМ „Иван Вазов“ – Сопот, отдел „Иван Вазов“, инв. № 3529

3 Къща музей „Иван Вазов“ [информационна брошура]. 2010, изд. Вион, с. 13

4 Неделчева, Цв. Към историята на създаването и откриването на къща музей „Иван Вазов“ в град Сопот – В: Известия на Националния литературен музей. Т. III, С., 2005, с. 36

5 Утро, бр. 7743, 9 юни 1935

6 Музеи и паметници на културата в Народна република България. Водач. Съст.: Драганов, К., М. Райчев, С. Станчев. С., 1959, с. 353

Материалът е предоставен от д-р Борислава Петрова, директор на Къща музей „Иван Вазов“ – гр. Сопот.

View the embedded image gallery online at:
https://diplomaticspectrum.com/bg/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD/%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD/1704-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-170-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-9-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-1850-22-%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD%EF%BF%BD-1921.html?tmpl=component&print=1&layout=default&page=#sigFreeIddc546298c7

Горе: Къщата музей „Иван Вазов“ в гр. Сопот днес

Долу: възстановеният като музей роден дом на поета; фигурите в една от стаите му, представящи сцена от бръснарницата, описана от Вазов в повестта „Хаджи Ахил“; Официалните лица при откриването на къщата музей през 1935 година; Патриархът на българската литература – Иван Вазов